08:37 | 04.06.26

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Проф. Георги Момеков: Капиталовложението в здраве е нещо, което всички ние трябва да направим в името на общото благо

За да го направим безболезнено, хората трябва да са убедени в ползите

Проф. Георги Момеков: Капиталовложението в здраве е нещо, което всички ние трябва да направим в името на общото благо

За да го направим безболезнено, хората трябва да са убедени в ползите

08:08 | 19 януари 2026 | Автор : Светла Тонева 8007

Чуйте статията:

Проф. д-р Георги Момеков е фармаколог и университетски преподавател, един от водещите експерти в областта на фармакологията и лекарствената политика у нас. Преподава във Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София, където обучава студенти по фармакология и свързани дисциплини.

Здравето ни

Проф. Момеков е активен участник в обществени и експертни дебати, свързани със здравната система, достъпа до лекарства, иновациите във фармацевтичната индустрия и финансирането на здравеопазването. Известен е с ясната си, аргументирана позиция и с умението да обяснява сложни здравно-икономически и фармакологични теми на достъпен език.

- Професор Момеков, основната тема на разговора ни днес е финансовата ситуация и липсата на средства в здравната система.

Ситуацията в здравната система прилича малко на безводието в страната, което от една страна е свързано с климатичните промени и от другата е свързано с течове - загубата по системата.

Проблемът е, че хората чуват за многото пари, които се изсипват, но ние продължаваме да бъдем на едно от първите места, където голяма част от медицинските услуги са "out of pocket", т.е. с доплащане от пациента, което е един феномен, който бихме могли с времето да се опитаме да променим, за да се доближим до стандартите в Европа.

Това са разговори в две посоки. Единият разговор е като с водата - несъмнено течовете в системата трябва да се урегулират. От друга страна обаче, мисля, че е дошло време за повишаване на здравните вноски, защото всички искаме качествено здравеопазване, но част от неуредиците са породени от това, че има недофинансиране. За да може да се намалят асиметриите в системата, трябва да влизат повече светли средства. Мисля, че капиталовложението в здраве е нещо, което всички ние трябва да направим в името на общото благо. Личното здраве е функция на общественото, а пък общественото здраве не може без една добре работеща икономика.

- Как се отразява недофинансирането на фармацевтичната част от лечението на българина - лекарствата, медицинските изделия?

По отношение на достъпа до някои медикаменти, до някои новости, до някои изделия, достъпът, може да кажем, е асиметричен. И всъщност, независимо от огромните усилия, от създадените предпоставки за достъп, той не е достатъчно ранен. Говорим за някои от авангардните терапии, които бързо променят целия спектър около качеството на живота. Вие може да си представите, че подобреното качество на живота на един човек има много допълнителни плюсове. С изделията нещата са още по-мъгляви на този етап, защото там първо подходите за оценка на здравни технологии още не са урегулирани.

Ако трябва да сме съвсем точни обаче, системата има и много хубави страни. Достъпът до специалисти в България е много по-скоростен, отколкото в някои от най-развитите страни. Хората трябва да проумеят, че по същия начин, по който чакат да си оправят ноктите, в което няма нищо лошо разбира се, маникюристката ти казва, че трябва да чакаш 30 дни и ти се почесваш и си записваш датата, не е хубаво да мрънкаш, когато човек, който е национален консултант ти каже, че не може да те приема утре.

Също достъпът до някои биологични терапии. Създадени са условия и тези лекарства се появяват на пазара и се реимбусират.

Така че някои страни на нашата система са хубави. Но това, което мисля, че е ясно за всички е, че има определен вид дейности, които са недофинансирани и които няма как да се финансират на този етап, без пациентът да си бръкне в джоба и да заплати разликата.

- Правят ли се компромиси с лечението?

Това могат да кажат хората от кухнята. Със сигурност се правят всякакви еквилибристики, които някой път се осъждат като злоупотреби, но те не са злоупотреби винаги. Те са опит да се намери баланс между нормативната уредба и това, което пациентът трябва да получи като базирана на доказателствата съвременна терапия. Защото в цял свят има стандарти. В България понякога липсват основни лекарства. Даже не говоря за авангардните терапии, които се появяват с една или друга скорост, но някой път ние нямаме достъп до есенциалните лекарства от списъка на Световната здравна организация.

Аз, преподавайки фармакология, я преподавам в два домейна. Обяснявам каква е фармакологията, какви лекарства съществуват, след това под сурдинка казвам на студентите, че това, това, това и това в България го няма от 20 години и няма да се появи, няма интерес.

- Това единствено заради финансовата част ли е?

Има и финансов елемент, защото компаниите, които произвеждат лекарства не са благотворителни организации и те искат да видят някаква полза от присъствието си на нашия пазар.

- Имате ли представа какви загуби търпят фармацевтичните компании, доплащайки разликата на някои от лекарствата, които касата не покрива за пациентите? Питам Ви, защото едно от притесненията на хората е, че фармацевтичните компании просто ще откажат да покриват разликата.

Това, което виждам като явление е, че всъщност фармацевтичните компании не биват третирани като партньори, а като донори. Което не е правилно, защото това в дългосрочен план не е устойчив модел. Нямам представа какви са загубите, но със сигурност това не е устойчив модел, защото отново казвам, компаниите доставят иновации, които наистина са способни в някои нозологични единици коренно да променят съдбите на хората, които биват лекувани. Но това, което те правят с тези възстановявания на суми, е нещо, което като че ли не се оценява много добре. Пренебрегва се ролята на индустрията в това. Индустрията, отново казвам, трябва да има причина да присъства на нашия пазар.

- Предложението на агенция Health Metrics, както и на шефа на Български лекарски съюз, е повишението на здравните осигуровки да бъде с 2% - от 8% на 10%. И вие ли смятате така?

Колко процента трябва да бъде увеличението не мога да кажа, аз не съм здравен икономист, нито познавам толкова добре математическата страна на системата. Но ако хората видят ясна полза от това повишение, мисля, че никой няма да се вглъбява толкова в математиката. Защото аз мисля, че какъвто и да е процентът, това няма да е огромна тежест за индивида, но ще бъде от голяма полза за общото. Просто хората трябва да получат една ясна представа какво ще се прави с тези пари и да проумеят възможностите.

Със сигурност, когато се водят такива разговори, заинтересованите страни са много. Мисля, че това трябва да бъде едно консенсусно решение, такова, което устройва всички във веригата, но мисля, че не можем да минем без някакво повишение.

- Какви са реалните рискове за здравната система, ако не се направи никаква промяна във финансирането?

Като във всяка система, която има вход и изход и ограничен ресурс, който трябва да се потребява разумно. Като че ли на моменти част от регулаторите на процеса и взимащите решения забравят, че това всъщност здравната система не е една "шпаркасе", не е каса за спестявания, но тя изисква много разумно харчене, за да може наистина достъпът да е справедлив. С ясното съзнание, че житейската справедливост е непостижима, но трябва да се опитаме да се доближим поне в стремежите си към нея.

- Какви са най-краткосрочните промени, които трябва да се направят, за да се постигне нещо в тази посока?

Да се видят кои са най-големите потребители на средства и дали наистина това потребление е рационално, говоря за цялата система, не само за лекарствата. Ние чуваме колко пари се изсипват, сравняваме го с парите, които се изсипват, да речем, през 90-те, но някак не виждаме колосално подобрение в някои от аспектите.

- В контекста на случващото се обаче в последните седмици - недоволството на хората за повишаване на каквито и да било осигуровки и данъци, прави още по-сложно убеждаването им, че това е начинът да имаме по-добра здравна система.

Хората трябва да проумеят, че част от "out of pocket" плащанията са именно заради това, че не е достатъчна здравната вноска. Другият проблем е, че все още имаме сива икономика. Не мога да говоря за нейната величина, защото мисля, че по темата много се спекулира, а когато се спекулира с неща, които са математически, всеки лъже. Но когато има хора, които вземат не лоши доходи, а не плащат нищо в тази система, но са не малки потребители, ако продължаваме така, ние няма да получаваме по-добро здравеопазване, независимо от това, че може би нетно сумите ще растат по различни фактори. Но за да го направим безболезнено, хората трябва да са убедени в ползите.

Здравната система трябва по-добре да комуникира с обществото и да си направи един по-добър пиар, защото у нас се правят хубави инициативи, но като че ли те остават встрани. Освен това, като се прави някаква кампания и се оказа, че тя е направена на сайта на някаква институция, в който никой не влиза, мисля, че системата трябва да започне да комуникира с хората, за да разберат те ползите от всичко това, което се случва.

Пред България има много предизвикателства. Ние сме малка страна, пазарът не е атрактивен, има много неща свързани със стабилността и реално понякога комуникациите с производители, независимо на какво, е наистина сложна, но хората трябва да получат яснота за усилията, които се полагат. Аз съм убеден, че се полагат много усилия. Бил съм в "кухнята" за някои неща, просто знам, че ние малко обичаме да се подценяваме. Всъщност има много хубави аспекти.

- Вие в комуникацията си с студентите, как усещате техните нагласи към това да останат в България, да работят в България при сегашните условия и възможности на здравната система?

Като че ли си говоря с тях повече за фармакология. Не съм останал с впечатление, поне студентите, с които аз комуникирам, да имат огромно желание да емигрират или да се развиват на друго място. Като цяло и във фармацевтичната професия вече има асиметрично търсене на дейности, които не са точно в аптека. В аптеките малко се сърдят, питат защо бягат, защо ходят във фирми за клинични проучвания. Аз опитвам да им обясня, че всъщност ако те създадат условия за нормално развитие, говорим и макроикономически, за Индекс за човешко развитие, има такъв показател, всичко е функция на това какво ще получи човекът. Това не са само парите. Аз бях потресен от реакцията по отношение на тези специализанти, които говореха за достойно заплащане. Математическата страна е сложна и аз също мисля, че не може да се реши на калпак унифицирана ставка. Изхождам от моите оскъдни икономически познания, но отношението към тези хора беше плашещо.

- Като направите съпоставка, когато Вие сте били студент и сегашните поколения, какви са основните разлики?

Аз не обичам съпоставките между поколенията. Трудно ми е да кажа. Това, което много ми харесва в младите хора е, че те са по-непримирими, дори и да не са съвсем прави.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО