Петър Витанов пред Dir.bg: Приказката за българския казан е валидна и по темата Шенген
Ръководството на БСП се е изпокарало с всичките си кметове и евродепутати, казва членът на Националния съвет
Петър Витанов е евродепутат от групата на Социалистите и демократите и член на Националния съвет на БСП. Възпитаник на Английската гимназия, има две магистратури - по Международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и по Международни финанси от НБУ. Роден е в Сливен, живее в София, на 40 г.
• Аргументите на Нидерландия са обидни за България
• Младите хора гледат с неразбиране и се смеят на разговорите за флашки и кодове
• Вярвам, че е останал здрав разум в БСП, за да не влезе в коалиция с ГЕРБ
- Държавата ли не си свърши работата, или има друга причина Нидерландия да не пусне само България в Шенген?
- Става въпрос за последователна позиция в Нидерландия във времена и когато е имало миграционен натиск, и когато е нямало. Страната свързва Шенген с върховенството на закона, което реално няма връзка с предварително заложените критерии. Нидерландия слага тежка диагноза - има корупция, не ви искаме в Шенген. За съжаление България не може да се отърси от този имидж години наред и ще е истинско политическо лицемерие управлявалите държавата в последното над десетилетие да сочат с пръст някого сега. Усилията и на сегашното правителство, и на на eвродепутатите бяха свързани с това да сложим България в правилния коловоз. Чета много критики колко сме били наивни, не сме ли знаели, че няма да ни пуснат. Сякаш приказката за българския казан е вечно актуална, независимо от политическия контекст.
Желанието да сме в Шенген не е желание да приключим с реформите или да кажем, че сме затворили темата с корупцията. То е продиктувано от виждането коя е правилната страна и какво може да тушира нарастващия евроскептицизъм в страната ни. И дори в момента да звучи прекалено оптимистично, виждахме светлина в тунела дори заради това, което се случи с Швеция. Само допреди две седмица те бяха също против влизането на България в Шенген, но обърнаха своята позиция. Виждаме колебанията и у Австрия, която пък е тотален скептик по повод разширяването. Така че трябва да положим максимални усилия в оставащите дни до окончателното решение, най-малкото, за да сме чисти пред съвестта си.
- Вие съгласен ли сте с президента, че "вместо европейска солидарност страната ни получава "цинизъм"?
- Със сигурност е неправилно и несправедливо. Защото България от 10 години е изпълнила критериите. Българските гранични полицаи успешно бранят цялата европейска граница на фона на продължаващ с години миграционен натиск, заплащат с живота си европейската сигурност, така че тези неправдоподобни аргументи от Нидерландия са обидни за България.
- Смесеното гласуване беше окончателно прието от парламента. Защо едните бързат толкова да върнат бюлетината, а другите се страхуват толкова много от нея?
- Това със сигурност е една от темите, които не вълнува българското общество. Парламентът се занимава от месец с нея въпреки всеобщите декларации, колко е важна съдбата на всеки български гражданин, как трябва да се мисли за зимата и как хората и бизнесът трябва веднага да почувстват, че държавата мисли за тях. Чувам и двете тези - в подкрепа на хартиения вот, и в подкрепа на машинния вот. Твърдо съм за втория, защото с него бяха премахнати недействителните бюлетини, сгрешените протоколи, тежките съмнения за изборни манипулации.
Разговорът за флашките и кодовете ми се струва твърде елементарен. Сигурен съм дори, че младите компютърно грамотни хора, се смеят на това, което става в парламента и дори на терминологията, която използват политиците. Маратонските заседания за промени в изборното законодателство със сигурност няма да променят в положителна посока избирателната активност. Хората се отвратиха от дискусиите по темата и недоверието в изборния процес ще се засили още повече заради разнопосочните политически послания, драматичните дискусии и взаимни обвинения, които ги съпровождаха. Нека си го кажем честно - хартиената бюлетина се връща, защото някои партии си мислят, че ще извлекат политически предимства от нея.
- Как гледате на проектозакона на ГЕРБ за задължителни надписи на фасадата на всяка държавна и общинска сграда, които да напомнят, че комунизмът у нас е обявен за престъпен режим?
- Тъжното е, че се прави, за да се изкарат демократи, а лошото е, че го правят за сметка на паметта на хиляди хора. Законът досега нямаше правни последици. Явно сега искат да въведат някакви допълнителни разпоредби, с които какво ще се кълнем? Че сме най-големите демократи ли?! Тъжно е и защото патронът на ГЕРБ е бил комунист. И май никой не го е карал да бъде комунист. Когато аз бях депутат в 44-ото НС, в ПГ на ГЕРБ имаше 17 бивши членове на БКП. Толкова нямаше дори в нашата група. Цялата работа е, че се опитват да търсят общи допирни точки с ДБ, ухажват ги. Аз не казвам, че е било най-доброто време, само че знам едно - от най-бедната, аграрна, с най-ниска степен на механизация държава се превърнахме в индустриална сила, в първата третина на страните в света по индекс на човешко развитие. Превърнахме се в една високоиндустриална държава. Имаше по 900 000 висшисти. Каквото и да е, не може просто с лека ръка да зачертаеш всичко хубаво. Да, тогава е имало престъпления. Да, имало е хора, които злоупотребяват. Да, не си имал свобода в мащаба и разбирането, което имаме днес. Човек трябва да гледа обективно, не е черно и бяло.
- Не го приемате вероятно защото сте трето поколение социалист.
- Дядо ми Петър Марков беше последният социалистически кмет на Сливен от средата на 70-те до 1989 г. По негово време беше построено и Ларгото, и всички придобивки на днешния Сливен. Тогава градът беше голям, с над 100 000 души население. Хората още го помнят с благодарност. Той беше от онази порода управници, изключително скромни, които работеха единствено и само за общественото благо. Нещо, което със сигурност го няма днес. През 90-та се пенсионира, имаше една служебна "Лада", върна я и си купи "Вартбург". И отиде на село да живее, почина скоро след това. На него съм кръстен. През 90-91 г. имаше разследване кой с какво се е облагодетелствал - то няма какво да разследваш при него, той си умря с "Вартбурга" на село. И помня как ръце му целуваха всички. Ходех на детска градина в Сливен и той ме води - не можем да стигнем до градината един час, защото всеки го спира и го моли за нещо. Помня благодарността в очите на тези хора. И днес, като мина из града, все още има негови съвременници, които помнят и ме спират. Имам много голям сантимент специално към Сливен.
- Как ви се струва - вървим ли към кабинет, или към предсрочни избори?
- Мисля, че няма да има кабинет. Не може да има кабинет, когато има такъв антагонизъм и неразбиране между отделните политически партии. Единственият шанс за кабинет би могъл да мине през третия мандат, ако той бъде даден на относително неутрална политическа партия, каквато е "Български възход", която индикира, че би разговаряла с всички и няма червени линии. Тогава единствената възможност за кабинет включва една фасадна, скрита коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП и БВ. Друга възможност няма. Но смятам, че има достатъчно здрав разум в представителите на ръководството на моята партия да не допуснат подобен сценарий, защото това означава да обречеш 130-годишна партия на гибел. И ако тези хора не мислят само за собственото си благополучие и собственото си оставане за още някой и друг месец, ако мислят отвъд личния си интерес, никога не биха го допуснали. Все пак вярвам, че има някакъв здрав разум и че това не може да се случи, което ме навежда на мисълта, че правителство няма да има и отиваме на избори.
- Кирил Петков цитира от парламентарната трибуна думи на Нинова, че тя би се коалирала и с ГЕРБ, и с ДПС, и с дявола, ако това ще й донесе 15 депутати повече. Тя го отрече, но вие допускате ли го?
- Виждаме, че на практика това се случи за хартиената бюлетина. Не мога да коментирам думите на другите фокусници.
- Лявото обединение застрашава ли да откъсне парче от БСП, проект ли е, личностна сбирка ли е и защо вие не отидохте там?
- Това е по-скоро разговор на загрижени за лявото български политици, бивши и активни. Аз не отидох, защото имах работа в Брюксел. Но погледнете отвъд самата среща. Подобен тип разговори идват да покажат, че има тежка криза в българската левица, защото до момента БСП я олицетворяваше. Съумяваше през годините да акумулира в своите рамки от комунсти до социал-либерали, целия политически спектър. Очевидно със загубата на доверие това вече не може да продължава. И по начина, и със скоростта, с която БСП губи доверие и гласоподаватели. Хората, които наистина са загрижени за бъдещето на лявото, за бъдещето на социално справедливите солидарни каузи, се опитват по някакъв начин да инициират разговор, който да предизвика резонанс в цялата политическа система. Най-вече тази от лявата страна.
Така че, той е съвсем резонен от гледна точка на това, че БСП вече много трудно може да бъде онази партия, която обединява цялото ляво. Със сигурност не е консолидираща. Срещата трябда да даде само началото на едни сериозни разговори, които обхващат още повече хора. Защото, освен хората, които присъстваха, има и много други хора, и по-млади - например, "Солидарна България", "Диверсия", "Прогрес"и много други ангажирани с политика, които виждат себе си в лявото политическо пространство. И според мен трябва да се отвори ветрилото. Но си мисля, че БСП може да има конструктивната роля в нещо подобно. Разбира се, не я виждам сега, защото от ръководството на БСП отказаха да участват и започнаха да громят подобен род сбирки. Призоваха бившите да се върнат в знак на безсилие, което, рабира се, е напълно невъзможно. Необходимо е да се направи нещо съвместно, общо, цяло и монолитно, което да върне доверието в българската левица. Мисля, че все още не е късно.
- Промяната включва смяна на ръководството, курса и поведението на партията.
- Промяната включва смяна на ръководството, защото то е изчерпано, не се ползва с доверието на българските граждани. Загубихме 550 000 гласа.
- Как се сменя ръководството, след като конгресът не може да го направи по новия устав?
- Защо да не може? Конгресът може да направи, каквото поиска, тъй като е върховното ръководно тяло на тази партия. Може делегатите на конгреса да решат, че искат да променят дневния ред и да поставят други въпроси.
- Започват ли да надделяват подобни настроения?
- Има ги - 83 партийни общински организации са излезли с декларации, които искат основно две неща - най-вече, бърз конгрес, защото се опасяват, че февруари вече може да бъде късно, ако се отиде на още едни избори по същия начин, със същите хора и със същите водачи. Тогава БСП най-вероятно ще загуби още. И другото искане е призив за поемане на отговорност. 83 общински организации! Не знам какви 6 и какви 16 им се привиждат на ръководството. Ако там имаше отговорни хора за бъдещето на партията, най-естественото, най-демократичното, най-европейското действие щеше да бъде - като има такъв голям провал, крачка встрани. За да може да се направи опит да бъде вдигната БСП. Панацеята не е само в смяната на ръководителя. Трябва да има мерки, свързани с политиките. Казват - какво е модерното ляво, едва ли не, подигравателно.
Ами модерното ляво е различно ляво, то е свързано и с екологията, и с това кой ще плати цената на тази зелена трансформация, енергийната трансформация. Модерното ляво означава и равенството. Означава не да се грижиш толкова за малцинствата, колкото да се грижиш за мнозинството, възстановяването на справедливостта, преразпределението. Вторачили сме се в пенсиите - не казвам, че не е важно, но е важно да помислим и за тези, които ги изкарват.
- Вие, евродепутатите на БСП в ПЕС, чувствате ли подкрепа от партията в София, търсят ли съвет от вас, дават ли ви идеи за какво да се борите в Брюксел?
- Не, ние нямаме комуникация. Комуникацията се изчерпва до срещите в партийните органи, на Национален съвет - тези, които членуваме там. За съжаление, ръководството се е изпокарало с всичките си кметове, с всичките си евродепутати, с всички, които имат различно виждане.
- ЕП повече ли се е вторачил във войната, отколкото в проблемите на европейските граждани?
- Войната е основно предизвикателство пред социалните и икономическите системи на Европа, така че е нормално ЕС да има активна роля. Иска ми се тази роля да бъде насочена повече в търсенето на мирни решения, на медиаторства. Да, Украйна трябва да бъде подкрепяна и смятам, че Европа има съществен принос за това Украйна да не бъде победена на бойното поле до момента, тъй като Европа подпомага страната по всевъзможни начини. Но това, което ми се иска да видя, е не дълга и изтощителна война, с цената на хиляди украински жертви, а опит за постигане на някакво мирно споразумение, най-малкото за сядане на една маса.
- Но българските социалисти отнасяте сериозни критики за позицията си при гласуването на резолюцията спрямо Русия. Защо решихте така да гласувате? И нашариха ли ви вратите в ЕП в Страсбург след този вот?
- Нямам информация на нашата врата да има нещо, но само по себе си това е нещо доста притеснително, защото ни връща в едни други времена, в които на едни други врати слагаха жълти звезди или дискриминараха други само заради цвета на кожата. Тук Европа винаги е била Мека на демокрацията, където всяко мнение се уважава, и такъв тип екстремизъм ни връща в едни отминали времена, което е опасно. А гласувахме срещу резолюцията, защото в 10 страници документ нямаше нито една дума за мир. Защото се призоваваше за закриване на дипломатически представителства. Защото се говореше за обявяване на една държава за спонсор на тероризма, което само по себе си означава, че се преустановяват всички опити за търсене на мирно решение. Защо - просто защото с терористи никой не преговаря.
Аз искам Украйна да възстанови своя суверенитет и територия, а това може да стане по два начина - или на бойното поле, или чрез дипломация. Не бива дипломацията да бъде пренебрегвана, защото подобна резолюция обрича Украйна на безсрочен конфликт с хиляди жертви. Акцентът трябваше да бъде търсене на мир.
И последно защо бях против - искаха да преразглеждат ролята на Русия във втората половина на 20-и век в световната история. Искат да пренапишат историята.