Първите "научни бежанци" от САЩ пристигат във Франция
Университетът Екс-Марсилия ухажва изследователи, които се чувстват обект на посегателства от страна на администрацията на Тръмп
Във Франция започнаха да пристигат първите американски учени, които бягат от Америка на Доналд Тръмп.
Миналата седмица Университетът Екс-Марсилия (AMU) представи осем изследователи от САЩ, които са на финалния етап от присъединяването към програмата на учебното заведение Safe Place for Science ("Безопасно място за наука"), която има за цел да привлече изследователи, които са преживели или се страхуват от съкращаване на финансирането при администрацията на Тръмп. Френският университет предлага обещание за по-светло бъдеще в слънчевия средиземноморски пристанищен град.
Въпреки че и Франция, и Европейският съюз стартираха многомилионни планове за привличане на изследователи от отвъд океана, откакто Тръмп пое президентския пост в САЩ през януари, инициативата на Университета Екс-Марсилия е първата по рода си в страната - което означава, че осемте изследователи, които бяха представени, са първите академични бежанци, които планират да заменят САЩ с Франция.
Президентът на висшето учебно заведение Ерик Бертон сравни ситуацията с тази на европейските учени, които са избягали от преследванията на нацистка Германия преди и по време на Втората световна война. "Това, което се случва тук днес, не е несвързано с друг мрачен период от нашата история", заяви той.
Бертон и бившият френски президент Франсоа Оланд настояват за създаването на статут на "научен бежанец".
Тъй като повечето от изследователите, които присъстваха на речта на Бертон, все още не бяха подписали договорите си с AMU, те поискаха анонимност, за да защитят изследователските си позиции в САЩ, ако в крайна сметка не бъдат приети или откажат предложението.
Сред кандидатите бяха Джеймс, учен по въпросите на климата в реномиран университет, и съпругата му, която изследва пресечната точка на съдебните системи и демокрациите. Джеймс заяви, че са кандидатствали, защото "работят в области, които са обект на внимание" и биха могли да бъдат подложени на съкращения на финансирането.
Въпреки че Джеймс, който не пожела да бъде използвана фамилията му, заяви, че не мисли за себе си и колегите си учени като за "бежанци", той изрази дълбока загриженост за бъдещето на академичните изследвания при Тръмп.
Брайън Сандбърг, професор по история в Университета на Северен Илинойс, който изследва изменението на климата през периода на малкия ледников период приблизително от XVI до XIX в., вече е бил планирал да прекара една година в Марсилия като гост-професор. Научил е за програмата на AMU, докато участвал в семинар в града през март, и решил да кандидатства. "Цялата система на научните изследвания и цялото образование в Съединените щати наистина са подложени на атака", казва Сандбърг.
От AMU съобщават, че са кандидатствали 298 изследователи от престижни университети, сред които Станфорд и Йейл, въпреки че университетът не е достатъчно известен извън Франция в сравнение с някои от парижките висши учебни заведения. Бертон заяви, че големият брой кандидати говори за "спешността" на ситуацията отвъд Атлантика.
Университетът вече е осигурил 15 млн. евро за финансиране на програмата и лобира пред френското правителство да достигне тази сума, което ще му позволи да удвои планираните назначения от 20 на 39 души.
Все пак преместването в нова страна, където английският не е официален език, е голяма стъпка. Не на последно място е и въпросът за заплатите, които са по-ниски за учените във Франция, отколкото в Съединените щати, както и фактът, че има по-малко пари за научни изследвания.
Биологичен антрополог, която е в началото на кариерата си, споделя, че все още очаква подробности за договора от AMU, преди да го подпише, поради несъответствията в заплащането, въпреки че се утешава с факта, че разходите за живот във Франция са по-ниски - особено като се има предвид, че образованието на двете й деца, които по думите й нямат търпение да се установят в Марсилия, ще бъде безплатно.
Ректорът на университета настоява, че участниците в програмата "Безопасно място за наука" ще получават същите заплати като френските изследователи. Изявлението имаше за цел да успокои опасенията на френската академична общност, че сега парите ще бъдат насочени към привличане на американски учени, докато местните изследователи отдавна се оплакват от недостатъчно финансиране.
Но според споменатата антроположка по-безгрижният живот може да компенсира по-ниската заплата. "Ще има много по-малко стрес като цяло, в политически, академичен план", разсъждава тя.