От палатки до танкове - една съдбовна година в Украйна за съюзниците от НАТО

14:51 | 28 февруари 2023 | Автор: Лорн Кук, АП 221 3815 Снимка: AP/БТА

Ден, след като Русия нахлу в Украйна, лидерите на 30 страни членки на НАТО проведоха извънредна среща на върха, за да обсъдят най-сериозната заплаха за евроатлантическата сигурност от десетилетия, а именно избухването на конфликт, който ще се превърне в най-голямата война на територията на Европа от 1945 г. насам.

Русия - Украйна

"В тази трудна и постоянно променяща се ситуация не е лесно да се каже какво ще (се случи) в бъдеще, но въпреки това съюзниците оказват подкрепа и са решени да продължат да го правят", каза за репортери генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Що се отнася до каква точно може да е тази подкрепа обаче въпросът остана отворен.

През последвалите месеци поддръжниците на Украйна от НАТО и от други точки на света ѝ изпратиха гориво, каски, лекарства и друга хуманитарна помощ. След продължително настояване и убеждаване обаче започна да пристига и военна помощ, като бойни машини на пехотата и системи за противовъздушна отбрана, с надеждата, че това няма да предизвика ответна реакция от страна на руския президент Владимир Путин.

Като цяло НАТО подхождаше предпазливо, за да не се окаже въвлечена в открита война с притежаващата ядрено оръжие Русия. Предполага се, че и сега все още подхожда предпазливо, но година след избухването на конфликта Контактната група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна проведе разговори миналата седмица в централата на НАТО в Брюксел, където обикновено заседават лидери, министри и пратеници на Алианса.

След като получи обещание за доставка на така необходимите ѝ бойни танкове, Украйна поиска и друго - изтребители.

"Украйна трябва да спечели тази война", каза естонският министър на отбраната Хано Певкур. Естония - балтийска държава, която граничи с Русия и която има дълга история с нея, е изключително обезпокоена относно намеренията на Путин. Естонското правителство засили военната повинност, а НАТО увеличи военното си присъствие в тази страна.

"Тогава си задавахме много въпроси, като например да изпратим ли танкове, но сега това решение е взето. Винаги първо се поставя въпросът и след това се дава отговор. Знаем, че Украйна се нуждае от всякакъв вид помощ, а това означава, че тя има нужда и от изтребители, добави Певкур.

Може да се каже, че на бойното поле в Украйна единствено липсват войските на Алианса и че обществеността в Европа и Северна Америка има право да смята, че нейните данъци, с които се поддържа най-могъщата организация за сигурността в света, всъщност отиват за финансиране на война с Русия.

От началото на руската инвазия САЩ предоставиха на Украйна военна помощ, възлизаща на повече от 27 милиарда долара, а помощта от други съюзници е на стойност над 19 милиарда долара, като по над един милиард долара са дошли съответно от Великобритания, Канада, Германия, Италия, Нидерландия и Полша, според оценка, направена миналата седмица от двама висши служители на отбраната.

Освен средствата, отпуснати за военна помощ, Западът изпраща на Украйна десетки милиарди, за да държи на повърхността сериозно пострадалата ѝ икономка. За националистическото правителство на Унгария, която е също членка на НАТО, няма съмнение какво означава това.

"Ако пращаш оръжия, ако осигуряваш целия годишен бюджет на една от страните в конфликта, ако обещаваш все повече и повече оръжие, все по-модерно оръжие, каквото и да казваш, какъвто и претекст да имаш, ти си въвлечен във войната", каза миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан.

Това обаче не е точно така, казва Столенберг. Миналата седмица бившият норвежки премиер убеди съюзниците и партньорите от Алианса да дадат на Украйна още оръжие и боеприпаси и подчерта в отговор на въпрос на АП, че НАТО не е във война с Русия.

"Нито НАТО, нито съюзниците на НАТО са една от страните в конфликта. Това, което правим... е да предоставяме подкрепа на Украйна, която се защитава. А видът подкрепа, която предоставяме, се променя според хода на войната", каза той.

Помощта, от която се нуждае Украйна, наистина се е променила и дори е трудно да се подсигури въпреки опитите на Запада. В Украйна се изстрелват на ден толкова артилерийски снаряда, колкото за година в една малка страна членка на НАТО в мирно време, което означава, че европейската отбранителна индустрия просто не може да смогне с темпото.

"Това се превърна в мъчителна война на изтощение, в резултат на което и в логистична битка, изискваща от съюзниците да полагат огромни усилия, за да предоставят необходимите боеприпаси, гориво и резервни части", каза Столенберг.

Може би едно от най-важните заключения, до които се стигна в резултат на войната, е че гаранцията за колективна отбрана на НАТО, а именно, че залогът, че атака срещу един от съюзниците ще бъде посрещната от всички, вече не е абстрактно понятие.

Бившият американски президент Доналд Тръмп подкопа доверието в тази гаранция, като заплаши да изостави всеки съюзник, който според него не инвестира достатъчно в армията си.

В началото на войната обаче американският президент Джо Байдън обеща, че НАТО ще защитава "всеки инч от територията си" с цел да разубеди Путин, ако той възнамерява да атакува страни членки на Алианса, а Финландия и Швеция дори се отказаха от традиционната си позиция на необвързаност, за да кандидатстват заедно за членство в НАТО, за да си подсигурят точно тази защита.

Година след началото на конфликта в Украйна около 40 000 войници в Източна Европа (от Естония до България) са под командването на НАТО. Общо около 100 000 американски войници са разположени в Европа. Около 140 военни кораба кръстосват европейските води, въздушното пространство се наблюдава денонощно, а общо 130 самолета са в постоянна готовност.

Тези сили са разположени само на територията на съюзниците, но страните членки близо до границата с Русия, като Литва, казват, че са готови "да преминат отвъд това" в подкрепата си за Украйна и смятат, че на тази страна трябва да бъде позволено да се присъедини към НАТО, независимо дали има война или не в нея.

На предстоящата среща на лидерите на НАТО в литовската столица Вилнюс през юли се очаква да се обсъди възможността да се "вдигне летвата" с повече високотехнологично оборудване. Трудно е човек да си помисли, че някои от съюзниците може да обмисля изпращането на войски, но все пак преди 18 месеца дори и НАТО не вярваше, че Путин ще нападне Украйна.

Превод Десислава Николова (БТА)

ИЗБРАНО