„Ню Йорк Таймс“: Украйна. Израел. Може ли Америка да поддържа две войни и да се справи с Китай

За съюзниците на САЩ в Азия внезапното съсредоточаване върху Газа да доведе до задълбочаване на дълго отлаганото насочване на Америка към Индо-Тихоокеанския регион

Снимка: БТА/АР

„Ню Йорк Таймс“: Украйна. Израел. Може ли Америка да поддържа две войни и да се справи с Китай

21:55 | 9 ноември 2023 | Автор: Деймиън Кейв, Ню Йорк Таймс 279 10732 Снимка: БТА/АР

Дългообещаваният американски завой към Азия най-накрая бе започнал да набира скорост - нови споразумения за сигурност с Филипините и Индия, разширени военни учения и планове със съюзниците за изпреварване на китайските технологии.

Русия - Украйна

Но Близкият изток, подобно на вихрушка, придърпа Вашингтон обратно. А за партньорите на Америка в Индо-Тихоокеанския регион, много от които вече се притесняват, че САЩ не се движат достатъчно бързо, за да се противопоставят на Пекин, внезапното съсредоточаване върху Газа - с оперативни групи на Пентагона, увеличени доставки на американски оръжия за Израел и прибързани посещения в столиците на Близкия изток - се усеща като загуба, която забавя напредъка по някои от най-критичните им предизвикателства.

"Това, което ни тревожи най-много, е пренасочването на военните ресурси на САЩ от Източна Азия към Европа и Близкия изток. Наистина се надяваме, че конфликтът ще приключи съвсем скоро", заяви Акихиса Нагашима, депутат и бивш съветник по националната сигурност в Япония, на стратегически форум в Сидни, Австралия, миналата седмица.

Високопоставени американски военни заявиха, че нито едно оборудване не е напуснало Индо-Тихоокеанския регион. Министърът на отбраната Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен - ще прекосят Азия тази седмица с послания за увереност, като ще спрат поотделно или заедно в Индия, Япония, Южна Корея и Индонезия.

По пътя си те най-вероятно ще чуят смесица от мнения за Газа, като Индия ще подкрепи повече Израел, Япония ще търси по-балансиран подход, а Индонезия, където живее най-голямото мюсюлманско население в света, ще бъде все по-възмутена от хилядите цивилни, убити при израелската инвазия, последвала нападението на Хамас срещу Израел.

Но това, което всички тези страни споделят, са въпросите за това как забъркването на Вашингтон в още една далечна война, в допълнение към Украйна, ще бъде претеглено спрямо нуждите на Индо-Тихоокеанския регион. Мнозина се питат: с колко обещания за подкрепа на колко нации могат да се справят Съединените щати - сила, която е разтеглена в чужбина и политически разделена у дома?

Оръжията са една от областите на обща загриженост. Отбранителната индустрия в САЩ се бори с недостига на боеприпаси, които се предоставят както на Украйна, така и на Израел, включително 155-милиметрови артилерийски снаряди. Управляеми боеприпаси и по-сложни американски системи също се насочват към двата конфликта, дори когато американските партньори в Индо-Тихоокеанския регион чакат за свои собствени оръжейни доставки.

Япония, Тайван и Австралия може да се сблъскат със забавяне на военното оборудване, което е било договорено и обещано от САЩ.

"Не става въпрос само за хардуер", казва Андрю Ниен-Дзу Ян, бивш министър на отбраната на Тайван. "Трябва да научите или да обучите хората да работят с тези системи. Опасенията са, че Съединените щати няма да разполагат с по-ефективен и достатъчен капацитет за възпиране на Китай", добави той.

Ако войната в Газа се проточи, въздействието ѝ може да се промени. Макар че един продължителен конфликт може да натовари допълнително американските арсенали, Китай пък може да научи от него, че воденето на война в градски условия е изключително трудно, което може би ще възпре Пекин да изпълни заплахите си за превземане на гъсто населения остров Тайван, който той смята за загубена територия.

Засега обаче Пекин изглежда предпочита да продължи да поддържа напрежението. Две седмици след като Хамас нападна Израел на 7 октомври, кораб на китайската брегова охрана и кораб на морската милиция таранираха филипински кораби, които изпълняваха мисия за снабдяване на атола Втори Томас - филипински аванпост в част от Южнокитайско море, която Китай обявява за своя. Това беше един от най-конфронтационните сблъсъци между двете страни през последните повече от 20 години, в които те се сблъскват в оспорваната територия.

Няколко дни по-късно китайски изтребител се доближи на 10 фута от американски бомбардировач B-52 по време на нощна маневра над Южнокитайско море, която едва не доведе до сблъсък - част от това, което американските военни нарекоха "опасен модел на принудително и рисковано оперативно поведение".

Целта на Китай, според адмирал Джон Акилино, командващ на американските сили в Индо-Тихоокеанския регион, е "да принуди САЩ да напуснат региона". Представители на Пентагона подчертават, че това няма да се случи.

Но за скептиците по отношение на американския ангажимент дивите колебания във вниманието на Вашингтон са вплетени в историческата тъкан. Виетнам се откроява като пример, но също така и ерата на Джордж Буш-младши. По време на предизборната кампания през 2000 г. той заяви: "Когато аз съм президент, Китай няма да се съмнява в нашата сила и цел в региона, в нашия силен ангажимент към демократичните съюзници в цяла Азия."

Месец след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. той отиде в Пекин, за да се срещне с тогавашния китайски лидер Дзян Дзъмин. Избягвайки всички свои предишни разговори за изгряващия гигант като "стратегически конкурент", Буш наблегна на търговията и необходимостта от съвместна борба с тероризма.

Индия все още си спомня за последиците от тази промяна - войната в Афганистан сближи САЩ със съперника на Ню Делхи - Пакистан. И тъй като настоящият лидер на Китай Си Цзинпин се очаква да се срещне с президента Байдън на среща на върха в Сан Франциско този месец, някои индийски коментатори се питат дали Вашингтон може отново да се върне към Близкия изток.

"Ако се върнете към старите търговски отношения и идеята "ще работим за настаняване в Азия, това ще се отрази на Тайван, Япония, Индия и всички наши съседи", казва К. Раджа Мохан, старши сътрудник в Института за политика "Азиатско общество" в Ню Делхи. "Но не мисля, че все още сме там."

За някои страни подновеният конфликт по палестинския въпрос разпали и стари убеждения, че Съединените щати са антимюсюлмански настроени или поне твърде пристрастни към Израел. След като години наред Вашингтон избягваше да се противопоставя на често жестокото отношение към палестинците както от страна на израелското правителство, така и от страна на екстремистките израелски заселници, някои вече не вярват, че Съединените щати ще бъдат справедлив посредник.

Когато министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин стигне до Индонезия, той вероятно ще се сблъска с гневна общественост, ако не и с антиамерикански протести, въпреки усилията му да съветва израелските военни как да избегнат цивилни жертви в Газа.

"Съществува значителен цинизъм по отношение на призивите на САЩ за сдържаност на Израел", казва Чонг Джа Йен, доцент по политически науки в Националния университет на Сингапур. "В много отношения администрацията на Байдън има трудна задача и трябва да носи багажа на предишната политика на САЩ, което прави още по-важно за администрацията да оправи нещата и да покаже, че се опитва да бъде безпристрастна", допълва той.

Усилията на Блинкен да се срещне с арабски лидери и да се опита да постигне пауза в боевете за хуманитарна помощ "донякъде смекчават впечатлението, че САЩ просто подкрепят Израел, независимо от израелските действия", казва още Чонг. И на срещата на външните министри на Г-7 тази седмица в Япония групировката на водещите демокрации се присъедини към този призив за "хуманитарна пауза".

Но за Япония и много други американски партньори в Азия войната в Газа рискува да наруши както доставките на петрол, така и напредъка в областта на сигурността. Според тях колкото по-бързо приключи тя, толкова по-бързо светът ще може да се върне към това, което Вашингтон все още определя като най-важното си предизвикателство: възпиране и съревнование с Китай в един взаимозависим свят.

Запитан в Япония в сряда дали САЩ са твърде заети с конфликтите в Газа и Украйна, за да продължат да се ориентират към Азия, Блинкен отговори: "Мога да ви кажа, че сме решени и, както се казва, тичаме и дъвчем дъвка едновременно. Индо-тихоокеанският регион е от решаващо значение за нашето бъдеще". "Дори когато се справяме с истинска криза в Газа и Близкия изток, ние също така не само сме в състояние, но и сме напълно ангажирани с всички интереси, които имаме в Индо-Тихоокеанския регион", добави той.

ИЗБРАНО