Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобелов комитет в Осло, избран от норвежкия парламент (Стортинг). Единствено тази награда може да се присъжда на организации.

За първи път е присъдена през 1901 г. на Жан-Анри Дюнан, Швейцария, и Фредерик Паси, Франция.

Сред отличените изтъкнати личности и международни организации до 1977 г. са: Институтът за международно право, Белгия /1904/, Теодор Рузвелт, САЩ /1906/, Международното бюро за мир /1910/, Международният комитет на Червения кръст /1917/, Фритьоф Нансен, Норвегия /1922/, Международната служба на бежанците "Фритьоф Нансен" /1938/, Джордж Маршал, САЩ /1953/, Върховният комисариат на ООН за бежанците /1954/, Мартин Лутър Кинг, САЩ /1964/, Вили Брандт, ФРГ /1971/, Хенри Кисинджър, САЩ /1973/, Андрей Сахаров, СССР /1975/.
Нобеловата награда за мир не е присъждана по време на Първата и Втората световна война, както и през 1955, 1956, 1966, 1967 и 1972 г.

През последните години лауреати на Нобеловата награда за мир са:

1977 г. -"Амнести интернешънъл"
1078 г. - Менахем Бегин (Израел)
1979 г.- Mайка Тереза (Индия)
1980 г. - Адолфо Перес Ескивел (Аржентина)
1981 г. - Върховен комисариат на ООН за бежанците
1982 г. - Алва Мюрдал (Швеция) и Алфонсо Гарсия Роблес (Мексико)
1983 г. - Лех Валенса (Полша)
1984 г. - Дезмънд Туту (Южна Африка)
1985 г. - "Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война" (САЩ)
1986 г. - Ели Визел (САЩ)
1987 г. - Оскар Ариас Санчес (Коста Рика)
1988 г. - Международни сили на ООН за поддържане на мира
1989 г. - Далай лама (Тянзин Гятсо) (Тибет)
1990 г. - Михаил Сергеевич Горбачов (Съветски съюз)
1991 г. - Аун Сан Су Чжи (Мианма)
1992 г. - Ригоберта Менчу (Гватемала)
1993 г. - Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (Южна Африка)
1994 г. - Ясер Арафат (Палестина), Ицхак Рабин и Шимон Перес (Израел)
1995 г. - Джоузеф Ротблат (Великобритания) и Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми - Пъгуошко движение (Канада)
1996 г. - Карлуш Белу и Жозе Рамуш-Хорта (Източен Тимор)
1997 г. - Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (САЩ)
1998 г. - Джон Хюм (Ирландия) и Дейвид Тримбъл (Великобритания)
1999 г. - "Лекари без граница" (Швейцария)
2000 г. - Ким Те-джун (Република Корея)
2001 г. - ООН и Кофи Анан (Гана)
2002 г. - Джими Картър (САЩ)
2003 г. - Ширин Ебади (Иран)
2004 г. - Уангари Мута Маатхай (Кения)
2005 г. - Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/и Мохамед ел Барадеи (Египет).
2006 г. - Мухамад Юнус и банка за микрокредити "Грамийн банк" (Бангладеш)
2007 г. - Междуправителствена експертна група на ООН за климатичните промени и Ал Гор (САЩ)
2008 г. - Марти Ахтисаари (Финландия)
2009 г. - Барак Обама (САЩ)
2010 г. - Лю Сяобо (Китай)
2011 г. - Елън Джонсън-Сърлийф и Лейма Гбоуи (Либерия)Тауакул Карман (Йемен)
2012 г. - Европейски съюз
2013 г. - Организация за забрана на химическите оръжия
2014 г. - Малала Юсафзаи
2015 г. - Туниският квартет за национален диалог