"Да кажем "не" на САЩ", призовава британският в. "Гардиън" в редакционна статия, коментираща извършения вчера в Лондон арест на основателя на сайта "Уикилийкс" Джулиан Асандж. Той трябва да бъде изправен пред британски съд за нарушаването на условията на гаранцията си, но екстрадирането му в САЩ би било неправилно, отбелязва вестникът.

Повдигнатите в САЩ обвинения се отнасят до секретните военни и дипломатически документи, предадени му от бившия анализатор от военното разузнаване на САЩ Челси Манинг, които разкриха злоупотреби на Вашингтон и хвърлиха светлина върху корумпираните и репресивни правителства по цял свят. Значението на тези материали, публикувани от в. "Гардиън", в. "Ню Йорк таймс" и други медии беше неоспоримо. Но както редакцията на в. "Гардиън", така и други медии бяха против решението на Асандж да публикува големи количества нередактирани документи.

Сега основателят на Уикилийкс може да получи затвор до една година за нарушаването на условията на гаранцията си. Би било правилно и от страна на шведската прокуратура да поднови разследването си срещу него по обвинения в изнасилване и сексуален тормоз, както поиска адвокатът на една от ищците. Но нищо от това не намалява опасността, която представлява приемането на искането за екстрадирането му в САЩ.

Не е нужно някой да харесва 47-годишният Асандж, за да се възмути от ролята на британското правителство в тази история. Ако някой може да бъде арестуван за разкриването на случаи, които е много вероятно да се окажат военни престъпления, какво говори за нас като общество фактът, че позволихме този арест, пита британският в. "Индипендънт". Асандж може да е нарцисист, може да е изложил на опасност хора, отказвайки да редактира деликатна информация. Може да е помогнал за избирането на президента на САЩ Доналд Тръмп и със сигурност трябва да отговаря за обвиненията в сексуални посегателства, които му бяха повдигнати. Но всичко това не трябва замъглява преценката ни за това, което се случва. Арестът, извършен в Лондон, е очевидно посегателство срещу свободата на медиите, срещу правото на изобличителите да разкриват негативна информация за могъщи институции.

Арестът на Асандж е кулминацията на дълго тлялото напрежение, което повдигна трудни въпроси за свободата на медиите, гарантирана с първата поправка на конституцията на САЩ, пише в. "Ню Йорк таймс".

Откакто Асандж започна през 2010 г. да публикува архивите от поверителни военни и дипломатически документи на САЩ, служители на две администрации премисляха дали да го обвинят в престъпление. Администрацията на предишния президент на САЩ Барак Обама реши да не го прави, отчасти заради опасението, че може да създаде прецедент, който да оказва възпиращо действие на традиционната журналистическа дейност. Изглежда обаче, че администрацията на Тръмп е повдигнала обвинение - макар и не по закона за шпионската дейност, а за хакерство. Смята се, че Асандж е помогнал на Манинг да пробие защитата на секретна военна мрежа и да влезе в нея, използвайки самоличността на друг потребител.

Традиционната журналистическа дейност не включва предоставянето на помощ на източниците за разбиване на защити, поради което обвинението изглежда като опит на прокуратурата да избегне проблемите с първата поправка на американската конституция, като не превръща публикуването на информация в престъпление. Въпреки това журналистите все още имат повод за притеснения, казва Бари Полак, адвокат на Асандж. "Фактическите обвинения срещу Асандж се свеждат до насърчаване на източник да му предаде информация и полагане на усилия за защита на самоличността на този източник", подчертава адвокатът, цитиран от в. "Ню Йорк таймс".