Мнозинството на неподкрепящите спечели изборите

Политическата апатия доведе до избор на кметове с получено доверие от безпрецедентно малък брой гласоподаватели

20:15 | 6 ноември 2023 | Автор : Стоян Гогов 238 12738 Снимка: С. Гогова, Dir.bg

Вторият тур на местните избори приключи, а избирателната активност отново стигна рекордно ниско ниво. Повечето хора с право да гласуват останаха у дома си или предпочетоха да правят нещо друго. А това оставя мнението им извън извадката, която легитимира политическото бъдеще.

Добър пример за това е София.

Графика: С. Гогова, Dir.bg

Кметът на столицата на България ще бъде избран с около 175 000 гласа. Имащите право да участват в изборите са 1 056 354 души.

Тези, които приемат с доверие новия кмет, са само около 16%.

В София около 67% от гласоподавателите не са подкрепили нито един от двамата кандидати на балотажа. Те или не са отишли до урните, или съзнателно са пуснали бюлетина "Не подкрепям никого". Това ги превръща в най-голямата група от имащите право да гласуват.

Още по-краен е примерът със столичните райони. В Люлин живеят над 110 000 души. За избирането на районен кмет обаче са достатъчни 12 000 гласа. Ситуацията е сходна в над 110-хилядния район Младост, където кмет се става с 16 000 гласа. И в двата случая над 85% от имащите право на глас не са подкрепили бъдещия си районен кмет.

Функцията на районния кмет не е за подценяване, защото в най-общия случай именно той издава разрешителни за строеж на нови сгради - от IV до VI категория по ЗУТ. Наред с другите си правомощия районните администрации могат и да обявяват обществени поръчки за ремонт на инфраструктура и общински сгради.

Поглед и към провинцията.

Пловдив е вторият по големина град в страната. Той е дом на 340 000 души, а броят на избирателите е 282 253. Костадин Димитров става кмет с 37 041 гласа. На балотажа взема 54.15% пред своя съперник, който е с 10 пункта по-надолу. Спрямо общия брой пловдивчани с право на вот тези, които са гласували доверие на Димитров, са едва 13%.

Във Варна живеят 335 000 души, а избирателите са 281 610. Победителят от втория тур Благомир Коцев взема с 10 000 гласа повече от Иван Портних. Разликата им е над 10%, като това се сочи за една от най-големите победи на коалицията ППДБ. Благомир Коцев обаче става кмет с волята само на 16% от имащите право на глас.

В община Хасково Станислав Дечев запазва своя кметски пост с убедителен на резултат от 60 процента срещу 37% за подгласника. Но дори в този случай Дечев не може да разчита на близо 80% от имащите право на глас в общината. Те са 75 987 души, а за него са гласували 16 241. В същата община само 700 гласа са достатъчни за спечелването на място в местният парламент. Причината - ниската активност и многото невалидни бюлетини при гласуване за представители в общинския съвет на града.

Подобни истории могат да се разкажат за почти всяка една община. Причината е че средната активност на балотажа за цялата страна не едва 36.87%.

Резултатът от пасивността на избирателите е негативен. На първо място ниската активност облагодетелства купеният вот и машинациите. Може би малцина знаят, но изборите биха били легитимни дори на тях да гласува само един избирател.

Представителната демокрация работи най-добре при висока активност. Така мнозинството от гражданите получава поне теоретичния шанс за политическо представителство. Масовото неодобрение към политическата класа по никакъв начин не й пречи да взема решения, които най-вероятно няма да се харесат на истинското мнозинство от проведените избори - неподкрепящите.

ИЗБРАНО