Концлагерът "Бухенвалд" - само името навява ужас. Историята е една, миналото е непоправимо. Но днес, когато човек прекрачи входа, когато застане зад металната врата, застива. Няма конкретен повод, за да се напише този материал - просто пресен спомен. 

Днес поляната е празна, бараките ги няма (те са били общо 52). Всъщност, има само една запазена в края, която е строена последна и била като "резервна". Трудно е да си представи човек животът какъв е бил, но има какво да се види. И когато се види, в главата нахлуват мисли. Много мисли, които пораждат въпроси - защо, как е възможно...

Ето какво може да се види днес в концлагера "Бухенвалд" - ужасът на войната, останал в историята.

16 юли 1937 година. Близо до град Ваймар в германската провинция Тюрингия е открит концентрационният лагер "Бухенвалд". В него са намерили смъртта си повече от 55 хиляди противници на нацисткия режим.

"Бухенвалд", чието име идва от букова гора, бил построен на върха на планина Етерсберг. Първоначално лагерът на смъртта носел името на планината. Впоследствие нацистите променили името му, тъй като местните жители смятали, че името Етерсберг е на Гьоте, който написал тук "Нощна песен на странника".

На главния вход на лагера, на малка врата от ковано желязо, стоял надпис "Работата те прави свободен", а друг гласял "Всекиму своето".

Лагеристите били изпращани да работят във военните заводи във Ваймар и Фриц-Заукел. Голяма част от тях са подлагани и на медицински опити в полза на берлинския институт "Роберт Кох" и на фирмата "Беринг" от Марбург.

През периода 1937-1945 г. в лагера са депортирани близо 240 000 души, предимно евреи, като около 56 000 от тях са убити или са умрели поради нечовешките условия на труд и болести.

Тъй като в "Бухенвалд" не е имало газови камери, лагеристите са убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург.

В "Бухенвалд" е имало 52 бараки, но затворените били толкова много на брой, че дори и през зимата били настанявани в палатки, а от студа почти никой не оцелявал.

На 11 април 1945 г. концлагеристите, които научили, че американската армия настъпва, се вдигнали на бунт и успели да обезвредят охраната. Когато американците освободили концлагера, в него имало близо 21 000 души, от които 904 деца. Тази дата се отбелязва като Международен ден на пострадалите от фашизма и войната.

Официално в регистрите на "Бухенвалд" са вписани 34 375 смъртни случая. Смята се обаче, че загиналите в концлагера са общо между 56 000 и 65 000 души.

През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер. През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера хора.

По данни от книгата "Път през Бухенвалд", писана от бившия концлагерист Димитър Дичков Димитров, в лагерите "Дахау" и "Бухенвалд" са убити общо 169 българи.

Много наши сънародници престояват и в най-малките концлагери "Мелк" и "Ненар", разположени на територията на Франция. В Моновиц пък е имало 11 български граждани. Около 9 или 10 жени са били зад телените ограждения в "Равенсбрюк".

Лагерите на смъртта съществуват до 1945 г.

Това е набързо историята. Ето какво е запазено днес.

Преди човек да стигне до самия концлагер, той вижда грандиозният мемориал, построен през 1958 година.

В парковия комплекс може да се видят множество правоъгълни фигури, залесени с цвета, пред които са изписани хиляди имена на загинали в концлагера, включително и на българи. Фигурите символизират общ гроб за жертвите.
Когато човек застане до монументалния паметник, той се чувства малък и нищожен, но и респектиран.

От площадката на паметника се разкрива внушителна гледка към близките полета. На километър след монумента вече се разкрива самият лагер на смъртта.

Около огромен паркинг са изградени редица сгради, в които ученици могат да преспят, ако са доведени на екскурзия за няколко дни. Има зала за кино, в която се прожектират филми, има кафе и ресторант.

Подминавайки ги и наближавайки концлагера, човек попада сред страхотна природа. Огромни дървета се полюшват от вятъра, а листата им шумят. И неусетно човек стъпва на главната улица.

Тя води към входа на концлагера. По нея са се придвижвали затворниците, след като са свалени от влака.

"Разходката" по тази улица е не повече от 3-4 минути, след което се изправяш пред портата, желязната ограда, тежката сграда, виждаш бодливата тел по стълбовете.

Пресичайки прага днес, спираш. Пресичайки прага, животът става друг. Преди е нямало път назад. Днес има спомени. Лагерът е превърнат в музей, защото е част от историята на света, а входът е безплатен.

Първата спирка от обиколката в концлагера сблъсква посетителят с жестоката действителност на "Бухенвалд". Става въпрос за крематориума. Той се намира вдясно на централния вход.

Там са запазени залата за аутопсия, пещите за горене на мъртвите, асансьорът, с който да качвани телата до пещите. Може да се види и малкият тунел в сградата, откъдето са пускани труповете.

Следващата сграда е още по-ужасяваща. Това е конюшната. През нея затворниците са минавали, за да бъдат "премерени". В конюшната са намерили смъртта си хиляди, като най-интензивно се е използвала, когато в лагера е пламнала дезинтерия.

Под строй болните са минавали през "конюшната", но не са излизали. Мястото, на което е била обозначена мерилката, е всъщност място за разстрел от упор. Когато затворникът заставал с гръб, за да бъде премерен на ръст, зад него, в друга малка стаичка, седял екзекуторът.

В средата на разграфената метрична скала се е отварял процеп, през който екзекуторът е прострелвал затворника в главата.

А двете сгради - крематориумът и конюшната, са много близо.

И тук, гледайки процепа в стената, човек започва да си задава много въпроси...

Отговори почти липсват, но животът придобива друг смисъл.

Продължавайки обиколката си, следващата спирка по маршрута е сградата на музея, в която в една интересна интерактивна обстановка човек може да чете, слуша и гледа стотици материали за живота в "Бухенвалд".

Последното нещо, което може да се види, е единствената запазена барака. Тя е била строена последна и е била т.н. "резервна".

Когато човек застане при нея и се огледа, вижда, че входът е много далече. Вижда бодливата ограда, вижда стражевите кули в двата края...

Вляво до входа е запазена и една голяма сграда, която е била столова и лафка. В нея са се продавали всякакви неща за хранене. Ръководството на концлагера я построява, защото затворниците получават пари от близките си.

Респективно тези средства трябва да бъдат изземвани по някакъв начин, а лафката са оказва, че е точното място.

Скоро отново човек се оказва пред портала. Но сега вратата е отворена и можеш да минеш свобдно.

Не е било така в онези брутални година на войната. Затова може да се каже, че "Бухенвалд" е ужасът, който не трябва да се забравя.

Почти няма ден, в който в лагера да няма групи от ученици, които провеждат там часовете си по история. Това е залегнало в учебната им програма.

За обикновения турист това не е учебен час, това е директен сблъсък с ужасът на войната.