Какво ще правим със страните между НАТО и Русия? Разширяването на ЕС решава проблема

Ако доведете военен съюз до границите на една велика сила, на тази велика сила това няма да се хареса, казва съветник на Обама

09:34 | 9 юли 2022 | Автор: Алекзандер Изеле, ipg-journal.de 174 7226 БТА/AP

Преговорите за териториално отделяне са неизбежни и ЕС е най-важният фактор за това, казва американският професор Чарлз Купчан пред немското издание ipg-journal.de. Русия е предизвикателството сега, но занапред възходът на Китай ще окаже най-голямо влияние върху световния ред. Китай представлява по-голямо предизвикателство за световния ред през този век от Русия - просто поради размера и богатството си, смята Купчан, който е професор по международни отношения в университета Джорджтаун и старши сътрудник в Съвета за международни отношения.

Русия - Украйна

Купчан е бил специален съветник на президента на САЩ Барак Обама и старши директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност. Познат е на българските читатели като автор на книгата "Краят на американската ера".

Ето го целия текст на интервюто:

В отговор на руската атака срещу Украйна германският канцлер обяви промяна на епохата. Какво е вашето мнение за повратната точка?

Доколкото разбирам термина, "промяна на епохата" (Zeitenwende) означава нещо като повратна точка. Мисля, че това е точно описание на последиците от руската атака срещу Украйна за Европа, Германия и Атлантическия съюз. Сега за Германия е особено важно да се запознае с традиционните геополитически въпроси. Заради наследството си от Втората световна война и края на Студената война Германия се превърна в страна, която разбираемо се фокусира върху преодоляването на геополитиката, бягството от историята и преминаването към свят, в който може да вярва, че бъдещето ще бъде мирно. И мисля, че войната в Украйна е своеобразен сигнал за събуждане, който стресна европейците, включително защото те не очакваха Русия да стигне толкова далеч. Сега Германия е част от Европа, която не е далеч от зоната на бойни действия - вероятно най-голямата война, която сме виждали след Втората световна война. И мисля, че особено от американска гледна точка, Германия, която е готова да поеме по-голяма геополитическа тежест, е много положително развитие. И това е така, защото светът става все по-опасен. Конкуренцията между великите сили се засилва - не само с Русия, но и с Китай. САЩ се нуждаят от съмишленици, които да демонстрират военна мощ и готовност да я използват при необходимост.

Тяхното разбиране за геополитиката е формирано от класическия реализъм. Променя ли се разбирането за геополитика? Може ли да има такова нещо като прогресивна геополитика?

Думата "геополитика" традиционно се използва като смесица от география, военно дело и твърда сигурност. Мисля, че днес понятието трябва да се дефинира по-широко. Геополитиката става все по-сложна и разнообразна, тъй като все повече са проблемите, които влияят на геополитическата среда и не са пряко свързани с използването на военна сила - като например изменението на климата, глобалните пандемии, киберсферата и цифровия свят. Ето защо, когато мислим за геополитика и геополитическа стабилност, трябва да бъдем много отворени и гъвкави по отношение на това как определяме тези понятия. Въпреки това смятам, че в Германия все повече се осъзнава, че националната сигурност и националните интереси трябва да включват и традиционната геополитика. Не е достатъчно да се съсредоточим само върху изменението на климата, икономическата подкрепа и развитието, разширяването на ЕС и политиката на съседство. Всички тези неща все още са важни, но те трябва да се развиват заедно с традиционния капацитет за използване на военна сила, доколкото е необходимо.

От времето на Обама САЩ насочиха вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион. Отрича ли тази война насочването към Азия?

Съединените щати, като се започне от Обама, след това от Тръмп и сега от Байдън, предприеха нещо, което бих нарекъл стратегическо отстъпление. Това се случва предимно в Близкия изток. Причината за това отстъпление е, че войните след 11 септември не преминаха много добре. Сега те се наричат "вечните войни", защото никога не са искали да спрат и не са довели до желания резултат. Една от причините за изтеглянето на САЩ от Афганистан и намаляването на участието им в Сирия и Ирак е, че САЩ искат да се съсредоточат върху по-традиционния геополитически регион на Евразия, който винаги е бил в центъра на американската стратегия - Европа и Източна Азия. Администрацията на Байдън искаше - и според мен с право - да се съсредоточи върху Азиатско-Тихоокеанския регион по очевидната причина, че Китай представлява по-голямо предизвикателство за световния ред през този век от Русия - просто поради размера и богатството си. А богатството с течение на времето води до военни способности и амбиции.

Дали войната в Украйна променя тази сметка? Да. Това означава, че на европейския театър сега се обръща много повече внимание, отколкото Вашингтон очакваше, и то на различни нива. Например по отношение на военния капацитет, тъй като войските, самолетите, корабите и оръжията се изпращат в Европа, а не в Азиатско-тихоокеанския регион. Но също и на ниво политическо време и капитал. В момента Вашингтон отделя много време на войната в Украйна. Това е време, което не може да бъде изразходвано за други въпроси.

Руши ли войната сближаването с Азия? Не, бих казал, че това я забавя и усложнява. Но Съединените щати все още смятат, че Китай е по-голямо предизвикателство от Русия от геополитическа и геоикономическа гледна точка. Русия представлява най-голямото непосредствено предизвикателство, тъй като започна агресивна война в Украйна. Но ако погледнем към следващите няколко десетилетия, възходът на Китай ще окаже най-голямо влияние върху световния ред.

Как се променят очакванията или изискванията на Вашингтон към държавите от ЕС?

Смятам, че сътрудничеството на САЩ с държавите членки на ЕС и с Обединеното кралство е доста впечатляващо. Когато в края на 2021 г. САЩ започнаха да публикуват разузнавателни данни за вероятна инвазия в Украйна, администрацията на Байдън започна да се консултира много тясно с европейските си съюзници и да подготвя евентуален отговор. Тъй като тази домашна работа беше свършена предварително, атлантическите съюзници успяха да действат много бързо на три различни фронта, когато инвазията започна: въоръжаване на Украйна, укрепване на източния фланг на НАТО и налагане на значителни санкции на Русия, които продължават и до днес.

Според мен най-важният коз на Европа е нейното единство. Както и през 2014 г., най-силният инструмент на Запада срещу Путин е солидарността, защото Путин смята, че може да раздели ЕС. Той смята, че може да отдели Съединените щати от Европа. Но ЕС, Обединеното кралство и САЩ са единни в лицето на руската конфронтация. Желанието на европейците да инвестират повече в отбраната е от решаващо значение. Това ще укрепи отношенията между Европа и САЩ, тъй като колкото повече възможности може да предостави Европа, толкова повече САЩ ще виждат в Европа важен и способен партньор.

Ще се запази ли единството?

Готовността на европейците да предприемат болезнени стъпки, особено когато става дума за откъсване на Европа от руската енергия, е добър и положителен знак; тя показва решимостта на европейците да се противопоставят на руските действия. Имам ли опасения, че тази западна коалиция отслабва? Да, имам. И смятам, че в даден момент ще е необходимо да се съсредоточим не само върху доставките на оръжие, но и върху дипломацията, и да съчетаем това оръжие със стратегия, която може да сложи край на войната, а след това да създаде платформа за преговори за териториални отстъпки.

Струва ми се, че в това отношение Европа е изпреварила Съединените щати. Администрацията на Байдън все още не изглежда готова да отвори тази врата, но имам впечатлението, че Франция, Германия, Италия и други страни от ЕС са заинтересовани да направят някакъв дипломатически опит.

Друг проблем, особено в САЩ, е дългосрочното политическо въздействие на инфлацията върху вътрешната политика. Путин ли е единствената причина за повишаването на цените на бензина? Не. Те са резултат от проблеми, свързани с пандемии, и трудности във веригата за доставки. Но войната със сигурност е немаловажен фактор. Това води и до недостиг на храна и торове. Трябва да се запитаме как това ще се отрази на политиката. Опасявам се, че в САЩ републиканците "Америка преди всичко" ще наберат сила. И това е още една причина, поради която бих искал тази война да приключи по-скоро рано, отколкото късно. Въпросът, който възниква и в Европа, е: какво ще се случи, когато газът свърши и времето застудее? Ще има ли ответна реакция заради украинските бежанци? Колко дълго ще продължи топлото посрещане? Това са трудни политически въпроси, но ние трябва да се изправим пред тях.

ЕС реши да даде статут на кандидати на Украйна и Молдова, въпреки че процесът със страните от Западните Балкани е в застой. Какво ще означава това за ЕС?

Смятам, че предлагането на статут на страна кандидатка на Украйна, както и на други държави, е правилният път напред. Украйна се нуждае от нашата морална подкрепа. Перспективата за членство в Европейския съюз дава психологически и политически тласък. Освен това се отплаща материално - дори и само в бъдеще. Все още има много работа, която трябва да се свърши, за да се класирате напълно накрая. Вярвам обаче, че това дава на Украйна нови стимули за икономически и политически реформи. И тя се нуждае от тези стимули. Нека си признаем, че Украйна все още е страна, която страда от високи нива на корупция, а олигарсите все още имат твърде голяма политическа власт. Стремежът към членство в ЕС дава на украинското правителство добри политически лостове за провеждане на реформи. В известен смисъл разширяването на ЕС решава проблема, който бих нарекъл "сивата зона на Европа": Какво ще правим със страните, които се намират между НАТО и Русия?

Никога не съм бил голям привърженик на разширяването на НАТО, защото смятах, че то ще доведе до ново разделение на Европа и ще създаде съперничество с Русия. Аз съм реалист. Вярвам, че ако доведете военен съюз до границите на една велика сила, на тази велика сила това няма да се хареса. Особено неприятно за мен беше решението от 2008 г. да се проправи път на Грузия и Украйна да станат членове на НАТО.

Сега виждаме какъв може да бъде алтернативният път. Възможно е тук да се развива стратегия, при която разширяването на НАТО с държави като Грузия, Молдова и Украйна да бъде спряно или поне отложено, тъй като ЕС се превръща в институцията, чрез която тези държави могат да станат част от либералната демократична общност. Наскоро Путин заяви, че няма нищо против перспективата за членство на Украйна в ЕС. Ограничаването на разширяването на НАТО и очакването ЕС да навлезе в сивата зона в крайна сметка може да помогне за намаляване на напрежението между Русия и Запада.

Превод: Денис Коробко, Dir.bg

Интервюто е публикувано ТУК >>

ИЗБРАНО