Сутринта на 7 октомври палестинската групировка Хамас, която контролира Ивицата Газа, атакува Израел. Групировката, според нейни представители, изстреля над пет хиляди ракети по израелски градове (израелските власти заявиха, че повече от 2000 ракети са ударили територията на страната). Освен това въоръжени бойци на Хамас проникнаха в израелски селища, граничещи с Ивицата Газа, и взеха за заложници цивилни граждани и войници (според различни данни става дума за между 30 и 100 души).

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната се намира в състояние на война. Израелските ВВС нанасят удари по ивицата Газа, като атакуват високи сгради, в които се предполага, че се намират военни съоръжения на Хамас. Вечерта на 7 октомври имаше съобщения за придвижване на тежка израелска военна техника към границите на Ивицата Газа. Нетаняху призова жителите на Газа да се изтеглят "сега" оттам. Израел също така обяви, че планира да евакуира всички жители на градовете в близост до границата с Ивицата Газа в рамките на 24 часа.

През нощта на 8 октомври взаимният обстрел продължи. По-специално Хамас е обстреляла болница в Ашкелон, най-близкия голям град до Газа, ранени са шестима души. Израелските сили за отбрана твърдят, че са атакували повече от 400 цели на Хамас в Ивицата Газа. Също така се твърди, че израелската армия е възстановила контрола си над повечето райони в Южен Израел, където преди това са проникнали бойци на Хамас.

В същото време ливанската групировка Хизбула е обстреляла израелска територия през нощта на 8 октомври "в знак на солидарност" с действията на Хамас. В отговор израелската армия е нанесла артилерийски удари по Ливан.

Гидеон Леви, журналист от израелския вестник "Хаарец", заяви пред "Ал Джазира", че Израел ще бъде изправен пред криза, ако "Хизбула" се включи пълноценно в конфликта и израелската армия ще трябва да се сражава на два фронта.

Лидерът на Хамас Исмаил Хания заяви, че офанзивата, започнала в Газа, ще се разпространи на Западния бряг и в Ерусалим. Той нарече нападението "сутрин на поражение и унижение за нашия враг". От своя страна израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви през нощта на 8 октомври, че повечето от бойците, проникнали на израелска територия, вече са ликвидирани и че Израел ще продължи офанзивата си до пълното унищожаване на възможностите на Хамас.

Израелските сили за отбрана заявиха, че целта им е да поемат контрола над ивицата Газа. "Имаме цели за следващите 12 часа: да сложим край на анклава в Газа. Да поемем контрола над целия анклав и да унищожим всички терористи на наша територия", заяви говорителят на ЦАХАЛ подполковник Ричард Хехт. Той допусна изселване на хора от определени райони на Газа и заяви, че е готов за атаки от други фронтове.

По последни данни в Израел са били убити над 600 души. Повече от 2048 души са били ранени. Освен това около 750 души са обявени за изчезнали, според "Джерусалем Пост". Хамас съобщи, че повече от 35 души, цивилни и военни, са взети за заложници. Израелската армия потвърди залавянето, но не съобщи броя на заложниците. Въз основа на публично достъпните данни е възможно наистина да са били поне 30 души. По-късно израелската страна съобщи за освобождаването на някои от заложниците. Междувременно посолството на Израел в САЩ заяви, че заложниците са над сто - цивилни граждани и военни.

В Ивицата Газа по време на ответните атаки на Израел са загинали най-малко 313 души, сред тях поне 20 деца. Около 1 990 са били ранени, сочат последните данни на местното министерство на здравеопазването. Повечето от жертвите вероятно са били убити от израелски обстрел. По данни на ООН поне още 20 000 души в Газа са напуснали домовете си заради обстрелите.

Сегашното нападение срещу Израел е най-голямото по брой на жертвите след Октомврийската война преди 50 години (водена от коалицията на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, срещу Израел в периода 6 - 25 октомври 1973 г. Води се основно на Синайския полуостров и Голанските възвишения - територии, които са окупирани от Израел след Шестдневната война от 1967 г.). Израелски войници не са били пленявани при нападения от 17 години, а подобни прониквания в израелски военни бази, градове и кибуци не са се случвали от 1948 г., от Войната за независимост на Израел. Това повдига много въпроси пред израелските власти защо страната не е била подготвена за нападението, отбелязват редица световни и израелски медии.

Нападението срещу Израел беше осъдено от САЩ и много европейски държави, включително Украйна. Руското външно министерство нарече случващото се резултат от "порочен кръг на насилие" и призова за "сдържаност".

Страните от Близкия изток директно подкрепят Хамас или прехвърлят отговорността за ескалацията върху самия Израел.

Въпросният конфликт се развива на територия, която и двата народа смятат за своя, от повече от век. Настоящата фаза на спора за собствеността на тази земя започва през 1948 г., след като ООН създава план за разделяне на Палестина и възниква държавата Израел.

В резултат на Шестдневната война от 1967 г. палестински земи на Западния бряг и в Ивицата Газа преминават към Израел. Това води до "Интифада" - така арабите наричат насилствените опити за връщане на палестинските територии. "Интифада" не е сблъсък на армии, а по-скоро терористични действия на отделни бойни организации, които в по-голямата си част са активно подкрепяни от палестинското население.

"Първата вълна" на интифадата е между 1987 до 1993 г. Тя представлява поредица от нападения от страна на палестинците срещу членове на еврейското население. Използвани са коктейли "Молотов", гранати и просто камъни, откъдето идва и наименованието "война с камъни".

Втората вълна, "Интифадата Ал Акса", продължава от 2000 до 2005 г. Израелците я помнят като поредица от терористични нападения, взривявания на автобуси, време, когато смъртта на цивилни граждани се превръща в рутина в живота на страната.

Историята на интифадите (и на войните на Израел със съседите му) обяснява наличието на сериозни служби за сигурност, които се смятат за една от най-модерните в света, и навика на израелците за чести обиски и умението постоянно да следят чужди предмети в транспорта и на улицата.

Палестинските бойни организации осъзнават, че не могат да победят технологично напредналата израелска армия, и разчитат на терористични нападения и вземане на заложници. Сегашното нападение обаче изглежда много по-сериозно: прилича на военна операция - въпреки че вземането на заложници очевидно все още е една от основните цели. И вече е ясно защо: Хамас заяви, че ще се стреми да ги размени за всички палестински затворници в израелските затвори.

Този процес може да се проточи дълго време, като се има предвид, че преговорите за освобождаването на израелския войник Гилад Шалит, пленен от бойци на Хамас през юни 2006 г., продължиха около пет години и доведоха до освобождаването на 1027 палестински затворници, включително терористи, осъдени за убийство.

ИЗБРАНО