Какви са проблемите с производството на оръжие на Запад?

Изборът между две възможности е пречка за увеличаване на военната подкрепа за Украйна

Снимка: БТА

Какви са проблемите с производството на оръжие на Запад?

Изборът между две възможности е пречка за увеличаване на военната подкрепа за Украйна

22:02 | 14 ноември 2023 | Редактор : Денис Коробко 172 9372 Снимка: БТА

Напоследък един от основните проблемни въпроси на западната помощ за Украйна е изчерпването на военните запаси на страните от НАТО и невъзможността за бързо увеличаване на производството на оръжие, пише украинското издание "Страна".

Русия - Украйна

Последният пример е нарушаването на плановете на ЕС за производство на един милион снаряда за Украйна. Този проблем беше признат както от външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба, така и от германския министър на отбраната Борис Писториус.

За мнозина в Украйна тази ситуация изглежда парадоксална. САЩ и ЕС се възприемат като индустриални свръхсили, които на теория би трябвало да могат да произвеждат дори не милиони, а милиарди снаряди "без напрежение". А за финансирането уж няма проблеми - ще напечатат толкова долари и евро, колкото им трябват за тази цел. Освен това разширяването на военното производство означава нови работни места, разширяване на производството и икономически растеж.

Така че какъв е проблемът за Запада да увеличи военното производство?

Наистина, преди около 40 години за военнопромишления комплекс на страните от НАТО нямаше да е трудно да осигури производството на оръжия в обеми, необходими за война със същата интензивност като тази, която в момента се води в Украйна. Но западната икономика се е променила много оттогава.

Първо, след края на Студената война и разпадането на СССР страните от НАТО драстично намалиха военното производство. Преобладаващата концепция бе, че повече няма да има войни като Втората световна война. Следователно трябва да се разчита на високопрецизни оръжия и високопрофесионални, макар и малобройни въоръжени сили, които биха били достатъчни за участие в конфликти с ограничен интензитет някъде в Косово, Ирак, Афганистан или Сирия.

Второ, през последните десетилетия на Запад процесът на деиндустриализация набра скорост. Смяташе се, че страните от ЕС и САЩ преминават към по-високо, постиндустриално ниво на развитие, а тежкият труд в заводите остана за жителите на незападните страни.

На тази основа бяха изградени дългосрочни планове за инвестиции и като цяло за развитие на икономиката.

Ето защо, когато през 2022 г. Западът беше изправен пред необходимостта рязко да увеличи производството на оръжие, това се оказа много трудна задача. Оказа се, че за тази цел липсват много неща - от производствен капацитет до работната сила.

Разбира се, с течение на времето (след година, две, три) тези проблеми могат да бъдат решени. Но при едно условие - ако правителствата гарантират на производителите на оръжие, че ще купуват оръжия от тях не само докато се водят войните в Украйна или Израел (които могат да приключат всеки момент), но и гарантирано поне още 10 години.

И тук не става дума за десетки милиарди долари и евро, които сега се отпускат на Украйна, а за трилиони.

Какъв е тогава проблемът за САЩ и ЕС да ги напечатат?

Проблем има. Факт е, че САЩ и ЕС правят това (активно печатане на пари) с известни прекъсвания през последните 15 години след кризата от 2008 г. И особено по време на пандемията, когато правителствата буквално заляха с пари западните икономики, които бяха поставени на "пауза". Това доведе до нарастване на инфлацията и външния дълг. А в случая на ЕС то беше насложено с проблемите, причинени от войната в Украйна, която засегна особено силно германската икономика. Ето защо както Федералният резерв на САЩ, така и Европейската централна банка напоследък повишават лихвените си проценти, за да ограничат инфлацията и да "затегнат" паричното предлагане.

В същото време оръжията, за чието производство ще са необходими трилиони държавни долари и евро за разгръщане, не са обикновени стоки. По-голямата част от тях няма да отидат за продан на свободния пазар, а ще бъдат дарени на Украйна и други съюзници на Запада, както и използвани за попълване на складовете на собствените им армии. Всъщност това е още един огромен проблем с парите, който може да подкопае усилията за стабилизиране на финансовата сфера.

Това е основният проблем на западните държави, които са изправени пред дилемата какво да правят в подобна ситуация: да смятат, че инфлацията е по-малкото зло в сравнение с военната заплаха от страна на враговете и следователно е необходимо да започнат военно производство с пълен капацитет, отделяйки за него толкова пари, колкото е необходимо, независимо от макроикономическите последици. Или да се тръгне по пътя на намаляване на други държавни разходи в името на оръжейното производство, като се реализира принципът "оръжия вместо петрол" (или "оръжия вместо зелен преход и въглеродна неутралност"). Или да се опитат на този етап да замразят войната в Украйна, да не позволят на войната в Израел да се разшири, за да могат да започнат да решават проблемите със собствения си военно-промишлен комплекс планово и постепенно, а не в извънреден режим.

Всъщност трудността да се избере една от тези възможности е основната пречка за увеличаване на военната подкрепа за Украйна.

А как е в Русия?

В Русия (както и в Украйна) след разпадането на СССР процесите на деиндустриализация и разрушаване на военнопромишления комплекс бяха още по-широки, отколкото на Запад.

Все пак има някои нюанси.

След войната в Грузия през 2008 г. Москва стартира програма за модернизация и превъоръжаване на армията, за която бяха отпуснати стотици милиарди долари. Въпреки това, както показаха събитията от 2022 г., руската армия все още не беше готова за съвременна война с висока интензивност, а руският военнопромишлен комплекс не произвеждаше достатъчно оръжия с необходимото качество. Но в Русия още преди пълномащабната война беше извършена известна работа по възстановяването на производствените мощности (на Запад това започна едва сега), което създаде предпоставки за сравнително бързо разгръщане на военната продукция.

Макар че трябва да се отбележи, че за Русия, както и за Запада, наливането на огромни средства във военното производство (и войната като цяло) крие високи инфлационни рискове (особено в условията на не най-високите цени на руския износ и проблеми с реализацията на редица стоки поради санкциите). И това вече има ефект - цените в Русия ускориха ръста си през последните месеци.

Въпреки това платежният и търговският баланс на Русия остават на излишък, а олигарсите, притиснати в ъгъла от западните санкции, се връщат в Москва с парите си, което дава на руското правителство известна сигурност.

Освен това има още два фактора, за които се говори по-малко, но които въпреки това оказват сериозно влияние върху способността на Русия да снабдява армията си с оръжие. Това са Беларус и Северна Корея.

Беларус беше един от основните "цехове" на съветския военнопромишлен комплекс по време на СССР. Президентът Лукашенко, за разлика от Русия и Украйна, от 90-те години на миналия век насам се стреми да запази производствения потенциал независимо от това дали дадено предприятие се "вписва в пазара" или не, дали носи печалба или не. Ето защо той не закрива предприятията от военнопромишления комплекс, въпреки че това причинява големи загуби на икономиката. И сега Русия се възползва от това - беларуските предприятия работят усилено, за да изпълняват нейните военни поръчки.

Имаше много съобщения за това, че Северна Корея продава снаряди от складовете си на Русия. Но напоследък западните медии съобщават за друг процес - производство на оръжия за Русия в севернокорейски производствени мощности. А това също е много важен момент от гледна точка на попълването на арсеналите на руската армия.

Освен това има и Китай, който според западните разузнавателни служби все още не е доставял оръжие на Русия, но потенциално може да го направи. Това включва най-перспективните области, например дроновете, в чието производство Китай е световен лидер. Понастоящем и Украйна, и Русия купуват китайски безпилотни самолети на свободния пазар, но ако Пекин вземе политическо решение да насочи основния поток към Руската федерация (модифицирайки БПЛА директно в заводите за военни цели), това може сериозно да промени баланса на силите на фронта.

Всички описани по-горе фактори осигуряват настоящото количествено предимство на Руската федерация в областта на въоръжението. Какво ще се случи по-нататък, зависи от стратегическото решение, което Западът ще вземе по отношение на въоръжаването, както и от позицията на Китай.

ИЗБРАНО