В основата са назначения по върховете на съдебната власт, които пазят и укрепват политическата власт.

Съдия Владимира Янева предлагала пари на колегата си от Софийски градски съд Румяна Ченалова, за да не застава срещу главния прокурор. Признанието на самата Ченалова дава съвсем нов ракурс на аферата „Яневагейт“. От думите ѝ става ясно, че шефката на СГС се е опитвала да купи мълчанието ѝ за задкулисните незаконни машинации между висши магистрати и политици и я е предупреждавала да не се опълчва срещу обвинител № 1, за да няма неприятности.

Според разказите на Ченалова и съпругът ѝ в опита да им набутат „едни пари“ е включена не само Владимира Янева, а и партньорът ѝ Илия Манолев (зам.-шеф на Ръководство "Въздушно движение" ), който е близък приятел със заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Тези признания идват в деня, в който представители на ЕК отбелязаха, че следят скандала в България и бе препоръчано независимо разследване, по време на което замесените в аферата бъдат отстранени. На този фон българската власт (и политическа, и съдебна) се опитва да омаловажи случващото се, я с подмятания за каки, свраки или просто „жени, които си говорят“, я с опита да се измъкне от ситуация, обяснявайки че не коментира незаконни записи.

Широко затворени очи

Какво обаче стои в основата на широко затворените очи у нас?

Зависимост. И тази зависимост е толкова свързана с делото „Червей“, колкото поривите на Ченалова да осветява задкулисието на съдебната номенклатура е в резултат от вродената ѝ нетърпимост към незаконосъобразни практики.

 Впрочем, скандалът с разговорите дори не е в центъра на драмата. Той може да бъде само аргумент. Всички директни или индиректни участници в него, връзките между тях и личните им истории са прякото доказателство за тежките обвързаности между политическа и съдебна власт в България. Нещо повече – т.нар. „Яневагейт“ само повдига крайчеца на завесата, която прикрива търговията с влияние, разиграващата се в най-мощния съд у нас – Софийски градски съд. Също както разговорът от Банкя между Бойко Борисов и бившия градски прокурор Николай Кокинов само разклати смокиновото листо, скриващо случващото се в държавното обвинение.

Политназначения

В основата на проблема стоят всеизвестните, но някак никога неартикулирани докрай политически назначения по върховете на съдебната система. Примери имаме достатъчно: прословутото „Ти си го избра“; назначаването на Георги Колев за шеф на ВАС; очакваното избиране на Лозан Панов за шеф на ВКС; престоят на семейната приятелка на Цветан Цветанов начело на Софийски градски съд. По-назад във времето на същите постове място намираха хора, свързани с предишни правителства точно толкова, колкото гореизброените магистрати са близки до настоящата власт: Светлин Михайлов (СГС), Борис Велчев (прокуратурата), Константин Пенчев (ВАС) и прочие.

Подобни свързаности обаче също са само инструмент, който подпомага реализирането на истинската цел. А тя е: поставянето на правораздаването под тотален контрол, така че то да служи за запазване и укрепване на политическата власт. А това се случва с придвижването на „сигурни“ и зависими хора до високите етажи на съдебната власт. Близките връзки между семейството на Владимира Янева и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов са най-прякото доказателство за това. Ако пък приемем думите на Румяна Ченалова, че ексшефката ѝ се е опитвала да купи мълчанието ѝ по адрес на главния прокурор – това поставя редица въпроси, които биха били обект на съвсем отделен текст.

 Как съдът пази властта

Как обаче се случва пазенето и укрепването на политическата власт от страна на съда? С проточени във времето дела срещу политици, които след дълго отлагане приключват безславно. С очеизвадни машинации по търговски дела, които пряко или косвено спомагат за пълненето на партийни каси. Най-сигурният инструмент за реализирането на крайната цел пък е небезизвестната система за случайно разпределение, която гарантира попадането им в „правилните“ ръце.

За да бъде запазена тази „обществена тайна“, е необходимо системата да бъде управлявана от близки до властта магистрати. Необходимо е и когато станат неудобни, да бъдат отстранявани уж със скандал, но всъщност той да бъде еднодневка и след известно забавяне да спихне така, както е избухнал. Случаят с „Червеи“ е напълно показателен. Въпреки десетките предупреждения от страна на експерти, че проблемът е в (не)случайното разпределение на делата, в пространството останаха незабелязани исканията за независим одит на софтуера, който гарантира това.

И вместо Владимира Янева да си отиде заради съществената причина (заради която бе и на поста си) – нагласяването на правилните съдии по правилните дела, тя бе „опраскана“ за нещо съвсем трето. А ако съдим за развоя на събитията от записите, съдийката е получила уверения на най-високо ниво въпросното „опраскване“ да бъде само в сферата на пушилката.

„Независимостта на съдебната система е ключов фактор за всяко демократично общество“, се казва в коментар на ЕК за скандала с „двете каки“. А въпросната независимост може да се постигне единствено ако аферата послужи за основа на дълбоко разследване, което да проследи търговията с влияние в съдебната система. И въпреки, че българските власти се мъчат да неглижират случая, настояването за разследване трябва да пробие опита за замитане и вземайки като отправна точка „разговора между две жени“ да навлезе в онези територии на задкулисието, които правят подобни раздумки възможни.