Авраам Бург е публицист, който живее близо до Йерусалим. От 1999 г. до 2003 г. той е председател на Кнесета, израелския парламент.

Позволете ми да изясня това веднага: Аз съм против тази война с Иран. Не само защото по принцип отхвърлям всички войни, но и защото този конфликт в частност е най-циничната и ненужна военна авантюра, която Израел някога е предприемал.

Сега е времето на баритоновите гласове по телевизията

Телевизионните студия в нашата страна са препълнени с оръжейни експерти и военни анализатори. Техните спокойни баритонови гласове трябва да успокоят хората, че преживяват "исторически моменти". Те очевидно имат нужда от по-дълбоки гласове и мъжка сериозност. След години на токсична реторика, целяща да подготви общественото мнение в Израел за война с Иран, най-накрая тя е факт. Война, за която се готвехме, всъщност, която предизвикахме. Война, за която не направихме почти нищо, за да я предотвратим.

Въпросът сега е дали ще се поддадем на смъртоносната доза от собствената си отрова, или най-накрая ще започнем процес на детоксикация.

Основната причина, поради която се противопоставям на войните от израелски тип, е нездравословната роля, която военните са придобили в нашата страна. Това определя идентичността на Израел. Като армията се е превърнала в основна институция на нацията, ние се превърнахме в милитаристично общество, чието гражданско съзнание е атрофирало.

Хардлайнерите сред тях, горещите глави сред нас

Помислете само за "Железния купол", системата за противоракетна отбрана. Тя не само ни защитава, но и ни е приспала. Тя доведе до опасно самодоволство. "Ние управляваме конфликта" - това винаги уверено са ни казвали нашите стратези в продължение на години. Какво са имали предвид с това: Защо трябва да се занимаваме сериозно и основно със ситуацията в Газа, когато имаме "Железен купол", който ни защитава? До 7 октомври, когато от него нямаше никаква полза. Имаме не само купол от желязо, но и глави от желязо - слепи за опасностите, които междувременно се развиваха на място.

Сега повтаряме тази самозаблуда в отношенията си с Иран. Превъзходните оръжия, политическата арогантност, тайните операции и помпозният мачизъм ще работят - докато могат. Днес Израел може да изживее момент на триумф. Но всеки следващ ден може да доведе до катастрофа. Тогава, когато хората се запитат защо никой не ги е предупредил, спомнете си: някои от нас опитаха.

Може би Иран, основаващ се на хилядолетната персийска култура на търпението, ще реагира сдържано и ще спаси двата народа от пропастта. Но не се учудвайте, ако хардлайнерите на Техеран решат да направят огледално отражение на нашите горещи глави. И ако приказките за "пълно унищожаване на Израел", за "изравняване на Тел Авив със земята" действително се превърнат в официална политика. Никой от правителството в Йерусалим няма да е невинен.

Предотвратяване на ядрената програма? Или унищожаване режима?

В крайна сметка ние предоставихме шаблона за непропорционално насилие и прекомерна реторика в региона. Това, което една регионална сила може да направи, друга може да се опита да направи.

Предвид какофонията от официални изявления и министерски пози е трудно да се разбере едно нещо: Каква е действителната цел на настоящата война? Дали става въпрос за ядрената програма на Иран? Отдавна съществуват алтернативи за справяне с нея. Или става дума за смяна на режима в Техеран? Тогава може би трябва да се вгледаме и в собственото си правителство, което е подхранвано от национално-религиозен фундаментализъм. В Техеран тези сили управляват сами, а в Израел същите такива участват в правителството.

Ако ние имаме пълното право да разграничим иранския народ от неговите лидери, не трябва ли да му бъде позволено да прави разлика между израелците и тяхното правителство?

Сега навлизаме във втората фаза на религиозните войни в Близкия изток. Първата започна през октомври 2023 г., водейки изцяло религиозното израелско правителство в битка срещу ислямистката организация Хамас. Сега настъпва втората фаза: Ислямска република Иран срещу еврейско-демократичната държава Израел - в която обаче демократичният аспект е на изчезване, докато еврейският става все по-твърд и теократичен.

И двата народа се нуждаят от други представители

Религиозните конфликти винаги са абсолютни, за разлика от националистическите конфликти. Национализмът може да бъде овладян, т.е. да се преговаря. Религиозният фундаментализъм, от друга страна, не е подходящ за компромис. Диалогът между екстремисткия юдаизъм и екстремисткия ислям е практически невъзможен. Като прибавим към това унижението от войната и поражението - как може да се мисли за помирение?

Затова може би истинската цел на тази война е: смяна на режима - от гледна точка и на двете страни. Ако е легитимно да се премахнат водещите представители на врага в Техеран, какво ги спира да направят същото с нас? Е, може би иранците също нямат нужда да правят това. Може би израелците сами ще заменят своите ръководители с демократични средства.

Един свят, в който и Иран, и Израел ще бъдат ръководени от представители, които мислят и действат по различен начин - по-хуманно и предпазливо - в такъв свят би могло да има място за диалог. В крайна сметка става въпрос за две ранени общества, които търсят изцеление. Това остава възможно, ако искаме да се случи.

Алтернативата е религиозна война, която не служи на интересите на никого - освен на тези, които се възползват от вечния конфликт, защото имат нужда от него. Все още имаме време да променим мнението си.