Традиционните съюзници на Америка в Европа и Източна Азия - да не говорим за нейните врагове - са наясно, че Доналд Тръмп иска да ги държи в неизвестност относно плановете си, ако бъде преизбран следващия месец. И все пак по някои въпроси помощниците му казват, че той е пределно ясен.

Ако Тръмп се върне в Овалния кабинет, твърдят те, той ще действа с главоломна бързина, за да сложи край на войните в Украйна и Близкия изток. През цялото време ще заплашва с все по-високи мита, за да накара съюзниците на Америка да харчат повече за отбрана и да изравнят търговските си отношения със САЩ - като същевременно поддържа натиска върху Китай.

Дръзкият глобален дневен ред "Америка на първо място", предвиден от съюзниците, съветниците и бившите - и бъдещите - помощници на Тръмп, е такъв, в който и приятелите, и враговете ще бъдат оценявани по един и същ прост показател: положителното салдо в търговията със САЩ.

"Не става въпрос за това дали си съюзник или противник; ако си наш търговски партньор, трябва да търгуваш при реципрочни условия", казва сенаторът Бил Хейгърти, който беше посланик в Япония през първия мандат на Тръмп и е потенциален член на кабинета през втория.

"През цялото време на мандата си той търсеше взаимност и е обсъждал това с мен: ще е необходимо нещо драматично, за да привлечем вниманието на страните, с които търгуваме."

Опонентите на Тръмп казват, че голяма част от тези перспективи са високомерни и необмислени. По мнението на много от водещите икономисти той е икономически неграмотен. Длъжностни лица от цял свят смятат, че в дневния му ред се премълчават сложните проблеми, с които ще се сблъска. Но те също така признават, че вътрешната насоченост на първия мандат на Тръмп е задушила не само републиканското, но и демократичното мислене за ролята на Америка в света.

Повечето съюзници на Америка са единни по един въпрос: че ще имат бурни отношения с втория Бял дом на Тръмп. Те отбелязват, че много от авторитетните фигури във външната политика от първия му мандат се дистанцират от бившия си шеф, а в някои случаи дават покъртителни оценки за неговата администрация.

Според доверениците на Тръмп съюзниците на Америка имат право да бъдат притеснени. "Предсказуемостта е ужасно нещо", казва Ричард Гренел, твърд съюзник на Тръмп, на когото е отредена важна роля, ако той спечели на 5 ноември. "Разбира се, че другата страна [враговете на Америка] иска предсказуемост. Тръмп не е предсказуем и на нас, американците, това ни харесва".

Снимка: АР/БТА

Представителите на Тръмп в областта на външната политика се възмущават от обвиненията на демократите, че са изолационисти - термин с неприятно ехо от 30-те години на миналия век. Те настояват, че при необходимост биха разгърнали военната мощ на Америка, но по-скоро избирателно, отколкото рефлексивно. Що се отнася до съюзите, те казват, че вярват в тях, но че партньорите на Америка трябва да се постараят повече.

"Преди 20 години пишех речи за министрите на отбраната, в които молех нашите партньори да се активизират", казва Майк Уолц, един от водещите републикански оратори по въпросите на националната сигурност в Камарата на представителите. "Заедно НАТО може да поеме по-голям дял от тази отбранителна тежест. Ако не го сторят сега, кога ще го направят?"

След натиска през първия мандат на Тръмп членовете на НАТО и източноазиатските съюзници увеличиха дяла от бюджета си, изразходван за отбрана. Към юни 23 от 32-те членки на НАТО са изпълнили целта да изразходват 2% от БВП за отбрана, което е два пъти повече, отколкото преди четири години. Но при втори мандат на Тръмп те ще бъдат подложени на натиск да направят повече.

Според Уолц на срещата на върха през юли членовете на НАТО "се потупаха по рамото" преждевременно. "Галите ли ученика по главата, когато от двойка стане тройка? Трябва да сме на 100 процента, членовете трябва постигат минимум 2 процента, и да възхваляваме тези, които допринасят с три или четири процента."

Германия и Франция, две от най-големите европейски икономики, които наскоро достигнаха 2%, могат да бъдат подложени на особен натиск както по отношение на разходите за отбрана, така и на приходите от двустранната търговия с Америка.

"Мисля, че няма да им е лесно, както и за членовете на НАТО, които не плащат 2%. Това е голям проблем за Тръмп", казва Фред Флейц, бивш анализатор от ЦРУ, който е работил в Белия дом на Тръмп, а сега е в Центъра за американска сигурност към Института за политика "Америка на първо място". Флейц, който прави уговорката, че не говори от името на Тръмп и не познава външнополитическите му планове, смята, че енергийната сигурност, търговските баланси и защитата на линиите за доставки ще бъдат приоритети при втори мандат.

Снимка: AP/БТА

Като се опира на протекционизма от първия си мандат, Тръмп заплаши с нов мащабен тарифен режим, включващ 20% върху целия внос, до 60% върху китайския внос и възможност за рязко увеличаване на митата за други неуточнени цели. Според сенатор Хейгърти е "напълно възможно" да се въведат повсеместни мита, без да се предвиждат облекчения за отделни държави.

При подобен сценарий на изпитание много съюзници смятат, че двустранните отношения ще бъдат от първостепенно значение, а не съюзните мрежи, разширени от администрацията на Байдън. Елбридж Колби, съветник в Пентагона по време на първия мандат на Тръмп, който също така ясно заявява, че не говори от името на кампанията, предполага, че втората администрация на Тръмп би могла да бъде "за съюзи, но с различен подход към съюзите". Той посочва Полша, Южна Корея, Индия и Израел като модели на такъв вид съюзници, "които са самостоятелни, способни и готови да правят неща за общите интереси, дори и да не са винаги съгласни с нас".

Що се отнася до мултилатерализма, той ще се отдалечи още повече в периферията на политиките. Гренел, който беше посланик в Берлин и пратеник за Балканите в първия мандат на Тръмп, твърди, че западноевропейските съюзници на Америка са "хванати в капана" на един остарял начин на мислене, който търси многостранни решения в Съвета за сигурност на ООН. "Ние харесваме коалициите на желаещите. ООН може да бъде важен, но не е единственият инструмент, а понякога не е толкова полезен. Предпочитаме да формираме коалиции с хора, които искат да свършат нещо", казва той.

Тръмп и неговият кандидат за вицепрезидент, Джей Ди Ванс, многократно са говорили за желанието си да сложат край на войната в Украйна. Въпросът е как. Рядко срещано прозрение дойде през септември, когато Ванс очерта идеята за замразен конфликт с автономни области от двете страни на демилитаризирана зона - и Киев в дипломатическа задънена улица, извън НАТО.

Според един от дългогодишните съветници на Тръмп проектът би могъл да бъде преосмисляне на провалените споразумения от Минск от 2014 и 2015 г., които имаха за цел да сложат край на сраженията в Източна Украйна между украинските сили и сепаратистите от рускоезичното малцинство, подкрепяни от Москва. Тези пактове очертаваха план, който запазваше териториалната цялост на Украйна, като същевременно закрепваше автономни зони, но условията така и не бяха изпълнени или наложени.

Този път, казва съветникът, ще има механизми за прилагане с последствия за нарушаване на споразумението. Той обаче твърди, че контролът ще трябва да се осъществява от европейски войски, а не от силите на НАТО или мироопазващите сили на ООН. "Има две неща, за които Америка ще настоява. Ние няма да плащаме за това. Европа ще плаща."

Снимка: АР, Julia Demaree Nikhinson/БТА

Киев твърди, че споразумение без твърди гаранции за сигурността на Украйна би било равносилно на капитулация пред Владимир Путин, тъй като може да даде на руския лидер глътка въздух, за да се подготви за ново нападение, и рискува да изпрати знак за слабост по света. Това може да доведе и до разцепление в Европа, някои членове на НАТО може да се разминат в мнението си как да реагират, ако Америка се оттегли.

Съюзниците на Тръмп твърдят, че Украйна губи войната и затова настояването за уреждане на конфликта е морално правилно, че според него Байдън е трябвало да разговаря с Путин, точно както президентите разговаряха със съветските лидери по време на Студената война и че членството на Украйна в НАТО не е вариант в краткосрочен план.

Флейц, който е работил в първата администрация на Тръмп, казва, че членството може да бъде изключено за няколко години, за да се накара Русия да преговаря. "Замразяваме конфликта, Украйна не отстъпва никаква територия, те не се отказват от териториалните си претенции и водим преговори с разбирането, че вероятно няма да има окончателно споразумение, докато Путин не напусне сцената", казва той.

Подобен подход обаче не би имал единна подкрепа в републиканската партия. Макар да е в плен на Тръмп, партията има три групи за национална сигурност, които се борят той да ги чуе. Това са: "сдържащите", които по същество са привърженици на "Америка на първо място"; "приоритистите", които искат да се съсредоточат върху Китай; и "примацисти", които са привърженици на старата школа в проектирането на американската мощ по света и имат силна фракция в Сената. Първите две групи са обединени в желанието си да оставят Украйна на Европа.

Колби, който смята себе си за приоритист, отхвърля аргумента, че една сделка ще окуражи Пекин. "Те няма да чакат търпеливо, за да им се преподе морал от това, което се случва на хиляди километри от тях", казва той. "Те ще погледнат баланса на силите в Азия и нашата решителност там. Ако има нещо друго, то е по-скоро в техен интерес Русия да бъде отслабена в една продължителна война и така да стане по-зависима от Китай."

Америка разполага само с ограничена "сила на щита", добавя той, като твърди, че тя трябва да бъде разгърната по най-добрия начин, за да се избегне война с Китай, "а това е Азия".

Що се отнася до начина, по който да накара Путин да преговаря, ако смята, че силите му са в подем, Уолц предлага Тръмп да заплаши, че ще срине руската икономика, като понижи цената на петрола и газа. "Президентът много добре разбира влиянието, а ние имаме огромно икономическо влияние върху Русия", казва той. "Първата стъпка би била, по неговите думи: "сондирай, бейби, сондирай". Заливаш света с по-евтин и по-чист американски нефт и газ. Намаляваш цената."

Снимка: АР/БТА

Саудитска Арабия, важен съюзник на Тръмп през първия му мандат, не би приветствала подобна стъпка. Но хора, близки до Тръмп, настояват, че той ще упражни мощен икономически натиск върху Путин. Те изтъкват Авраамовите споразумения - споразуменията, подписани между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан през първия мандат на Тръмп, като доказателство за неговата миротворческа рутина.

"Той показа, че знае как да събере и двете страни на масата. Прави го последователно. Арабите и израелците, руснаците и украинците ще бъдат следващите", казва Гренел.

В края на септември Тръмп влезе в балната зала на хотел във Вашингтон, за да произнесе рязка реч пред Израелско-американския съвет. Ако неговият опонент от Демократическата партия Камала Харис стане президент, заяви той, Израел "няма да съществува до две години".

Апокалиптичният език имаше за цел да спечели гласовете на евреите, като даде знак, че той ще бъде още по-силен поддръжник на Израел от президента Джо Байдън. Но докато министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху явно се надява на победа на Тръмп, силата на техните отношения се колебае. Близки до Тръмп хора настояват, че той не би се поколебал да окаже натиск върху Нетаняху, ако сметне, че моментът е подходящ за постигане на споразумение.

"Президентът Тръмп може да раздели Израел и Нетаняху. Той може да бъде критичен към решенията на ръководството, като същевременно запази подкрепата си за правото на една страна да се защитава", казва Гренел.

Един от сценариите е, че Тръмп бързо ще покани Нетаняху във Вашингтон, за да настоява за прекратяване на огъня, което да доведе до връщането на заложниците, взети от Хамас. "Тогава ще можете да кажете на израелците: "А сега престанете. Свършихме. И ще преминем към мирно споразумение", казва съветникът ветеран.

Как Нетаняху ще реагира на подобен сценарий е под въпрос, но Тръмп е склонен да се върне към идеята за голяма сделка с Израел и Саудитска Арабия за дългосрочен регионален мир.

Тръмп също така би засилил натиска върху стария враг на Израел - Иран. През първия си мандат той изтегли Америка от ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Флейц смята, че той ще даде ясно да се разбере, че държавите, които нарушават водените от Америка санкции, ще бъдат изправени пред вторични санкции. "Целта трябва да бъде Иран отново да бъде докаран до фалит и да се възстанови максималният натиск", казва Флейц.

Но при цялата ястребска позиция на Тръмп по отношение на Техеран не е ясно дали той би подкрепил война с Иран. "Като цяло той изпитва огромно отвращение към конфликти", казва високопоставен европейски дипломат във Вашингтон. "В това отношение той не се различава от Байдън", допълва той.

Снимка: БТА/АР

Ако Тръмп бъде преизбран, основният въпрос ще бъде как той ще разреши разминаването между ястребите в неговата партия, които говорят за нова студена война с Китай, и собствените му инстинкти да прилага икономически лостове и да сключва сделки с Пекин.

"Китай е екзистенциална заплаха за САЩ с най-бързото нарастване на военния си потенциал от 30-те години на миналия век насам. Китайският флот е по-голям от нашия. Трябва да направим значителни инвестиции в собствената си готовност", казва Уолц.

Но той добавя, че бившият президент твърди, че Китай се нуждае от Америка повече, отколкото Америка от тях. "Той говори много повече за търговски сделки, мита и валута, отколкото за това какво правим при конфликт в Тайванския проток. Той вярва, че прилагаме икономическа сила по начин, подкрепен от стабилно военно присъствие, което може да предотврати тези войни", казва Уолц.

За Тайван това е неприятен момент. Тръмп даде ясно да се разбере, че очаква от него да харчи повече за отбрана. "Той харчи повече в сравнение с преди няколко години, но трябва да направи повече", казва Хайно Клинк, бивш високопоставен служител на Пентагона в първия мандат на Тръмп.

Източноазиатските съюзници могат да очакват да бъдат оценявани според това как подпомагат регионалната сигурност, казва Клинк. "Ние не сме САЩ от миналото. Не разполагаме с ресурсите, с които разполагахме някога", смята той.

Тръмп дори се закани, че Тайван не може да приема подкрепата на Америка за даденост, ако Пекин се реши на инвазия. Поддръжниците му обаче казват, че в крайна сметка той ще се стреми към максимално възпиране, за да разубеди Китай да нападне Тайван. "Си Дзинпин знае, че ако предприеме някакви агресивни действия, Доналд Тръмп ще му донесе реални последици", казва Хейгърти.

Снимка: AP Photo/Evan Vucci/БТА

Всъщност в политиката за Китай се наблюдава рядко срещано общо мнение между Тръмп и Байдън. При встъпването си в длъжност и двамата наложиха мита на Китай, за да защитят стратегическите индустрии на Америка. Основното различие беше по отношение на мащаба и насочеността на санкциите. Тръмп заплашва с по-хаотичен режим от този на Байдън. При такъв сценарий Европа ще се окаже по средата и Тръмп ще очаква от нея да се присъедини към Америка в повишаването на митата върху китайския износ.

"Необходимо е европейците да са наясно с Китай. Много хора в Европа пропуснаха предупредителните знаци от страна на Путин и сега имат в ръцете си огромна война. Ние молим европейците да гледат на комунистически Китай такъв какъвто е", казва Гренел. 

Както винаги при нова администрация, много ще зависи от назначенията на висши постове и от баланса на силите в Конгреса. Международните служители, които са обезпокоени от Тръмп, се надяват, че непоследователността и сътресенията в кабинета, които забавиха дневния ред през първия му мандат, могат да попречат и на втория мандат.

Не е така, казват неговите съюзници. "Президентът Тръмп осъзнава, че ще има само четири години, така че времето е ограничено. Ако иска да ни постави в равни условия с другите държави, ще трябва да предприеме кардинални стъпки", казва Хейгерти.