Чуйте статията:

Темата, засягаща опорно-двигателния апарат става доста актуална със застудяване на времето. Резките температурни амплитуди карат стотици хиляди българи всяка сутрин да трябва да вземат решение - да потиснат болката с медикаменти или първо да се раздвижат добре и да внесат промени в ежедневието си, водещи до облекчение.

Естествено, хроничната ставна болка изисква сериозно отношение и консултация със специалист, защото тя може да е причинена от различни по произход заболявания - от дегенеративни промени, свързани с износване на ставния хрущял, до възпалителни процеси, при които имунната система участва активно в увреждането на ставата. Именно тук често възниква объркването - дали болката е "нормална" за възрастта, дали е резултат от натоварване и начин на живот, или е сигнал за заболяване, което прогресира и изисква целенасочено лечение.

С доц. д-р Любомир Цветанов разговаряме именно за тези важни разлики. Като специалист ортопед-травматолог в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" с над 36-годишен опит, доц. Цветанов е категоричен, че зад ставната болка стоят конкретни заболявания и механизми, чието разпознаване и лечение е задача на медицината. За пациента обаче не е толкова важно да познава в детайли анатомичните и патологичните процеси, колкото да знае кои рискови фактори ускоряват увреждането на ставите и как чрез движение, натоварване и ежедневни навици може да ограничи тяхното развитие и да запази опорно-двигателния си апарат във възможно най-добро състояние.

Доц. Цветанов, с падането на температурите все повече хора се оплакват от проблеми със ставите. По какъв начин влагата и ниските температура влияят на опорно-двигателния апарат?

Падането на температурите и увеличаването на влажността са фактори които повлияват еластичността на съединителната тъкан. От синовиалната обвивка на ставите се отделят фактори на възпалението. Това често е причина за отока в ставите.

 Какво все пак причинява тази болка и скованост в ставите?

Отокът, който е свързан с производството на повече синовиална течност, ограничава обема на движението в ставите. Допълнителните фактори на възпалението предизвикват деструкция на хиалинния хрущял, той се замества от фиброхрущял, който обаче не притежава качествата на хиалинния. Така все по-трудно се осъществява движението характерно за ставата, натоварването е болезнено и може да се осъществява за по-кратък период от време.

Щироко разпространен е израза "Хвана ме артритът". Някак с лекота хората приемат, че може да имат артрит след определена възраст, но какво всъщност стои зад тази диагноза?

Артритът е възпалителен процес засягащ основно синовиалната обвивка на ставата. Той може да бъде от септичен и асептичен характер. Много често е причинен от развитието на ревматоиден артрит, основно засягащ в началото малките стави, или пък отлагането на продукти на метаболизма, например при повишени нива на пикочна киселина.

На каква възраст започва износването на ставния хрущял? Нормално ли е хора на по 40-50 години да се оплакват от скованост в ставите?

Едва ли ще прозвучи оптимистично, ако кажем, че остаряването на съединителната тъкан започва от момента на раждането на индивида. Разбира се, болките в опорно-двигателния апарат могат да бъдат усилвани и от допълнителни фактори като злоупотребата с алкохол, никотин, както и поддържането на високи стойности на кръвна захар.

Можем ли да забавим този процес?

Със сигурност една от мечтите на човека още от зората на неговото съществуване, е да намери "живата вода" и вечния живот, но поне засега можем да се ограничим до това да се поддържат естествените процеси като максимално се концентрираме в това да се изключват вредните нокси (увреждащи фактори).

Рисков фактор номер едно за развитие на ставни заболявания е заседналият начин на живот, наднорменото тегло, липсата на физическа активност. Към тях трябва да прибавим метаболитните проблеми, от които страда огромна част от съвременно общество - диабет, метаболитен синдром, повишена пикочна киселина, повишено кръвно налягане, висок холестерол, сърдечносъдови заболявания. Всички тези проблеми оказват негативно влияние върху ставите. Колкото по-дълго ги държим под контрол, толкова по-нататък ще отложим във времето проблемът със ставите и костите.

Каква е ролята на фамилната обремененост? Има ли наследственост?

Наследственост има при ревматоидния артрит, метаболитните кристалопатии - подагра, подагрозен артрит, диабет.

Каква е стратегията за лечение?

Поддържащо лечение: Балнеолечение, физиотерапия, борба с болката и ставните контрактури и деформации.

Кога операцията става неизбежна?

Когато методите на поддържащо лечение спрат да помагат.

Какви рискове крие тя?

Това са рисковете на всяка инвазивна процедура.

Какво могат да очакват хората след смяна на става?

Това зависи от очакванията на човека, който пристъпва към смяна на ставата. В западния свят да шофира, да прави успешен бизнес и секс са в основата на начина им на живот. Изискванията на нашата географска ширина са далеч по-семпли, което не означава, че нашите резултати са по-лоши от тези на западните ни колеги.

Една такава интервенция, особено когато е извършена навреме, подобрява чувствително качеството и удължава живота на пациентите. Съвременните системи за ендопротезиране създават възможности за по-ранно мобилизиране на пациента, както и за минимално инвазивни методи при самата оперативна интервенция.

Малко по-особена група са пациентите, нуждаещи се от ревизионно протезиране: такива с асептично разхлабване на компонентите или в следствие на инфекциозен причинител.

Използвам случая да обърна внимание на хората с вече поставена протеза, че е много важно навреме да взимат мерки за всяка появила се инфекция, било тя от урогениталните или гастроинтестиналните пътища, дентални проблеми или дори банални наранявания в зоната на оперирания крайник. Поставеният имплант е масивна конструкция, която в един момент се превръща в зона с минимална защита, където може да се загнезди инфекция. Неглижирането на този тип проблеми може да бъде причина за развитието на животозастрашаващи или трудно лечими състояния, особено в по-напреднала възраст.

Кога болката в ставите и костите може да е симптом на онкологично заболяване? Как да ги разграничим?

Тази диференциална диагноза едва ли е по силите на пациента и неговите близки. Нека все пак има граници между популярното четиво и истинската медицина.