Черният дроб е един от най-важните органи в тялото, който изпълнява множество жизненоважни функции. Той участва в детоксикацията на организма, синтеза на протеини и съхранението на енергия. Освен това, черният дроб играе роля в метаболизма на хранителни вещества и регулирането на хормоните. Когато тези процеси бъдат нарушени, ензимите, които се отделят от чернодробните клетки, могат да бъдат индикатор за проблеми със здравето на органа.

Повишените нива на чернодробни ензими често са първият сигнал за скрити здравословни проблеми. Те могат да са резултат от различни фактори - от инфекции и метаболитни нарушения до токсични увреждания и автоимунни заболявания. Анализът на тези стойности дава ценна информация за състоянието на черния дроб и жлъчните пътища, като помага на лекарите да преценят какви допълнителни изследвания или лечение са необходими.

Доц. д-р Мариета Симонова, д.м. е сред водещите специалисти по чернодробни заболявания в страната. Тя е специалист по гастроентерология и вътрешни болести с над 20 години трудов стаж. През последните три години практикува в третата по големина болница в Австрия, а преди това е била ценен кадър на ВМА, София. Понастоящем е началник на Клиниката по гастроентерология на Медицински институт на МВР, София и провежда консултации в МЦ "Майчин дом".

Доц. Симонова, какво показват повишените нива на чернодробни ензими в кръвта?

Повишените чернодробни ензими са почти винаги показател за чернодробна увреда. Тяхното ниво в кръвта се повишава когато чернодробните клетки (хепатоцити) се разрушават и попадат в циркулацията. Чернодробните ензими са четири: Аланин аминотрасфераза (АЛАТ) и се намират в цитоплазмата на хепатоцитите, Аспартат аминотрасфераза (АСАТ), които се съдържат в цитоплазмата и митохондриите на хепатоцитите, Гама-глутамил тарнспептидаза (ГГТ, GGT) - ензим, свързан с мембраната на чернодробната клетка и Алкална фосфатаза (АФ, AF) - изоензим, който се намира в каналикуларната мембрана на хепатоцитите. АЛАТ и ГГТ са ензими, специфични само за черния дроб, докато АСАТ и АФ се намират и в други тъкани. АСАТ се намира и в бъбреците, сърцето, мускулите и еритроцитите, а АФ - в костите, бъбреците, червата и плацентата. Ето защо при някои специфични състояния повишение на АСАТ и АФ може да има и без наличието на чернодробна увреда. Тогава стойностите на другите два строго чернодробни ензими - АЛАТ и ГГТ се използват за да се разграничи чернодробна от извънчернодробна увреда. Повишение само на АСАТ, без повишение на АЛАТ означава, че увредата не е в черния дроб, в други тъкани (сърце, мускули). Повишение на АФ без ГГТ означава също увреда, която не е свързана с черния дроб.

Когато говорим за чернодробни ензими не можем да пропуснем още един показател - билирубин. Макар и не чернодробен ензим, а продукт на чернодробната дейност, изследването на неговото ниво е задължително за поставянето на диагноза при наличие на повишени чернодробни ензими.

Каква е клиничната значимост на съотношението АСАТ/АЛАТ?

При разпада на хепатоцитите (цитолиза) се повишават основно чернодробните трасаминази - АСАТ и АЛАТ, те са най-специфичните показатели за чернодробна увреда. Според степента на чернодробна увреда тяхното повишение е различно. Нормално повишението на АЛАТ е по-високо от това на АСАТ (АСАТ/АЛАТ < 1 ). Когато АСАТ надвишава стойността на АЛАТ означава наличие на тежка чернодробна увреда.

Какви са нормалните референтни стойности за основните чернодробни ензими в различните възрастови групи или полове?

Стойностите на АЛАТ при здрави индивиди са определени въз основа на резултатите от множество проучвания и са консенсусно приети от Европейската и Американската асоциации за изучаване на черен дроб. Нормалните стойности на АЛАТ са между 29 и 33 IU/L за мъжете и 19 и 25 IU/L за жените. За останалите чернодробни показатели няма препоръчани стойности и те отговарят на средните стойности, установени при здравата популация ±2 стандартни отклонения. Референтните стойности на отделните показатели могат минимално да варират при различните лаборатории.

Какво може да причини повишени нива на чернодробните ензими?

Има редица причини, които могат да доведат до повишаване на чернодробните ензими. Тава се инфекции с вирусни хепатити (остри и хронични), автоимунни чернодробни заболявания, метаболитни, лекарствени увреди, съдови увреди, туморни заболявания - първични или вторични, и др. Възможните причини са много. По степента на повишаване на чернодробните ензими и това кои ензими са повишени предимно (цитолитични - АСАТ и АЛАТ или холестични - ГГТ и АФ) може да се направи предварителна прогноза за увеждащият фактор. Например, когато има лекостепенно повишени трансаминази (от 2 до 3 пъти над нормата) най-често се касае за асоциирана с метаболитна дисфункция стеатозна чернодробна болест, хронична алкохолна употреба или хроничен вирусен хепатит, без значима активност. При умерено повишени трансаминази (от 3 до 20 пъти над нормата) тогава по-честа диагноза е отново хроничен вирусен хепатит със значима хистологична активност, алкохолен хепатит, автоимунен хепатит, както и други чернодробни заболявания с или без цироза. Значимо повишени чернодробни ензими повече от 20 над нормалните стойности има при остър вирусен хепатит, исхемични чернодробни увреди, лекарствена токсичност, сепсис, шоков черен дроб. Необходими са и допълнителни специфични изследвания извън чернодробните ензими - лабораторни и образни, за поставяне на диагнозата

Как се интерпретират нивата на АФ и ГГТ при диагностицирането на чернодробни и жлъчни заболявания?

ГГТ е най-чувствителният чернодробен ензим, който се повишава най-бързо при различни чернодробни и/или билиарни (жлъчни) увреди. Той е особено чувствителен показател при холестаза (застой на жлъчка) и при алкохолни увреди. ГГТ и АФ са два показателя, които много бързо се покачват при увреда на жлъчните пътища с/без застой на жлъчка. Те се наричат още холестатични ензими. ГГТ е ензимът, който първо се повишава при билиарна обструкция и се използва за да потвърди чернодробния произход на повишената АФ. Билирубинът - общ и директен, също се повишава при увреждане или запушване на жлъчните пътища.

Какво е значението на биопсията на черния дроб при наличие на аномалии в чернодробните ензими? Как тя помага при диагностиката?

Със съвременните възможности на лабораторната диагностика и образните методики (ехография, комютърна томография, магнитно-резонансна томография), заедно с ендоскопските методи на изследване при билиарни обструкции, извършването на чернодробна биопсия в клиничната практика е все по-рядко. Има случаи, когато диагноза не може да се постави и тогава е необходима чернодробна биопсия - един типичен пример са серонегативните автоимунни заболявания. Поставянето на диагноза при туморни промени - първични тумори на черния дроб или вторични тумори (метастази) задължително изискват чернодробна биопсия за поставяне на диагноза.