Това е урокът, който дава документ, публикуван този месец и който използва новаторски метод за разкриване на избягване плащането на данъци.

Установяването на сивата икономика е трудно. Фридрих Шнайдер от университета „Йохан Кеплер“ в Линц, Австрия, който е водещ специалист в Европа по този въпрос, подчертава, че никой от използваните методи не е напълно надежден. Например сравняването на статистиките на разходи и приходи не е идеално, защото резултатите са изкривени от пропуски и грешки в националните сметки; а използването на индикатори като консумация на електричество не отчита дейности в сивия сектор, които не се нуждаят от много енергия. Все пак Шнайдер измерва годишно сивата икономика в Европа. Оценките за 2014 г. публикува сега заедно с двама сътрудници.

По отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) Гърция е на второ място по размер на сивата икономика в ЕС сред страните без комунистическо минало – след Кипър. Шнайдер оценява, че в Гърция недекларираните приходи възлизат на 23,3% от БВП или на 55,3 млрд. долара. Тук са включени незаконни дейности като търговия с наркотици и проституция, както и активности на легалната икономика. Ако беше обект на облагане с данъци – по преобладаващ процент от 40 на сто – сивата икономика би донесла 22 млрд. долара в куфарите на правителството, може би достатъчно, за да станат ненужни международните спасителни планове.

Последният доклад – на Николаос Артаванис от Isenberg School of Management, Маргарита Цуцура от University of Chicago и Адаир Морси от University of California – показва, че недекларираните доходи на самонаетите работници възлизат на около половината от общото число. Изследователите са използвали данните от заявленията за заеми от голяма гръцка банка. Като цяло, клиентите на банката ще трябва да похарчат 78% от своя официално съобщен доход, за да обслужват заемите, които са поискали. Банката, обаче, се отнася към числото за декларираните доходи като към фантастика, както правят и много други банки в източна и южна Европа. В резултат на това тя използва оценки на „мек“, т.е. недеклариран, доход при модела за оценка на риска. Артаванис, Цуцура и Морси пресъздадоха тези оценки и стигнаха до заключението, че истинските доходи на самонаетите работници в Гърция са от 75 до 84 процента по-високи от отчитаните. В периода 2006-2009 г. това означава загубени приходи за гръцкото правителство между 9 и 11 млрд. евро годишно.

Укриването на данъци е концентрирано сред професии, изискващи образование и които са с голямо влияние, установиха изследващите. Като цяло медицински специалист избягва плащането на 32 500 евро годишно под формата на данъци. И Гърция има най-високия размер на самостоятелна заетост на ЕС - почти една трета от гърците работят за себе си.

Дори левичарската правителството на бившия премиер Алексис Ципрас, което дойде с неработещи схеми, за да се справи с укриването на данъци - от използване на домакини и туристите за информиране за малките предприятия до налог върху теглене в брой - не успя да се опре на най-добрите професионалисти в Гърция. Атраванис и другите пишат: „От 13 индустрии, представители на четирите най-много укриващи данъци (медицина, инженерство, образование и медии) съставляват 61,7 на сто от неадвокатските гласове в парламента. Ако прибавим към тях следващите две категории (туризъм и счетоводство/финанси) процентът нараства до 80%, като в него не влизат адвокатите, които също са сред избягващите плащане на данъци. Подреждането по професионална квалификация на гръцките парламентаристи от средите на нашите укриващи доходи индустрии е само една асоциация, но може да подсети за една от възможните причини стояща зад липсата на воля за предприемане на данъчни реформи.“

Интелектуалният елит на Гърция може да реши много от икономическите проблеми на страната просто като си декларира доходите. Изглежда че, все пак, никой не се интересува от прилагането на този вид натиск. Изследователите предполагат, че правителството трябва да продава лицензи за вработване през мощните професионални организации: груб, но ефективен начин за събиране на повече пари.

Сивата икономика – и особено приносът на професионалистите – е невероятен потенциален ресурс за правителствата . За съжаление политиците, които често са от същите професионални среди, понякога си затварят очите.

...............................................

Коментарът е публикуван във в. „Катимерини“.
Превод: БГНЕС