Бърз избор на председател на парламента в рамките на утрешния ден очаква социологът Боряна Димитрова. Все пак тя описа две опции - едната е първо да има гласуване на председател и тогава преговори по политики, а втората - да се потърси формула за кабинет и законодателни приоритети, и едва след това да се избира шеф на НС. "Но това отнема повече време и означава да има един по-дълъг период на съгласуване", смята тя за втория вариант. Според нея стартът на 49-ия парламент само на пръв поглед е римейк на предишното Народно събрание, защото сега тонът е много по-обран, няма толкова силна радикализация и е налице стратегия за преодоляване на кризата. Основната причина за това е, че партиите си дават сметка колко безотговорни изглеждат в очите на своите избиратели, обобщава анализаторът. Според Боряна Димитрова в предложението на ПП за ротация на председателя на НС на всеки два месеца има рационално зрънце, но и да не стане, е желание за търсене на разбирателство между политическите сили.  

- Наблюдаваме римейк на старта на 48-ия парламент и в първия ден на 49-ия. Защо отново партиите не успяха да изберат председател?

- Права сте, че заседанието в първия ден в много голяма степен изглежда като римейк, като дежавю на предишния, 48-ия парламент, но смятам, че има малки знаци за по-различна конфигурация, за по-различно поведение в 49-ия парламент. Да, факт е, че в първия ден НС не успя да излъчи председател, но разделителните линии между първите две политически сили са толкова силни, толкова големи, и всяка една от тях има свои стратегии, както общополитически, така и с оглед на приближаващите местни избори. Така че не можехме да очакваме веднага, още от първия ден, съгласие и излъчване на председател на парламента. Даже по-скоро това щеше да бъде някакво чудо, отколкото закономерно политическо действие.

- Тоест, този път да очакваме избран председател във втория ден, а не в третия?

- Бих казала да, ще е по-бързо. Да, изглежда дежавю, да, изглежда римейк, но като че ли има някакви знаци за промяна спрямо предишния парламент. Тук бих изброила поне три от тях. Първият е, че във встъпителните си декларации всички партии изглеждаха по-меки, по-обрани. Ако в предишния парламент имаше едно своего рода състезание кой ще бъде по-радикален, кой ще начертае повече червени линии, сега имаше обратното - един стремеж да се покажат по-консенсусни, по-конструктивни, да определят като свои приоритети част от въпросите, които вълнуват обществото, а не само политическите разделителни линии.

- Има ли рационалност в идеята на ПП-ДБ за ротация между ГЕРБ и ПП на всеки два месеца?

- Има рационално зърно, разбира се, и много неизвестни, но това предложение беше направено още в първото заседание, в първия момент. Тоест, не се изчака да се изостри тонът, да се повишат децибелите, да се радикализира обстановката, защото в него, освен че има рационално зърно, ние трябва да го разглеждаме и като стъпка към компромис, стъпка към някаква форма на сътрудничество.

Какво се казва в него - на ротационен принцип да се излъчва председателят на парламента, но и на ротационен принцип да се излъчва председателят на правната комисия. Тук вече има заявка, че могат да се търсят зони на консенсус, зони на разбирателство. Стига ли една едночасова почивка, за да се разработят тези форми на консенсус? Очевидно не стига.

Но за мен тук имаше едно смекчаване на тона, пак да си припомним силната радикализация до обиди в 48-ия парламент, а в момента още в първия ден имаме едно предложение, което дори и да не бъде прието в този му вид, показва едно желание за търсене на разбирателство. Независимо от факта, че изглежда като римейк 49-ото НС, ние можем да видим и една промяна в поведението на партиите.

Моето очакване е, че ще се избере председател на парламента. Имаме две опции. Едната опция е това да стане бързо, още в рамките на утрешния ден. Не биха искали партиите да изглеждат в очите на избирателите така, както в момента изглеждат. Защото партиите изглеждат изключително зле в очите на избирателите, изключително безотговорни - казвам го като социолог. Те не може да не си дават сметка. Така че, това ще играе ролята на вътрешен натиск върху самите тях да изберат председател на парламента и евентуално след това да продължат различни форми на диалог, на смекчаване на позициите.

Разбира се, не е изключена и другата опция, както днес Борисов каза, "нищо не е договорено, докато всичко не е договорено" - първо да се постигне съгласие по един широк пакет от мерки, законодателни, правителство и тогава председател. Но това отнема повече време и означава да има един по-дълъг период на съгласуване. Моето разбиране е, че ще се стигне до излъчването на председател на парламента по по-консенсусен начин. Няма да сме свидетели на толкова висока степен на радикализация. 

- Борисов коментира, че не е много удачна формата за ротация на два месеца.

- Времевият хоризонт е по-малкият проблем в случая, по-важна е формулата. Очевидно е, че предложението за два месеца визира очакването този парламент да бъде по-краткосрочен. Несъмнено е, че тези два месеца визират очакванията, че може след 4, след 8 месеца да се разпусне парламентът, несъмнено е това. Не казвам, че точно тази формула ще бъде приета в този й вид, но тя показва някакво желание за разговор.

Направи ми впечатление, че в изказването на Десислава Атанасова, когато изчете процедурните правила, тя каза, че избран за председател на НС е този, който получи 50 плюс един гласа, а ако никой не получи, на второ гласуване печели този, който има повече гласове. Това също отваря врата да има второ гласуване, при което да бъде избран председател. Това съществува като опция, а го нямаше предишния път, в 48-ото НС, когато правилото беше да събере само 50 плюс един от гласовете. Това също е възможна формула за избор, но тя не беше предложена днес, иначе можеше да се стигне до избор между двамата кандидати, и тогава евентуално да спечели този, който има просто повече гласове, но беше отложено, да се търси в друг ден, за да няма конфронтации. С уговорката - ако това не е техническа грешка при изчитането на процедурните правила и да кажем, не е било доизчетено цялото изречение.

И да обобщя - да, на пръв поглед изглежда като още от същото, но има няколко знака, които говорят за по-голямо смекчаване на позициите, за търсене на конструктивност и форми на разбирателство. Нещо като подадена ръка. Дори и да бъде видоизменено предложението за ротацията, всеки един може да каже - да, ние направихме отстъпки. Първите думи на Борисов бяха, че "не, не, това не е разумно", но той често е проявявал тази си склонност - да каже, "ето, аз не бях съгласен, но правя отстъпки в името на разбирателството".

- Той дори предложи като краен, спасителен вариант, ако не излъчи правителство, парламентът да гласува служебното, което вече да не е служебно, а редовно. Това как Ви се струва?

- Очевидно е, че това няма да стане. Веднъж беше направена една заявка от Борисов Радев да предложи министри - съвсем нормално е Радев да откаже, защото това означава да бъде обвинен пряко в превишаване на правомощия. Тоест, това са някакви форми, в които може да се търсят преговори. Успешната формула на всички преговори е и единият да печели, и другият да печели. Няма формула за преговори, при която единият да бъде унизен и изцяло отхвърлен. Всички тези партии имат избиратели все пак, те трябва, както да направят отстъпки, така и да отвоюват някаква победа за пред своите избиратели. Даваме си сметка за това. Но се търсят някакви допирни точки, търси се стопяване на ледовете, намаляване на радикализацията, което да е основа за разговори. 

За мен очевидно има стратегия за преодоляване на кризата. Залагам на тезата, че все пак ще има избран председател на парламента заради изключителния риск от окончателна ерозия и на парламента, и на парламентаризма, и на отношението към партиите.