06:15 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Борис Попиванов пред Dir.bg: Станишев дава личен пример на Нинова, че понякога трябва да отстъпиш назад

"Превръщат избирателя в "народен съд", който да отсъди чия е вината, време е да се излезе от спора кой е виновен и да се търсят решения, защото зимата чука на вратата", казва политологът

Снимка: Фейсбук, личен архив

Борис Попиванов пред Dir.bg: Станишев дава личен пример на Нинова, че понякога трябва да отстъпиш назад

08:00 | 21 септември 2022 | Автор : Ива Капкова 41 4159 Снимка: Фейсбук, личен архив

Погрешно и вредно за демократичните институции у нас е насаждането на очакването, че веднага след тези предсрочни избори следват още едни. Това демотивира избирателите и вещае още по-ниска избирателна активност. Тази позиция защити политологът Борис Попиванов в интервю за Dir.bg. Според него партиите не предлагат решаване на проблемите от дневния ред на хората, а са превърнали избирателя в своеобразен "народен съд" - с вота си гласоподавателите да отсъдят кой е виновният за щетите и грешките в държавата. Попиванов коментира и хода на лидера на ПЕС Сергей Станишев, който се отказа от нов мандат начело на лявото европейско семейство заради десния завой на БСП. Попиванов е категоричен, че от това решение на Станишев губи не само БСП, не само България, но и цяла Източна Европа.

Партиите в момента, в тяхната кампания, като че ли се превръщат в някаква странна конкуренция на служебното правителство
Идеологията е изцяло извадена пред скоби в тази кампания. Потъването във всекидневието е тотално
Избирателят се превръща в "народен съд", който да определя кой е виновен за положението на България
БСП излезе не просто от левите рамки на Европа, но и от левите рамки на България
Решението на Станишев да не се кандидатира за следващ мандат като президент на ПЕС е напълно обосновано - той дава ясен сигнал и към ръководството на БСП, че има моменти, когато трябва да отстъпиш назад
Станишев беше фигура, която можеше да донесе много голяма добавена стойност на българската политика - България предпочете да не се възползва
Колкото по-големи са неравенствата в България, колкото по-бедни ставаме, толкова повече търсим десни партии
По-силната роля на президента в българската политика в момента е резултат от провала и неуспеха на българските партии да предложат убедителни решения на проблемите на избирателите

- Има ли идеология в предизборната кампания, която върви, очертават ли се ясно левите и десните политики?

- Ние често констатираме в предизборните кампании в България, че идеологията липсва. Но ми се струва, че в тази кампания това е някак по-очевидно от всякога. Има няколко фактора, които го обясняват. На първо място - фокусът, интригата на тази предизборна кампания се измества почти изцяло от противопоставянето между партийни оферти към избирателя към едно своеобразно жури от съдебни заседатели, което е призвано да определи кой е виновен за положението в България и кой трябва да понесе отговорността за тази си вина.

Почти всичко, което чуваме от ГЕРБ и ДПС, е, че са виновни "Продължаваме промяната". Всичко, което чуваме от ПП, е, че са виновни ГЕРБ. От БСП чуваме, че са виновни ГЕРБ и служебното правителство. От ДБ чуваме, че е виновен Путин. От "Възраждане" пък чуваме, че са виновни американците и техните агенти. Тоест, през цялото време избирателят е подложен на подобен тип агитация, в която сякаш нямаме състезание за управление на страната, а състезание за издаване на присъда за досегашните щети, злини и страдания на българското общество от последните месеци и години.

- Нещо, като да са превърнали избирателя в "народен съд" ли?

- Да, точно така. Избирателят се превръща в "народен съд", който да определи кой е виновен, според данните, които му носят от различните страни. Това е от една страна. Второто е, че партиите в момента, в тяхната кампания, като че ли се превръщат в някаква странна конкуренция на служебното правителство. Почти не чуваме стратегически политики и мерки, свързани с развитието на България, с преодоляването на кризите и т.н. Чуваме съвсем краткосрочни, конкретни предложения, като, например, поставяне на таван на определени цени или запазване на добавката, свързана с горивата. Това са все неща, които би могло да направи дори едно служебно правителство, и то без парламент.

В този смисъл, липсва това разбиране, че ние сме изправени пред избор, резултатът от който, по Конституция, би могъл да продължи до 4 години - нещо, което е изцяло потопено в конюнктурата на всекидневието. Това е втора особеност на тази кампания. И по-дълбоката причина, според мен, за това, че настъпи размиването на границите - това е резултат от предишното редовно правителство на Кирил Петков, което за първи път от приемането на нашата Конституция съедини традиционната левица и традиционната десница, БСП и ДБ. Това е нещо, което в Европа се прави в изключителни случаи, когато има някаква много драматична национална кауза, която предполага подобен тип обединения. В случая предишното правителство и мнозинството на четворната коалиция не успя да ни убеди, че има толкова дълбоки национални причини, които да направят това възможно и да преодолеят границите между ляво и дясно. И ние сега продължаваме да черпим плодовете на това усилие, в което е много трудно да застанем на леви позиции или на десни позиции, и да разчитаме, че тези, които подкрепяме, ще бъдат противопоставени на другите. Напротив, през цялото време оставаме с впечатлението, че всичко накрая би могло да бъде едно цяло. Затова идеологията е изцяло извадена пред скоби в тази кампания. Потъването във всекидневието е тотално.

- Въпреки това, че идеологията липсва, или пък тъкмо заради това, но виждаме влошените позиции на лявото, поне според предварителните социологически сондажи. А само преди дни президентът на ПЕС Сергей Станишев взе решението да не се бори за следващ мандат начело на европейската левица, защото неговата партия в родината е завила надясно и се е отдалечила от европейското ляво семейство. Какъв знак даде Станишев с този ход?

- Преди всичко да започна със състоянието на левицата, на БСП. През последните 5-6 години наистина нейният десен завой е достатъчно явен за всички и ние можем да го забележим дори през последните месеци, когато БСП участваше във властта. Независимо от постоянното натъртване на социалния пакет от мерки, които левицата предлага, в крайна сметка, основните й послания бяха свързани с това да се помага на бизнеса и да се съдейства, доколкото е възможно, на този бизнес. Социалната политика не е единствено патент на левицата. Десницата също прави социална политика и в този смисъл, когато левицата се отказва дори от своята основна цел за справедлива данъчна система и не посяга по никакъв начин на механизмите за преразпределение на богатството в България, то всяка социална политика е временна, недостатъчна и парите, които получават хората допълнително, биват изядени от инфлацията - нещо, което се случва и в момента.

Левицата у нас страда и поради други причини, които са съвсем конюнктурни - това е кампанията, която провежда. Кампанията, поне според мен, е трудно разбираема, в нея не могат да проличат ясни акценти. На преден план изпъква едно странно жонглиране с цифри, непрекъснато чуваме различни числа, свързани с някакви предложения към избирателя, които непрекъснато се сменят. Ту научаваме за 10 идеи на партията, ту за 4 предложения, ту за 7 мерки - все неща, които се сменят постоянно и които не дават усещането за някаква стабилност, за някакво стратегическо мислене и дългосрочност.

И не на последно място - това са лицата, с които БСП излиза пред избирателя. Водачите на БСП са почти същите, с които не толкова отдавна, на няколко пъти тя много тежко и много драматично губи избори. Това са лица, които, като цяло, по-скоро теглят левицата надолу, отколкото да й дават допълнителен шанс. И между другото, това важи включително и за председателя на партията Корнелия Нинова, чиито собствени резултати, като водач на листа в два района на всеки от последните три избора, по никакъв начин не са по-високи от средните за БСП. В този смисъл, констатацията на Сергей Станишев е вярна - и тя не е само негова, че БСП е завила надясно. Това не е просто излизане от левите рамки на Европа, но то е излизане и от левите рамки на България, от параметрите на лявото у нас. Нещо, което в някои случаи би могло да има конюнктурни ползи, но дългосрочно е разрушително, понеже минира, подкопава мотивацията на левите хора и симпатизанти, и не им дава някакъв хоризонт, в който те да свързват своите надежди с по-доброто представяне на БСП.

Решението на Станишев да не се кандидатира за следващ мандат като президент на ПЕС, в този смисъл, е напълно обосновано. Обратното решение - да се кандидатира, ако беше решил, би могло да изглежда измъчено, би могло да изглежда като стремеж към власт на всяка цена. А в случая той показа, че не е всякаква цената, която е готов да заплати за запазването на своето присъствие и влияние. И по такъв начин, освен всичко друго, индиректно, не знам дали е било осъзнато, но той дава ясен сигнал и към ръководството на собствената си партия в България - БСП, че има моменти, когато би следвало да отстъпиш назад, ако искаш да имаш политическа перспектива в бъдеще. А не да се стремиш към запазване на постовете, независимо от това, което се случва, и независимо от това как се развива и в каква посока собствената ти партия.

- Казвате, че Станишев дава личен пример на Нинова с този акт?

- Личен пример на Нинова - да, точно така. Това е мое тълкувание, което ние не сме го чули от Станишев, но така поне ми изглежда на мен. Видна, ярка фигура на БСП, и то на европейско равнище, показва какво се прави, когато не чувстваш достатъчно подкрепа, когато смяташ, че са изчерпани възможностите да влияеш активно върху процесите по начина, по който си се надявал до този момент.

- А ще има ли отражение решението му върху българската политика?

- Безспорно ще има отражение, макар и то да не бъде толкова пряко. В България има една много силна инерция, която датира още от влизането ни в ЕС - ние разглеждаме европейската политика като нещо изцяло извън нас, нещо, с което ние нямаме нищо общо и което често е свързано с едни брюкселски чиновници, които правят каквото си искат и за които нашата дума няма никаква стойност. А всъщност повечето държави членки на ЕС, включително от последните вълни на разширяване, вече са разбрали много добре, че успехът на тяхната национална вътрешна политика в много отношения зависи от умението им да участват активно на европейската политическа сцена, да намират коалиции, механизми и инструменти за влияние, за да могат да отстояват своите позиции, които са важни, включително за благосъстоянието на собствените им граждани вътре в националните граници.

В този смисъл, като президент на ПЕС, Станишев беше фигура, която можеше да донесе много голяма добавена стойност на българската политика. Струва ми се жалко, че тази добавена стойност не беше потърсена. Защото такива са правилата на играта - един европейски политик не би могъл сам да упражнява влияние, без някой да му иска съдействие. Напротив, това става в резултат на взаимодействия, на формулиране на конкретни искания, на защитата им пред различните институции и структури на ЕС, все неща, от които държави като Гърция и Словакия, се възползваха, и то точно в лицето на Станишев. Но от които България предпочете да не се възползва. Ние продължаваме с тази инерция, защото смятаме, че всичките ни резултати и постижения могат да бъдат резултат само и единствено на нашата национална дипломация. Че ние няма нужда да търсим коалиции, няма нужда да търсим инструменти за влияние - ние просто изпращаме нашите министри и дипломати в Брюксел и постигаме каквото може да се постигне. Това е с много ниска ефективност, виждахме го по много поводи, включително и по спора ни със Северна Македония. Ефективността е много ниска, защото така е конструиран ЕС - без сложна система от преговори, диалог и търсене на съюзи резултатите никога не могат да бъдат забележителни.

- Казвате, че не само БСП не се възползва от високия пост на Станишев, но и въобще България?

- И България. И то за 11 години. Тук не става дума за едно съвсем кратко пребиваване на авторитетен пост, за да може да бъде простено, а става дума за повече от едно десетилетие. И това не е вина на Станишев, а на българската левица и на българската държава също така.

- А какъв ще е резонансът навън от това, че няма да имаме президент на ПЕС?

- Струва ми се, че този въпрос опира до наследството на Станишев като политически стил в европейската политика и е много важно да проследим до каква степен това наследство ще бъде продължено от следващия президент на ПЕС. Това е политически стил, който има своите корени много преди Станишев да се озове в Брюксел и това е стремежът на постоянно търсене на баланси в името на единството, на постигането на колкото се може по-широко обединение на сили за някакви каузи. Това Станишев опитваше да прави като председател на БСП, това се опитваше да прави и като президент на ПЕС. Косвено има значение неговият отказ от следващ мандат - и за нас, и за цяла Централна и Източна Европа по други причини. Просто защото е добре известно, че разминаването между Западна и Източна Европа не е приключило със Студената война. Напротив, през последните години то, като че ли, се засилва.

И една от заслугите на Станишев, като президент на лявото политическо семейство в Европа, беше, че демонстрираше и отстояваше една много сериозна чувствителност към националните контексти и националните различия в разбирането за ляво на Запад и на Изток - нещо, което не всеки представител на западноевропейска партия би разбрал напълно.

- Тоест, Източна Европа губи от оттеглянето му?

- Източна Европа губи, защото тя получаваше възможност да ползва подкрепа за леви и социални политики, като запазваше своето своеобразие, националните особености на своите леви партии без това да води до някакъв остракизъм, до някакъв отказ, защото Станишев разбираше добре, че една левица във Франция не може да съвпада изцяло с една левица в Унгария - и като контекст, и като ценности, и като приоритети. Важното беше да се запази единството на лявото политическо семейство, да се стабилизира, да укрепне в условията на дясна неолиберална хегемония и да продължи да бъде най-силната и най-влиятелната институционализирана платформа за лява политика в Европа. Това е ПЕС и в момента, и това е безспорно много сериозно наследство на Станишев, което тепърва ще видим до каква степен ще бъде използвано.

Следващият елемент от това политическо наследство на Станишев, за който също не си даваме сметка, това са финансовите инструменти на ЕС, защото, било като инициатива, било като силна подкрепа, както на Станишев, така и на ПЕС, през последните години ЕС въведе редица инструменти - от младежката гаранция до средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, които дават възможност на по-бедните и по-слабите да получат повече. И всичко това не е някаква даденост, не е нещо, което се разбира от самосебе си, защото е добре известно, че Европа, особено в дясна Европа, има гласове, които казват, че богатите затова са богати, защото се справят по-добре и съответно, не е необходимо постоянно да разделят своите бюджети с по-бедните и по-изоставащите. И една немалка част от парите, които се получаваха в България или можеха да бъдат получени, понеже невинаги успявахме да ги договорим от ЕС, пак носят почерка на инициативата и подкрепата на ПЕС по времето на Станишев.

- Кое би оздравило левицата у нас? От една страна старата левица линее, от друга - нови формации се раждат все в център-дясно?

- Да, при нас детската болест на демокрацията е десничарството - ако мога да перифразирам Ленин. Колкото по-големи са неравенствата в България, колкото по-бедни ставаме, толкова повече търсим десни партии. Всъщност, причината може би е обяснима - в такива условия лявото винаги представлява плуване срещу течението, стремеж към обръщане на тенденциите, нещо, което изисква много по-големи усилия от това да вървиш заедно с тенденциите и да ги увековечаваш. Тенденцията в Европа и в България от доста време насам си е дясна, дяснолиберална тенденция. И в този смисъл отговорността на лявото в България е още по-голяма, защото България е страната с най-бедно население и най-големи неравенства в целия ЕС. Ето защо БСП, ако иска изобщо да има перспектива оттук-нататък, трябва изцяло да преформулира не просто конкретните си предизборни предложения, не просто мерките, които залага в една или друга област, а трябва да преформулира своята философия и да се фокусира именно върху тези тежки социални проблеми на българското общество и да излезе с цялостни, систематизирани, разгърнати решения на тях, а не с мерки на парче. И това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни, но това е вече екзистенциален въпрос на БСП.

След 30 години демократични промени БСП изчерпва потенциала си от безрезервна подкрепа на по-възрастното население, което има своите пристрастия към времето на държавния социализъм. И вече стига до момента, в който конкуренцията с другите формации е изцяло на равна основа, вече никой глас не е даденост, на никой глас не може да се разчита. В цялостното поведение на БСП, освен всичко друго, има и крайна непоследователност, има прескачане от тема в тема, а част от темите, които са важни за обществото, не предполагат да бъдат изчерпани за няколко дена, а преминават през дългогодишна борба.

- Политиците в тази кампания предлагат ли решения на проблемите от дневния ред на хората? И въобще - вслушват ли се какво искат избирателите?

- Плъзгат се някак си встрани от този дневен ред и това не е само в тази кампания, защото социологическите проучвания не са само електорални. Те не са свързани само с въпроса "за кого ще гласувате". Често пъти социолозите задават и въпроса "кои са най-сериозните проблеми на България". И отговорите от десетилетия насам са едни и същи - те са свързани с бедност, корупция, несигурност, със социални и икономически въпроси, които са в дневния ред на хората, те не са излизали оттам и не са се променили, но българските партии като че ли отказват да се вслушат в този дневен ред и се стремят постоянно да го преформулират в някакви други посоки. Най-актуалната посока, разбира се, е геополитическата - дали сме "за" или "против" "Газпром".

- Очаквате ли изненади на фона на социологическата класация на първите 6-7 партии на този етап преди вота?

- Изненади винаги са възможни, зависи как дефинираме изненадата. Основното, което можем да кажем, са тенденции, а не числа. В тези тенденции се вижда, че партиите от досегашното правителство по-скоро вървят надолу, докато ГЕРБ по-скоро върви нагоре. Но това, което ми се струва по-същественото и което винаги го споменаваме, но почти никой не му обръща внимание, е рискът избирателната активност също да върви надолу. През ноември, миналата година, отбелязахме един рекорд в това отношение - най-ниската избирателна активност в историята на българската демокрация. И никак няма да се изненадам, ако на 2 октомври бъде още по-ниска. И тук има един допълнителен грях на партиите, освен този, че подминават дневния ред на българските граждани - това е, че почти всички партии започнаха да говорят в последните две-три седмици, че има голяма вероятност от предсрочни избори през зимата. По този начин те разколебават и демотивират и малкото мотивирани избиратели, защото какъв е смисълът да гласуваш на 2 октомври, ако не избереш парламент за 4 години, а избереш нещо, което след 3 месеца пак ще трябва да избираш. Това говорене за още едни предсрочни избори е не само демотивиращо, но и престъпно спрямо легитимността на демократичните институции в България.

- Ще има ли правителство след тези избори, според Вас?

- Много се надявам, все пак наистина зависи от резултатите. Ако имаме партия с много сериозна преднина като първа политическа сила пред следващите, тя ще бъде натоварена с очакванията да намери формула за управление, защото в противен случай това би изиграло много лоша шега в една следваща предизборна кампания. Преди изборите през ноември миналата година вече се беше настанило едно трайно убеждение в медиите и в политическите среди, че този път вече трябва да има правителство и че в него ще участват точно тези 4 партии, които участваха. Имаше такава създадена нагласа още преди 14 ноември. Докато сега, преди 2 октомври, нагласа за това, че ще има правителство и кой ще участва в него, няма, което допълнително усложнява ситуацията. Хубаво е да се помисли върху формирането на такава нагласа, защото конструктивността е факторът, който най-много липсва на българския избирател. Той не вижда в никоя от партиите в момента способността да реализира успешно управление. А това е една от основните идеи на всяко гласуване.

- За момента се очертава първи да са ГЕРБ, но всички обещават, че няма да управляват с тях?

- Така е, но отговорността на ГЕРБ е не по-малка. И това е не само отговорността за съставяне на правителство, а измислянето на формула, която да обясни защо това правителство и по този начин, и в този си вид е необходимо на България. И как ще реши проблемите й. Тоест, време е на 2 октомври вечерта да се излезе от този "народен съд", за който говорехме, от този постоянен спор кой е виновен и да се търсят вече конкретни решения, защото наистина зимата чука на вратата.

В същото време, перспективата да имаме още едно служебно правителство ни напомня за редовните критики, най-вече отдясно, към президента Радев, че чрез своите служебни кабинети той натрупва власт, но всъщност Радев не прави друго, освен да изпълнява Конституцията. В крайна сметка, ако политическите сили бяха свършили своята работа, ако не се занимаваха само с червените линии и ако не подменяха постоянно дневния ред на българското общество с някакъв си свой, измислен, ние нямаше да имаме изобщо служебно правителство и нямаше да говорим за власт на президента. А ние говорим, защото по-силната роля на президента в българската политика е резултат от провала и неуспеха на българските партии да предложат убедителни решения на проблемите на избирателите. И в крайна сметка именно отговорността на президента в тази ситуация за нейното стабилизиране е изкуствено висока и той засега се справя много убедително с нея.

ИЗБРАНО