Безизходицата по отношение на помощта от САЩ и Европа кара съюзниците на Украйна да се замислят за нещо, което отказват да си представят още от първите дни на руската инвазия: че Владимир Путин може да победи, пише Блумбърг.
При положение че помощта от над 110 млрд. долара е затънала в политическите спорове във Вашингтон и Брюксел, колко дълго Киев ще може да удържи руските сили и да защити украинските градове, електроцентрали и пристанища.
Поради разногласията относно предоставянето на помощ на Киев европейските страни са започнали да разглеждат последиците от евентуално поражение на Украйна във война с Русия, включително да преоценяват рисковете, които Москва може да представлява за членовете на НАТО в Източна Европа.
Според източниците последиците от победата на Русия ще се усетят по целия свят, тъй като партньорите и съюзниците на САЩ ще започнат да се съмняват в надеждността на обещанията на Вашингтон за отбранителна помощ. Източниците на Блумбърг смятат, че последиците от "такъв стратегически провал" ще бъдат "по-сериозни", отколкото след изтеглянето на американските войски от Афганистан през 2021 г. "И това без да се взема предвид, че Доналд Тръмп може да спечели президентските избори догодина и да реализира публичните си обещания да се оттегли от основните съюзи, включително НАТО, и да сключи сделка с Путин за Украйна", припомня изданието.
Европейските лидери вече публично изразяват тревога, пише Блумбърг и като пример посочва ирландския премиер Лео Варадкар, който на срещата на върха на ЕС миналата седмица заяви: "Ако Украйна не получи подкрепа от ЕС и САЩ, Путин ще победи.
В балтийските държави въпросът за евентуална руска атака се обсъжда не в контекста на "какво ще стане, ако", а като конкретна перспектива. Освен това президентът на САЩ Джо Байдън обеща да помага на Украйна "докато може", докато по-рано твърдеше, че Вашингтон ще го прави "докато е необходимо".
След срещата на върха на ЕС ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че лидерите на ЕС не са успели да постигнат съгласие за включването на помощта за Украйна в бюджетния план на ЕС, включително за отпускането на 50 млрд. евро икономическа помощ. По думите му само една държава се е противопоставила на това. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че именно той е наложил вето на решението на ЕС. Освен това Конгресът на САЩ не одобри законопроект, който предвиждаше отпускането на 61,4 млрд. долара помощ за Киев, на фона на вътрешнополитически разногласия
Според европейски официални лица, ако Украйна не получи оръжията, от които се нуждае, за да се защитава, Русия ще се стреми да завземе повече територии и да разруши повече инфраструктура. Те смятат, че като не може да се защити, Украйна може да бъде принудена да приеме мирно споразумение при условията на Москва.
Западни представители предполагат, че на Путин ще са му необходими поне няколко години, за да компенсира загубите на руската армия в Украйна. Въпреки това предишната увереност, че нахлуването в Украйна ще бъде "стратегическо поражение" за руския президент, е заменена от усещането, че залогът на Путин, че ще "издържи по-дълго" от САЩ и техните съюзници, може да се окаже верен.
Един от събеседниците на Блумбърг смята, че руската победа би предизвикала поток от бежанци към Европейския съюз - а това би увеличило напрежението между членовете на алианса. Освен това украинската съпротива ще премине към партизанска тактика, което ще доведе до нестабилност на източните граници на ЕС. Според други официални лица някои европейски държави може да се стремят да укрепят връзките си с Москва или Пекин, за да не се налага да разчитат твърде много на "ненадеждните" Съединени щати.
Съюзниците на Украйна от ЕС и САЩ твърдят, че пакетът от помощи за Украйна ще бъде одобрен в началото на 2024 г., но е малко вероятно той да доведе до голям пробив на бойното поле, пише агенцията. Според оценката на Блумбърг става ясно, че войната може да продължи с години.
През последните седмици не минава и ден, в който западните медии да не пишат за влошаващата се ситуация на фронта и за заплахата от поражение на Украйна във войната, анализира ситуацията украинското издание "Страна".
Нещо повече, президентът на САЩ и дори лидерите на Украйна вече говорят директно за това, убеждавайки Конгреса да отпусне финансиране в размер на повече от 60 млрд. долара (което, между другото, все още не е направено). Основната теза е, че ако помощта не бъде отпусната, Украйна ще бъде победена, след което Москва ще нападне страните от НАТО.
Както заявява съпругата на Зеленски, "ние наистина се нуждаем от помощ. Казано по-просто, не можем да се уморим от тази ситуация, защото ако го направим, ще умрем. А ако светът се умори, той просто ще ни остави да умрем".
А бившият съветник на Зеленски Алексей Арестович заяви, че ако Украйна бъде победена, Русия ще "инжектира" украинци в армията си, за да нападне страните от НАТО.
"Част от хората ще бъдат репресирани, а останалите по един или друг начин - с помощта на наказателни батальони или системата за наказание и поощрение - ще бъдат вкарани в строя и ще ги подкарат на война. И когато 410 хил. от тях плюс 800 хил. от нашите - 1,2 млн. групировка - се окажат на границите на НАТО, на НАТО ще му стане толкова зле, че американците ще има да хапят лакти, но ще бъде много късно", казва Арестович.
Но възниква въпросът - какво се има предвид под "поражението на Украйна", за което изведнъж всички говорят?
Тоест как може да възникне ситуация, в която руски (според версията на Арестович - руско-украински) орди се появяват на границите на страните от НАТО, готови да се "втурнат към Ла Манша (ако дори по принцип допуснем идеята, че Путин е готов да нападне директно страните от НАТО, въпреки големия риск от ядрена война със САЩ)?
Това може да се случи само ако украинската армия бъде напълно разгромена, след което Руската федерация или ще наложи своите мирни условия на Украйна, или ще окупира/анексира изцяло територията на страната (или по-голямата част от нея), или ще установи в Киев контролирано от Москва украинско правителство.
Но какво трябва да се случи на фронта, за да се създаде ситуация на "пълно поражение на ВСУ"?
Очевидно е, че това не може да стане при запазване на сегашната ситуация или сключване на примирие по фронтовата линия. Да, формално погледнато, във втория случай това ще бъде военна победа за Руската федерация (територията на съседна държава е превзета и задържана). Но това няма да бъде нито поражение, нито капитулация на Украйна - държавата ще запази своята независимост, армия, излаз на море, контрол върху границата със западните си съюзници, както и западния вектор на развитие (макар и може би без да се присъедини към НАТО). Точно както Финландската война от 1939-1940 г. завършва с формална победа на СССР, но никой никога не я е смятал за поражение на Финландия - тогава Съветският съюз не може да постигне основните си цели (контрол над цялата страна) и е принуден да се ограничи само с анексирането на някои територии.
Между другото, опитът от финландската война беше припомнен преди една година от Валерий Залужний, ръководител на украинските въоръжени сили.
Ясно е също така, че настъпателните действия, които в момента се извършват от руските войски на практика по цялата източна фронтова линия, дори и да са успешни, няма да означават поражение на Украйна. Дори и да бъдат превзети Авдеевка и Мариинка, Купянск, Лиман и Часов Яр. И дори ако Руската федерация успее да превземе цялата Донецка област, това няма да означава поражение на Украйна, въпреки болезнеността на загубите. То ще означава само преместване на фронтовата линия с определен брой километри на запад, където боевете ще продължат. Дори хипотетичното превземане на Харков би било изключително тежко (като се има предвид индустриалният и мобилизационният потенциал на града), но не и фатален удар за Украйна. Харков всъщност е логистична "задънена улица". И загубата му не би представлявала критична заплаха за комуникациите на ВСУ, които са жизненоважни за продължаването на войната.
Само няколко събития могат да доведат Украйна до ръба на пълното поражение:
1. Превземане на Киев.
2. Отрязване на Украйна от морето - завземане на цялото черноморско крайбрежие на страната и навлизане на руски войски до границите на Румъния и Молдова.
3. Превземане на Днепър и Запорожие - най-големите тилови, промишлени и логистични центрове на украинската армия, което ще означава критична заплаха за целия южен фронт на ВСУ и по-голямата част от източния фронт.
Това също така ще създаде предпоставки и за няколко стратегически операции на Руската федерация. Първо, ако руснаците създадат плацдарм на десния бряг на Днепър, те могат да се опитат да изпълнят точка 2 - да отрежат Украйна от морето с настъпление през Никопол и Кривой Рог и стигнат до Приднестровието. Второ, руската армия може да нанесе удар в източна посока - при Павлоград и Лозовая, създавайки заплаха от обкръжаване на голяма групировка от ВСУ, която държи южния фронт и фронта в Донецка област. На трето място, Руската федерация може да се опита да нанесе контраудари откъм река Днепър на север и откъм руската граница (западно от Харков) на юг, за да отреже цялата групировка на ВСУ в Източна Украйна (за този възможен руски план пише настоящият заместник-главнокомандващ на ВСУ Забродски).
4. Удар от Беларус през Житомирска и Виницка област с цел достигане на Приднестровието от север и запазване на контрола върху тази линия. Това почти напълно ще откъсне фронта от западните доставки на помощ. Това ще създаде и заплаха за удар по Одеска област от Приднестровието (реализация на точка 2).
Доколко реалистични са тези сценарии? При сегашното съотношение на силите, когато руската армия щурмува малките градчета край Донецк в продължение на почти две години, всеки от тях (дори превземането на Запорожие и Днепър, които са на 40-100 км от фронтовата линия) изглежда фантастичен. Както каза докато беше жив Пригожин, "до Днепър имаме да вървим още три години".
Украинската армия, както показа опитът от лятната офанзива, в момента не разполага с достатъчно сили, за да освободи завзетите територии. Но тя е напълно способна да устои в отбрана.
Ето защо описаните по-горе апокалиптични сценарии за Украйна могат да се реализират само ако се случи поне едно от следните събития:
1. Катастрофално падане на дисциплината и морала във ВСУ, когато цели части ще започнат да се предават или да напускат позициите си без заповед, оголвайки големи участъци от фронта.
2. Вътрешна дестабилизация в Украйна, конфликт във военно-политическото ръководство, загуба на контрол от страна на властите върху процесите в страната.
3. Критично намаляване на военната и финансова помощ от Запада.
4. Рязка (много по-бързо от подобни действия на Украйна) мобилизация от страна на Русия на армията, качеството и количеството на използваните оръжия, което радикално да промени съотношението на силите на фронта. Или рязко намаляване на бойната ефективност на украинската армия поради загуби на личен състав, които не могат да бъдат компенсирани.
В момента не се наблюдава нито една от тези ситуации.
Въпреки това Руската федерация очевидно работи активно, за да превърне тези точки в реалност. И е много вероятно да работи едновременно и в четирите посоки. С течение на времето тя очаква да постигне резултати поне в една от тях. Още повече, че противоречията на Запад около предоставянето на помощ на Киев се засилват, а вътрешнополитическото напрежение в Украйна нараства.
Тези моменти теоретично могат да подтикнат украинските власти и западните съюзници да се съгласят на "финландско-корейския" вариант за прекратяване на войната - с прекратяване на огъня по фронтовата линия, за да се избегне най-лошият сценарий. Възможно е, между другото, потокът от публикации в западните медии за заплахата от разгром на Украйна да има за цел да подготви обществото за идеята, че замразяването на войната, на фона на такива мрачни перспективи, ще бъде победа.
Въпросът обаче е дали Русия ще се съгласи на това.
От една страна, Москва може да приеме, че времето работи за нея и че рано или късно ще бъде извоювана пълна военна победа, поради което няма смисъл да се стига до замразяване/примирие.
От друга страна, почти всички рискове, описани по-горе, се отнасят и за Русия. Там също могат да възникнат проблеми с дисциплината и морала в армията. Бунтът на Пригожин и размириците в Дагестан показаха потенциала за вътрешна дестабилизация.
Балансът на силите може да се промени в полза на ВСУ (или да се запази на равни начала), ако Западът увеличи производството на оръжие, а "приятелските страни" могат да спрат да помагат за заобикаляне на санкциите.
Както показва историята, една изтощителна война е нож с две остриета за всички воюващи страни. И колкото по-дълго продължава войната, толкова по-големи са рисковете. И за двете страни, пише в заключение "Страна".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}