АФП: Путин мечтае за руско величие на всяка цена
Руският президент наистина вярва, че е този, който ще обедини руските земи и това може да завърши зле
Възстановяването на достойното място на Русия сред световните велики сили е обсебило президента Владимир Путин, а инвазията в Украйна трябваше да се превърне кулминацията на над 20-годишното му управление с твърда ръка, пише АПФ.
Но Путин, който в днес навършва 70 години, видя, че армията му е изтощена от седем месеца изтощителни военни действия, а страната му е дипломатически изолирана.
Руският лидер дори отправи прикрити заплахи за използване на ядрени оръжия, което повиши геополитическото напрежение, свързано с кампанията му в Украйна.
Това е далеч от началото на хилядолетието, когато 47-годишният Путин със свежо лице замени в Кремъл болния Борис Елцин, обещавайки приятелство и сътрудничество със Запада.
Американският президент Джордж Буш го приветства като "забележителен лидер", а германският канцлер Герхард Шрьодер и италианският премиер Силвио Берлускони бяха сред неговите приятели, дори когато той атакуваше руските медии и водеше война в Чечения.
Но нещата се промениха. Джо Байдън - петият президент на САЩ от ерата на Путин - погледна в душата му и вместо това видя "убиец", дори преди военната интервенция в Украйна и последвалата лавина от безпрецедентни санкции.
От друга страна, популярността му у дома изглежда недосегаема, като руснаците са благодарни за относителното си благополучие и за завръщането на Москва на световната сцена след икономическия и политическия хаос, последвал разпадането на Съветския съюз.
За противниците му обаче Путин е отдалечил родината си от демокрацията, ръководил е превземането на държавата от нов елит, съставен от приближени на спецслужбите, и е подклаждал национализма в опит да възстанови загубената империя на Москва.
"Армия в сянка"
Този, както се твърди, кронизъм се олицетворява от братята Ротенберг и Евгений Пригожин, основател на паравоенната група "Вагнер", която действа като "армия на Русия в сянка" в конфликтни зони по света.
Референдумът за промяна на конституцията, проведен в разгара на пандемията от COVID-19 през 2020 г., му позволява да остане на власт до 2036 г., докато опозицията беше унищожена, а водещият му критик Алексей Навални е в затвора, след като преди това бе направен опит да бъде отровен.
За Путин и за много хора от неговото поколение крахът на СССР и неговата сфера на влияние остава болезнена рана. За Путин, бивш агент на КГБ в Източна Германия, тя е особено горчива.
Сътресенията в постсъветска Русия доведоха до трудности, които контрастираха със западния триумфализъм. Години по-късно Путин споделя, че е бил принуден да работи като таксиметров шофьор, за да свърже двата края.
През 2005 г. той определи разпадането на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа" на ХХ век и не направи почти никакъв опит да се откаже от това твърдение, като многократно подчерта "историческата мисия" на руснаците.
Това говорене породи недоволство срещу разширяването на НАТО и Европейския съюз и стъпването в задния двор на Москва. Убеден, че Западът се стреми да подчини Русия, Путин превърна Украйна в своя червена линия.
Когато през февруари 2014 г. тълпите в Киев свалиха от власт подкрепяния от Русия лидер Виктор Янукович, Кремъл беше изправен пред опасността да загуби господството си над ключов съсед. В рамките на няколко дни Путин заповяда на специалните сили да завземат стратегическия полуостров Крим и - след бърз, отхвърлен от международната общност референдум - подписа анексирането на региона.
Геноцид и национализъм
Преначертаването на границите на Русия предизвика най-тежкото противопоставяне със Запада след Студената война и отприщи вълна от национализъм в самата Русия, което доведе до рязко повишаване на популярността на Путин.
След това, използвайки твърденията за "геноцид", извършван от украинското правителство срещу рускоезичното население в Източна Украйна, той изпрати руските танкове в прозападната си съседка на 24 февруари 2022 г. - за първи път в Европа след Втората световна война.
През 2015 г. Путин обобщи философията си така: "Ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв".
"В неговото съзнание... ако тази война в Украйна или за Украйна бъде загубена, то руската държава скоро няма да съществува", казва Татяна Становая, основател на аналитичната платформа R.Politik.
Военната операция трябваше да бъде изключително успешна - след 22 години начело с Путин руската армия беше модернизирана под ръководството на опитно командване, което има пресен опит в Сирия. Но измъчвана от корупция и изненадана от решителността на украинците, Москва беше принудена да се откаже от превземането на Киев през пролетта.
Превземането на източната и южната част на Украйна се оказва скъпоструващо от гледна точка на загуби и боеприпаси.
През есента дойдоха редица военни неуспехи. На 21 септември Путин обяви мобилизационна кампания за набиране на стотици хиляди резервисти. Засегната от западните санкции, Русия е отрязана от международните финанси и модерни технологии.
Дипломатическата ѝ изолация стана очевидна, когато Путин не беше поканен да присъства на държавното погребение на кралица Елизабет II.
Руснаците бягат
Десетки хиляди, а вероятно дори стотици хиляди руснаци, бягат от мобилизацията и репресиите. На Запад някои говорят за "отклонения" на руския президент, след като той прекара две години до голяма степен откъснат от света, за да се предпази от COVID-19.
Само няколко дни преди началото на инвазията в Украйна френският президент Еманюел Макрон се притесняваше от един Путин, който е "по-непреклонен, по-изолиран".
Той вече не е човекът, който язди кон гол до кръста или се потапя във водите на Байкал в батискаф, а този, който седи на метри от гостите си в противоположния край на огромна маса.
По телевизията той се изявява като яростен противник на Запада, който е в морален упадък, гниещ от либералните си идеи и ЛГБТ движението. В края на септември той видя дори идването на "сатанизма".
"Макрон или (германският канцлер Олаф) Шолц трябва да подбират думите си, но не и Владимир Владимирович. Той казва това, което мисли, прави това, което иска", казва руският политолог Константин Калачев. "Той има пълна свобода, нищо не го спира".
Със същата убеденост той повтаря, че Украйна не е нация, че нейната независимост е лош ход на историята. Следвайки тази логика, на 30 септември той обяви анексирането на още четири украински области, дори когато армията му търпи неуспехи там.
"Победата ще бъде наша", извика той пред тълпата, събрала се на Червения площад в Москва.
Политическият анализатор Становая казва: "Той наистина вярва, че той е този, който ще обедини руските земи. И от моя гледна точка това може да завърши зле".
Както каза самият Путин, "това не е блъф", пише в заключение АФП.