02:21 | 29.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Ядрената енергетика намери категорично място в Зеления преход, България може да е модел

Това са част от акцентите, изтъкнати от участниците в панела "Стратегическа роля на ядрената енергетика за постигане на целите за декарбонизация", част от "Green Transition Forum 4.0

Снимка: Булфото

Ядрената енергетика намери категорично място в Зеления преход, България може да е модел

17:08 | 27 юни 2024 0 7211 Снимка: Булфото

Макар и носеща негативни емоции заради Чернобил и Фукушима, ядрената енергетика намира все по-голямо място в Зеления преход, заради това, че с нея индустрията и икономиката могат да вървят напред, а домакинствата да не се притесняват дали ще имат ток. Все още обаче е твърде скъпо построяването на нови проекти с голяма мощност, а целта за трикратно увеличение на ядрената енергия до 2050 г. засега изглежда непостижима. Затова пък България може да стане модел в цяла Европа при експлоатацията на реактори от типа АР 1000. Това са част от акцентите, поставени по време на дискусията "Стратегическа роля на ядрената енергетика за постигане на целите за декарбонизация", част от най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".

Green Transition

Снимки от панела "Стратегическа роля на ядрената енергетика за постигане на целите за декарбонизация" ВИЖТЕ ТУК >>>

За четвърта поредна година той се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна вчера в столичния Sofia Event Center и ще продължи до петък, 28 юни. В дискусиите участват над 165 лектори от 19 страни.

Модератор на панела "Стратегическа роля на ядрената енергетика за постигане на целите за декарбонизация" бе Антон Иванов, заместник-председател на Българския енергиен и минен форум.

Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов коментира промяната в нагласите спрямо ядрената енергетика и все по-голямото ѝ място в Зеления преход.

"Ядрената енергетика винаги оставя дълбоки следи в съзнанието и в емоциите на хората - негативни и позитивни. Негативни заради трагедии като тези в Чернобил и Фукушима, а позитивни заради благоденствието на народите, които експлоатират такива атомни централи с ядрена енергетика и умеят да я ползват безопасно и качествено, така че наистина индустрията и икономиката да вървят напред и семействата да не се притесняват дали ще има ток вкъщи, независимо от метеорологичните условия", посочи Николов.

Когато беше формулирана идеята за т. нар. Зелен преход и идеята за беземисионна икономика, ядрената енергетика почти беше бледа сянка на целия този процес. Тя не съществуваше заради негативните отпечатъци, които беше оставила в различни точки на света.

В един момент обаче, когато се очакваше технологиите да дадат отговори по какъв начин да се съхранява енергията, се оказа, че те не са толкова прости и евтини. Поради тази причина ядрената енергетика вече е основополагаща както за зеления преход, така и след 2050 г., когато икономиката ще трябва да бъде с нулеви емисии. "Не може да има такъв преход и такава устойчивост без ядрена енергетика", изтъкна Валентин Николов.

България може да стане модел в цяла Европа при експлоатацията на реактори от типа АР 1000. "Това е много любопитно за всички и се следи много внимателно, защото това може да бъде модел, който да се наложи", обърна внимание Николов. Той акцентира, че такъв модел България вече е утвърдила при диверсификацията на ядрено гориво за 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Николов уточни, че по принцип "Уестингхаус" асемблират такова гориво, но не предлагат всичките етапи в неговото производство. Страната ни за първи път е сключила такъв договор с "Уестингхаус", при който именно те контролират целия процес и предоставят готов продукт. По същия начин вече такъв договор обмислят да подпишат и други източноевропейски страни, за да могат да диверсифицират горивото си.

Интересна е и експлоатацията на горивото, коментира Николов. Той посочи, че в момента 5-ти блок работи на 100 процента и генерира енергия от 1020 мегавата. Когато 6-ти блок заработи устойчиво, вече ще може 5-ти блок да работи на 104 процента мощност, за да се разбере това гориво дали ще се държи добре в подобна експлоатационна среда.

"България има невероятен шанс, развивайки ядрената енергия, в която страната ни има вече 50-годишен опит, да получи предимство именно в трансфера на технологии, обучението на специалисти, както и на ноу-хау в строителството и експлоатацията на първия реактор АР 1000", заяви още изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов.

Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов

Снимка: БТА

След него думата беше дадена на Оскар Прат - старши директор на проекта АР1000 на "Уестингхаус" в България".

Попитан какво представлява проектът АР1000 на "Уестингхаус" в България, Прат обясни, че това е технология на ново трето поколение ядрени блокове, която дава чиста енергия. Вече има 4 блока в Китай, както и в САЩ в Джорджия.

"Какво означава поколение 3 - това е напълно пасивна система, която дава възможност АЕЦ да се възстанови до 72 часа след изключваме след някакви събития за спиране на енергията. Използва се горещ въздух, това е естествено явление, което използваме в нашата технология. Използваме и гравитационната конвекция", отбеляза директорът на проекта.

И добави, че целта е да гарантират защитата на централата.

Снимка: Булфото

"Ако например се изгуби способността за пренос, тогава блокът влиза в режим на съхранение и може да издържи 3 дни, докато разберем какъв е проблемът и какво може да се направи", коментира още Прат и продължи:

"Така че АР1000 е така разработен, че може да запази хората, планетата, индустрията. Това са първите такива реактори и смятам, че това е възможно".

Изпълнителният директор на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД и бивш изпълнителен директор на БЕХ Петьо Иванов коментира, че от гледна точка на реализацията на Седми и Осми блок счита, че проектът им е най-напреднал.

От лицензионна гледна точка имаме одобрена площадка, в момента сме в процедура за ОВОС за Осми блок. Имаме предпроектни проучвания, в момента продължаваме по амбициозния график, приет от НС през декември миналата година и предстои да подпишем договор с консорциум между "Уестингхаус" и "Хюндай". Мисля, че имаме всички необходими сигнали, че нашият проект се двиги достатъчно бързо и да бъдем първи в Европа, обясни той.

Като концепция трябва да имаме достатъчно убедителни обстоятелства, за да вземем окончателното решение. Затова този междинен договор е толкова важен в няколко области, изтъкна той. Първата е, че ние трябва да получим условията на "Уестингхаус" и "Хюндай" за цената. На база на входните данни ние ще разиграем различни сценарии във финансов модел и ще вземем най-адекватното решение за Седми и Осми блок, както и като цяло за българската енергетика, добави Иванов.

Основното събитие, което обърна мисленето на Европа по отношение на атомната енергия, бе енергийната криза през 2022 г. Но трябва ли всеки път да има криза, за да бъдем реактивни в своите действия? А защо не сме проактивни, попита той. Знам колко струваше на Европа като разходи - цялостния разход за покриване на енергийната криза на всички правителства в Европа беше около 1 трилион долара. Ако това можем да го конвертираме в ядрена енергия ние знаем, че никога нямаше да стигнем до такава криза, добави експертът. Той изтъкна и че има повишено желание за развиване на ядрената енергетика, но има отказ от финансиране на нови проекти от финансовите институции.

Изпълнителният директор на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД Петьо Иванов

Снимка: Булфото

Ядреният експерт проф. Георги Касчиев говори за това, че имаме период на стагнация на развитието на ядрената енергия до 2006 г. Дотук се стигна защото новите проекти с голяма мощност над 1000 мегавата са много сложни за изпълнение, комплексни, тяхното строителство върви трудно и бавно, има регулаторни проблеми, с персонала, с качеството и поради това вместо обещаваните срокове за изпълнение от порядъка 5 години, те например стават два пъти по-големи. Това води и до нарастване на финансовите разходи и то значително. Втората причина са началните разходи - от 5-6 хиляди евро на инсталиран електрически киловат, на практика разходите в много случаи се удвоиха, обясни проф. Касчиев.

На последния COP 28 беше подета инициатива за трикратно увеличение на ядрената енергия до 2050 г. Това според мен е нереалистично, макар че би било добре, добави професорът.

Ядреният експерт проф. Георги Касчиев

Снимка: Булфото

Джо Филипс, старши експерт "Инвестиции и инфраструктура в ЦИЕ" и председател на SFT също сподели мнението, че не може да се постигне декарбонизация без ядрена енергия. Това е така поради няколко причини - първо заради стабилността. Също така енергийната плътност - трябва да се построят много фотоволтаични и вятърни паркове, за да се постигне стабилност, но от гледна точка на приноса на ядрената енергия към една държава - това е дългосрочна заетост и дава възможност на компаниите, заяви Филипс.

По думите му ядрената енергия трябва да бъде част от енергийния микс. "Ядрената индустрия има проблем как се възприема от обществеността и това въздейства върху бюджета. Има проблем и с това как се възприема от безопасна гледна точка. През 60-те и 70-те години много беше популярно изграждането на АЕЦ, след това имаше пауза. Получаването на частен капитал беше много трудно, затова важните изводи са, че трябва да има политическа ангажираност и трябва да се знае, че за да се стигнат нулеви емисии трябва да включим ядрената енергия", добави Филипс.

Според него от особена важност е да се бъде убедено и обществото в ползите от ядрената енергетика и от гледна точка на икономиката. "Във Великобритания има 7-8 АЕЦ и в районите около тях има висококачествени работни места. Също така трябва да има механизъм за участие на частни финанси", каза още експертът. По думите му до 30 процента от разходите при ядрената енергия са разходите по финансирането.

Джо Филипс, старши експерт "Инвестиции и инфраструктура в ЦИЕ" и председател на SFT

Снимка: Булфото

Главният изпълнителен директор на БулАтом Богомил Манчев обясни, че като екип на 100% поддържат решението, което България е взела - да се развиват и правят двата блока - 7-и и 8-и, на АЕЦ "Козлодуй".

"Ядрената енергетика не е самоцел, не можем да я заобиколим, а да предоставим чиста енергия, която да работи 8000 часа на година", посочи Манчев, като обясни, че вятърната и водната енергия, събрани заедно, пак не могат да достигнат този брой часове на годишна база, колкото и да бъде съхранявана енергията.

Снимка: Булфото

По думите му в момента има голяма потребност от кадри, които да са обучени за работа с реакторите от поколение 3.

"Това нещо може да се случи, след като се развият достатъчно кадрите. Двустранните срещу между "Уестингхаус" и" Хюндай" им даде увереност как да увеличават персонала си", отбеляза още Манчев, като акцентира върху факта, че в момента инженерите в страната са 350, а са необходими около 1500.

"Обучението на кадри и наемането им е нещо, което трябва да се случи интензивно. Това ще даде много силен тласък на научния потенциал и на учебните заведения да подготвят и излъчват кадри. А ние ще обновим персонала, ще свалим възрастта му", каза още Манчев.

По думите му седми и осми блок на АЕЦ-а са много важни за оцеляването на икономиката в България.

Председателят на Техническия колеж към Техническия университет в София проф. д-р инж. Ивайло Ганев пък засегна темата с кадрите, необходими за ядрената енергетика. Според него има добра перспектива за бъдещи енергетици, като в момента в колежа има два пъти повече желаещи да учат "Топлоядрена енергетика", отколкото ще бъдат приети.

"Въпросът е как да предадем знанията на следващото поколение. Разбира се, проблемът с кадрите винаги е бил сложен. Интересът към ядрената енергетика като специалност винаги се е определял от общия интерес. Ядрената енергетика е базова и без нея няма как да минем през Зеления преход. Има определен интерес, но не е както преди години, когато енергетиката беше най-атрактивният отрасъл. Една нова АЕЦ обаче дава жизнена перспектива, която е много важна за бъдещите поколения", заяви проф. Ганев.

Председателят на Техническия колеж към Техническия университет в София проф. д-р инж. Ивайло Ганев

Снимка: Булфото

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

ИЗБРАНО