Институцията промени прогнозата си за световната икономика, за да отрази ефекта на дълговата криза в Европа, пише Дойче веле. През януари банката предвиди 2.7 процента световен икономически растеж през 2010 година. Ревизираната цифра е 3.3 процента.

Главният двигател на по-високия ръст идва от развиващите се държави. С изключение на Източна Европа и Централна Азия развиващите се региони ще отбележат растеж над 6 процента през тази и следващите няколко години. В същото време тази година икономическият ръст на развитите държави ще бъде само 2.1 до 2.3 процента.

Въпреки че засега дълговата криза в Европа е под контрол, високите суверенни дългове, ако се задържат дълго, могат да направят кредитирането по-скъпо, да подтиснат инвестициите и да се отразят негативно дори върху растежа в развиващите се региони.

Независимо от това какъв ще е изходът от дълговата криза, повторна криза не може да бъде изключена в някои държави от развиваща се Европа и Централна Азия, смята експертът по макроикономика от Световната банка Андрю Бърнс.

Това се отнася най-вече до държавите, където броят на просрочените плащания по заемите расте и застрашава банковия сектор. Според Световната банка най-голям е рискът за държавите, чиито банкови сектори са тясно обвързани със задлъжнелите Гърция и Италия. Албания, България, Румъния и Сърбия са цитирани като най-застрашени.
Ръстът в Източна Европа и Централна Азия според банката ще бъде 4.1 процента тази година.  Но този ръст се дължи главно на силните икономики на Турция и Русия.

Пресъхването на финансовите потоци към региона продължава да е задържащ фактор за икономиката. Капиталовите потоци към региона са намалели с две трети в сравнение с 2008 година. С около 20 процента са намалели дори частните парични преводи от работещите в чужбина.
 
Още е рано да се говори за приключване на световната финансова криза, заяви днес във Виена и американският финансист Джордж Сорос, цитиран от БТА. "Второто действие на тази драма едва започва и финансовите пазари са започнали да губят увереност в надеждността на държавните дългове", каза той. Според 79-годишния финансист ситуацията зловещо напомня Голямата депресия.