Европа се нуждае от мащабни инвестиции в наука и иновации
ЕС е най-доброто място за живот в света. За да остане такова, трябва да се превърне и в най-доброто място за правене на бизнес, заявиха участниците в първия панел от ден 5 на GTF 5.0
Европа е най-доброто място за живот в света. За да остане такова, трябва да се превърне и в най-доброто място за правене на бизнес и в частност за развитието на иновациите. А за да се случи това, ни е нужен повече кураж и единство, за да се справим със свирепата конкуренция в областта на технологиите, които са новата геополитика. Около това мнение се обединиха участниците в панела на високо равнище "Стимулиране на чистата индустриална декарбонизация - предизвикателства и възможности" от петия ден на петото издание на Green Transition Forum.
Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
По време на дискусията беше поставен фокус върху темите за въздействието на Компаса за конкурентоспособност на ЕС върху иновационно-ориентирания растеж, погледа към стратегическата посока на Европейската комисия за "Хоризонт Европа" и други рамки за НИРД, подкрепящи висшето образование и цифровата трансформация, разширяването на стартъпи и дълбоки технологии в ЦИЕ: истории за успех и научени уроци, както и използването на технологии, НИРД и ИИ за позиционирането на региона като технологичен хъб.
Модератор на панела беше Мария Маринова, главен изпълнителен директор и член на борда на BVCA, а в дискусията участие взеха Екатерина Захариева, европейски комисар стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации; Томислав Дончев, заместник министър-председател и министър на иновациите и растежа на България; Светослав Ценов, изпълнителен директор на фармацевтичната компания Astellas за България, Унгария, Румъния и Гърция; Мария Фатима Лукас, съосновател и изпълнителен директор, ZYMVOL; Дейвид Рийзър, основател и главен изпълнителен директор на OpiAld, както и Саша Безуханова, основател на MOVE.BG.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>
Преди старта на дискусията председателят на борда на директорите на Dir.bg, инициатор и основател на форума "Green Transition" Моника Станишева произнесе слово, с което откри петия ден от грандиозното събитие.
Тя цитира бившия италиански премиер Енрико Лета, който в първия ден на събитието заяви, че "тази седмица, заради Green Transition Forum, София е европейската столица, в която се води големият разговор за трансформациите на бъдещето". Станишева благодари на всички участници и партньори, като подчерта, че огромният интерес към форума доказва нуждата от открит и честен диалог.
"Когато свързваме в едно изречение думичките "иновации" и "Европа", днес почти неизбежно глаголът между тях е "изостава". Европа изостава от иновациите. Но Европа не изостава поради липса на идеи или таланти, а понякога поради липса на смелост и на механизъм, с който да превръща тези иновации достатъчно бързо в действие", заяви Станишева. Тя допълни, че континентът страда и от "осезаем дефицит на диалог".
В словото си Моника Станишева подчерта, че целта на форума е да се търсят решения, а не просто да се констатират проблеми. "Ще говорим за наука, за образование, за изкуствен интелект, за дигитализация, за киберсигурност. Ще обърнем поглед към всичко онова, което прави темата за иновациите всъщност възможна", каза тя.
Станишева завърши с вдъхновяващ призив, цитирайки икономиста Дарон Аджемоглу: "Ще се опитаме да направим нещо все по-трудно - да мислим за бъдещето не като заплаха, а като възможност. Бъдещето не е нещо, което чака да ни се случи, то е нещо, което чака да го изградим".
След нея думата беше дадена на еврокомисаря Екатерина Захариева, която откри дискусията с обявлението, че на 28 май Европейската комисия е представила нова стратегия за стартиращите и растящи компании в Европа.
Тя подчерта, че новата комисия не отстъпва от целите на Зелената сделка, а ги преследва с много по-прагматичен подход, който отчита реалностите и предизвикателствата. "Това ще лиши популистките и антиевропейските движения от възможността да спекулират с темата за Зеления преход", заяви Захариева.
Тя акцентира върху силните страни на континента, като подчерта, че Европа не тръгва от нулата. "Ние сме най-добре образованият континент. Имаме 5% от световното население, но държим 22% от патентите в чистите технологии и имаме 25% от учените в света", каза тя, добавяйки, че в същото време Европа представлява 450-милионен пазар, който е по-голям от този на САЩ. Въпреки това Захариева открои и две основни слабости, които възпират развитието на иновациите.
Според нея липсата на единен пазар е и най-голямата причина за недоразвитите капиталови пазари в Европа и за липсата на фондове, които да финансират стартиращи предприятия.
Другият голям проблем, който Захариева открои, е "изтичането на иновации от европейския континент". По думите ѝ ние в Европа създаваме талантите, образоваме ги, но нямаме нужните големи фондове, които да подпомогнат растежа на стартъпите, когато са готови да се превърнат в световни или европейски шампиони. Ето защо, по думите ѝ, новата стратегия на ЕК предвижда създаването на европейски фонд за растящи компании (Scale-up Europe Fund). От своя страна ЕК ще поеме част от риска, за да мотивира частния сектор да инвестира.
"Добрата новина е, че в Европа има много пари. Трябва да накараме обаче този капитал да започне да работи", допълни Захариева. Тя призова за повече смелост и дори за малко лудост от страна на бизнеса, за да се постигне успех и завърши с думите: "Нека да направим Европа, както в момента е най-доброто място за живеене, най-доброто място за правене на бизнес".
След нея вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че е съгласен със Захариева, че Европа изостава в развитието на иновациите.
"На нас ни липсва обществен импулс, разбиране, разговор по темата, защото обичайно ние разговор за новата икономика не водим. Без този импулс, каквито и инструменти за публично стимулиране да направим, никога няма да се придвижим толкова бързо напред, колкото искаме", коментира Дончев.
Той отправи критика към "пластмасовото говорене" на институциите, което често се върти около думи като "хъб, екосистема, парк, иноватор, фонд", без да носи реална добавена стойност. Според него е нужен честен разговор, който да вдъхнови обществото и да култивира стремежа към успех.
"Къде е импулсът, че ако си достатъчно добър, ако си достатъчно талантлив, ако оставаш нощем в лабораторията, името ти ще остане в историята на науката или ще станеш богат", попита риторично той.
Дончев заяви, че Европа трябва да престане да се страхува от прогреса и да излезе от зоната си на комфорт. Той даде пример с изкуствения интелект и дебата около неговата регулация.
"Аз съм дълбоко убеден, че това ще бъде един от факторите, които ще могат да генерират конкурентоспособност за икономиките на страните, които го ползват по умен начин. Нашите основни конкуренти, САЩ, Китай, хвърлят целия фокус и усилия да разширяват по-нови и по-съвършени модели, а ние започнахме с това да го регулираме", коментира Дончев.
Министърът на иновациите не отрече нуждата от регулация, но подчерта, че фокусът първо трябва да е върху развитието. Той обърна внимание и на вътрешните противоречия в европейските политики. "Ние със завидна лекота към темата за Зелената сделка добавяме и военната индустрия. Чудесно. Но отговорихме ли си на въпроса къде намираме баланса между зелените политики и военната индустрия, защото тя по дефиниция е тежко емисионна", попита Дончев.
"Имайте предвид, че за света на бизнеса смелостта е недостатъчна. Понякога за света на бизнеса е необходима и лудост. А на нас в институциите смелостта не ни достига. Трябва да напуснем зоната си на комфорт. Страхът не е убежище, страхът не е сигурно място", каза Томислав Дончев.
След него думата беше дадена на Светослав Ценов от Astellas Pharma, който обърна внимание на огромния ресурс от 100 млрд. евро, който се осигурява от програма "Хоризонт", както и на ясните цели и посоката на развитие, зададени от ЕК.
Той даде пример с дигитализацията в здравеопазването. "На базата на изкуствен интелект в момента съществуват приложения, които предсказват с над 90% вероятност дали съответният човек ще направи инфаркт в рамките на следващите 5 години. И това не е научна фантастика, това е нещо, което се тества в момента, обясни Ценов.
Според него това е възможно, благодарение на европейската платформа TEF-Health, в която участват 17 държави и която няма аналог в света. Ценов допълни, че повече от 22% от патентите са в Европа, но въпросът е как след това те се комерсиализират. Според него едно от големите предизвикателства е т.нар. "трансфер на технологии" от университетите, както и създаването на ясни правила за лицензирането на патенти и открития, направени с публични средства.
Той подчерта, че е горд с позитивните примери от Централна и Източна Европа като DocPlanner в Полша, който вече е "еднорог", но и с българските Healee и "Щрак", които имат огромен потенциал. Според Ценов програмата "Хоризонт" е ключова и за персонализацията на лечението чрез картиране на гени, в което участват и български университети.
Въпреки всички позитиви, той акцентира върху необходимостта от подобряване на връзката между науката и бизнеса. "Много компании са стартирали по този начин, тоест комерсиализирали са с публично финансиране", каза още Ценов.
След него думата беше дадена на Мария Фатима Лукас, съосновател и изпълнителен директор на ZYMVOL, която заяви, че Зеленият преход никога не е бил цел, която ще се случи бързо, и сякаш сме забравили това.
"Нашата компания е на осем години. Отне ни шест години, за да направим технологията си достатъчно зряла, за да я приеме пазарът. Това е време, което никой рисков капитал не би финансирал", каза тя, подчертавайки фундаменталната роля на програми като тази на Европейския иновационен съвет.
Според нея Европа трябва спешно да върне ключови производства на своя територия, за да не бъде зависима от геополитически сътресения, както се случи по време на пандемията.
"Трябва да произвеждаме на място. Имаме нужда от чипове, от изходни материали, от храна. И като европейци няма да позволим нищо да се произвежда в задния ни двор. Така че, единственият начин да върнем производството в Европа, е всъщност да го правим по чист и устойчив начин", заяви Лукас.
Тя призова правителствата да насърчат чистото производство в Европа чрез данъчни стимули, защото в противен случай компаниите не могат да поемат това предизвикателство заради огромната икономическа празнина. "Дори една надценка от 2% върху продукта им ще ги изхвърли от пазара", обясни тя.
Лукас отправи директна молба към Европейската комисия.
"Дайте видимост на европейските компании, говорете с правителствата, покажете, че технологията вече е тук. Ние, предприемачите, се нуждаем от възможността да седнем пред тези правителства, които могат да помогнат за промяна на решенията, страна по страна", каза тя.
Изказване направи и Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, която заяви, че е окуражена от новата стратегия на ЕК, защото, по думите ѝ, икономиката на бъдещето ще бъде неизбежно зелена.
"Това е така, не само защото преживяваме климатичните промени, но и защото можем да продължим напред като човечество само ако възстановим баланса между човека и природата", каза тя.
Безуханова представи резултатите от проучване на MOVE.BG, според което в България има 38% стартиращи компании, които развиват пробивна иновация.
"Тоест това са автентично иновативни решения, които са свързани с решаване на значими въпроси и с бизнес характер. 18% от научните екипи развиват също автентично нови иновации и 38% от тях подобряват съществуващи научни решения", коментира тя.
И допълни, че едва 20% от тези фирми са получили подкрепа от рискови фондове и едва 2% от тях имат финансиране от държавата.
"Тук ние стоим върху един капитал, който има смисъл да бъде разпознат и подкрепен", заяви Безуханова.
Тя даде пример с компании, които нямат ресурс дори да защитят патентите си - проблем, който според нея е лесно решим с подкрепата на държавата и европейските фондове.
Според нея освен директно финансиране, е нужна и капацитетна подкрепа на българските научни звена, за да могат да трансферират решения към бизнеса. Тя предложи Българската банка за развитие да създаде специално пространство за подкрепа на зелени иновативни компании.
Безуханова отправи и призив за по-широка подкрепа на държавите от Източна Европа, чиито иноватори все още изминават изключително дълъг път до европейската сцена.
Думата взе и Дейвид Рийзър от OpiAld, който коментира, че вярва, че в Европа има всичко необходимо за успеха на иновациите, но липсва готовност за поемане на по-голям риск.
"В САЩ не се страхуваме да напълним резервоара догоре. И също така не се страхуваме да кажем на пилота: "Знаеш ли какво, ако попаднеш в буря, имам ти вяра, че ще успееш да прелетиш през нея", заяви Рийзър.
Той използва и друга метафора, за да опише разликата в манталитета: "Докато едната група казва, че чашата е наполовина пълна, а другата - че е наполовина празна, този интелектуален дебат, знаете ли, ние вече сме продали чашата и сме преминали към следващия бизнес. В един момент просто трябва да поемеш риска."
Рийзър отбеляза, че е впечатлен от таланта и инфраструктурата в Европа, но смята, че е време да се премине към действие. "Мисля, че всички съставки са тук. Част от това е просто да се обучават предприемачите", каза той, давайки пример с менторските програми, в които участва в САЩ, за да помогне на изследователи да комерсиализират технологиите си.
Той вижда огромна възможност за двунационални споразумения между Европа и САЩ, които ще дадат възможност на компаниите и от двете страни на океана да достигат до по-големи пазари. Като пример посочи Фондация BIRD, която успешно подкрепя съвместни проекти между САЩ и Израел. Според него подобни партньорства могат да помогнат за преодоляване на фрагментацията, която е едно от най-големите предизвикателства пред европейския бизнес.
Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}