02:12 | 29.09.24

17-11-2017 20-11-2018

02:12 | 29.09.24

Агросекторът трябва да се адаптира: Новите технологии помагат, а възвращаемостта е голяма

Това е един от акцентите в дискусията "Земеделието на бъдещето и агротехнологии: Устойчиво и smart земеделие", част от "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)"

Снимка: Булфото

Агросекторът трябва да се адаптира: Новите технологии помагат, а възвращаемостта е голяма

17:43 | 26 юни 2024 | Редактор : Елза Тодорова 4 1140 Снимка: Булфото

Хранителната индустрия е в най-голяма степен повлияна от климатичните промени и докато големите компании обръщат внимание на този проблем, малките нямат финансова възможност да го правят. Много неща в агросектора трябва да се променят, за да се адаптира към настоящите условия и изисквания. Трябва да се мисли в посока регенерация на земята, както и за справяне с обезлюдяването на регионите, за което също биха помогнали новите технологии. Напоследък се наблюдава засилен интерес към технологиите в земеделието, най-вече за постигане на устойчиви решения. Възвращаемостта в инвестирането в технологиите е огромна, но има нужда и от допълнително финансиране, както и от засилено сътрудничество от академичния сектор и бизнеса.

Green Transition

Снимки от дискусията ВИЖТЕ ТУК >>>

Така накратко звучат част от акцентите, поставени от участниците в дискусията "Земеделието на бъдещето и агротехнологии: Устойчиво и smart земеделие", част от най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".

За четвърта поредна година той се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна днес в столичния Sofia Event Center и ще продължи до петък, 28 юни. В дискусиите участват над 165 лектори от 19 страни. Конкретният панел бе посветен на стратегиите и технологиите, които помагат на земеделието да се адаптира и смекчават ефектите от изменението на климата при запазване на производителността. Участниците говориха и за кръговата икономика в земеделието: как този подход може да се приложи в сектора, за да се сведат до минимум отпадъците, да се оптимизира използването на ресурсите и да се повиши устойчивостта.

В дискусията, чийто модератор бе основателят на Agrovar CC Константин Харалампиев, се включиха Матия Зулж - главен изпълнителен директор и основател на AGRIVI, Кристина Делиджани - съосновател и управляващ директор във Verimpact, Макс Гурвиц - управляващ партньор във Vitosha Venture Partners, Виктор Пенев - основател и главен изпълнителен директор на Edamam, Кристина Шермукшните-Алешунине - главен изпълнителен директор в AgriFood, Литва, Илия Йорданов - съосновател, ONDO Smart Farming Solutions и Ани Табакова, представител на Smart Farm Robotix.

Според Константин Харалампиев, за да е устойчива една хранителна верига във всеки сектор е важно да не се разгледа индивидуално, а цялостно. По думите му климатичните промени се отразяват пряко на земеделието, а дигитализацията е нещо, което определено помага за това.

Основателят на Agrovar CC Константин Харалампиев

Снимка: БТА

Кристина Делиджани, съосновател и управляващ директор на Verimpact, която се включи онлайн, коментира, че има засилен интерес към технологиите в земеделието и най-вече, за да се постигнат устойчиви решения. По думите ѝ обаче има нужда и от допълнително финансиране, както и трябва да има и засилено сътрудничество от академичния сектор и бизнеса.

По думите на Делиджани са необходими и умения за прилагане на технологиите. Освен това самите изследователи трябва да имат умения, за да започнат да работят ефективно стартъпите в земеделието. По отношение на климатичните промени трябва да се преосмисли начинът, по който се използва енергията и водата, както и как се използват в земеделието. Това може да се случи чрез иновативни решения.

Кристина Делиджани, съосновател и управляващ директор на Verimpact

Снимка: Булфото

Матия Зулж, главен изпълнителен директор и основател на AGRIVI, заяви, че хранителната индустрия е в най-голяма степен повлияна от климатичните промени. Големите компании обръщат внимание на този проблем, докато малките нямат финансова възможност да го правят. Затова първо трябва да се подкрепят малките фирмите, за да се дигитализират.

Според Зулж, ако им се предостави тази услуга на ниска цена, те могат да разберат ползите ѝ. Първият проблем обаче са разходите по внедряването на технологиите, а вторият е обучението.

Матия Зулж, главен изпълнителен директор и основател на AGRIVI

Снимка: Булфото

Земеделският производител Марк Цеков изтъкна, че възвращаемостта в инвестирането в технологиите е огромна. Според него иновациите могат да помогнат страшно много. "Колкото и хората да не са отворени в началото, сблъскването с реалността няма как да не ни приземи", каза той.

Според Цеков трябва да се използват и нови научни подходи. Затова трябва да се имплементират новите научни постижения, за да може земеделският сектор да бъде конкурентоспособен. Трябва да се използват почвите и водата оптимално. Доста от земеделците се опитват да използват регенеративно земеделие, което е положително, счита Цеков.

Земеделският производител Марк Цеков

Снимка: БТА

Илия Йорданов, съосновател на ONDO Smart Farming Solutions, обясни, че селскостопанският сектор е изключително важен. Той акцентира, че са много нещата, които трябва да се променят в сектора, за да се адаптира към настоящите условия и изисквания. Освен това липсва квалифицирана работна ръка. Нарастват и разходите за горива и природен газ.

Според Йорданов фермерите трябва да се действат още днес, за да се адаптират. Затова трябва да използват различни видове технологии. Като цяло фермерите са доста консервативни, но младото поколение е склонно да търси нова информация. Селскостопанските производители трябва да разберат, че технологиите са само едно нещо, но трябва да се гледа земеделието в цялост. Т.е. да има нови бизнес модели, които да намаляват разходите.

Илия Йорданов, съосновател на ONDO Smart Farming Solutions

Снимка: БТА

Макс Гурвиц, управляващ партньор във Vitosha Venture Partners, добави, че за държава като България възможностите за финансиране чрез рисков капитал са значителни. България има добро име в производството на храни. В България вече започва да се въвежда т.нар. "интелигентно земеделие".

Рисковият капитал е модел на финансиране, който се е доказал във времето, особено в САЩ. В Израел този модел на финансиране е бил от решаващо значение за развитието на сектора. Рисковото финансиране е започнало преди 20-25 години. Това е млад модел на финансиране, обясни Макс Гурвиц. Този модел работи, въпреки че не е фундаментален. Моделът се прилага успешно, но за развитието му са нужни и усилия в образованието.

Макс Гурвиц, управляващ партньор във Vitosha Venture Partners

Снимка: БТА

Мениджърът управление на проекти в Smart Farm Robotix Ани Табакова допълни, че публичното финансиране в земеделието оказва ползотворно влияние за въвеждане на иновации в сектора. Според нея средата става все по-благоприятна за стартиращи предприятия. Има повече възможности за финансиране.

Освен това вече процесът за кандидатстване е опростен. Все още финансирането не е достатъчно, но въпреки това се върви в правилна посока. Има обаче и проблеми. Има иновации, които остават нереализирани. Трябва да се постави по-силен акцент върху практическия аспект на иновациите. Финансирането не е всичко. Това дава само начален капитал, но компаниите не трябва да разчитат само на това.

Мениджърът управление на проекти в Smart Farm Robotix Ани Табакова

Снимка: БТА

Кристина Шермукшните-Алешунине, главен изпълнителен директор на AgriFood, Литва, обясни, че когато се говори за земеделието в регионите има проблем с обезлюдяването. Един от начините, който трябва да се използва, за да се върнат хората в тези региони, са иновациите. Другият начин е финансирането. Вървят инициативи, които са в дневния ред на Европейската комисия. Те са насочени към т.нар. "долини на иновациите".

Тя добави, че агросекторът ще стане обект на кибератаки. Вече има много пробиви в данните, така че подходът трябва да е напълно нов. Тя даде за пример, че в Литва не е нужно да се работи с огромни по финансиране програми. Там има много малки програми, които дават възможност с малко пари да се внедрят нови технологии в сектора. Подобни програми има и в България.

Кристина Шермукшните-Алешунине, главен изпълнителен директор на AgriFood, Литва

Снимка: БТА

Виктор Пенев, основател и главен изпълнителен директор на Edamam, обърна внимание, че трябва да се работи в перспектива. Това няма как да се направи без технологии. Затова трябва да се мисли за регенерация. Това означава да се съхранява земята, а не тя да се похабява. За тази цел трябва да се използват новите технологии. Технологиите ще помогнат.

Той даде пример, че в едно стопанство чрез технологиите могат да се управляват всички процеси и да се регенерира то. "Важно е да променим съзнанието и манталитета", изтъкна Виктор Пенев.

Виктор Пенев - основател и главен изпълнителен директор на Edamam

Снимка: Булфото

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

ИЗБРАНО