Съществува немалка група от млади хора, които не участват в никакъв вид заетост, образование или обучение, известни като "NEETs". Подкастът представя профила на тези млади европейци, и в частност на българските младежи. Търси пътищата, по които могат да поемат, както и възможностите, от които да се възползват, за да подобрят знанията, уменията и компетенциите си и да намерят работа, отговаряща на тази от мечтите им.

Участници:
Адриан Николов - Институт за пазарна икономика
Габриела Горанова Димчева - Дирекция "Европейски фондове" на Агенцията по заетостта
Кристин - българка, неучеща и неработеща
Матео - от Белгия, неучещ и неработещ (продукция на RTBF)
Валентина Чиобану - вицепрезидент по обществените политики в Националния младежки съвет на Румъния (продукция на Radio Romania)

Идеята, заключена в Подсилената гаранция за младежта на Европейската комисия, е, че младите хора трябва да бъдат мощна движеща сила за въвеждане на структурни реформи и иновации. В резултат на тази инициатива повечето държавни и обществени служби по заетостта на територията на Европейския съюз вече са подобрили предоставяните от тях услуги за младите хора и са разширили своя обхват.

Въпреки това продължава да съществува немалка група от млади хора, които не участват в никакъв вид заетост, образование или обучение, известни като NEETs. Този термин представлява част от нова концепция, включена в усилията за идентификация на подгрупи на пазара на труда и тяхното приобщаване в обхвата на политическите мерки. Несъответствията и проблемите пред тази група остават предизвикателство, което изисква допълнителни усилия и иновации в рамките на политиките на заетостта и образованието.

Положението в България на фона на Европейския съюз и какъв е профилът на младите хора, които нито учат, нито работят, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. "По последни данни на Евростат малко над 15% са тези хора над 15 до 29 години в България. Но оставаме на опашката на Европа. С повече неактивни младежи от нас са само Италия, Гърция и Румъния. Ако знаем какви са младите, които нито учат, нито работят, ще можем много по-добре да насочваме политики към тях."

Габриела Горанова - Димчева от дирекция "Европейски фондове" на Агенцията по заетостта добавя: "Ние се стремим по различни начини да покрием потребностите на пазара на труда, предвид големия потенциал, който представлява за него групата на неактивните млади хора. За да работим успешно с тях, следваме определени стъпки, като например да ги идентифицираме и да достигнем до тях. Това става чрез различни способи. Например нашите бюра по труда работят съвместно с младежки медиатори, здравни медиатори от общините, експерти по етнически и интеграционни въпроси, като по този начин достигаме до различни групи от младежи."

Адриан Николов от Института за пазарна икономика предоставя и възможни мерки за политики: "Със сигурност е необходимо да се подходи доста по-индивидуално. Така, ако ще правим политики, е необходимо да анализираме всеки отделен случай, да виждаме потребностите на всеки отделен младеж и съответно решенията да бъдат така напаснати, че да отговарят на неговите конкретни силни страни и потребностите нататък, което в момента по-скоро не се прави. Тоест имаме централно спуснати политики, които очакват, че групата е малко или много хомогенна, което очевидно не е вярно. Една много голяма част от неактивните младежи са роми. Доколкото политиките за ромската интеграция на този етап са по-скоро провал, много трудно можем да мислим, че ще успеем да активираме неактивните роми без техните общности, без техните семейства да са по-успешно интегрирани в обществото, тоест това е много по-широко усилие, отколкото една политика, която вършат само към неактивните младежи."


Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.