Регламентът относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники и храните и фуражите от тях се превърна в "ябълката на раздора" - не само между страните в Европа, но и между експертите на Стария континент.

Дни преди гласуването по темата на Съвета на министрите на околната среда и водите, София беше домакин на кръгла маса, на която учени, земеделци и политици сблъскаха позиции "за" или "против" документа, посветен на НГТ - новите геномни технологии, определяни от мнозина като ново поколение ГМО - генно модифицирани организми. Те настояват България да бъде, ако не "против" проекторегламента, то поне "въздържал се" - както гласува през декември на Съвета на министрите на земеделието и рибарството: "Още не е решено окончателно - на последното гласуване, в което аз участвах - на Съвета на министрите, гласувахме "въздържал се" единствено аз и Германия", каза за БНР министър Кирил Вътев. "За голямо съжаление у нас, те се възприемат като ГМО, а ГМО отдавна е отживелица, а новите геномни техники правят чудеса. Като цяло Европа изостава в това отношение", изтъкна след вота в Брюксел земеделският ни министър, според когото в бъдеще хората ще се преориентират "11 години след постиженията на двете изследователки - американката Дженифър Дудна и французойката Емануел Шарпантие - Нобелови лаурети" за технологията, направила популярни NGT - "високопрецизното редактиране на генома" чрез "геномна ножица", умееща да изреже генетичен дефект, да подобри селскостопанските култури, според ЕК, но и да предизвика грешка, мутация, според критици.

"Tези генно модифицирани организми, независимо какъв начин е модифициран геномът им, каква методика използвана - те са предназначени не за фермерите, не за градинките", предупреди доц. Стоян Бешков от Националния природонаучен музей към БАН: "Това не бих казал, че е нож с две остриета - това е смърт и унищожаване на биоразнообразието! Най-важното е да кажем категорично "не", защото това е един регламент, който се основава на един метод. Нищо повече не!"

Земеделският министър Кирил Вътев обаче, даде положителен пример: "На базата на това постижение Япония вече създаде домати, които регулират кръвното налягане; вече е възможно лечението на над 7 000 болести. Дори такива хронични заболявания, тумори, сърдечно-съдови заболявания, диабет, Алцхаймер. Тенденциите сочат, че това е биоземеделието на бъдещето! Всички искаме храната, която консумираме, да е с по-малко пестициди, с по-малко препарати за растителна защита, торове, да устоява на климатичните промени.

"Обръщаме се към българските министри и правителството, че хората всъщност искат съвсем различни неща! Не искат по-високи добиви или по-големи икономически ползи за шепа производители", призова председателят на кооперация в София Николай Генов на протест, организиран от земеделски организации заради опасенията им от евентуалното премахване на регулациите за ГМО след гласуванията на ниво Европейски съюз.

"Тези протести, тази гражданска енергия накара земеделския министър да гласува "въздържал се". Но сега на 11 януари е второто гласуване, когато и министърът на околната среда трябва да гласува. Според нас то е по-важното гласуване и ако може да го убедим да гласува "против" ще е по-добре", подчерта Илиян Илиев, председател на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна.

"Това, което се случва в момента е отново хвърляне на прах в очите на обществото.Обещания, доста гръмки, за това, че ще се преборим със световния глад, ще създадем някакви чудодейни растения, които ще реагират на всички климатични промени, както трябва, както ние искаме. На първо място световният глад в момента е там заради чисто политически решения, а не, че нямаме храна, с която да го задоволим", изтъкна Ивелин Тончев от "Близката ферма", който взе участие в дискусията, организирана от Сдружение "АГРОЛИНК", подкрепящо развитието на биологичното земеделие и културата на биопотребление.

В Обща позиция, те обединяват над 100 НПО-та, които настояват документът да бъде пренаписан, тъй като, "е обида за всички учени, които са учили генетика и биотехнология, защото не се основава на никакви научни принципи", каза доктор инж. Светла Николова от "АГРОЛИНК": "Също е обида и за правото, защото в самия текст има абсолютно несвързани един с друг членове. Този регламент е очевидно под натиска на агрохимическото лоби на четири мултинационални компании и техните организации в Европа. Фактът, че е за такъв кратък срок говори точно за това", добави тя.

"Агробиохимическото лоби се опита да наложи този регламент, в последния момент се размина. За съжаление белгийското представителство отново има амбицията този регламент да бъде наложен, най-добре до разпускането на този парламент", добави адвокатът от коалиция "България, свободна от ГМО" Марияна Христова: "Веднъж отворена Кутията на Пандора, тя никога повече не може да бъде върната обратно! Това, което се предлага в този регламент е точно това - няма да етикетираме тези нови геномни технологии, защото те са толкова чудни и прекрасни, че са по-добри от това, което природата е създала, няма да ги обозначаваме, няма да следим какво е въздействието върху околната среда, няма да преценяваме риска.

"Каква е разликата? Директивата е документ, който може да даде само насоки и цели. От нея може да се направи предпазна клауза, в която всяка държава може да прецени сама да регулира тези геномни техники. С регламента, разбира се, са изключва всичко това", уточни Нина Ламбова - председател на "Български алианс за достоен живот", която също е юрист.

"Те се опитват всеки път да минат през този режим на дерегулация. Предният опит беше влязъл в Европейския съд през 2019 година. Сега това е повторен опит, по-агресивен, защото регламентът е с пряко действие, той се прилага незабавно", каза още адвокат Христова.

По думите на адвокат Ламбова, именно решението на Съда тогава е формалният повод за създаване на новия механизъм: "Другите четири основания, легални, които са взети предвид, за да бъде изготвен този проект - това са Зеления пакт, стратегията "От фермата до масата", пандемията и войната. Това оттук нататък ще превърне Европейския съюз и всички държави в една правна лаборатория за редактиране - по същия начин, както са редактират гените на растенията, на животните, ще се редактира и законодателството".

"Темата за новите геномни техники на ниво ЕС се разглежда още от 2014 г. Има решение на Европейския съд дали новите геномни техники попадат в обхвата на съществуващата регулация за генномодифицирани организми или има нужда от нова регулация", обясни преди време в ефира евродепутатът от "Обнови Европа" Атидже Алиева-Вели, както и разтълкува съдебното решение: "От гледна точка на изходния продукт на генетично-модифицирания организъм - дали с конвенционални геномни техники или с нови геномни техники, този продукт би трябвало да попада в обхвата на регулацията, която в момента действа в ЕС за ГМО. Обаче, при оценка на крайния продукт, част от получените продукти с нови геномни техники, не попадат в тази регулация. От тази гледна точка Европейската комисия предприе стъпки за актуализиране, модернизиране на законодателството за ГМО с ново такова", допълни тя.

"Европейската комисия предложи ново законодателство - това беше юли месец, като амбицията беше до края на годината да бъде приет този регламент и поне одобрен на ниво, но не се получи", добави инж. Николова.

"Проблемът е, че регламентът предвижда отпадане на регулацията, на контрола, на етикирането и така производителите и потребителите няма да имат информация за тези продукти с новите генни, новите геномни технологии", заяви за БНР доц. Веселин Дочев - преподавател по растителна защита в Шуменския университет и агроном от Земеделския институт в града.

"Потребителите, когато влязат в търговската мрежа, няма да намерят този етикет, а самите производители, когато купуват семена, няма да знаят, че те са генно модифицирани", добави доц. Дочев, с чието опасение се съгласи и Ивелин Тончев: "Ще си затрием и генофонда от нашите хубави стари сортове! Директни сортове, тъй като те ще бъдат замърсени с генетичен материал, който на всичкото отгоре ще бъде и патентован генетичен материал".

"Като отпадне контролът, всичко това нещо се патентова, новите геномни технологии. Българските произовдители-селекционери ще отпаднат от пазара", каза още агрономът, според когото за регламента "няма за какво толкова да се бърза": "Нека първо да се види какво е влиянието върху жизнеността, върху здравето на хората, на животните. Нашата селекция е достатъчно е добра, само че се стесни много биоразнообразието - навлязаха чужди сортове, точно определени, а нашата селекция почти беше избутана в дъното. Мисля, че имаме нелоши сортове, които до сега дават много добри резултати ".

"Целта на малките производители е да работят с местни семена местни сортове, които са адаптирани към мястото, където живеят и климатът, който е. И аз съм убедена, че няма човек, който да не харесва български домат, а не тоя домат, който ще си купи от веригата, пластмасов почти на вкус и който може да оцелее и 3 месеца. Ние настояваме нашето правителство да защити българските сортове - без да подкрепя навлизането на нови видове, още повече ГМО", каза Цветанка Димитрова от хранителен кооператив "Хранкооп-София, а председателят на Асоциация на българските села Борислав Борисов изтъкна: "Ние като асоциация сме коментирали този въпрос и с доста кметове на села, и с малки и средни земеделски производители, които са ядрото и сърцевината на българското земеделие по места в селата. Те са изключително притеснени от попадането на България в отровна зона на ГМО, защото тази зараза ще се разпространи. И колкото и да се сменя абривиатурата на ГМО - с новата абривиатура НГТ, която да избяга така от фокуса на общественото внимание, лъжата е повече от видна!", подчерта още той.

"Не се поддавайте на тази интрига, тази научна технология, която е недоказана за момента и която трябва да бъде изпитвана действително много години, за да може да се види какви ще бъдат ефектите върху поколение, което ще дойде след нас!", изтъкна Мартин Ганев от биологична ферма "Поляна".

"Категорично против прилагането на новите геномни техники и по една друга причина - така като подадем ръка, най-вече за растенията, отваряме Кутията на Пандора и за прилагане на нови геномни техники в самото пчеларство, което е още по-страшно", добави председателят на Националния пчеларски съюз Сребрин Илиев: "Израел, някой други такива ни заблуждават - нови пчели за опрашване, ще увеличаваме хоботчетата повече да опрашват, ще влезе в рапицата по-добре, няма да ни жили пчелата, ама, че тази рапица, че не отделя нектар никой не пита, пък и поленът, който отделя, не е ясен ефекта му, а вкарвайки го през меда и отивайки като храна за човека - да не говорим!"

"ГМО не е универсалното зло! Разбира се, това е нова технология - нормално е да има крайно отрицание, нормално е и да има огромни очаквания, истината както винаги е някъде по средата", посочи директорът на Агрониститутитута в София професор Иван Атанасов, а председателят на Българска асоциация на малинопроизводителите Божидар Петков заяви: "Няма да кажа нито една дума против или за геномните технологии, защото в момента науката се развива с такива главозамайващи темпове, че нашето съзнание в много случаи не може да ги осъзнае".

"За мен е необяснимо как всички хора, които са заинтересовани от земеделие, от природа в България, да посочват ГМО като единствена причина за всичките ни злини, свързани със земеделие, с опазване на природната среда, с остатъчни пестициди", подчерта председателят на Селскостопанската академия проф. д-р Виолета Божанова, според която "другото, което също необяснимо е когато хората, които създават технологиите, да казват, че това е панацея - това за един учен не е правилния подход". "За мен като селекционер, това е просто една техника и тук става въпрос само за 1-ва група, която създава генетично разнообразие. През всичките тези години, откакто съществува растителна селекция в България, от 1925 година официално, ние следваме всички модерни тенденции за развитие на научните иследвания. През последните години не ни е възможно, защото бяха забранени генетичните модификации", уточни тя.

В категория 1 попадат растенията, срещани в природата или получени чрез конвенционално размножаване. Задължително условие е да не се различават от растението-майка с повече от 20 модификации - именно в тях противниците на регламента виждат проблем.

"ГМО техниките - взема се даден ген от друг вид - може да е от различно семейство, друго царство. Да кажем от животинския вид може да се прехвърли ген върху растение и това се води като генно модифициран организъм. А при новите геномни технологии: използва се същият вид растение и те затова казват, че няма никакъв проблем и че това не е ГМО, но когато се вземе един ген, а то няма да е точно с един ген, тъй като на едно място могат да се сменят до 20 гена и на 20 места могат да се направят такива премествания на гени", обясни за "Хоризонт" доц. Дочев: "Взет ген от едно и също растение, от един и същи вид, само че сложен на растение от същия вид - не се знае растението как ще прочете тази информация и дали няма да има странични ефекти - това е притеснението! Защото гените много често вървят свързани и много често един ген отговаря за няколко признака или няколко гена отговарят за един признак. Когато сменим тези гени, макар и от един и същи вид - ние не сме сигурни дали няма да има някакви странични ефекти и точно затова ние държим да има проследяемост, да има контрол", подчерта преподавателят.

В категория 2 попадат всички останали получени чрез НГТ растения. За тях се прилага, както и до сега, съществуващото законодателство за ГМО, изтъкват от институциите.

"Този проект не изменя действащото законодателство за ГМО. Респективно българският закон за ГМО, който е действащ", подчерта д-р Ивелин Ризов - държавен експерт в Министерство на земеделието и храните.

На кръглата маса професор Божанова поясни и "Защо тази група е отделена?": "Защото ефектите, които се получават като генетично разнообразие са толкова малки, че те не могат да бъде регистрирани. И ако те тръгнат в другата група, то просто това значително ще усложни процеса на сертификация, ще затрудни страшно много държавите". С думите й обаче, не се съгласи д-р Николова: "Тази катерогия 1 не е отделена, защото е същата като в естествените растения и като класическата селекция, а за да бъде избегната оценката на риска, за да няма етикетиране - това е целта!"

"Този проект на регламент се базира на защита на хората и околната среда, така че това е взето под внимание. А това, което е предвидено за мониторинг е точно да се види дали разработените нормативни уредби са достатъчно адекватни или как те трябва да бъдат с течение на времето редактирани", категоричен бе д-р Ризов, който също взе участие във форума.

"Едни хора, които не се позовават на научни данни, говорят за ново ГМО, което вече е манипулация на общественото мнение, защото става дума за нови геномни техники", коментира земеделският министър преди кръглата маса, в която се включиха и депутати от партиите "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ". Сред тях беше и евродепутатът от Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки, според когото: "Това е свързано със земеделие, но преди всичко тук става дума за политика - на окрупняване, на монополизация и на поставяне в зависимост".

"Новите геномни техники не могат да се определят нито като опасни, нито като безопасни, така че становища и в двете посоки - да бъдем против това законодателство или да подкрепим това законодателство, могат да бъдат аргументирани", каза още евродепутът Атидже Алиева-Вели, а колегата й Ангел Джамбазки отвърна: "Моето убеждение винаги е било и ще продължи да бъде да се гласува против политиката на генномодифицираните организми, както и да се казва. Далеч по-разумно и полезно би било ние като общество да се опитваме да се запази доколкото е възможно някаква самостоятелност в тази сфера. Хората, които се занимават с пчелите, със земята, с фермите - това е бъдещето; храната е утре, утрешният ден!"


Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.