Коментари - Зеленски иска международен трибунал за всички, свързани с нахлуването в Украйна | Днес.dir.bg

Зеленски е най силната и ефективна отрова за българската русофилия!

Малее, тоз вече съвсем загуби ориентация. Как така ще изправи на трибунал Бай Дън, синчето му, баба Меркел, Оланд, Макрон, Шолц !

Ква отрова, кви 5 лева. Забавлява ни клоуна, нищо повече.

Ти ако си нормален човечеството е напълно изродено! А на твоя зелен лоун по-добре да му се спре дрогата, защото освен смешен нищо друго не е!

Зеленската нашмъркана нацистка кочина не трябва да я има а да бъде унищожена . Което оцелее от усрайна трябва да е демократична държава с признаване на етноси и родни езици . Трябва да е конгломерат по примера на Швейцария и допитване до всички . Наистина демократична държава а не както сега управлявана от наследници на БАНДЕРА и издигани в култ на символи на Вермахта или на SS дивизии . Това минало на жестокост от УПА да бъде забравено и не популязирано !!!!!!!!!!!!!! Доводите са много и известни за който иска да чете и знае !!!!!!!!!!!!!! Днес в Украйна Степан Бандера е култ и пример за подражание на украинската върхушка, която боготвори убиеца, издигна го в култ - герой на Украйна и в негова чест му издигна паметници в 44 градове и села в Украйна: градовете - Лвов, Тернопол, Ивано-Франковск, Дрогобич, Городенка, Сколе, Турка, Великие Мостиска, Върби, Самбор, Стари Самбор, Теребовля, Бережани, Бучач, Дубляни, Микитинци, Стрий, Борислав, Залешчики, Червоноград, Мостиска, Кременец, Здолбунов, Калуш, Коломия, Кременец, Моршин, Снятин, Струсов, Трускавец, Турка, селата - Козовка, Вербов, Воля-Задеревацкая, Грабовка и Середний Березов, Великоселки, Гординя, Горишний, Каменка-Бугская, Никитинци, Подволочиск, Старий Угринов, Узин Бандера е известен със своето етническо прочистване през 1943-1945 г. и убийство на 36 750 души-неукраинци, с установени имена и място на смъртта, както и 23 000 с неустановени. Питайте гугъл за - “ВОЛЫНСКАЯ РЕЗНЯ“ и ще ви стане ясно кой, къде, кога, как и колко са убитите от Бандера. Украинците са странни: молят се на Бандера, работят за евреите, умират за САЩ и за всичко това обвиняват Русия. Бандера имал дори смъртна присъда, издадена от полски съд. Обаче Хитлер нарежда на поляците да отменят присъдата и те (това става преди 1939 г) я заменят със затвор. От който сетне германците го освобождават, като техен верен слуга. Просто това сближаване Полша-Украйна е на една абсолютно безпринципна основа! ОУН-УПА - "Организация на Украинските Националисти" - "Украiнска поставнiческа (въстаническа) армия", създадена в края на 30-те години. Втори по ред ръководител й е Степан Бандера и после Роман Шухевич. Това са украинките нацисти, които разстрелват руснаци, поляци и евреи през ВСВ. УПА е заклеймена на Нюрнбергския процес като нацистко-националистическа, но днес в Украйна е издигната на пиедестал, а деня на образуването и – 14 октомври е обявен за национален празник.. Против тия Бандеровци се бият руснаците - батальоните „Азов“ „Правый сектор“ и „Донбасс“. Зверствата на турците при потушаване на Априлското въстание бледнеят стотици пъти. На 22 януари 2010 година Президентът на Украйна Виктор Юшченко реабилитира лидера на ултранационалистите и награждава посмъртно Степан Бандера със званието „Герой на Украйна“ за „несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима украинска държава“, и го награждава с ордена на Държавата (посмъртно). Наградата получава внукът на Бандера, който също се казва Степан Бандера. Решението на Юшченко незабавно води до международен отзвук и веднага е осъдено от Европейския парламент, руски, полски и еврейски организации. На 30 юни 1941 г. в Лвов Бандера насъсква своите другари по оръжие: „Унищожавайте поляци, евреи, комунисти без милост“. На същия ден в Лвов започна побоят на евреи от украински националисти, който до 1 юли се превърна в истински погром. Очевидци отбелязват, че това е безпрецедентна по своята жестокост акция. Според най-скромните оценки 4000 души са станали жертви на погрома в Лвов. Има и други случаи на масово изтребление на еврейското население на Украйна. Така на 5 юли група, организирана от член на ОУН в Буковина Петър Войновски, организира клане в село Милиево, убивайки около 120 евреи, а в Турбово почти всички мъже евреи са избити, останалите, включително жени и деца, искаха да бъдат изгорени живи, но онези, които влязоха в града, германските части се намесиха в плана. Общо в Западна Украйна по време на Великата отечествена война, според историците, бандеровските националисти са унищожили най-малко 28 000 евреи. Бандера, като евреин по националност, масово убива своите съграждани. Бидейки гражданин на Полша, бандеровци масово убиват поляци, граждани на тяхната страна. По идеология фашист; за неговата кървава сметка са стотици хиляди измъчвани украинци, поляци, евреи, чехи, словаци, беларуси, руснаци и др. По време на Великата отечествена война от 1941-1945 г. Бандеровци брутално изтезават повече от 5 милиона цивилни, живеещи в Западна Украйна, и изпращат повече от 5 милиона украинци в нацистка Германия за принудителен труд, половината от които не се завръщат в Украйна. За кървавите ръце на братята на Бандера се броят: - унищожаването на жителите на Киев в Бабий Яр - повече от 100 000 души; - унищожаването на една четвърт от беларусите и беларуската Хатин; - повече от 1 милион евреи; - повече от 1 милион украинци; - повече от 500 хиляди войници на Червената армия - повече от 200 хиляди поляци, както и унищожаването на мирни чехи, словаци, унгарци, югославяни, французи и др. Бандеровците потушават народните въстания срещу нацистите във Варшава и Прага. През юли 1934 г. по заповед на С. Бандера е убит и директорът на украинската гимназия в Лвов И. Бабий. Това предизвика голям резонанс в украинското общество на Галиция - всички легални партии го осъждат. През пролетта на 1943 г. започва мащабно етническо прочистване във Волин, окупиран от германските войски. Тази престъпна акция беше извършена главно от бойци на Организацията на украинските националисти, които се стремяха да „прочистят“ територията на Волиния от полското население. Украинските националисти обградиха полските села и колонии и след това продължиха да убиват техните цивилни. В рамките на около дванадесет часа, от вечерта на 11 юли 1943 г. до сутринта на 12 юли, UPA атакува 176 населени места ... Убиха всички – жени, старци, деца, бебета. Жертвите са стреляни, бити с тояги, насичани с брадви, рязани с триони с две ръце, изваждани са им очи, разпорвани са стомаси. След това труповете на унищожените поляци са заровени някъде в полето, имуществото им е ограбено и накрая къщите са опожарени. На мястото на полските села са останали само опожарени руини. Унищожиха и онези поляци, които живееха в същите села с украинците. Беше още по-лесно - нямаше нужда да събираме големи чети. Групи членове на ОУН от няколко души минаха през спящото село, влязоха в къщите на поляците и убиха всички. И тогава местните жители погребаха убитите съселяни от „грешната“ националност. Всички неукраинци в село Кути трябваше да бъдат унищожени. Те бяха около 200 - поляци и арменци. Да, да, арменци. Имаше такова малко национално малцинство в Жечпосполита, полските арменци. Те са живели в Карпатите от Средновековието. Вече не живеят там. Всичките бяха избити заедно с поляците през 1944 г., когато клането във Волиния стигна до Карпатите. В село Кути имало смесени семейства. Полякът Франциск Березовски имаше жена украинка. А жена му има племенник бандеровец. На Франсис Березовски беше отрязана главата му, поставена в чиния и поднесена на жена му като „подарък“. Подарява се от нейния племенник. След тези издевателства жената полудя. Подстрекателството към клане сред бандеровците се извършва от местен униатски свещеник. На 30 август 1943 г. бандата на УПА под командването на Иван Климчак, по прякор "Плешивия", изколва полското село Воля Островецкая. Резун като уби 529 души, включително 220 деца. Полякът Хайнрих Клок по чудо оцелява този ден, той е ранен и приет за мъртъв. До него, над трупа на жителка на селото Мария Есинюк, седял 5-годишният й син и помолил майка си да се прибере. 5-годишно дете не можеше да разбере, че майка му вече я няма. Бандеровец се приближил до момчето и го застрелял в главата. Логиката на геноцида е, че децата не могат да бъдат оставени живи. Украинските нацисти от УПА са научили това от германците. Същият лидер на бандата "Плешивите", който изби село Воля Островецка, беше полицай, преди да се присъедини към UPA. Той служи с германците в 103-ти батальон на Schutzmannschaft („полиция за сигурност“, наказатели). „Главнокомандващият“ на УПА Роман Шухевич (201-ви батальон) също беше полицай. на УПА да нахлуе в тези села. На следващия ден напуснахме Трускоти. Там беше тежко ранен в крака Стефан Сковрон, 18-годишен, пълен сирак, който беше мой добър приятел. Оказахме му възможна първа помощ и той ни помоли да го оставим близо до къщата на нашия съсед В село Залесие Коропецкое (област Тернопол) на 7 февруари 1944 г. има още по-ужасен инцидент. Бандата на УПА напада селото с цел избиване на полското население. Около 60 души, предимно жени и деца, са хвърлени в плевня, където са изгорени живи. Един от загиналите в този ден е от смесено семейство - наполовина поляк, наполовина украинец. Бандера му постави условие - трябва да убие майка си полякиня, тогава ще остане жив. Той отказал и бил убит заедно с майка си. Rezun UPA използва прости импровизирани инструменти. Например трион с две ръце. От показанията на свидетеля Тадеуш Которски, жител на полското село Ружин (15 км от Ковел): „На 11 ноември 1943 г. нашата група за самоотбрана в колониите Ружин и Трускоти отблъсна опитите на групата Гнат Юхимчук. На следващия ден Стах Шимчак отиде да вземе Стефан. Оказа се, че вече не е между живите. Стомахът му беше разпорен, всички вътрешности бяха извадени, очите му бяха извадени и обувките му бяха свалени от краката му. Скоро брат му Зигмунд идентифицира тези обувки на жителка на село Люблинец, Ленка Аксютич. Голяма трагедия за мен беше смъртта на украинците Иван Аксютич и неговия син Сергей през есента на 1943 г. Мъж на години, Иван Аксютич живееше добре със съседите си, не влизаше в никакви политически интриги, имаше смелостта да не подкрепя украинските националисти. Той беше убит в село Клевецк с участието на племенника си Леонид, който избра ужасна смърт за чичо си - той разряза живо тяло с трион. Синът му Сергей беше застрелян от ОУН. По време на клането на Бандера садизмът към жертвите процъфтява в най-великолепен цвят. На снимката по-долу - жертвата на нападението на бандата на УПА срещу пътническия влак Белзец - Рава Русская на 16 юни 1944 г. Нападението е извършено от бандата на Дмитрий Карпенко, по прякор "Яструб". Карпенко-Яструб - "героят" на Бандера, беше удостоен с най-високото отличие на UPA - Златен кръст "За военни заслуги" от 1-ва степен. На 16 юни 1944 г. бандата му спира пътнически влак в района на Рава-Руска, сортира пътниците по националност (там пътуват поляци, украинци и германци). След това поляците са отведени в гората и убити. Полското село Липники (Костополски район, Ривненска област), 26 март 1943 г. През нощта това село е нападнато от банда под командването на садиста на УПА Иван Литвинчук, по прякор „Дъб“. Започва диво клане. Тези нечовеци убиха 179 души, включително 51 деца. Сред загиналите са 174 поляци, 4 евреи и една рускиня. Тази нощ Мирослав Гермашевски, бъдещият първи космонавт на Полша, почти загина от ръцете на нечовеци от UPA. Беше на 2 години. Семейството му пристига в Липники в самото начало на 1943 г., надявайки се да се скрие от бандеровския терор, който пламва във Волиния. Имаше пълно село с такива бежанци. Гермашевски са взети от местния поляк Якуб Варумзер. Бандера изгори къщата, Варумзер беше обезглавен, дядо Мирослав Гермашевски беше убит със 7 удара на щика. Майката грабнала 2-годишния Мирослав и хукнала през полето към гората. Започнаха да стрелят по нея. Тя падна и припадна от страх. Мислеха, че са я убили. Час по-късно тя дойде на себе си и успя да се скрие в гората. После шокът отшумя и тя разбра, че е загубила дете на терена. Изпусна го, докато тичаше. На сутринта бащата и по-големият брат се втурнали да търсят малкия Мирко. Цялото поле беше осеяно с трупове. Изведнъж братът видял черен вързоп в снега и в него - дете, което не давало признаци на живот. Първоначално помислили, че Мирослав е замръзнал. Връзката беше донесена в селото, започнаха да я затоплят. Изведнъж детето се размърда и отвори очи. Мирослав оцелява и става първият полски космонавт. На 12 март 1944 г. банда от бойци на УПА и 4-ти полицейски полк на дивизията на СС „Галиция“ съвместно атакуват полското село Паликрови (бивше Лвовско воеводство, сега - територията на Полша). Беше село със смесено население, приблизително 70% поляци, 30% украинци. След като изгониха жителите от къщите им, полицаите и Бандера започнаха да ги сортират според националността им. След разделянето на поляците те са разстреляни от картечници. Убити са 365 души, предимно жени и деца. От село Волковия една нощ Бандера доведе цяло семейство в гората. Дълго време се подиграваха на нещастните хора. Тогава, като видели, че съпругата на главата на семейството е бременна, разрязали стомаха й, изтръгнали плода от него, а вместо това натикали жив заек. Една нощ бандитите нахлули в украинското село Лозовая. Над 100 мирни селяни са убити в рамките на 1,5 часа. Бандит с брадва в ръце нахлу в хижата на Настя Дягун и насече до смърт тримата й синове. Най-малкият, четиригодишният Владик, отряза ръцете и краката си. Едно от двете семейства Клешчински в Подярково е измъчвано до смърт от ОУН-УПА на 16 август 1943 г. Четиричленно семейство - съпруга и две деца. Жертвите извадени очи, нанесени удари по главата, обгаряне на длани, опити за отрязване на горни и долни крайници, както и ръце, нанесени са прободни рани по цялото тяло и др. А на дърветата от двете страни на пътищата палачите създадоха така наречените „венци“ от полски деца - мъртвите деца бяха вързани за дърво с бодлива тел. От разпита на Бандеровка: „Те удушиха старите и малките деца до една година за краката - веднъж, удари главата във вратата - и готово, и на количката. Жал ни беше за нашите хора, че през нощта тежко страдаха, но през деня спят и на следващата вечер отиват в друго село. Имаше хора, които се криеха. Ако мъж се криеше, те бяха сбъркани с жени ... " „... В Новоселки, Ривненска област, имаше един комсомолски член Мотря. Заведохме я във Верховка при стария Жабски и да вземем живо сърце. Старият Саливон държеше часовник в едната си ръка и сърце в другата, за да провери колко още ще бие сърцето в ръката му ... ".

Историята с нацизма се повтаря като фарс.

тоя пак се е надрусал здраво.

Победа над нацизма будет за нами!

Ами да започнат със Зеленски , Байдън и компания!

В България трябва да подготвим списък с тези които подкрепя путлетлерофашизмъ и тероризъм.. Правосъдието ще има доста работа.

Да внимава какво си пожелава, защото ще е първи кандидат за осъждане от този трибунал.

Той кардинално реформира структурите на ОУН. Ударение е поставено върху формирането на бойни групи и извършването на терористични атаки срещу полските власти. Намалява се дейността сред местното население, свързана с насилствена експроприация на имущество, за сметка на по-крайните и видими актове на насилие срещу публични фигури. Най-знаковото от поредицата убийства и планирани нападения, е ликвидирането на Бронислав Перацки – полският министър на вътрешните работи и една от основните политически фигури в тогавашна Полша. Атентатът е организиран от Степан Бандера и негови подчинени, които подготвят добре както самото покушение, така и плана за прикриване на следите си. На 15 юни 1934 г. Перацки е застрелян с два куршума в тила от Григорий Мацейко – 21 годишен член на ОУН, чийто живот е доста сходен с този на Бандера. След убийството Мацейко е изтеглен по добре замислен канал от помагачи и заминава първо за Чехословакия, а след това и за Аржентина, където умира през 1966 г. Междувременно, в Полша, властите не успяват да открият организаторите на убийството повече от година. Едва през 1935 г. полските власти влизат в дирите на ОУН. Разследването води до ареста на Бандера, който е обвинен като основен организатор на покушението и е осъден на смърт. Заедно с него на смърт са осъдени още двама от водачите на ОУН в Галиция – Микола Лебед (тогава 25 годишен) и Ярослав Карпинец (тогава 30 годишен). Други деветима членове на ОУН получават различни присъди от 7 до 15 години. Поради политически съображения, смъртните присъди на Бандера, Лебед и Карпинец са заменени с доживотни. Бандера прекарва следващите три години в различни полски затвори. Местят го поради притеснения, че неговите сподвижници се опитват да го освободят. Действително в ОУН са разработени няколко плана за спасяване на Бандера, но нито един не е изпълнен. През 1939 г., Бандера се озовава в Брестката крепост, където е затворен в единична килия. Престоят му се оказва относително кратък. На 1-ви септември, 1939 г., Германия напада Полша, давайки начало на това, което в последствие ще се превърне във Втората Световна война. В хаоса, причинен от германската инвазия и последвалото включване на СССР в нея, полската администрация колабира. Бандера и останалите затворници са пуснати на свобода от евакуиращите се полски власти. За членовете на ОУН е ясно, че оставането им в съветската зона на Полша е равнозначно на смърт, ето защо те се отправят на запад и се установяват в окупираните от Германия територии. Следвайки своя план да използват украинския национализъм за укрепване на собствените си цели, германските власти създават „Украински Централен Комитет“ – организация, която трябва чрез материална подкрепа да контролира дейността на училища, болници и други социални структури на украинците в ново окупираните от Германия територии. ОУН са привлечени като сътрудници от нацистите. В Берлин са следили внимателно действията на Бандера и хората му и се надяват да използват формираните от него бойни групи за разузнавателни операции в СССР и за поддържане на реда в населените с украинци части на Полша. Бурните месеци на 1939 – 1940 г. се явяват зенита на ОУН с оглед популярността на украинската кауза и надеждата, че Германия ще формира самостоятелна украинска държава, прогонвайки поляците. В съзвучие с германските антисемитски практики, украинските националисти допълнително втвърдяват тона спрямо живеещите в Полша и Украйна евреи. На 18-ти април, 1941 г. в германската администрация в Полша е получена петиция от Степан Бандера, в която той настоява за „прочистване на украинските земи от поляци и евреи“. Радикализацията на част от ОУН води до криза в самата организация и до нейното разцепление. През 1941 г., ОУН се разпада на две части. По-старото поколение дейци, чийто идеи могат да се свържат по-скоро с политическата доктрина на Мусолини, се обособяват около Андрей Мелник в т. нар. ОУН-М. Останалите, представители на „младото поколение“ – т.е. личности на възраст между 20 и 35 години, се обединяват около Степан Бандера, формирайки т. нар. ОУН-Б. Процесът започва още през 1939 г., когато в Рим, под патронажа на местните фашисти, е проведен Събор на украинските националисти. Бандера е в затвора и като основен водач се утвърждава Андрей Мелник и групираните около него „умерени“. Началото на Световната война преобръща ситуацията на 180 градуса. Бандера излиза на свобода, нацистите започват своята пропаганда сред украинците и влиянието на Мелник намалява. Това дава възможност на 10 февруари, 1940 г. да бъде обявен алтернативен ръководен орган на ОУН – „Революционен провод“, чиято цел е „да води истинска националистка политика и да организира въстание срещу СССР в Източна Украйна“. В края на 1940 г., „бандеровците“ (както започват да ги наричат – б.а.) правят опит за организиране на въстаническа акция в Лвов. Тя е провалена, след като НКВД прихващат зле кодирани съобщения между членове на ОУН-Б в Краков. Провалът на Лвовското „въстание“ води до окончателен разрив в редиците на ОУН и в началото на април, 1941 г., в Краков е проведен алтернативен Събор на украинските националисти, на който хората на Мелник са обявени за предатели. Приета е програма, която е окончателно утвърдена през месец май същата година. Приети са нови цветове – черно и червено, както и набор от пароли, с които членовете на ОУН-Б да се разпознават. В програмата е заложена борба срещу СССР и евреите, които според документа се явяват „една от основните опори на болшевишката власт“. Декларацията, внесена от Бандера до германското управление на Полша през април, 1941 г. е неделима част от цялостната промяна, която настъпва в ОУН. В случая да се говори за някаква трансформация е нелепо. Бандера просто завършва един процес по радикализация, който започва още през 1920 г. Взаимодействието между ОУН и нацистите не спира само с тези документи и петиции. Още през февруари, 1941 г., в контекста на плана „Барбароса“, командирът на Абвер-а (германското военно разузнаване) генерал Канарис, създава полк „Бранденбург-800“ – подразделение от две отделни батальона – „Нахтигал“ и „Роланд“, състоящи се от украински националисти, чиято цел е да извършва редица диверсионни операции срещу СССР. Бандера определя нуждата от такова взаимодействие като неизбежна с оглед целите на украинската национална идея. Въпреки опитите на Бандера да се превърне в единствен лидер на украинското национално движение, германците продължават зад гърба му да поддържат контакти и с ОУН-М, използвайки разцеплението на украинските националисти в своя полза. Ситуацията отново се изменя радикално през лятото на 1941 г. с началото на войната между Германия и СССР. В контекста на германската инвазия, Бандера успява да мобилизира над 10 000 души, които са използвани за преследване и разкриване на красноармейски офицери и агенти на НКВД, опитващи се да се прикрият в хода на началното съветско отстъпление в Украйна. Еуфорията от бързите германски победи сериозно замъглява преценката на Бандера. На 30 юни, 1941 г., той и хората му обявяват манифест за създаване на самостоятелна украинска държава в „освободените от СССР територии“. Този акт е пресечен незабавно от германците, които набързо арестуват Бандера и хората му и ги вкарват в затвора. През следващите няколко месеца, Бандера и вторият в организацията – Ярослав Стецко са освобождавани и задържани от германските власти, без право да напускат Берлин. Дали връзките между Бандера и организацията му прекъсват в този период е спорен въпрос, който и до днес разделя историците. Съдейки по начина, по който ОУН-Б продължава да функционира без вътрешни сътресения, подсказва, че германците са позволявали на Бандера да взаимодейства със своята мрежа, но вероятно следят под лупа всеки документ, който украинците си разменят. Германски доклад от ноември, 1941 г. показва, че Вермахта има готовност да атакува мрежата на ОУН-Б в случай че те планират организиране на въстание в т. нар. Райсхкомисариат (дн. Западна Украйна). Подозренията на германските власти към Бандера нарастват през 1942 г. и той е изпратен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където е държан в специалната барака за политически затворници с приоритетно значение. Макар и отделени от своя водач, ОУН-Б продължават своята дейност в Украйна, свиквайки поредица от конференции през 1942 г. С оглед нуждата от печелене на време, „бандеровците“ приемат че структурите им трябва да преминат в нелегалност и да избягват директна конфронтация с или пропаганда срещу германските окупационни власти. Въпреки това, през октомври 1942 г. е взето окончателно решение за формиране на военно крило на ОУН-Б. Така се стига до създаването на Украинската въстаническа армия (укр. УПА). В хода на 1943 г., УПА се заема да воюва срещу всички фракции в Украйна, които са противници на националната кауза. Това поставя УПА във вражда с Германия, СССР, украинските комунистически партизани, полското нелегално движение, както и полските комунисти. Успоредно с битките срещу тях, УПА са отговорни за поредица от етнически кланета във Волиния и Галиция. С оглед затварянето на Бандера в Заксенхаузен е трудно да се определи дали той има някаква пряка връзка с този геноцид, насочен срещу поляци и евреи. Въпреки това, действията на УПА са част от цялостната доктрина на ОУН-Б, която Бандера е разработил и наложил между 1939 и 1941 г. В този смисъл не може да се предполага, че ако Степан Бандера беше на свобода сред своите, действията на УПА биха били по-различни. След две години в Заксенхаузен, съдбата на Бандера отново се променя през 1944 г. Германия губи войната на всички фронтове и нацисткото правителство иска да използва Бандера като последен коз за обрат на Източния фронт. Бандера пристига в Украйна и отново се връща в ръководството на ОУН-Б. В годините на отделяне обаче в организацията се е формирала и опозиция, която пречи на Бандера да наложи своята еднолична власт над структурите. Въпреки това, Бандера и останалите са единодушни, че ОУН трябва да действа срещу всички врагове на украинците, в това число и нацистите. УПА продължава да се сражава срещу всички в Украйна – битка, обречена на неминуем провал. Със завършването на основните действия срещу германия през 1945 г., СССР насочва своите ресурси за ликвидиране на украинските националисти. В същата посока се задействат и новите комунистически власти в Полша. Междувременно, Бандера бяга със семейството си в Съюзническите окупационни зони и заживява в Мюнхен под опеката на ЦРУ. Американците не се доверяват на Степан и идеите му, но с оглед опасността от конфронтация със СССР, от Вашингтон решават че е по-добре да имат човек като Бандера под ръка, в случай на нужда от взаимодействие с украинската съпротива. Тя, впрочем, продължава активно чак до 1956 г., когато УПА е окончателно разгромена и ликвидирана от Червената армия. В един доклад на ЦРУ от 1948 г. е записано: „Стефан Бандера, който още от началото на своята кариера е анти-руски и анти-полски настроен, е вероятно най-важната фигура в украинското национално движение днес, успоредно с Андрей Мелник…част от поддръжниците на Бандера все още се съпротивляват на съветските власти в Украйна. Някои „бандеровци“ в Аржентина са членове на местното дружество „Просвета“…“

О,87 марки.Това е оценката какво може да се получи от останките на един като него.И може би още малко от остатъците от изгарянето.

"Z" е полвоин схваситка: https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500756060168196096?refsrc=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1500756060168196096%7Ctwgr%5E432ad4c1917393f5f4c20184783c4481c1673e8e%7Ctwcon%5Es1&ref_url=https%3A%2F%2Fwww.svobodnaevropa.bg%2Fa%2F31754571.html А най-вероятно "Z" означава зверове (на руски - звери)! Знакът "Z" е бил и на танковете и униформите на 4-та SS дивизия на нацистка Германия!

Иска тест за сюблимно настроение

Тръгнала мухата да се бори със слона

Много зле

Искам да направят тест за наркотици на тоя хубавец в кавички

И за поляците, американците, французите, англичаните, германците и десетки други, които водят военни действия срещу Русия те няма ли да са съдени за военни престъпления и геноцид в продължение на доста години над руско езичното население в Донецк, Луганск и др. Това малоумно отроче на природата, няма спирка, но няма да доживее да види последствията от войната която забърка.

Тестове да се направят на хилядите трупове от украинската армия, и със сигурност всички са били принудително дрогирани за да не раличават смърта от живота.

Андрей Билецки, основател и първи командир на полка, в скорошно интервю също отбеляза, че „за да се нарече нещо фашистко, първо трябва да се гледат не снимки, а реалните факти. Фашизмът е геноцид, убийство на цивилни, унищожаването на следите от такива убийства, агресивни войни срещу трети държави. Само Русия попада под всички тези критерии.” Символът на полка „Азов“ също няма нищо общо с нацистките символи. Той се нарича „Идеята на нацията“ и е измислен през 1991 г. Два преплетени знака на латиница, първият "I" = Идея, а вторият "N" = Нация. Това не пречи путинофилите да повтарят зомбирани рашистките опорки за фалшификация на фактите. Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/europe/tehnologija-na-fejkovete-kak-izvednyj-nacistkoto-zname-se-pojavi-na-snimka-na-polka-azov-news_1757192.html © Actualno.com

Къде видя и кога някой е доказал геноцид в Донбас, рашистко зомби?! Дори Русия отказва да докаже това, просто защото ФАКТИТЕ го опровергават!!! ---> https://factcheck.bg/ukrainskite-vlasti-ne-sa-izvarshvali-genocid-v-donbas/ Къде видя някой да воюва срещу Русия и руснаци?! Прочети "1984" на Оруел и ще разбереш какво означават новговорът с рашистките опорки в тоталитарния режим на Путьо.

Кои факти бе. Джендъристанските ли

Само комплексар, аутсайдер в живота може да се занимава с разпространение на лъжи, а ако са и фалшификациите на кремльовците на КЪРВАВИЯ ДИКТАТОР си е откровена психопатия. Проверка на фактите доказа, че Зеленски не е наркоман. ---> https://proveri.afp.com/doc.afp.com.32927UJ Но това не означава, че параноичното Джудже, което се крие в бункера и се среща с хора само в предварително режисирана сцена с подставени лица, не се друса редовно с израелски медикаменти и не е фарма - зависмо. Неслучайно краката и ръцете на "Молеца" му треперят и едвам се сдържа на публични места да ги укроти:) Абсистенция:)

Чети (посочен е линк, книга), мисли, ако можеш и спри да следваш опорките на УБИЙЦИ!

Стоян стокера в затвора

Време ти е Дори дълго се задържа нещастнико

Руската пропаганда продължава да произвежда митове за "нациста" Степан Бандера. SS дивизията „Галиция“, сформирана в Украйна от местни доброволци, беше обявена за рожба на Бандера, въпреки че нито той, нито неговите последователи имаха нещо общо с нея. За какво всъщност са се борили и загинали бандеровците? Степан Бандера е бил твърд борец за независимостта на страната. ОУН (Организация на украинските националисти), една от фракциите на която по-късно ще оглави Бандера, от самото начало на своето съществуване е била много далеч от концепциите, използвани от германския нацизъм. В идеологията на ОУН напълно отсъства основният нацистки компонент - доктрината за расова и национална изключителност. Членовете на ОУН никога не са считали украинците за „висша раса“, а само са търсили независимостза своята нация, спасявайки я от полска и/или руска (съветска) зависимост. „Декалогът на украинския националист“, съставен през 1929 г. от Степан Ленкавски (от 1941 до 1944 г. е арестуван в Аушвиц) и подкрепен от Бандера, говори за „омраза и безкомпромисна борба“ срещу враговете на нацията, гордост от Тризъбия символ, каузата е създаване на украинска държава или загиване в борбата, но няма нищо, което да доближи ОУН до расизма на германските нацисти или имперския патос на италианските фашисти. И въпреки че в този документ Московията (имперска Русия и СССР, наследяващи, от гледна точка на украинските националисти, не толкова свободното славянство, колкото тираничната татаро-монголска орда) е описана като татарски враг. Самите бандеровци , за разлика от нацистите, никога не са се карали с неевропейските народи. През 1950 г. официалното издание на ОУН „Кои са бандеровците и за какво се борят“ директно заявява: „Ние се противопоставяме само на болшевишките империалисти, независимо от социалния и националния произход. И това е подла лъжа, сякаш мразим безразборно всички съветски хора.". Освен това Бандера се стреми да включи азиатците в борбата срещу СССР. В името на борбата срещу враговете на свободата. Борбата на „всички вери и народи“ срещу „враговете на свободата“ е тази част от идеологията на Бандера, която силно я отдалечава от клерикалните и квазифашистките политически форми и я доближава до НАЦИОНАЛ-ДЕМОКРАТИЧНИТЕ . Идеята за свобода, за разлика от имперските разкази за господство, позволява на ОУН да се развива бързо: през 1958 г., докато е в изгнание в Германия, Бандера характеризира Втората световна война като сблъсък на два „тоталитарни хищнически режима“, хитлеризма и сталинизмът - сблъсък, от който се опитаха да спечелят активисти на ОУН за свободна Украйна. През 21 век сме свидетели на по-нататъшното развитие на политическия проект Бандера, който продължава да се отдалечава от консервативния си произход и да се трансформира под влиянието на историята: в наше време много бандеровци вече говорят руски. Бандеровци не мразят руснаци, а само кремльовците, които са наследници на болшевиките.

Пак ли иска нещо Зеления? Еми, няма да го получи!

От теб нищо не иска. А и никой не те пита.

Абе Земенски какъв международен трибунал той ще е за тебе по добре си трай и не предизвиквай съдбата