Коментари - Фирми плащат заплати в купони | Днес.dir.bg

Да, в тази демокрация се нароиха много хора с къса памент. Иначе социалните придобивки ги имахме до влизането в Европейския съюз. До 01.01.2007 се добавяха към заплатата пари за храна и за работни дрехи, и за пътни, и квартирни. С влизането в ЕС изведнъж ги отрязаха като такива, и ги обложиха с данъци като обикновен доход. Много хора усетиха рязко по джоба си как върху тези пари се стовариха 20-30% данъци. Интересно журналистите тогава странно си мълчаха! Нали трябваше да пеят дитирамби за успеха на властниците с влизането в ЕС. А сега им правят впечатление тези мижави 40-60 лв. на месец, които даже не ти ги дават в пари, а в купони за определени магазини. Смешна демокрация....

Ул. Оборище в София не се е преместила. Идете да видите апартаментите там и кажете защо никой от новобогаташите не живее там. Янчо Таков колкото и да е връзкар, не е избегнал военната служба например. Ето какво разправят свидетели на сватбата му с Лили Иванова: Лили Иванова искаше да си купи жилище, където да живеят с Янчо Таков. Поиска среша с Тодор Живков. Поетът Димитър Методиев, в качеството си на съветник на Първия, обясни, че в момента доста хора се нуждаят от жилища и чакат. Все пак той щеше да провери какви бяха възможностите и щеше да се обади. Разбира се, никой не се обади... Край на цитата. Парите, които Янчо Таков харчи за коли и хазарт не са на баща му, а на Лили Иванова, която въпреки уравниловката е живяла почти като звезда. Компютрите Правец бяха с актуалния за онова време процесор INTEL8088, Нещо като днешния INTEL Core2 Duo. Какво ви кара да мислите, че са били по различни от днешната Жълта Техника? Само желанието да докажете че сте прави може би? Жълта, жълта, ама я ползвате, нали? Както и целия свят. Новата марка на Китайските компютри и въобще на всички изделия е Made in PRC (People Republic of China) Направено в Китайската НАРОДНА Република :)

Соци, никой от новобогаташите не живее на Оборище защото старобогаташите (БКП върхушка) не си дават имотите там:) Освен това в полите на Витоша въздуха е по-чист:) Сигурно си спомняш, че едно време искаха да прекръстят ул. Оборище на ул. Тодорище, защото и бащицата имаше едно блокче в квартала. Е, скромничко беше, мисля само на 3 етажа, но и той си беше скромен човек. От народа. Че и с кърпени чорапи ходеше. Лили Иванова притежаваше години наред последния етаж на кооперацията на ул. Оборище, в която живееше П. Таков и живееше там. Нищо чудно и още да я има и да живее там. Нали ти е ясно, че това не е жилище от Софжилфонд или от панелките в новостроящите се комплекси, което е отпуснато за младоженците. За компютрите от онова време какво да ти кажа? Когато 8088 беше актуален в България и СИВ, на Запад вече правеха компютри с много по-актуалния 80286, че и 80386. Не зная какъв смисъл влагаш в понятието днешна жълта техника. Идващата от Азия и по-специално от Китай продукция е два вида. Единият са оригиналните продукти, правени в заводи на съответните фирми, например IBM, HP, Toshiba, с материали, технологии и системи за качество пренесени директно от оригиналните производители и където работниците се тренират и обучават непрекъснато. Вторият вид са ментетата, където единственото важно нещо е да претендира, че е от известна фирма. Разликата между тогава и сега е, че сега китайците не се опитват да рекламират ментетата си като техни разработки и да завладяват официално света с тях, докато ние се опитвахме да правим точно това с копираните компютри.

Добре де, ето и продължението на пестнатата по- долу история: Лили Иванова видя няколко апартамента, но не ги хареса. Накрая бе решено да изкупи всичките тавански помещения на кооперацията на софийската улица Оборище. Те бяха собственост на живущите там няколко персони от най-високите етажи на партийната йерархия, между които и семейство Такови. Тя плати въздуха и започна строителство. Искаше да направи апартамента си такъв, че да й бъде приятно в него. Разбира се, това струваше пари, което налагаше доста често и дълбоко да бърка в джоба си. Край на цитата. Значи Примата на естрадата, си купува жилище, колкото на няколко партийни първенци! Скоро Лили разбира, че единственото, до което блудното синче има достъп в НРБ е... нейната банкова сметка. Въпросът с Лили Иванова е малко по- особен. Бидейки социалистическа гордост, на нея не й е отказвано нищо. БКП се стреми всячески да я забържи в България. И то не насила, а тя да се чувства добре. Носеха се басни за нейното богатство и демонстративни разходи. Лошо ли е това? Имаш ли нещо против. Нали си против Уравниловката? Ето че е можело кадърните хора да получават повече. Явно не си чувал нищо за Правец 16Т - с интел 8088 10 MHz и 640 KB памет. Правец 286 с интел 80286 8/12 MHz и 1 MB памет. Правец 386 - с интел 80386SX 25 MHz и 1 MB памет. Правец 486 произведен само в единични бройки и... после избухна Демокрацията. Прочети нещо и за Иван Марангозов, човекът разработил първия български персонален компютър и така поставил началото на българската индустрия за производство на персонални компютри. С неговото име и дело е свързано широкото според мащабите на времето си (1980г) разпространение на персоналните компютри. Благодарение на това у нас израсна едно поколение специалисти в областта на компютърната техника и софтуера, създадоха се традиции, с които и до днес се гордеем. Къде е заводът сега, питам?

Ето какво аз ще подаря на музея, защото имам един действащ: По-нова и съвършенна версия на Правец 8А. Може би най-разпространеният 8 битов Правец. Аналог на Apple IIc. Начало на производството: 1989 г. Край на производството: 1994 г. Процесор: CM630/1Mhz (български аналог на 6502) Памет (RAM): 128KB (с възможност за разширение до 1080KB) Памет (ROM): 16KB Дискови устройства: 1 или 2 флопи дискови устройства 5.25, възможност за управление на твърд диск. Операционна система: ДОС 3.1 ДОС 3.2, ДОС 3.3, ПроДОС Разделителна способност: 40x84 (16 цвята), 80x48 (16 цвята), 280x160 пиксела, 280x192 пиксела, 560x192 пиксела (8 цвята) Разновидности: Правец 8VC, който се е използвал за управление на промишлени машини. Особености: Може би най-разпространеният компютър Правец. Използвал се е масово в началото на 90-те години на XX век, както като домашен компютър, така и в училищата. Както при всеки предишен модел на Правец и при този е постигната по-висока интеграция на компонентите. По-голяма част от допълнително използваните преди разширителни платки са вградени на дъното - 80 колонна платка, RS232 интерфейс, флопи-диск контролер и др. Чиповете за управление на някои от интерфейсите липсват в по-ранните модели (например RS232). Както и предишният модел използва българският процесор СМ630 (аналог на 6502), както и схемният набор (чипсет) СМ631. Интересното е че през 1990 г. се сформира Българско-Узбекистан предприятие - Вариант, за което започва производство на компютри Правец 8C за нуждите на училищата в Узбекистан. Произведени са компютри с които са оборудвани повече от половината училища (общо около 2500 училища). Портове/слотове: Вграден флопи-диск контролер, контролер за принтер, изход за цветен монитор, сериен интерфейс RS232, порт за джойстик, паралелен интерфейс. Позволява включването на хард диск с обем 5MB чрез допълнителен контролер, 3 слота за разширителни платки. Производител: Комбинат за Микропроцесорна Техника - Правец Цена: 1560 лв. (1989-1990 г., конфигурация с 1 флопи и монохромен монитор) Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка - РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.(Сега пак учудваме света, но с други работи...например автокрадците ни са 1 в Европа...и др.работи) След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ - Стара Загора, ЗМД - Пазарджик, ЗЗУ - Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. Също така голяма част от електрониката използвана от руската космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ). /www.pravetz.info/