Коментари - Военното министерство на Русия: Киев се възползва от провокацията на Пригожин и се готви за атака | Днес.dir.bg

Какво да очакваме в България през 2023 Трета последна част: Началото на Третото Освобождение В първите две части проследихме процеса на пълното подчиняване на българската държава на интересите на Кремъл след идването на Путин. Този процес бе улеснен от три основни фактора: (1) липсата на разбиране у българите, че трябва да избират във властта само политици с визия за развитие на България в ЕС в унисон с неговите ценности, най-вече върховенство на правото. (2) състоянието на самия ЕС, борещ се със серия от кризи, оставили след присъединяването проблемите на новите членки на заден план (3) погрешната политика на трима поредни американски президенти (Буш, Обама и Тръмп) към Русия, която улеснява нейното завръщане като доминираща сила в региона и особено в бивши сателити като България. Пътят на България можеше да е друг, ако не Тръмп, а Хилъри Клинтън - познаваща много добре страната - бе станала президент през 2016 г. Преди изборите в мой частен разговор с близък до нейния щаб разбрах, че е имала ясен план за ограничаване на руското влияние в региона, особено належащо след руската инвазия в Крим. Вместо това, с Тръмп бяхме свидетели на пасивна американска политика в България, който явно е смятал и България като част от руската сфера на влияние. Това, на което сме свидетели днес - най-вече с честитките “Магнитски” - закъсня с поне 4 години. Пътят можеше и да е друг, ако ББ не беше намерил толкова силна европейска подкрепа чрез ЕНП и Меркел за своето управление, за които корупцията у нас беше табу, докато ББ беше на власт. От днешна точка все по-малко странно изглежда и късогледото обвързване на Германия с руския газ, благодарение именно на Меркел. Разбира се, най-вече пътят можеше да е друг, ако българите имаха в по-голяма степен критично и логическо мислене и не бяха станали толкова лесна плячка на руската пропаганда - поддържала властта на ББ&Ко близо 12 години и осигурила безпроблемно прехода към властта на проруския Радев. Протестите срещу корупцията, започнали през 2020 г с десанта на Х. Иванов и И. Мирчев в Росенец все пак изиграха своята роля. Постепенно, българите започнаха да свързват тази корупция с Русия и нейните интереси у нас. Започна пробуждане за вековната роля на Русия в нашата история и за комплексните зависимости на водещите наши политици и публични фигури от нея. В крайна сметка, никой проблем не е решен, докато не бъде осъзнат. Проблемът “корупция” именно роди голяма партия като ПП, която заедно с ДБ отвори широк фронт срещу статуквото в разноликите му форми, но с общ знаменател Русия. Този фронт ясно се очерта със започването на войната в Украйна. Загубите на Путин и категоричната подкрепа от обединения евроатлантически блок за Украйна силно притесни нашето задкулисие, което разчита на достъпа до еврофондовете за своето съществуване. Още повече, че благодарение на усилията на кабинета на Промяната беше спряно десетилетното корупционно кранче на Газпром, а пред спиране са другите три руски: ядреното гориво, петрола и самолетните ремонти. Затова през последните месеци “спонтанно” избухна евроатлантизмът на корупционния блок и той гласува за американски самолети, украинска помощ, дори срещу руското ядрено гориво и Лукойл. Тази игра е много опасна за България, защото насочва част от евроатлантическия вот за псевдоатлантически партии. Особено, когато е подценена от партиите на Промяната със самодоволството, че те са единствените автентични евроатлантици и САЩ биха разчитали само на тях. Не, снишаването е универсална тактика на живковите наследници и се прилага далеч не само към Русия. Без подкрепата на САЩ за истинските реформи у нас те няма да се случат. “Магнитски” ще помогне, само ако реформаторите знаят как да си помогнат. Кадрите решават всичко - и Промяната не може без своя банка кадри за всеки пост в държавата. Защо да не почнат от българите, завършили военни академии и университети в САЩ и Европа? Не по- малко важно е осигуряването на подкрепата на Европейската комисия и ЕС като цяло на институционално ниво. Крайно недостатъчно е да се разчита на ЕК да наложи чрез ПВУ реформите срещу корупцията. По-вероятно е да се приеме някакъв закон без последствия, чрез който да ни приемат в Шенген и Еврозона… и толкоз. Без силен глас във водещата ЕНП (сега има само един депутат от ДБ), в партията на центристите - където уж ПП щеше да членува - няма как да се случат нещата. Вместо това виждаме подкрепа за ГЕРБ в ЕНП, които имат и еврокомисар, както и вицепрезидент на либералите от ДПС. А Станишев бе доскоро шеф на европейската левица. КОЙ говори в Европарламента от името на България? Ясно е, че все пак най-важен фактор за събитията у нас през 2023 г ще бъдат събитията в Украйна. Колкото повече Украйна надделява - толкова повече ще се ожесточава геополитическата битка у нас, защото ще се променя досегашният баланс на влияние между Запада и Русия. Ключът към промените е реформаторско мнозинство в парламента. Само с него може да бъдат извършени най-важните реформи и кадрови промени в службите, регулаторите, съдебната система и държавните медии, а по-късно и в президентството, без които промяната е невъзможна. Вероятно такова мнозинство няма да се случи още през следващата година. Но трябва да бъде положено началото на местните избори. Задължително силите на Промяната трябва да намерят формула за обединение и общи кандидатури в най-големите градове. Ако успеят в първите 5-6 града, то на следващите парламентарни избори ще победят с нужното мнозинство. Не трябва да забравяме, че гласовете за тройната ламя на Прехода БСП-ДПС-ГЕРБ постоянно намаляват от 2017 година насам, с изключение на последните избори. Затова инженерните проекти и изборните манипулации и фалшификации са единствения начин да се държат над водата. И тук шансът с изискваната реформа на прокуратурата от ЕС не трябва да бъде пропиляван от силите на Промяната с ерзац реформа. Задача No 1 на противодействието на проруската пропаганда е освобождаване на умовете на българите от тази отрова. Задачата не е непосилна - над 90% от пропагандата се случва през 5 медии: БНР, трите национални ТВ и Фейсбук. От тях - трите официално са свързани със Запада и е просто въпрос на регламентиран натиск за смяна на тяхната политика. А четвъртата и петата - следват държавната политика към момента, която също е уязвима на западен натиск, какъвто се задава. 2023 - както беше 1923 г - наистина може да бъде историческа. Тогава беше спрян в зародиш кремълският опит за болшевизиране на България. Сега трябва да бъдат най-после окончателно прекършени кремълските колони на осемдесетгодишното присъствие у нас. През 1886 г Стамболов започна първото освобождение от Русия, което се увенча с успех при капитулацията на Русия пред и България през 1918 г. Второто освобождение ни бе подарено от Горбачов през 1989 г и затова беше мнимо. Затова трая кратко до 2001 г, когато започна обратният процес до пълното ни подчиняване през 2017 г. 2023 г трябва да е началото на Третото ни освобождение.

Точно така, и в наглостта също.

Фен си на русNAZIте , ама си един жълт гъст сопол

Пешо , ходи се целувай с преценя по устите , педерок

Пак Цецо Пипоня се мъдри под статията. Нима той дърпа конците в Киев?