Коментари - "Възраждане" настоява за референдум за въвеждане на еврото | Днес.dir.bg

С Референдум, никоя държаванямаше да мине към евро. Нито Германия, нито Франция и да не изброявам другите. Хората са консервативни и се страхуват от промени, осбено ако има лъжливи политици които си играят с техните страхове. Щом Израждане са против, значи е хубаво и полезно за България. Това е партия на хранилка на Москва, които играят срещу Българските интереси.

Не знам Коцето какъв е, но много ме изкефи, когато миналата седмица навря соросоидката грантаджийка Лора Крумова в кучи гъз!

А с коя бюлетина ще гласуваш срещу тях? Сигурно с бюлетина номер 00 и със заглавие: "Аз съм тъп трол и искам в еврозоната! "

Коцето е ПУТОВИСТ ако не знаеш!

Това мекере е готово да срине всичко, само и само да изкара още някоя копейка.

А бе кво евро бе! Приемаме рублата, руски нефт и руски газ!

Доц. Григор Сарийски в СТУДИО БАНКЕРЪ: Влизането в еврозоната е като ампутация, решението е на пациента Може ли валутният борд да се „презакотви“ към кошница от валути? В еврозоната също има периферия. И тя носи нелицеприятната абревиатура PIIGS(б. а. - на английски: pigs означава прасета). Неслучайно страните, които се присъединиха най-късно към еврозоната Литва, Латвия и Естония сега са с най-високите проценти на инфлация. Те не могат да бъдат част от ядрото по една проста причина – структурата на производството им е безнадеждно изостанала. „Закопчаването“ в еврото прави незвъзможно догонването. Ако оприличим еврозоната със сграда, в сегашното си състояние тя не може да вземе дори акт 15. Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ доц. Григор Сарийски, икономически експерт в Института за икономически изследвания при БАН.

С всичките ми резерви към Възраждане, не може да се отрече че понякога имат правлни идеи. След като 33 години даваме за пример останалите източноевропийски държави, защо не кажем истината за националните валути. Държави като балтийските републики, Словакия, Словения, които нямаха собствени валути преди 1989 година бързо приеха еврото. Едва ли са имали голям избор. От друга страна, държавите които имаха собствени валути ги запазиха. Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Защо България да не постъпи като тях и не си запази валутата. Курсът е фиксиран. Това дори усложнява краденето на политиците. И накрая - нали сме демокрация. Защо да няма референдум и всички българи не се изкажа дали да се приеме еврото или да остане българският лев

Мога ли да кажа колко са прости от Вьзраждане,знаят ли как реват словенците от еврото,щото са ми я вчерашна информацията!

За премълчаваните "ефекти" от членството в Клуба на богатите Григор Сарийски Напоследък тезата, че предстоящото влизане в Еврозоната не би трябвало да предизвиква особено притеснение у българите, се тиражира все по-настойчиво. Тесен кръжец от заинтересовани лица убеждава широката публика, че режимът на валутен борд е почти същото като да си част от валутния съюз и че след като страната ни веднъж е приела поддържането на фиксиран курс към единната валута, то не е проблем да се циментира завинаги в зоната на еврото. Подобно твърдение е откровена лъжа и неговите поддръжници удобно пропускат факта, че включването в един валутен съюз далеч не се изчерпва с простата подмяна на паричните знаци. В действителност от извършването на този акт за новата страна-членка на Еврозоната произтичат множество задължения, като например участие в нейните спасителни механизми (сегашни и бъдещи), поемане на пропорционална част от разходите за провеждане на паричната политика и други, които рядко се артикулират. Действително, една част от разходите, като например вноската в единния фонд за преструктуриране са вече поети, поради включването на България в банковия съюз по т. нар. „механизъм за тясно сътрудничество“. От момента, в който влезе в Еврозоната обаче, страната ще поеме всички останали разходи, а с времето те само ще нарастват и дълго ще тежат върху следващите поколения българи. Във всеки случай доста след като популярните лица, които сега ги убеждават в предимствата, изчезнат от екрана. На този фон изглежда странно, че голяма част от досегашните оценки за разходите и ползите са меко казано половинчати, а сериозният анализ изобщо отсъства от дневния ред на обществото, освен ако не броим откровено пропагандните инициативи, които нашият политически и икономически елит организира. Като човек, който трудно споделя всеобщия ентусиазъм опитах да подредя някои доводи „за“ и „против“ предстоящото присъединяване и ето какво излезе: 1. В момента, в който подпише членството си в Еврозоната България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика. В момента тя на практика не провежда такава, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, но в същото време България притежава най-важното – притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти. Факт, който учтиво се подминава в коментарите по темата е, че решението за това е (все още) изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в Еврозоната, когато то ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод че щом не го ползваме от толкова дълго време, въпросното право е напълно излишно. Това е като да ви агитират да унищожите акта си за собственост, понеже от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой свой имот. 2. Няколко години след присъединяването ще се освободят част от буферите, които в момента гарантират стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на валутния съюз България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките, функциониращи на нейна територия. Неслучайно именно представители на банкерската гилдия са най-активните по темата, тъй като това означава освобождаване на ликвиден и капиталов ресурс. Проблемът е, че по дефиниция ограничаването на който и да е буфер води до понижена устойчивост и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит. Подобни случаи не са рядкост в страните от периферията и след като България стане част от нея, този сценарий би бил напълно възможен и за нейните банки. 3. Ще отпаднат таксите за превалутиране от лева в евро. Този пример обикновено се изтъква от дежурните коментатори, които обаче пропускат да отбележат че крайният резултат ще бъде близък до нула. Това поне показва опитът от налагането на ограничения върху таксите за преводи, в резултат от разширяването на обхвата на Регламент (ЕО) № 924/2009. Тогава, през 2020 г. търговските банки с охота компенсираха понижените такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите - за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр. и няма причина да се очаква че през 2024 г. ще постъпят иначе. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с международен бизнес (с доставки или пласмент зад граница) то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще тежи върху джобовете на всички български граждани. 4. България може да се присъедини към малцинството на онези държави, които не са провеждали нито един референдум по въпросите на интеграцията. Прегледът на досегашната практика показва, че гражданите на всички държави, присъединили се към ЕС след неговото конституиране като такъв с договора от Маастрихт, са получавали правото да изразят волята си на даден етап от процеса на интеграция – по въпроса за влизане в ЕС или след това, за включване във валутния съюз (с изключение на Кипър и Румъния). Пренебрегването на гласа и волята на гражданите определено не е добра атестация за българската политическа система и показва, че трите десетилетия преход към демокрация са отишли нахалос. 5. Всъщност най-големият проблем е липсата на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната вече наруши повечето от старите си клетви, като например спазването на критериите от Маастрихт, или пък т. нар. „no-bail-out rule“, а тепърва ще нарушава още много, тъй като предстои коренна промяна на начина, по който функционира тази общност. Чуват се все по-настойчиви гласове за обединяване на дълговете (т. нар. „момент на Хамилтън“) което означава, че от около 1/4 дълг към БВП в момента, България може да осъмне с почти четирикратно по-голям дълг (доколкото средната задлъжнялост на еврозоната вече наближава стоте процента), или с други думи в недалечно бъдеще българите могат да се сдобият с ангажимента да връщат дългове, които не са изтеглени от тях. 6. При членство в Еврозоната България ще получи улеснен достъп до кредити (както за гражданите и бизнеса така и за българското правителство), което от своя страна ще доведе до съвсем естествено нарастване на задлъжнялостта. Това всъщност е един от широко прокламираните „позитивни“ ефекти от присъединяването към Еврозоната. Често чуваме как страната ни ще получи автоматично по-благоприятен кредитен рейтинг и така желаещите да отпуснат заеми на местните стопански агенти или на тогавашния министър на финансите ще станат много повече. Проблемът е, че веднъж започнал този процес не може да бъде спрян. Достатъчно е да погледнем случилото се с Гърция, чиято задлъжнялост до влизането в Европейския съюз беше едва 1/2 от БВП, но през 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, само за няколко години - до началото на дълговете криза въпросното съотношение се увеличи двукратно. Това са кредити, за които можем само да гадаем как са харчени от предишните гръцки правителства. Това са същите „лесни пари“, отпускани от частните кредитори с ясното съзнание че няма да бъдат върнати по нормалния начин, поради което сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения. N.B. често се изтъква че ЕЦБ и европейските рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но в духа на тежката пропаганда се пропуска, че първо, Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента съотношението между нейния дълг и БВП е по-високо отколкото преди) и второ – че ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме Еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто високите лихви и по-ниският рейтинг щяха автоматично да спрат процеса още в зародиш. Рядко се споменава например, че след като консумира спекулативния ефект от приемането на еврото и навлезе в дълбока криза, Гърция устойчиво се отдалечава от европейския стандарт (измерен чрез БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност) и от 93% спрямо средното за ЕС 27 през 2009 г. сега тя достига едва 65 на сто. Влошаването на този показател е налице за повечето страни от периферията, като спадът в Португалия, Италия и Испания например е между 1/10 и 1/8 за същия период. Особено любопитен е фактът, че след приемането в еврозоната, една от най-обещаващите централноевропейски икономики - на Словакия, влошава показателя си с около 8 пункта (до 68%), а Чехия, която и досега се въздържа от „членство в клуба“, за същия период подобрява своя резултат с 8 пункта – до 92 процента. 7. Коефициентът на задължителните резерви ще падне от 10% на 1% и т. нар. паричен мултипликатор ще се увеличи неколкократно. Подобен стимул за паричното предлагане ще доведе до трайно изпреварване на темпа на паричната маса спрямо този на произвежданите стоки и услуги. Така само за няколко години ще се натрупа допълнително инфлационно напрежение и ще последва ръст на цените, който ще доведе до ограничение на платежоспособността и на реалните доходи на българските граждани. Често дискусиите за ползата и вредата от влизането на България в Еврозоната се свеждат до въпроса дали на самата дата ще настъпи инфлационен шок и това до голяма степен пречи да се стигне до същината на проблема, а именно че големият скок на цените ще дойде по-късно и просто няма да бъде отчетен като ефект от присъединяването, но това няма да го направи по-слаб. С други думи основният ефект от предстоящото понижение на задължителните резерви е, че със своите спестявания или с фиксираната си заплата след няколко години престой в еврозоната българинът ще може да си купи по-малко стоки и услуги, отколкото преди това. 8. Ще се стимулират капиталовите потоци към и от България поради отпадането на рисковата премия, както и поради облекчението на някои от действащите в момента регулаторни пречки. На пръв поглед това изглежда като чиста печалба, но всъщност ще доведе предимно до надуване на спекулативни балони, а оттам и до ерозия на стабилността на финансовата система като цяло. Като емблематичен пример в това отношение могат да бъдат посочени кипърските банки. Както е известно, през 2013 г. банките в тази страна държаха в структурата на активите си голям обем гръцки държавни ценни книжа, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции, тъй като Гърция беше член на Еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно !? Те изпълниха това предписание, „спасявайки“ се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Просто към онзи момент то беше единственото възможно. 9. Лихвите (вероятно) ще паднат, или ако влезем в период на покачващи се лихви, просто техният ръст ще се позабави. Това вероятно ще стимулира започването на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност, поради простата причина че цената на финансирането им ще бъде изкуствено занижена. С други думи, няколко години след като влезе в Еврозоната, България ще се сблъска с проблема на т. нар. „зомби-компании“, които могат да съществуват само благодарение на малките разходи за обслужване на техните дългове. По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС. 10. Членството в Еврозоната ще осигури участието на български представители при вземането на решения на ниво ЕЦБ. Поне формално. Реалното участие с нещо повече от предоставяне на информация за сведение е меко казано под въпрос, доколкото България е с относително малка тежест при своята скромна по мащаб икономика и застрашително намаляващо население, но дори да беше от по-големите, нейният глас едва ли щеше да бъде чут защото чуваемостта по принцип не е характерна за въпросната институция, а и за структурата като цяло. Във всеки случай това беше подтекста в действията на германския представител в Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ, Сабине Лаутеншлагер, която през 2019 г. се обяви против поредното решение за въвеждане на нови стимули (чиито горчиви плодове берем в момента), но единственият ефект от нейното несъгласие беше преждевременната и оставка - около две години преди изтичането на мандата. Разбира се, не е изключено българските представители да имат по-голямо влияние и някак да успеят да прокарат свои гледища по отделни въпроси, но едва ли някой би заложил заплатата си на това. 11. Българска народна банка ще бъде длъжна да участва в програмите за количествени улеснения, или иначе казано ще бъде задължена да финансира заеми за европейските правителства (предимно от ядрото на Съюза). Идеята на подобни програми е да се поддържа интересът на инвеститорите към дълговете на страните-членки, но също и да се ограничат разходите на емитентите за обслужването им. Проблемът е, че крайният ефект от подобни мерки се изразява преди всичко в ускоряване на ръста на цените, което се посреща с известна неохота от населението. През 2020 г. Федералният конституционен съд в Карлсруе обяви извън закона участието на Дойче Бундесбанк в подобни програми, тъй те като са в противоречие с някои конституционни текстове, но след кратък спор с Брюксел и Франкфурт Германия отстъпи. На този фон е излишно да се гадае какъв би бил изходът при възникване на следващи противоречия (а те изобщо не са изключени) между политиките на ЕЦБ и нечие местно законодателство, особено ако става въпрос за българското. 12. Ще разберем какво е „асиметрични шокове“. На собствен гръб. Подобни шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Това може да са отклонения, дължащи се спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и пр. Асиметричните шокове са проблем за който все още не е разработено практическо решение (макар на теория да е известно какво трябва да се направи), тъй като ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други. Бидейки закотвена към еврото, България получава автоматичен пренос на ефектите от паричната политика на ЕЦБ и това я прави уязвима към асиметричните шокове. В същото време, обаче, БНБ все още разполага с известни възможности за противодействие. Поне до момента, в който стане част от системата на централните банки в ЕЗ.

Виж сега чичовото, дали ти харесва или не, в България има антисистемна партия и тя взима повече от Ристьо и от БСП, което значи че хората въобще не са луди.

банковата сметка на Костя Копейкин е в евро, но е против еврото Костя Копейкин е ваксиниран, но е против ваксините

Дефинирай БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ! И без простотии и опорки, като европейски ценности и солидарност с Украйна! Защото когато европейците разкостваха и разграбваха България, затваряха заводите и предприятията ни, завладяваха пазара ни и създаваха картели във всяка една област, къде им беше солидарността? Затова сега сме една свършена държава, без хора, без перспективи, без оптимизъм! Сал едни крадци и далавераджии, наричащи себе си политици и една прослойка от купени клакьори, наричащи себе си журналисти!

Аз за хората нищо не казвам. Говоря единствено за психопата, който е начело на Израждане.

То сега е още по- зле щото хем сме вързани с еврото и курсът е постоянен спрямо него, хем нямаме в ръце оригинала- евро, а някакви левове, които никъде не вървят. Чудят се къде и с какво да се направят на антизападни и баш на най - неподходящото налетяха!

Затова прости корумпиран от сащ канадец, го пробута набързо с решение на МС с 9:7 гласа!!!! Само 1 човек е решил бъдещето на цялата би страна оттук нататък!! А това не е просто нелогично, това е НЕДОПУСТИМО, това е пълен АБСУРД!!!!!!!!

Ako едрият финансов западен капитал нямаше изгода от тези машинации, каквито и да са те, нямаше да са толкова настойчиви. Но къде е изгодата за България ?

75 % от българите са за НАТО И ЕС .ТОЛКОВА СА И ЗА ЕВРОТО !!!! КОПЕЙКИН и подобни ,нямат работа в България . Има все още влакове за Москва ..

Тази партия трябва да бъде забранена като доказала се партия която работи срещу държавата и нейният народ. По начина по който бяха забранени проруските партии в Украйна

Костя копейкин е разведен, но е за традиционното семейство.

Каква е изгодата за България да има лев?

Ще ни занимавате с този руски клоун???

Възраждане настоява за показване на рисковете при влизане в еврозоната. Аргументацията на желаещите да влезем в еврозоната е само от голи пожелания и очаквания. Никакво , абсолютно никакво желание нямат да признаят публично очевадните неща - в момента еврото се срива! Само пълен идиот или нагъл българомразец може да иска в момента присъединяване към еврозоната.

Щом казваш 75% били ЗА , защо някой тука се притеснявате силно от Копейкин и референдум ? Нека има референдум - това е най-денократичното , каквото каже народа. А за това ,че народ тука няма , а само едно стадо - личи и от коментарите .

Може самостоятелно да провежда икономическата си политика. А не някой извратен лондонски евреин или руски мужик или анадолски потурнак официално да има право да се разпорежда с българското стопанство.

Да си гледа копейките За центове още е много малък

Г-н Станков, Изгодата е такава, че България ще е част от едрия западен капитал. Докато мислите за ЕС в трето лице, няма да можете да си го прдставите.

Ей този ми изяде хлбеца

КАПУТ.....

Великобритания не е ли часто от едрия западен капитал?

1. Подкрепящите влизането в еврозоната НЕ желаят никакви, абсолютно никакви дебати! 2. Когато се избира между две решения с неизвестен край се взема това, от което връщането е по- лесно и ясно. Механизъм за излизане от еврозоната НЕ е предвиден! 3. Дебатът за загуба на суверенитет е наглост и дори е нелепо да се стига до там. Това е ярък, дори краен пример за национално предателство

Копейкин да започва да събира подписи, щом такива претенции има. Никой не му е длъжен да му организира референдума. Щом още се мотае, значи него нещо го е страх. Току виж му се спихнала партийката, когато се разбере, че всъщност повечето българи не искат това, за което той има претенции че го били искали.

Кажете има ли поне една държава, която да се разплаща с евро и да е по-бедна от нас?

Няма, ама ще ти нацъкат поне 100 минуса, без аргументи!

Ще гласуваме за КОНСТАНТИН от възраждането Имаме и подкрепата на много от българските капути Преди гласувахме за атака

Която да се разплаща в Евро и да е по-богата от Швейцария? Хахахаха.

Отговор Няма! Въпроси: 1. Тези държави по-богати или по-бедни бяха от България като започнаха да се разплащат в евро? 2 На хората в тези държави след влизането в еврозоната увеличи ли им се или им се понижи покупателната способност? 3 . Смяната на собствена валута гарантира загуба на финансов суверенитет, но гарантира ли покачване на жизнения стандарт?

Всички са по-бедни от нас... всички дължат към 90% че някои и повече от 100% от БвП...

не се занимавайте с еврото, имате си копейки

Дори Стив Ханке заяви, че въвеждането на евро у йас е самоубийство. Сигурно и той е копейко,а, платени соросоидни педерастчета?

Доколкото разбирам тук претенциите са, че след въвеждане на еврото ще станем по-бедни. Ако това беше процедура за бедност, то няколко от другите държави в ЕЗ трябваше вече да са станали такива. Виж вече... ако имаше претенции, че извън ЕЗ ще станем богати колкото Швейцария, тогава би имало смисъл да питаш.

Коце, да знаеш - Руската армия набира войници за Украйна, предлага им по $3 000 (€3 002) месечно.

разкражданеееее, направете референдум за приемане на рублите, нещастници малоумни продажни и лицемерни а ханке за друго каза че не е ок да се въвежда у нас, ама ганя възражденец не му стига пипето да проумее какво се говори

Този да се види в огледалото и тогава да прави референдуми . Гледа да си напълни джоба и лъже хората .

Искам да съм беден като грък, за по 1000 евро помощи през месец за каквот се сетиш.

Лъжеш. По стила ти личи, че си от жълтопаветния умнокрасивитет.

Не настоявайте, ами правете подписка и задължителен референдум и за напускане на нато и ес

Тоя па тръгна и да управлява... :))))))))

Отбил е воинският си дълг към Родината. А Сидеров не е ходил в казармата.

Тъкмо днес платих 4 лева за курсовата разлика за обмен от лева в евро в обменно бюро. В допълнение ми отне около 40 минути да стигна до обменното бюро, да чакам на опашката и да се върна. Колко ли щях да платя, ако трябваше да обменям евро в евро и колко време щеше да ми отнеме?