59 596 първокласници тръгнаха на училище
59 596 първокласници в цялата страна тръгнаха днес за първи път на училище. Новата учебна година бeше открита точно в 9 сутринта във всички училища с издигане на националното знаме и под звуците на химна на България.
Обратно в новинатаКоментари - 59 596 първокласници тръгнаха на училище | Днес.dir.bg
Коментари
Писаното от САД е абсолютна глупост родена от деформиран мозък. Ако беше погледнал за малко улиците на София днес, щеше да види едни от най- хубавите картини на есента.Великолепни,ч одухотворени деца, с огромни букети , съпровождани от усмихнатите си близки.Картините от живота ни за съжаление не винаги са такива, но днис - тази сутрин бяха такива.
Вместо да се увеличават с 4000 деца, те намаляват! Правителство и президент, какво спите, насърчавайте раждаемостта на българчета с всички възможни средства, днес това е най-важното, дори кризи, атомни централи и магистрали са нищо пред РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА-А-А-А!
Да, много странно 59 596 първокласници за цялата страна и 46 000 само в Бургас, има нещо дезинформационно тук ...
Правилното заглавие е Само ... деца ще тръгнат днес на училище. Днес тръгват на училище родените през 2002 година. Просто ми се струва, че тогава са родени над 66 000 деца. Питам Защо САМО 59 596 тръгват на училище. Въобще защо никой не обръща внимание в разликата от около вече 10% между родените в една година и тръгващите от тях на училище. Казвам вече, защото от както въпроса ме вълнува разликата беше под 5%. И всяка година расте.
До КАЗАНОВА (15.09.2009 г. 10:26ч.) - никоя не си е стиснала краката. Поне в моят кръг познати. Но всеки си прави сметката, че детето не трябва само да се роди. Иначе почти всики мои познати както и самият аз имаме по 2 деца. Няколко семейства имат по едно, но пък няколко имат по 3. Пък и тези с по едното са все още млади. Тъпото е, че не се вижда БЪДЕЩЕ за тези деца тук. Особено за тези които не искат да видят децата си като хотелска прислуга.
Днес изпратих дъщеря си на училище.Вече е в втори клас .И докато слушах детската врява в училищният двор си помислих,че няма нищо друго , което да ме накара така щастливо да се усмихвам.