Коментари - Цацаров поиска от ДАНС всички сметки, инвестиции и имоти в чужбина на властимащите | Днес.dir.bg

и таз цаца ще плува в крайбрежни води на гръцко островче!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Какво ще каже Кьовеши във връзка с "Бездействие с власт с цел прикриване на престъпления"

Някакви лоши хора имат тайни сметки в Швейцария и държавата ей сега ще им ги вземе. Това е горе-долу посланието от дългосвирещата плоча, която след възцаряването на ГЕРБ прокуратурата на България и Националната агенция по приходите (НАП) завъртат на период от около три години средно. В ролята на DJ в последните дни е зам.-главният прокурор и бивш ръководител на Специализираната прокуратура Иван Гешев. Той избра телевизионното студио на Нова тв, от което бомбастичното да съобщи, че прокуратурата е поискала запор на сметки на Николай и Евгения Баневи в Швейцария, по които имало над 1 млрд. лв. Баневи бяха екстрадирани през седмицата от Франция и в момента са в следствения арест. Повдигнати са им пет обвинения, сред които и за пране на пари и за данъчни престъпления. Обявената от Гешев сума е наистина забележителна. За съжаление, успеваемостта на българските власти в опитите им да осъдят български гражданин за притежаването на укрити в Швейцария пари от престъпна дейност е равна на нула. Знаковият провал Най-знаковият провал на българската прокуратура в неравната й борба с швейцарските банки е без съмнение Христо Бисеров. Историята с Бисеров започна в началото на ноември 2013 г. Тогава с небрежно съобщение ДПС обяви, че „по молба на Христо Бисеров, почетният председател на ДПС Ахмед Доган и председателят на партията Лютви Местан приеха оставката му като заместник-председател и член на ЦС и на ЦОБ на партията“. В медиите се завърта новината, че чужди служби са предоставили информация на българските си колеги за необичайни трансакции между сметки на Бисеров в Швейцария и Македония. Три дни по-късно от прокуратурата съобщиха, че главният прокурор Сотир Цацаров е получил от председателя на ДАНС (по онова време близкия до ДПС Владимир Писанчев) писмена справка, „съдържаща информация за евентуално извършени престъпления против финансовата и данъчната система“, засягаща „лицата Христо Бисеров и Ивайло Главинков“. След още един ден в Софийска градска прокуратура (СГП) беше образувано досъдебно производство за данъчни престъпления и пране на пари срещу Бисеров и Главинков (който е доведен син на Бисеров), както и за документно престъпление – срещу бившия депутат, припомня в. „Капитал“. В крайна сметка СГП раздели разследването на две – едното за пране на пари, което впоследствие беше прекратено тихомълком, и второ – за укриване на данъци, валутно престъпление и недекларирани пред Сметната палата сметки в Швейцария. По него Бисеров и Главинков бяха оправдани. Доведеният син на бившия политик дори осъди прокуратурата. От мотивите на съда става ясно, че прокуратурата просто не е успяла да събере достатъчно доказателства и най-вече не е получила достъп до сметката на Бисеров в Швейцария. Защо Швейцария не дава информация Българската прокуратура е изпратила две писма до Швейцария с искане за правна помощ. Първото е било е било абсурдно общо. „Подозираме лицето в пране на пари, моля да ни изпратите движения по банковите му сметки и справка за произхода на средствата по тях“. На тази молба федерална служба по правосъдието в Швецария отговаря, че фактите и обстоятелствата, представени от прокуратурата, не са достатъчно подробни. Поискано е обяснение защо банковите сметки на Бисеров са свързани с разследваните престъпления и на какво основание банковата информация е необходима за разследването срещу него. Българската прокуратура изпраща ново писмо, в което посочва, че Бисеров е привлечен като обвиняем за подаване на невярна данъчна декларация и не е декларирал всичките си доходи пред компетентните данъчни органи. Искането този път е да се предостави пълна справка за движението по банковите сметки на Христо Бисеров и плащал ли е за тях той данъци в конфедерацията. Швейцария е отказва съдействие за разкриването на каквато и да е банкова информация за Бисеров. Министерството на правосъдието на страната отново обръща внимание на българската прокуратура, че молбата за правна помощ трябва да съдържа достатъчно фактически обстоятелства, които да дефинират наказуемото деяние и съгласно тях помоленият за съдействие орган да провери дали е налице двойна наказуемост. А според швейцарското право недекларирането на банкови сметки не е престъпление. Обобщението на цялато фиаско на държавното обвинение е събрано в едно изречение на главния прокурор Сотир Цацаров: „Каквото можахме – направихме, с максималната информация, която имахме.“ Сега по обвинението срещу Баневи българската прокуратура отново ще трябва да извърви пътя с искането на правна помощ от Швейцария. Цветан Василев и неговото богатство През 2015 г. прокуратурата на България се впуска и в най-голямото си приключение за мандата на Сотир Цацаров. Това са серията обвинения към мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Като част от тази кампания с обвинения за пране на пари се сдобиват и съпругата и дъщерята на Василев. Пряко свързано с швейцарската дългосвиреща плоча е обвинението към Антоанета Василева. Василева притежава имот в Швейцария и прокуратурата я обвинява в пране на пари около придобиването му. С претенции към имота от българската страна се изреждат прокуратурата, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. (КОНПИ). Въпреки неколкократните заявки през проправителствени медии, че „държавата“, каквото и да значи това, е запорирала имота на Василева, това се оказва обикновена лъжа. През септември 2017 г. в интервю за телевизия Би Ай Ти Василева показва решение на швейцарския съд, с което са отхвърлени претенциите на българските държавни органи. Каква е ефективността в опитите на прокуратурата да получи достъп от властите в Швейцария и Лихтенщайн до банковите сметки на Цветан Василев, не е ясно. Това най-вероятно ще се разбере, когато делото срещу него по обвинение в ръководител на организирана престъпна група премине през поне една съдебна инстанция. Забравеният диск Ако върнем лентата малко повече назад, то няма как да не достигнем до първото управление на ГЕРБ и друга бомбастична швейцарска история. През 2010 г. тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов пътува до Германия, за да полчи диска с имената на български граждани, разполагащи със сметки в Швейцария. Заглавията от пресата тогава са категорични: „НАП подхваща българите със сметки в Швейцария“. Информацията за сънародниците с банкови сметки в Швейцария е част от диск, придобит от Германия. В Германия моментално започват проверки на данъчните и прокурорски разследвания. Стига се и до осъдителни присъди на лица, укрили плащането на данъци чрез сметки в Швейцария. В България и до днешен няма данни информацията в диска да е произвела каквото и да е последствие. Публикация на „Бволъ“ от 2014 г. показва, че в Министерството на финансите и НАП не се съхранява каквато и да е информация от посещението на Красимир Стефанов в НАП. Забележителното е, че самият Стефанов предпочете политическа кариера и през 2013 г. стана депутат от ГЕРБ. Впоследствие той напусна парламентарната група и Народното събрание и стана съветник на Николай Бареков и появилата се през 2014 г. партия „България без цензура“. След рухването на КТБ и разпада на „България без цензура“ Стефанов слезе от политическата сцена. Swiss Leaks През 2015 г. международен консорциум от журналисти разкри в свое разследване, че швейцарският клон на банката HSBC е помагал на клиенти за укриване на данъци. Великобритания, САЩ и редица други държави започнаха разследвания на финансовата институция, както и на притежателите на сметки. Директорът на консорциума на разследващите журналисти Джералд Райл обяви, че сметки в швейцарския клон на банка HSBC са имали и 74 българи. През периода 1988 – 2007 г. те са държали 380 млн. долара в трезора. Според Райл сред българите има адвокати, инженери, мениджъри на фирми, търговски представители, бизнесмени. За съжаление, в България данните от разследването бяха поверени в ръцете на близкото до управлението издание “24 часа”. Така съвсем малка част от притежателите на сметките станаха известни. Впоследствие дори малкото публикации по темата са били заличени от сайта на “24 часа”. Няма данни българските данъчни или прокуратурата да са проявили интерес към случая, както и да са повдигнали конкретни обвинения на притежателите на сметки, укрили данъци. Всичко това показва, че българските власти нямат или компетентност, или желание да се преборят с швейцарската правна защита на банковата тайна. Дори когато разполагат „наготово“ с данни за потенциални данъчни нарушители. Но нежеланието и липсата на ефективност повдигат и още един въпрос. Дали данните, получавани от Швейцария, се използват с цел правораздаване или са основа за разправа с бизнеси или пък обикновен рекет към притежателите на сметки в Швейцария.

Незаинтересоваността на властите у нас от имената на конкретните вложители - български граждани, в чуждестранни банкови институции, както и от размера на авоарите им, съдейства за перманентното съществуване на благоприятна среда за законови нарушения с цел финансова облага, твърди Славчо Кънчев Пеевски от Асоциацията за борба против корупцията. Той посочва стари, но красноречиви данни - например само за периода от 2007 до 2010 г. недекларираните приходи от имотни сделки в България са близо 675 млн. лв. Данните са на дирекция "Управление на риска" в Националната агенция по приходите. Също по данни на НАП, след анализ на укриването на приходи от агенции и брокери на недвижими имоти, става ясно, че неплатените данъци за периода 2007-2010 г. са общо 122 млн. лева, като в това число не влизат местните данъци и такси. Част от тези милиони несъмнено са се упътили в чужбина, заедно с основните суми, върху които е било избягнато заплащането на дължимите данъци. Каква е картината днес – яснота няма. България, в лицето на Финансовото министерство, НАП, ДАНС и други финансови и разследващи институции и служби не показва дейност, камо ли нетърпимост към изтичането на капитали, укриването на доходи и финансови машинации от подобен мащаб. Най-вероятният извод в тази ситуация е, че властта е силно заинтересована. Иначе, единственото, но пък шумно оповестяване на разкрити доходи стана през 2018, когато заместник главният прокурор Иван Гешев, който аргументирайки обвинението срещу бизнесмена Николай Банев за пране на пари, съобщава, че в швейцарска банка са открити над 1 милиард лвева, притежание на Банев. Реакциите в обществото са красноречиви: в коментар в Dir.bg към публикация с изявлението на Иван Гешев се казва: „Гешев!! Тази държава тридесет години се краде и унищожава. Ако това беше единичен случай, човек да ви прости за проспаното време. 1 милиард лева да се изперат и внесат в банка да не е станало за 1 ден?? Къде е прокуратура, МВР, ДАНС?? Вие сте органите, които трябва да наблюдават и санкционират крадците. нещо подобно??? Всички, ама всички , които са допуснали десетки крадци да ограбват държавата да си подават моментално оставките и на съд. Всички са корумпирани.Огледайте се, 20 годишни карат "поршета ", строят се хотели и дворци, някои живеят в стандарта на холивудски звезди. Откъде са тези пари?? Отговорът е ясен-КРАДЕНИ. А вие къде сте? Първо от вас трябва да се започне.”

Според Global Financial Integrity България е изгубила в нелегални трансфери на пари за последните десет години около 16 млрд. долара. Това съобщи пред БНР Кларк Гаскойн от организацията. Не стана ясно как точно GFI е изчислила тези стойности, нито на каква статистика се позовава ("Капитал" поиска от GFI данните, за да ги анализира). Според Гаскойн "при по-консервативния метод включваме и преноса на пари кеш през граница в куфарчета, транзакции, които се извършват от една и съща страна и при които фактурите на внасящата и изнасящата страна съвпадат". Той твърди, че потоците от пари от Източна Европа и България отиват към "Кипър, Малта, може би към Латвия, а също и Швейцария и Лихтенщайн, както и в развити финансови центрове като Лондон, Париж, дори Берлин". Решението според GFI е да се поиска от финансовите институции, които работят в България, да са наясно с реалните хора, които притежават фирмите, корпорациите, тръстовете и фондациите, които правят бизнес с тях, и най-вече да не се толерират фирми фантоми.

Европейската комисия в края на миналата година обяви екшън план за борба с укриването на данъци, като твърди, че до 1 трл. евро на година липсват от бюджетите в ЕС заради измами. Критериите, по които Брюксел ще определя дестинации за "вредни" са: много по-ниски данъци; данъчни предимства за чужди граждани и фирми, както и за дейности, изолирани от местната икономика; предимства, давани независимо от липсата на икономическа дейност в страната; липса на прозрачност. Или, както казва Хедър Лоу, "ако ще държиш пари офшор, дръж ги, стига да са обявени пред данъчните и всичко да е наред с тях".

Г-20 още през 2009 г. решиха, че тайните във финансовата система са опасни, и обещаха действия. Атаките срещу офшор индустрията обаче не следват някакъв общ план, а са по-скоро спорадични и движени от отделните интереси на големите държави. Например още през 90-те Великобритания натисна повечето острови под своя юрисдикция - Вирджинските, Бермуда, Каймановите, да спрат да позволяват на базираните там международни бизнес корпорации да издават акции "на приносител" и така да крият реалните си собственици. След като скандалът с Enron показа мащабите, с които може да се крият данъци през офшорни дружества, повечето големи държави си взеха бележка. Но истинската война започна след началото на кризата, когато ЕС и САЩ се усетиха притиснати от големи разходи и свиващи се приходи. При избирането му през 2008 г. Барак Обама заяви, че сгради с десетки хиляди регистрирани компании са "или най-големите в света, или най-големите измами", и обеща да действа срещу тях. През 2009 г. американските власти убедиха под заплаха от съдебно дело швейцарската банка UBS да им даде информация за американските си клиенти. След това същото се случи с още 11 банки от най-стария офшорен център в света, където банковата тайна беше почти национално съкровище. Почти същият сценарий се разигра между Германия и Лихтенщайн през 2008 г., когато бивш служител на лихтенщайнската банка LGT продаде на германското разузнаване диск с информация за клиентите ѝ, което предизвика серия от разследвания за укриване на данъци, включително срещу Християндемократическия съюз. Швейцария също не се измъкна от този нов вид търговия с информация. През 2010 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия закупи диск с информация за нейни жители - клиенти на швейцарската банкова система. В резултат около 5 хил. души поискаха да обявят неплатени данъци, преди да бъдат принудени, макар в крайна сметка от 900 разследвания само 11 случая да доведоха до осъдителни присъди. Миналия месец швейцарски банки писаха на германските си клиенти, за да ги предупредят, че ще прекратят отношения с тях, ако те не изпълнят изискванията на данъчните власти да съобщят за всичките си авоари, които подлежат на облагане. До няколко месеца, клиентите ще трябва да изпълнят това изискване както за нови, така и за стари сметки. Но случаят с Кипър маркира нов етап в тази война. Нежеланието на Германия и други европейски държави да дадат доста скромна за стандартите на ЕС сума за спасяването на кипърските банки си има своята икономическа логика. Но то бе поне отчасти мотивирано от факта, че през банковата система на острова минават огромно количество пари с неизвестни собственици, поне някои от които го ползват вероятно с не особено чисти цели. Когато тройката стъпи в Кипър, вдигна корпоративния данък и подписа меморандум, с който кипърските власти се задължиха да дават "адекватна, прецизна и навременна информация за актуалната собственост" на компаниите, регистрирани там, ако тя бъде поискана от чужди данъчни. Това, което се случи с Кипър, може и да не беше планирано като послание към други офшорни зони, но бе разбрано като такова. Един централен банкер заяви пред Ройтерс: "Пояснихме на латвийските си приятели, че ако искат да влязат в еврозоната, не бива да предоставят убежище на руските пари, които бягат от Кипър." Миналата седмица германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че има две европейски държави, "които си правят правила". Той имаше предвид Австрия и Люксембург. Няколко дни по-късно австрийският канцлер и министър-председателят на Люксембург последователно заявиха, че са готови да смекчат правилата и евентуално да приемат автоматичната обмяна на информация за вложителите, която ЕС иска да въведе сред всички 27. Това рано или късно ще обхване и Лихтенщайн и Швейцария и ще значи мащабна промяна в начина, по който изглежда европейската банкова система. "Това така или иначе щеше да бъде променено с банковия съюз - дори и да не беше направено в началото, по-късно щяхме да видим автоматична обмяна на информация", казва финансовият експерт Никола Верон от центъра Bruegel. "Това не значи край на данъчната конкуренция. Нищо не пречи на държавите да имат такива режими в Европа", допълва той. Верон обаче е само един от доста противници на това обединение на големи срещу малки. Първо, поне на теория, всяка държава има право сама да определя данъчния и регистрационния си режим и натискът срещу много острови и малки зони да променят това,е отнемане на суверенитет чрез извиване на ръце. Освен това, както отбеляза доста гневно австрийският финансов министър тази седмица, в САЩ и Великобритания има не по-малки "черни дупки", когато става дума за нерегулирани територии. "Малките държави не са единствените офшорни зони, просто са по-слаби, затова ги нападат. Няма нищо съществено различно между тях и някои от големите държави", казва Верон. За пример - в щата Делауеър има стотици хиляди регистрирани компании, чиито истински собственици са по-трудно проследими дори от тези в Кипър. Тъмно минало, светло бъдеще? Въпреки атаките офшорната индустрия е бързо растяща и кризата не изглежда да ѝ влияе. В проучване на пазара на юридически услуги канторите от офшорните зони са оптимисти за бъдещето, като гледат все по-често към Азия, откъдето идва все по-голяма част от бизнеса. Осемдесет и три от стоте най-големи американски корпорации имат филиали в тези зони. Четирите най-големи британски банки - RBS, Lloyds TSB, Barclays and HSBC, имат над 170 поделения само в Джърси, а германската Deutsche Bank например има 13 филиала само в Сингапур. Тенденцията обаче е ясна. От около две години насам e видно, че все повече хора осъзнават какъв ефект има върху ежедневния им живот съществуването на офшорни зони, казва Хедър Лоу, шеф на правния отдел на Global Financial Integrity - неправителствена организация във Вашингтон, която се бори с нелегалните парични потоци и с укриването на данъци. "Светът е стигнал в точката, в която политиците не могат да си позволят да пренебрегнат разрушителния ефект, който имат офшорните зони", смята Лоу. Макар много от сметките в "Офшорлийкс" вероятно да са напълно легални и да не нарушават закони, всяка новина като тази за групата руски чиновници и силовици, които са източили от руския бюджет 250 млн. долара, заради което по-късно в затвора попадна и почина адвокатът Сергей Магнитски, ще засилва обществения натиск за действие. "Тези данъчни оазиси са слабост на глобализацията. Правилата на международните финанси са писани за друго време", казва Джон Кристенсен. Европейската комисия в края на миналата година обяви екшън план за борба с укриването на данъци, като твърди, че до 1 трл. евро на година липсват от бюджетите в ЕС заради измами. Критериите, по които Брюксел ще определя дестинации за "вредни" са: много по-ниски данъци; данъчни предимства за чужди граждани и фирми, както и за дейности, изолирани от местната икономика; предимства, давани независимо от липсата на икономическа дейност в страната; липса на прозрачност. Или, както казва Хедър Лоу, "ако ще държиш пари офшор, дръж ги, стига да са обявени пред данъчните и всичко да е наред с тях". В крайна сметка офшорните зони са следствие на глобализацията на финансовите потоци и бъдещето им е свързано с промените там. "Големият въпрос е какво е бъдещето на международните финанси в епоха, в която ЕС и САЩ са принудени да въвеждат отново много регулации", смята Никола Верон. Според "Офшорлийкс" Deutsche Bank е създала през сингапурските си офиси над 300 тръстове и фондации в офшорни зони за свои клиенти. Няма нищо незаконно или нередно в това да имаш сметки в такива зони или да откриваш такива за клиентите си. Те са много полезни например при международни кооперации, когато фирми от различни държави формират общи дружества и търсят най-евтиното, бързо и лесно за работа място. Проблемът, разбира се, е, че това далеч не е единственото, за което те биват използвани. "Системата, която крие данъци, е абсолютно същата, която помага за криенето на пари от нелегална дейност", категорична е Хедър Лоу. Следователно опитите на данъчните да осветят тези финансови острови ще доведат до осветяване и на много други неща. Това, разбира се, не значи край на офшорите. Когато има търсене за потайност, винаги ще се намери и предлагане. Това, което е по силите на европейските и американските политици (поне тези без офшорни владения), е да направят упражнението по-скъпо и по-сложно. Под натиска много зони ще променят модела, а други няма да издържат и ще трябва да търсят нов модел на развитие (например Кипър). Но в един свят в криза вероятно претъпканите със сенчести бизнеси офиси просто ще си потърсят други, иначе слънчеви, острови. Българският офшорен проблем Според Global Financial Integrity България е изгубила в нелегални трансфери на пари за последните десет години около 16 млрд. долара. Това съобщи пред БНР Кларк Гаскойн от организацията. Не стана ясно как точно GFI е изчислила тези стойности, нито на каква статистика се позовава ("Капитал" поиска от GFI данните, за да ги анализира). Според Гаскойн "при по-консервативния метод включваме и преноса на пари кеш през граница в куфарчета, транзакции, които се извършват от една и съща страна и при които фактурите на внасящата и изнасящата страна съвпадат". Той твърди, че потоците от пари от Източна Европа и България отиват към "Кипър, Малта, може би към Латвия, а също и Швейцария и Лихтенщайн, както и в развити финансови центрове като Лондон, Париж, дори Берлин". Решението според GFI е да се поиска от финансовите институции, които работят в България, да са наясно с реалните хора, които притежават фирмите, корпорациите, тръстовете и фондациите, които правят бизнес с тях, и най-вече да не се толерират фирми фантоми.

Само че тази информация е от 2011г в периода НДСВ и тройната коалиция на Станишев

Иии,ама много лош,тоз Румен,бе!Развали им рахатя.

И аз искам да им лея.Колко е тарифата за пр...ци?

До тук прокуратурата не е направила нищо реално. Какво става с делата срещу така наречените олигарси? Май чакат да минат изборите и тихомълком ще ги пуснат, а това е поредният фишек на Цацаров, само че вече прости няма никой не ви вярва !

Подкрепям атаката по швейцарският диск, но е твърде закъсняла. Чакам да видим Панамагейт какво ще покаже

Много рано се сети бе аркадаш.