Сорос предава империята от фондации на своя син Александър
Наследството на милиардера и филантроп е оценено на 25 милиарда долара
Обратно в новинатаКоментари - Сорос предава империята от фондации на своя син Александър | Днес.dir.bg
Коментари
Не е филантроп, всъщност е разпределител на американски държавни пари и ПЕЧЕЛИ от фондациите. Първо се изнудват държавите да плащат издръжка чрез бюджета за ‘гражданско общество’, после се уреждат разни акции и лежане по площади, после паразитиращи организации по министерствата защото уж държавата не можела сама и трябвало заедно в час, накрая със спечеленото се правят директно партии. държавата си ПЛАЩА за ‘експертизи и проекти’ и понякога директно се правят сделки чрез политически натиск с правилните контрагенти. За замазване на очите ремонтират някой друг подлез или могила
Айде вече да умира и това изчадие. Ако може да вземе със себе си сина си Бай-Дън и сина му Пред тия гадове Хитлер изглежда като червената шапчица
"СИЛВИО БЕРЛУСКОНИ: НИКОГА НЕ БИХ ОТИШЪЛ ДА ГОВОРЯ СЪС ЗЕЛЕНСКИ. АКО БЕ СПРЯЛ ДА НАПАДА ДОНБАС, ВОЙНАТА НЕ БИ СЕ СЛУЧИЛА..." За това ли ти е "кеф",тъпако ???
Първата задача за Костов беше да се събере с Ран Ът, втората и той да направи Фондация.
Този сатанист скоро ще дава отчет пред Бога и получи заслуженото си. След време и синът му.
Влиятелна организация, съставена предимно от врагове на Москва, поръча проучване на общественото мнение, резултатите от което бяха разочароващи за тях. Населението на Европа не вярва във възможността за поражение на Русия в Украйна, не иска да се кара с Китай и не вярва, че зависимостта от САЩ е добра. Как ще отговори Джордж Сорос на това? Социологическо проучване, което разкри скептицизма на европейците към външната политика на техните власти, беше поръчано от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) - структура, която е изключително забележителна, но има нужда от въвеждане. Това е мозъчен тръст с офиси в седем от най-големите градове в Европа от Мадрид до Варшава, чиито основатели и мениджъри са такива, с които не се харесваме. Глобалисти, атлантици, лобисти на интересите на САЩ в Европа – това може да се каже за всеки от тях, предимно високопоставени пенсионери от страните от НАТО. И името на най-известния член на Съвета говори само за себе си: Джордж Сорос. Като цяло, това е мястото, където сега е невъзможно да се намери човек, който да симпатизира на Русия. Симпатията към Русия е това, което тази служба определя като вид заплаха за своите цели и не е необходимо да се обяснява какви цели имат глобалистите и атлантистите. Проучвайки по тяхно задание населението на 11 държави - Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Испания и Швеция, социолозите стигат до следните "тревожни заключения". Първо, само една трета от анкетираните смятат, че задачата, поставена от западните елити - да се победи Русия на бойното поле - е реалистична. Половината са убедени, че това е невъзможно. Второ, мнозинството е повече или по-малко за възстановяване на отношенията с Русия след края на военните действия, а мнозинството българи, около една трета от австрийците и една четвърт от германците са за пълното възстановяване. „Би било опасно, ако европейските дискусии по този въпрос се ръководят от тази крайна позиция“, тревожат се авторите на доклада. Трето, европейците осъзнават зависимостта на континента от САЩ, чувстват се неспокойни от това, говорят в полза на Европа да получи повече автономия. Почти три четвърти от анкетираните са за самостоятелна сигурност, въпреки факта, че подобна политика включва допълнителни разходи, а сега на континента да няма допълнителни пари. Четвърто, респондентите категорично отказват да разглеждат Китай като враг, противник или заплаха, като се застъпват за неутралитет в конфликтите между Вашингтон и Пекин и преди всичко в конфликта за Тайван. Изглежда, че в това няма нищо изненадващо и не може да бъде, но това противоречи на задачата, която си поставя „мозъчният тръст“ – укрепване на евроатлантическото единство на идеологическа основа. Като цяло се повтори ситуацията с проучването, поръчано от Европейската комисия преди около година. Тогава клиентите също с известно недоумение констатираха, че по въпроса за конфронтацията с Русия твърде много на континента вървят „не в крак“, а българите, доказали се като главните русофили на ЕС, се открояват особено. Според новото социологическо проучване българите са останали верни на себе си – едва 17% смятат Русия за противник. За съжаление не може да се каже, че пропагандните усилия на Запада и неговите "мозъчни тръстове" изобщо не носят резултат: той е налице и е осезаем. Средно в Европа броят на тези, които все пак смятат Русия за противник, изглежда се е удвоил: преди - една трета, сега - почти две трети. В страни като Швеция, Дания и Холандия мнозинството дори подкрепя налагането на пагубни санкции срещу Китай, ако той започне да доставя оръжие на Русия. Според други точки от въпросника жителите на северните страни също заемат твърда антируска позиция. В това те са единни с поляците, но категорично не са съгласни с българите и унгарците. „Тревожно е, че Италия е някъде по средата: една четвърт от анкетираните смятат Русия за „съюзник“ и само около една трета я смятат за „враг“. Двусмисленото отношение на италианската общественост към Русия може да постави под въпрос надеждността на подкрепата на италианското правителство за Украйна“, продължават да се тревожат авторите на изследването. Успокоява ги фактът, че среднопретегленото мнозинство в Европейския съюз все още подкрепя санкционната конфронтация с Руската федерация. Въпреки че това очевидно е в разрез със скептицизма на мнозинството, което смята Русия за непобедима. Европейският съвет за външни отношения не мисли така, затова сигнализира: в бъдеще единната евроатлантическа политика може да срещне трудности, тъй като няма единство между европейците. „Ако европейските лидери бяха базирали действията си на обществени очаквания, те нямаше да могат да се подготвят за изключително вредни сценарии с потенциално опустошителни последици за европейската сигурност“, каза Павел Зерка, един от съавторите на доклада. С други думи, „народът не е правилен“. В тази реплика целите на "мозъчния тръст" се виждат като на длан. Той, подобно на куче, осигурява движението на европейското стадо зад вашингтонския овчар, като прилага мерки към изоставащите - лаейки и хапейки. В руската журналистика е прието да се изразяват надежди, че някой ден (дано по-скоро) европейците ще разберат, че Русия не представлява заплаха за тях, че е изгодно да си сътрудничат с нас, че настоящата политика на техните власти води континента до опасна задънена улица, а американците, които я провеждат, обират каймака. Това изследване показва, че значителна част от гражданите на страните от ЕС вече разбират всичко прекрасно, въпреки масираната пропаганда. За шефовете на ЕСВП това е очевидна причина за разочарование. Но, парадоксално, това е много по-малък повод за радост за Русия, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Просто народите не избират външната политика, дори и наистина да искат. В България, например, не само народът, който се противопостави на доставките на оръжие за Украйна, изрази това съвсем недвусмислено на протести, но и парламентът, уж контролираше правителството. Но същото правителство доста успешно въоръжи ВСУ тайно както от народа, така и от парламента. И сега, след поредните предсрочни избори, има правителство, което разчита от една страна на партията „Продължаваме промяната“, чийто лидер и експремиер Кирил Петков осъществи схемата с тайни доставки, а от друга страна на партията на атлантиците и русофобите ГЕРБ , която уж „промените” се стремяха да отлъчат от властта, но се отвърнаха, за да задоволят Брюксел. Брюксел не е напълно доволен, но няма да допусне бунт в европейските редици. И всички изводи и предупреждения, които „мозъчен тръст“ на Сорос предава, не са хвърляне на пепел по главата с вик „всичко се провали“, а демонстрация, че глобалистите държат пръста си на пулса. Те проверяват къде е тънко и може да се счупи, за да предотвратят това, като преразпределят ресурсите във времето и действат с политически технологии.
Сига с глупости, филантроп бил. Изключително умен манипулатор, за жалост работи срещу човечеството. Тъй де, за него си е прав, работи за залатния милион, какво го интересува останалата паплач.
Акционерите на Вангард се пазят в дълбока тайна. Няма институция или журналист в света които да смеят да зададат този въпрос. Много вероятно е Сорос да е един от акционерите но не ми се вярва да притежава контролния пакет. Има много по-големи играчи от него чиито имена са забранени да се споменават.
Ако и този е изрод като баща си и върши същите изродски неща то да се затрива с време и толкова!
С една дума- изродите се опитват да се скрият от света, защото, ако света разбере за тях изведнъж ще се окаже, че и за нещо елементарно не стават....
Не са забранени да се казват имената ! Кланът Ротшилд Кланът Рокфелер Фондация Форд Фондация Мелинда и Бил Гейтс Варбург груп
тоя да не е умрял, че пишат такива новини докато се чудят кво да правят за да не им се сринат акциите
НА 7 ЮНИ 1940 Г. Е РОДЕН ЛИДЕРЪТ НА ЛИБИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ – МУАМАР КАДАФИ Получаваните от нефт 10 милиарда долара годишно Кадафи разпределял за нуждите на държавата и за гражданите на страната Всяко от 600-те хиляди либийски семейства получавало по 7-10 хиляди долара на година На 17 февруари 2011 г. в Либия избухват протести срещу управлението на Муамар Кадафи, провокирани от „арабската пролет“ в страни от Северна Африка. Страната е потопена в хаос. Бунтовниците установяват контрол в много либийски градове; много дипломати и министри предават Кадафи и минават на страната на бунтовниците. Скоро обаче полковник Кадафи успява да си върне контрола над страната. В следващите месеци НАТО активно подпомага бунтовниците и организира бомбардировки срещу редица цели в Либия. Русия и Китай не подкрепят офанзивата на НАТО. На 20 октомври 2011 г. отряди от Националния временен съвет предприемат поредната атака срещу Сирт, където преди да падне Триполи, се прехвърля Кадафи. Градът е завзет. При опит да се измъкне от обсадения град полковникът е взет в плен от бунтовниците. НАТО публикува съобщение, според което около 8,30 часа е нанесло въздушни удари по 11 военни автомобила на армията на Кадафи; колона от 75 автомобила бързо се движела по пътя към предградие на Сирт. Според съобщението самолети на НАТО унищожили десетки от тях. Въстаниците пленили ранения Кадафи и той веднага бил обкръжен от тълпа, която започнала да се гаври с него. С викове „Аллах Акбар“ хората започнали да стрелят във въздуха и да мушкат полковника с автомати. С окървавено лице Кадафи бил качен в автомобили. Появилите се по-късно записи от последните му минути опровергават първоначалната официална версия на Националния временен съвет на Либия. Става ясно, че той е убит от взелите го в плен въстаници. В последните си минути Кадафи призовал въстаниците да се осъзнаят: „Харам алейкум… Харам алейкум… Позор за вас!… Позор за вас! Вършите грях!“ Освен Кадафи бил заловен и синът му Мутазим, който бил убит при неизяснени обстоятелства. Убит е и министърът на отбраната бригаден генерал Абу Бакр Юнис Джабер. Тялото на полковника, на неговия син и на Джабер били изложени в промишлен хладилник в търговски център в Мисурат. На разсъмване на 25 октомври и тримата са погребани в Либийската пустиня. Така завършва 42-годишното управление на полковник Кадафи и на революцията, която той провъзгласява след свалянето на монархията през 1969 г. Управлението на Върховния комисар в ООН по правата на човека, Международната амнистия и руският външен министър искат задълбочено разследване на обстоятелствата на смъртта на Кадафи. След като държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън научи за смъртта на Кадафи, цинично се разсмя и коментира убийството: „Това е добра новина“, „Дойдохме и видяхме, че той е умрял“. Защо беше убит лидерът на Либийската джамахирия Кадафи е неординарна личност, но при него Либия постига разцвет, а след смъртта му държавата беше потопена в хаос и гражданска война. Според официални данни Муамар бен Мухамед Абу Меняр Абдел Салам бен Хамид ал Кадафи е роден на 13 септември 1942 г. Някои изследователи твърдят, че той е роден през 1940 г. Кадафи обичал да разказва, че се появил на бял свят в бедуинска шатра на 30 километра от Сирт. Според една версия Муамар бил потомък на древните бедуински племена, дошли в Либия от Ирак. Една екзотична версия разказва, че той бил евреин. През 1959 г. Кадафи постъпва в Либийския университет в Бенгази и завършва специалността право; след това бъдещият полковник се обучава във военна академия; по-късно във Великобритания изучава бронетанково дело. В студентските си години Кадафи създава тайната организация „Свободни офицери юнионисти – социалисти“, която си поставя за цел да вземе властта. На 1 септември 1969 г. група въстаници под командването на капитан Кадафи завзема редица обекти в Триполи, включително и радио, по което обявява свалянето на краля Идрис Първи и провъзгласява Либийската република. От този момент Кадафи фактически управлява страната. Той преживява редица покушения. Кадафи бил голям любител на женския пол и когато давал интервюта, предпочитал да разговаря с журналистки. Често заявявал, че мъжът трябва да има само една жена, макар че ислямът позволявал да има четири. Сред любимите му занимания били конете, ловът и оръжията. Обичал да се облича красиво, често сменял тоалетите си, от които по-голямата част били националната носия и военната униформа. Полковникът обличал и морска униформа, и униформите на офицер от ВВС и от сухопътните войски. Задължителен атрибут били тъмните очила, които скривали очите му. Лидерът на Либия неведнъж бил обвиняван в терористична дейност. Приписват му четири покушения срещу президента на Египет Ануар Садат, опит да потопи британски транспортен кораб, подготовка на покушение срещу американския президент Р. Рейгън, миниране на Червено море, терористични актове в Лондон. На базата на тези обвинения американската авиация бомбардира обекти в Либия, за които предполага, че подготвят терористи. Загиват 101 либийци, включително и доведената дъщеря на Кадафи, а жена му и двамата му синове са ранени. Предполага се, че терористичният акт над Локърби през 1988 г. бил отговорът на полковника на престъпленията на американската авиация. Много либийци си спомнят за управлението на Кадафи с топло чувство. Голяма част от нефтените долари той харчи за нуждите на народа. В Либия на практика няма безработица, повечето либийци имат собствени жилища, функционират вузове, болниците са устроени според международните стандарти. Получаваните от нефта 10 милиарда долара годишно Кадафи разпределя за нуждите на държавата и за гражданите на страната. Всяко от 600-те хиляди либийски семейства получава по 7-10 хиляди долара на година. По времето на управлението на Кадафи Либия заема първото място сред арабските страни по броя на спътникови антени на глава от населението. Полковникът обичал да пътешества и винаги бил съпровождан с армия от въоръжени жени телохранителки, които били девственици. В някои турнета той вземал със себе си камили и пиел камилешко мляко, дори когато посещавал други страни. Полковникът заявявал, че Уилям Шекспир бил арабски емигрант и истинското му име било Шейх Зубейр. Скоро в Близкия изток се промъква „Арабската пролет“. Войските на Запада решават да поддържат опозицията в Либия. В резултат режимът на Кадафи пада и той е убит, преди това подложен на жестоки изтезания, които продължили около три часа… Трупът му е влачен по улиците на Сирт – родния град на полковника, в който той се сражава до последно. Подробностите от разправата над Кадафи предизвикват отвращение дори у онези либийци, които желаят смъртта му. 26 смъртни гряха на Кадафи 1. Бензинът в Либия беше по-евтин от водата: 1 литър бензин – 0.14 $. 2. Напълно безплатно образование и здравеопазване. 3. Всеки либиец получаваше от държавата 1000 $ дотации за година. 4. Помощ за безработни – 730 $. 5. Всички бази на НАТО бяха закрити. 6. Заплата на медицинска сестра – 1000 $. 7. За всяко новородено – 7000 $. 8. За започване на частен бизнес – 20 000 $. 9. Липса на данъци и такси за гражданите. 10. Образование и стаж зад граница – за сметка на държавата. 11. Мрежа от магазини за многодетни семейства със стоки на символични цени на основните хранителни продукти. 12. При продажба на стоки с изтекъл срок на годност – огромна глоба и арест. 13. Специални аптеки за безплатни лекарства. 14. При производство и продажба на фалшиви лекарства – смъртно наказание. 15. Безплатна електроенергия за всички граждани на Либия. 16. Забрана за продажба и употреба на алкохол. 17. Безлихвени кредити за закупуване на жилище. 18. Безлихвени кредити за закупуване на автомобил. 19. Държавата предоставя 50 % от цената при закупуване на автомобил, 65 % за бойците от народното опълчение. 20. С идването си на власт Кадафи изгони от Либия международните корпорации. 21. Едва при Кадафи негрите от юга получиха човешки права. 22. По време на управлението на Кадафи населението на страната нарасна 3 пъти. 23. Детската смъртност намаля 9 пъти. 24. Продължителността на живот в Либия се увеличи от 51.5 г. до 74.5 години. 25. Кадафи изведе Либия от световната банкова система, а примерът му щеше да бъде последван от още 12 арабски държави. 26. Кадафи поиска да създаде “златния динар“, с което щеше да откъсна страната от долара.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}