Коментари - Ще успеят ли Москва и Пекин да изградят нов световен ред? | Днес.dir.bg

Новият световен ред няма да се наложи както американските правила - с бомби и оръдия. Просто един ден ще кажат "царят е гол", тоест доларът нищо не струва. И нещата ще се наместят от само себе си

Има една сентенция - оптимистите учат английски, песимистите - китайски. Тъпата европа под диктата на САЩ пропуснаха възможността заедно с Русия да са най-голямата сила в света и европейската култура да е водеща. Аз не искам да живея нито по американски модел, нито по китайски.

нов аветовен ред може да има когато държавите искащи да го изградят стъпват на глобалния общочовешки интерес. гледайки декларациите на Русия и Китай, идеята е да заменим един световен хегемон с друг. тов ще е просто стария световен ред но с други играци. когато светът стане наднационален и се мисли за общочовешки ценности, правила за глобална защита от терор, когато се заговори за намаляване на въоръжението, за сметка на повишаване на образование, благосъстояние и т.н. можем да говорим за нов световен ред. всичко останало е прах в очите.

С такъв рашистки "анализ" живееш в Евразия:)

Както се знае, китайският президент Си Дзинпин иска да осъществи своя план, според който през 2049 година, на 100-годишнината от основаването на Китайската народна република, неговата страна трябва да бъде единствената световна сила. Т.е. Китай се стреми към хегемония чрез изместване на САЩ от тазии роля. В същото време Владимир Путин пък иска да завладее отново всички територии на бившите съветски републики и европейските територии, които са принадлежали към някогашната Руска империя. Т.е. Рашата се стреми към хегемония в ограничен район от света. Русия на Путьо възражда стария ред на колонизиране чрез анексиране на територии с империалистическо насилие и въвличане в постоянни войни, както и идеологизиране на завладените територии със стратегията "Русский мир", политкоректно подменяща исторически факти. Няма народ по света, който да си мечтае да бъде поставен под диктатура, заробен, обезличен, с претопена култура, подменен език и идентичност, с официално наложен новговор и мизерен стандарт на живот, пък било и от този "прекрасен русоробски ред". Дори руснаците се опитват да избягат от този "Русский мир". А този "Русский мир" изисква силна деспотична власт в Кремъл, която трудно може да мобилизира народа си по друг начин освен с похватите на автократичния режим като постави руската икономика във военен режим, изземват се капиталите от бизнеса, доходите от населението и се забавят разплащанията от бюджета за цивилни цели, за да се пренасочат към военните разходи, подтиска всеки критичен глас, като всеки опонент се наказва, осъжда, праща в каторга, отравя и/или "самоубива", ограничават се правата и свободите на всеки гражданин, които не са политкоректни за целите на войната, ограничават се валутните трансфери и банковите разплащанията зад граница, като и пътуванията на потенциален контигент за мобилизация. Китай на Си Дзи Пин се стреми да колонизира света чрез инвестиции и инфраструктурно развитие в богати на ресурси страни (както в Африка, така и в Русия, след като се забави процеса в Европа). Китай се стреми да стане глобален търговски и комуникационен център чрез глобалната стратегическа програма "Един пояс, един път" и представя това като подобряване на глобалната свързаност между развити и развиващи се страни и приемането ан по-светло бъдеще. Форматът “16+1” е частта на "Пояса", която включва 16 държави от Централна и Източна Европа и сътрудничеството им с Китай. Той е от изключителна геополитическа важност, тъй-като включва страни-членки на ЕС, но и страни извън него. Практически, 16-те държави представляват структури, не толкова чужди на китайския комунистически строй. Само че войната на Путьо прези и забавя този процес. Но Китай се възползва и от това, като модернизира и тренира своята армия, технологично я преоборудва с по-съвременните руски военни технологии и участва в съвместни военни учения с Русия. Двете автокрации взаимно се допълват в опитите си да хвърлят военна ръкавица на САЩ, при това без да си пречат. Руската армия предизвиква САЩ и НАТО в западната част на евразийския материк, и то най-вече по суша. Китай пък изгражда могъщ флот в Тихия океан, в който вече плават цели три самолетоносача, последният изцяло собствено производство. От началото на сегашното хилядолетие Китай превъзхожда Русия почти във всяко мислимо отношение. Единственото изключение са ядрените оръжия на Руската федерация. Защото иначе руската армия разполага с около 1 милион войници, докато под китайските бойни знамена се събират цели 2 милиона. Днес Китай произвежда най-големия БВП в света, а Русия успява да произведе само 1/7 от този обем. В технологическо отношение Китай отдавна е достигнал западното равнище в редица индустриални сфери, докато Русия продължава да разчита най-вече на полезните си изкопаеми. И днес дори е принудена да гори излишния газ, който не може да продава на Европа. Руски петрол се изнася за Китай и Индия, но само на себестойност, тоест – без никаква печалба. Върху бъдещата политика на Китай решително въздействие може да окаже начинът, по който Западът ще спре руската инвазия в Украйна. Китай страшно внимателно следи този параметър – именно заради собствените си планове да анексира Тайван. Както се вижда, Китай явно е доста по-могъщ от Русия и тъкмо поради това САЩ вече от доста време са се съсредоточили най-вече върху геополитическото предизвикателство, идващо от Пекин. Тази политика дава отражение и върху войната в Украйна. САЩ подпомагат Украйна само дотолкова, че тя да може да отблъсне Русия. Освен това САЩ с пълно основание очакват от Европа да проведе едно значително въоръжаване, за да може сама да се брани, а американската роля да се сведе единствено до гарантирането на ядрения щит над Стария континент. Ето защо военното сближаване между Русия и Китай пряко и чувствително засяга Европа. Особено пък Германия, за чиито фирми Китай е не само един от най-важните пазари, но и доставчик на суровини и полуфабрикати. Казано съвсем ясно: Германия трябва да внимава в преследване на печалбите, така че нейните фирми да не попаднат в късогледи бизнес-зависимости от Китай. Защото тъкмо тази драматична грешка беше допусната с Русия. А какво да кажем ние, българите, чийто лев беше свързан с германската марка във валутния борд, а след премахването на марката в края на 1999 г. - с еврото?! Ние сме в Европа, с най-нисък БВП на населението, но дори китайските инвестиции ни заобикалят. Т.е. "добрата" новина е, че се очертава България да си остане независима страна в преспектива:)

1. Да не стане така накрая, че Китай да наложат "новия световен ред" ама само на Русия? :))) ... и руснаците да го разберат, когато въжето вече се е стегнало около врата им? :)) 2. Историческият опит с "налагане на нов световен ред" до сега не се е получавало, а мераклиите обикновено са гризвали дръвчето.

500+