Коментари - Раздават призовки по улиците в Украйна, а страхът расте (видео) | Днес.dir.bg

Преди инвазията на Русия в Украйна ... Украйна имаше близо 750 хилядна армия включително резерва и силите за сигурност. От тези 750 хиляди активни бяха 450 хиляди, а 300 хиляди бяха стенд бай резерв. От 450 хиляди активни 200-250 хиляди, най-боеспособните и надъхани наци-украински военни бяха дислоцирани в Донбас в готовност да атакуват Донецк и Луганск. След началото на руското СВО се оказа, че в северните и южните райони на Украйна няма достатъчно боеспособни украински войски. За това и беше този цирк с договорите - първо в Беларус на границата с Украйна, после в Истанбул ... Спешната мобилизация и въоръжаване на резервистите в Украйна паралелно със спешните доставки на западно оръжие помогна на Украйна да се съвземе в рамките на 6-9 месеца. Обаче това пак не помогна на Украйна. 3 (три) мобилизации до днес - от началото на войната още 500-600 украинци бяха мобилизирани, приблизително 100-150 хиляди бяха обучени в натовски държави и изпратени на фронта. Пак нищо съществено, освен повече смърт. Днес четвърта мобилизация - още 400-500 хиляди искат на фронта!? Господа тук става дума за 1,5 - 2 милиона сумарно от началото на войната. Колкото и да лъжат украинците, британците, евро-атлантиците жертвите от украинска страна са огромни. Поне 5 към 1. И това се знае и в Брюксел - ЕК/ЕС и НАТО, знае се и в Лондон, знае се и във Вашингтон/Пентагона. Няма Челинджъри на Фронта, няма и Майти Абрамси. Две трети от германските танкове са скрап - унищожени или повредени, някои от тях сериозно повредени при опит да бъдат ремонтирани в полеви условия. Днес резервите на Украйна от ракети за ПВО-то им е на критично ниско ниво. Пазят основно Киев и Лвов. За да свалят една ракета или дрон западното ПВО на Украйна изстрелва ракети на стойност между 5 и 10 пъти по-висока от това което руснаците изстрелват. Цената на ракета за ПВО/ПРО системата Патриот е между 2 и 4 милиона долара. Дори и да са успели да свалят Кинжал както тръбят, въпреки че до сега никой не е видял снимка на парчета от свален Кинжал, американски военни анализатори казват че се изстрелват 2 до 4 ракети от Патриота и реално това представлява 8 до 15 пъти по-скъпо от цената на Кинжала, която американците приемат че е около половин милион долара. В НАТО се чувства съществен недостиг на муниции/ракети за западните ПВО системи в Украйна, а производството на такива ракети е много скъпо и в същото време бавно и прекалено сложно. Не ми е ясно какво ще се случи в бъдеще време. Германия се е ангажирала да поеме 50% от помоща за Украйна - вдига данъци за да набави ресурси, реже субсидии, в същото време е в рецесия. Това няма да свърши добре в Германия. САЩ ще се договорят и ще дадат на Украйна милиардите - т.е. 80% от тези милиарди ще отидат в американския ВПК за да произведе нови прескъпи оръжия за фронта. ЕС-то в крайна сметка също ще даде кинтите, но въпроса който е проблематичен какво могат да произведе натовския ВПК за да го даде на Украйна и то в какъв срок, защото си спомням как тръбяха един милион 155 милимитрови снаряда за Украйна за година а не можаха да произведат дори и една трета. В същото време в Урал и източно от Урал ВПК-то на Русия работи 24/7 и бълва всичко - от патрони, снаряди, ракети, оръдия, танкове, самолети, до кораби и подводници в северните корабостроителници. А тя войната все още не е започнала в Украйна.

С лопатите ще ви довършат :)

Хохлюв замълчи.

Скоро ще обесят зеления клоун значи

Не е само за здраве, а е за живот и здраве!

Големият разврат в Украйна свърши, останаха само дърти пенсионери, които да обслужват младите украинки, младите са по гробищата и овъглени в окопите, а те горките са най евливите на Планетата и това хич няма да им се отрази добре. Роднина, която има 2 хотела на Съни бийч каза: Персонала в хотела ми е от български, туркини и украинки. Повече украинка никога няма да взема, защото са мързеливи и развратени, ходят само из хотела и се еват с този и онзи от персонала, че и външни хора вкарват, а в крайна сметка съм ги взела за работа, не за кеф и проституция.

Украйна скоро ще се освободи от руско робство

"Проблемът е там, че държавата мобилизира само обикновените хора - нито един човек от управляващата партия не воюва. Да не говоря за приближените до канцеларията на президента Зеленски. " :))

За тоалетни не знам, ама по много руски села до ден днешен си вадят водата от кладенци с кофи.

В един идеален свят националните избори в Тайван няма да имат нищо общо с Китай или САЩ. Те просто биха били възможност за 24-те милиона души на самоуправляващия се остров да изберат политиците и политиките, които най-добре отговарят на техните стремежи. Но когато избирателните секции отворят врати на 13 януари, отношенията между двете страни на пролива и геополитиката ще тежат в съзнанието на избирателите, пише "Чатъм Хаус" (Кралски институт за международни отношения). Управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) и опозиционните Гоминданг (KMT), и Тайванската народна партия (ТПП) твърдят, че са в най-добра позиция да запазят фактическата независимост на Тайван и мира с Китай, въпреки различията в това колко топло биха подходили към Пекин. Тъй като сегашният президент Цай Инг-уен от ДПП се оттегля, след като достигна лимита от два мандата, нейният вицепрезидент Лай Чинг-те е фаворит, следван от Хоу Ю-их от КМТ и Ко Уен-дже от ТПП. Проучванията показват обаче, че ДПП може да загуби мнозинството си в Законодателния юан, както е известен парламентът на Тайван. Вярна на своите корени, ДПП беше най-откровена за нарастващата заплаха, представлявана от Пекин, докато KMT и ТПП заявиха, че ще се стремят да отворят канали за комуникация с китайското ръководство, като същевременно засилят отбранителните способности на Тайван. Основното предизвикателство за всички обаче остава това, че Комунистическата партия на Китай (КПК) твърди, че Тайван е неотменна част от територията на Китай и отказва да се откаже от използването на сила за превземането на острова. Генералният секретар Си Дзинпин допълнително засили военния и дипломатически натиск върху Тайван, откакто встъпи в длъжност през 2012 г. Напрежението около Тайван се изостри от бързото влошаване на отношенията между Китай и САЩ. САЩ поддържат широки неофициални връзки с Тайпе и са ангажирани със законодателство да му осигурят средствата да се защитава. Президентът Джо Байдън дори обеща да изпрати американски сили в Тайван в случай на непровокирана китайска атака, въпреки че високопоставени представители на администрацията предполагат, че Вашингтон все още следва политика на "стратегическа неяснота". Въпреки че е малко вероятно Пекин скоро да започне война срещу Тайван, нарастват рисковете ескалацията, провокацията и погрешните изчисления да вкарат САЩ и Китай в конфликт за Тайван. Докато западните политици говорят с нарастваща загриженост за заплахата, която Китай представлява за глобалната стабилност и демокрация, за Тайван това е екзистенциален въпрос. Успешната консолидация на тайванската демокрация през последните десетилетия засили растежа на отделна тайванска идентичност. Колкото повече тайванска демокрация и идентичност съществуват, толкова по-трудно ще бъде за Пекин да осигури мирна интеграция с Тайван, нещо, което много малко тайванци искат. Тъй като тази неудобна реалност започна да се проявява в Пекин, той засили тактиката си в сивата зона, използвайки военно сплашване и информационни операции, за да се опита да сломи решимостта на Тайван, и дипломатически инициативи за изолиране на Тайван в международен план. Който и да спечели президентския пост, вероятно ще бъде изправен пред по-голям натиск от Китай през следващия четиригодишен изборен мандат. Ако това е Лай, на когото Пекин дълбоко не вярва, този натиск вероятно ще дойде под формата на по-агресивни военни маневри и учения. Ако това е Хоу или Ко, вероятно ще има повишен натиск върху тайванското правителство да се ангажира политически с Пекин при условия, които биха могли да подкопаят автономията на Тайван. Тайванските гласоподаватели, разбира се, ще бъдат повлияни от много по-широк набор от фактори, отколкото политиката от другата страна на пролива, когато направят своя избор. Както в много страни, бавният растеж на заплатите и като цяло бавната икономика подкопаха популярността на управляващата партия, ДПП. Ко, който е и доктор, използва ТПП, за да отговори на разочарованието както от ДПП, така и от KMT. Но дебатът за това как да се управляват отношенията с Китай беше решаващ фактор в много национални избори от 90-те години насам. В крайна сметка нито един от кандидатите за президент няма ясен отговор как да се поддържат демокрацията и самоуправлението на Тайван в дългосрочен план. Всички те предлагат различни начини да изчакат и да държат Пекин на разстояние чрез укрепване на отбраната на Тайван и минимизиране на провокациите. Много анализатори наричат фактическата независимост на Тайван "статуквото". Но ситуацията далеч не е статична. Китай се променя, ставайки по-настоятелен при Си Дзинпин. Тайван се променя, развива собствената си национална идентичност и допълнително консолидира своята демокрация. Отношенията между Китай и САЩ също се променят, стават все по-конфронтационни и повишават геополитическите и геоикономическите залози около Тайван. Следващият президент на Тайван ще трябва да се справи с всичко това, като същевременно се заеме с дългия списък от ежедневни проблеми, пред които е изправена средно голяма икономика, която е технологично напреднала, но страда от международната изолация, която идва с това, че не се смята за независима държава или член на ООН. Ако социологическите проучвания са точни, следващият президент може да бъде допълнително възпрепятстван от висшия парламент. Въпреки това във време, когато демокрацията е застрашена в много части на света, изборите в Тайван вероятно ще демонстрират жизнеността и устойчивостта на политическата система. Без значение дали Китай ще хареса или няма да хареса резултата, като избира собствените си лидери в честно и прозрачно състезание, тайванският народ изпраща силно послание за света, в който иска да живее.

Първо пуснаха американците в държавата си, после твърдяха че нямало нацисти, пък на същите им ръкопляскаха в Канада, сега се бият с Руснаците. Резултата е, че Русия сега ще излезне по силна от преди, Украйна разбита, Европа разединена.

Дреме ми за усраина :)

"Проблемът е там, че държавата мобилизира само обикновените хора - нито един човек от управляващата партия не воюва. Да не говоря за приближените до канцеларията на президента Зеленски. " Истинска демокрация! :))

Инвестиция в информационната кампания и стратегия за пълна евроатлантическа интеграция с финансиране от еврофондовете по европейски програми, привличане на доброволци-глигита и светулчо-светльо-петльо-кукуригута от чуждестранни партньори!

Курнелата не излъга нито веднъж, само не разбирам как не го проумяхте? Тя го каза в прав текст, ние изпращахме за Полша, а те какво правят с доставките си е тяхна работа! Така звучи, когато не лъжеш, а просто заобикаляш истината! А новите кап-ти вместо да се поучат от политическото ѝ лицемерие, изпращат директно за Украйна и то още преди да им поискат нещо!

Само че за разлика от руските и българските войски от оригиналната поема, украинците явно почват да свършват и да губят отбраната.

Нахъсани и на перемогата :)

Друго си е да те убият, че еврейския цар да се ебава готино и да митросва по столиците.

Само краваропитешка подлога може да извърши подобна гнусна гавра с българската история и култура, за да се измазни на чужденци!

Украинците просто не са мотивирани да воюват. Мотивирани са тези, които имат някакъв идеал, които вярват силно в нещо. Какво да ги мотивира? Имагинерен ЕС? Чуждото НАТО? Нали в тяхно име ги пращат да мрат? Каквото и да пишем тук, те знаят най-добре, какво става и какво правят. Ентусиастите приключиха.

Могат освен призовките да раздават и смъртнитре актове! Така ще се избегне бумащината!

Не можаха да съборят мечката. гЛигито ще избяга под полата на мама, но хохлювите ще им начупят черупките. Слава, а?

Както обикновено, пеевските черноработници вече са по амбразурите и врещят как в статията не пише точно това, което пише, ха ха ха!

Време е да се намеси Тагарев, с 400 БТР - а, в помощ на украинците. Това коренно ще промени хода на войната.

Да, ама не. Някой трябва да има срещу руснаците за пушечно месо да отклонява огъня от натовските "супероръжия".

Те и сума ти руснаци духнаха и сега се подвизават из Дубай, Тайланд, Индия и къде ли не. И аз да съм, и аз няма да им ходя за пушечно месо на някви тъпаци политици дето си мерат на кой му е по-голем! Който много му се бие и стреля, да ходи там доброволец. Нали го опяваха някъв малоумник наскоро, футболен фен, голям мъжага и доброволец...евала! Всички големи мъжкари, врата към фронта е отворена и някви прости шапкари ви чакат с отворени обятия хахах

Къде са тези милиони? По френската Ривиера? В Испания? На Слънчака? Сигурно минават военна подготовка, успешно маскирана, като бежански потоци?

К'во стана с малкия МОЧа?

Президентските и парламентарните избори в Тайван, насрочени за 13 януари, могат да се превърнат в най-интересното международно събитие в началото на новата година. Сама по себе си почти непризнатата Китайска република с население от 23,5 милиона души едва ли би предизвикала такъв интерес сред световната общност. Дори значителната ѝ икономическа тежест (2/3 от БВП на Русия) и ключовата ѝ роля в производството на мощни чипове едва ли биха оказали голямо влияние върху информационните потоци, които „измиват“ войните в Украйна и Близкия изток, пише за Завтра.ру руският анализатор Юрий Тавровский. „Някои експерти обаче прогнозират началото на нова голяма война именно заради изборите в Тайван. Подобна война действително е целта на многоходовата игра, която САЩ играят, за да отслабят Китай, от който Тайван е неразделна част.“ „След като обединява Средното царство и провъзгласява Китайската народна република на 1 октомври 1949 г., правителството на Мао Дзедун всъщност продължава военните операции в различни отдалечени райони на страната. Тибет например е окончателно анексиран едва през 1951 г. Имало е и други основни цели за финализиране на операциите на НОАК (Народно-освободителната армия на Китай), включително Тайван.“ „Повече от 2 милиона войници и функционери на партията Гоминдан, управлявала Китай в продължение на десетилетия и току-що загубила ожесточена гражданска война от комунистите, бягат на 6-милионния остров. Малцина се съмняват в успеха на подготвяните червени войски, особено след като Америка е обърнала гръб на провалилата се партия Гоминдан и нейния лидер Чан Кайши.“ „Но през 1950 г. избухва Корейската война. През октомври Мао Дзедун хвърля най-добрите си войници, за да спаси победения Ким Ир-сен, а американците преразглеждат отношението си с Чан Кайши и вкарват кораби от 7-и флот в Тайванския проток. Самият остров Тайван се превръща в „непотопяем самолетоносач“, от който американците заплашват многолюдните градове на съседните крайбрежни провинции на Китайската народна република“, пише Тавровский. Решавайки да “ формализира отношенията“, Вашингтон подписва „Договор за сигурност“ с Тайпе през 1954 г. и разполага на острова части на американските военновъздушни сили, военноморския флот и морската пехота. Армията на Гоминдан е превъоръжена с модерни оръжия, започва производството на собствени оръжия, а през 1961 г. дори стартира ядрена програма. Чан Кайшъ се подготвя сериозно за реванш на континента и затова оставя в донесената от континента „Конституция на Република Китай“ разпоредба за единството на Поднебесната империя. След като установява строг военен режим, създава ефективна система на взаимодействие между държавната и частната икономика, получавайки щедра помощ от отвъд океана, Чан Кайши превръща Тайван още през 60-те години в един от „азиатските тигри“. Успехите му контрастират с хаоса на „Големия скок“ и „Културната революция“ в континентален Китай, което поражда настроенията за особена „тайванска идентичност“. „Комфортното съществуване под американския „ядрен чадър“ е могло да продължи дълго време. Но Вашингтон вижда възможност да улови много по-голяма риба. За да привлекат Китай на страната на Запада, САЩ позволяват през 1971 г. Тайван да бъде изключен от ООН, където заема мястото на КНР. През 1978 г. Вашингтон установява дипломатически отношения с Пекин, докато тези с Тайпе са прекъснати. Вярно е, че Конгресът на САЩ приема „утешителен“ закон, който предвижда продължаване на доставките на оръжие. Тази вратичка впоследствие спомага за превръщането на Тайван отново в лост за натиск върху Пекин.“ „С преминаването на КНР на страната на Запада по инциатива на Дън Сяопин в конфронтацията със социалистическия лагер враждебността към „Червен Китай“ и използването на Тайван за оказване на натиск върху него отпадат от дневния ред за няколко десетилетия. Но успехите на политиката на „реформиране и отваряне““, постигнати от Дън Сяопин и неговите последователи с помощта на Запада, започват да тревожат и най-далновидните политици“, се казва в материала. „По време на посещението на тогавашния американски президент Барак Обама в Пекин през 2009 г. на Пекин е предложена ролята на „по-малък брат“ в глобалния тандем САЩ-Китай „Г-2“. Китайците обаче вече не са доволни от втората роля и след завръщането си във Вашингтон Обама нарежда да се пристъпи към „сдържане“ на КНР. Неговият държавен секретар Хилари Клинтън обявява стратегията „Завой към Азия“ и военните сили започват да се насочват към тази част на света. Военните съюзи в Тихия океан са подновени, а военните бази в Япония, Южна Корея и Филипините са укрепени. За икономическо сдържане е измислен търговският блок „Транстихоокеанско партньорство“, в който Китай, най-голямата икономика в региона, не е поканен.“ „Разбира се, големите доставки на оръжия за разбунтувалия се остров са възобновени. ЦРУ започва спешно да изгражда антикитайски организации, като набляга на стимулирането на чувствата за „тайванска идентичност“ и превъзходството на „демократичен“ Тайван над „авторитарен“ Китай. Демократичната прогресивна партия (ДПП), която поема курс към „суверенитет“ – окончателно отделяне на Тайван от Царството на Средния Изток – се превръща в изразител на такива настроения. За първи път сепаратистите печелят изборите през 1968 г. Оттогава борбата между ДПП и Гоминдана продължава с променлив успех, а следващата битка ще приключи на 13 януари.“ Малко вероятно е тези избори да доведат до така желаните от Вашингтон катастрофални събития. Кандидатът за президент на управляващата ДПН, настоящият „вицепрезидент на Тайван“ Лай Цин-дай, вече заяви, че няма конкретни планове за започване на сложни процедури за обсъждане, още по-малко за юридическо оформяне, на декларацията за „независимост“. Той приема, че Тайван вече е независим от Пекин. Хоу Ю-ин, кандидатът на Гоминдан за кмет на главния град на острова – Тайпе, подчертава, че в действащата „Конституция на Република Китай“, т.е. на Тайван, ясно е посочен принципът на „единен Китай“. Гуо Уен-дзъ, който представлява новосформираната Народна партия, не се разглежда като реален съперник на лидерите на другите две партии. Той също не е привърженик на „независимостта“ и говори за континентален Китай и Тайван като за „едно семейство“. Като кмет на Тайпе от 2014 до 2022 г. той активно насърчава контактите с КНР.“ „Единственият шанс да се изостри ситуацията и да се провокира Пекин към превантивни действия е да се организира бунт на провокатори по модела на бунтовете в Хонконг през 2019 г. Тогава групи екстремисти, предимно млади хора, се възползваха от натрупаното недоволство на населението на Специалния административен район Хонконг (официалното име на Хонконг) и организираха погроми в Законодателното събрание, на метро и железопътни гари и дори превзеха международното летище на Хонконг. Само присъщото на Си Дзинпин „стратегическо търпение“ позволи да се откаже от използването на вътрешни войски, стоящи на границата, и да разреши ситуацията.“ „Междувременно хонгконгските бухалки използваха сценария на тайванските съмишленици. Припомняме, че през 2014 г. отряди от млади хора превзеха сградата на парламента в Тайпе и щурмуваха администрацията на президента Ма Ин-джоу, ръководител на партията Гоминдан. Той се сближи с КНР и насърчи сключването на споразумение за улесняване на „континенталните“ инвестиции в Тайван. Изключително изгодно за бизнеса и населението на острова, това споразумение рязко отслаби позициите на сепаратистите от партията ДПН. Този кръг на конфронтация беше спечелен от сепаратистите. През 2016 г. ДПП спечели президентските избори и оттогава Тайван се ръководи от Цай Инг-уен.“ „Липсата на бърза и драматична промяна в Тайпе, независимо от изхода на настоящите избори, няма да означава, че ще липсват последици в регионалната или дори глобалната ситуация. Военната намеса на Китай е практически изключена – тази очевидна истина беше потвърдена от Си Дзинпин пред Байдън по време на срещата в Сан Франциско. Максимално възможната реакция дори на неблагоприятни събития е кратка икономическа блокада на острова, като например тази след пристигането на Нанси Пелоси през август 2022 г. Американците няма да отидат и по-далеч от придвижването на групи самолетоносачи в близост до Тайван и в Южнокитайско море“, смята Тавровский. „Бъдещите събития ще се развият в зависимост от резултатите от изборите. Победа на сепаратистите ще влоши още повече военната и икономическата ситуация от двете страни на Тайванския проток. Китайските самолети и кораби все по-често ще провеждат маневри, демонстрирайки готовността си да осъществят обединението не само с мирни средства. Търговските и икономическите връзки, чийто обем е впечатляващ – инвестициите на тайвански фирми в континенталната част на страната надхвърлят 200 млрд. долара, а двустранната търговия през 2022 г. е 320 млрд. долара – могат да пострадат. Над един милион тайванци са постоянно установени в КНР – бизнесмени, инженери, лекари, учители, артисти. Непосредствено преди изборите Пекин обяви някои ограничения за тайванските фирми….“ „Победата на привържениците на единен Китай според формулата на Дън Сяопин „една държава, две политически системи“ не само ще облекчи военното напрежение, но и ще увеличи взаимноизгодното бизнес сътрудничество. Изграждането на магистралата Пекин-Тайпе може да бъде символ на завръщането към нормалността. Планира се тя да пресече Тайванския проток чрез подводен тунел с дължина около 120 км. Китайците вече са отработили технологията на подобни съоръжения при изграждането на подводния мост Джухай-Хонконг. Цената от 50-60 милиарда долара е съвсем достъпна. Всичко, което е необходимо, е политическо решение и от двете страни“, отбелязва материалът. „За Вашингтон победата на сепаратистите би означавала продължаване на използването на „тайванския лост“ за оказване на натиск върху Пекин. Американските стратези ще се опитат да вкарат Пекин в „тайванския капан“, подтиквайки го да нанесе превантивен удар срещу „разбунтувалите се сепаратисти“. Повторение на „украинския сценарий“ е малко вероятно, но не е изключено.“ „Победата на разумните сили може да накара Вашингтон да се откаже от тайванската карта, а „зачитането на волята на тайванския народ“ може да се превърне в удобен претекст за прекратяване на скъпоструващата и неефективна намеса в делата на Китай. Губещите от ДПП ще бъдат бързо забравени. Предателството на стари клиенти винаги е било любим похват в арсенала на Америка. Това със сигурност се обмисля в Тайпе днес, в навечерието на изборите на 13 януари“, заключва материалът. Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Съотношението на загуби е 1:3, а на места стига и до 1:7, в полза на Русия. Няма сила на този свят която да може да помогне на Киевските бандити!

Време е Глиги да събере чета с децата на нашите дупетати които гласуваха помощи за укрорайха и да ги поведе към украинските полета!!

Прави са обикновените украинци да се страхуват и да се съпротивляват на корумпираните им политици. 95% от пратените на първа линия загиват, а останалите 5% са тежко осакатени доживот. Вие ако сте нормален човек, бихте ли си пожертвали живота и здравето за кефа на някаква корумпиран, зеленясъл клоун и за кефа на западните му Спонсори? Докато тия корумпета си седят на топло в офисите, чудят се каква луксозна вила да си купят по света и докато си броят милионите, които им влизат в джобовете, вас ще ви пратят в мразовитата нощ, да загинете по ужасен и мъчителен начин в калната земя, или да бъдете тежко осакатен доживот. ЕДИН СЪВЕТ КЪМ УКРАИНЦИ, ако има такива да четат тук: - хора, покрийте се дълбоко по села, гори и паланки - или избягайте по най-бързия начин в чужбина - или избягайте в посока Русия Не се оставяйте на вашите зли, продажни, корумпирани политици да ви докопат, защото ще ви пратят в месомелачката да умрете по ужасен начин! Не си струва да умрете за кефа на Зеленски или да бъдете тежко осакатени до края на живота си!

Не знам за Украйна и плановете и за Крим, ама новата федерална магистрала М13 лансирана от заместника на Жириновски, Москва-Харков-Одеса се предвижда да се започне да се строи през 2027. Тя ще бъде първата магистрала със 8 платна във Руската федерация. Бюджетът е в рамките на 4 трильона рубли.

И от тези, новомобилизирани и пребивани 40-50 годишни се очаква да воюват...и да правят нов контранаступ ? :) Тяхната функция е единствено безсмислено да умрат , в най добрия случай да се предадат или дезертират....Украйна е минало - предстои да видим какво и дали нещо ше остане от нея

Май взеха да се усещат, че САЩ ги ползват за пушечно месо!

Да вземат пример от Русия. Там децата на приближените на Путин са кой в Лондон,кой в Ню Йорк,кой в Дубай!

Не ги разбирам тези украинци. Не искат ли да се борят за демокрацията? Не искат ли да избиват руснаци? Не искат ли парад на "Червения площад"? Нали имат джавелини, хаймарсове, брадлита, леопарди? Нали Борис Джонсън им каза да се бият вместо да преговарят, Байдън има налива милиарди, а Фон Дер Лайен викаше със Зеленски "Слава Украине? , нали се бият с някакви си орки от фалирала държава, която е на път да се разпадне? От какво тогава ги е страх?!

Скоро ще обесят зеления клоун значи

Ами те са взели пример. Или мислиш, че децата на приближените на Зеленски са сите на фронта ? Мооооже

ми заминавай на фронта , ще ти направим панахида

Будиш само съжаление с тези си напъни! Що така Микола бяга, като ужилен? Що така ги пъхат насила в полицейските автомобили и бусовете на военните?

Тотален разгром на укрофашизма и укронацизма от руската армия. Барабар с военната техника на натовските посерковци. Бандеровските хохоли се оказаха голяма сволач. Затова тази смрад никога е нямала държава.

Очевидно взимат! "Проблемът е там, че държавата мобилизира само обикновените хора - нито един човек от управляващата партия не воюва. Да не говоря за приближените до канцеларията на президента Зеленски. "

Мрсковская Кольцевая Автомобилная Дорога- МКАД е с 10 платна за движения

Това е просто чудо, след като прочистих тялото си, се отървах от наднорменото тегло, вечната умора, хроничната кашлица, като цяло се върнах към живота. Това лекарство премахва всички боклyци от тялoто: пapaзити, токcини, отпадъци и възстановява тялото. Съветвам всички да преминат курса, няма да съжалявате. това е лекарството--- https://e.vg/clean

Целия демократичен и рвропедалски свят се надяваше да го предпазят от руската агресия ама нанайси..

Звучи ми като куче повръща от котлети

Да очакваме ли пак до Киев за три дни?

Видяха какво е в ЕС и НАТО, а са били в Москва и Русия и могат да сеавнят. И сега вече никой не му се умира, за да може Лвов да стане като Монтана, а Кийв като София. Нещо не успя да ги мотивира нашето евроатлантическо благоденствие под командването на Борел и Фондер Лайнен, и обгрижвани от Американски Мустафи.

Очаквай магарето да ти го тури