Коментари - "Политико": Само една трета от съюзниците в НАТО ще постигнат целта за разходите | Днес.dir.bg

пенсионери гладуват и като кучета падат по улиците, образуванието ни пълен капут тия искат да се въоръжаваме? Кой ша ни напада или ние ша нападаме ?

Ще ги дадем на Путин за газ, за да си грееш гъзо.

Толкова си прост, че само можеш да четеш от листчето написано от Митрофанова. Според теб НАТО е нахлуло в Русия и провежда специална операция. Радев, кажи си че си ти. Не се крий под чуждо име. Всъшност може и да греша - ти си самата буля Митрофанова. От липса на мъжка ласка си започнала сама да дращиш по форумите.

"Политико": Само една трета от съюзниците в НАТО ще постигнат целта за разходите,........ с изключение на България където новото правителство обещава да дигне разходите за отбрана до 3%. Както се вижда от историческите справки нашите управляващи са били най-послушните в сравнение с другите си съюзници отначало на СССР а сега на САЩ

оправяйте се там, в пРоссия и не ни занимавайте......ако искате емигрирайте в КНДР или Иран.

Добре дошли са.. да ни пазят от руските окупатори ..Скоро след като съветската армия нахлува в България на 8 септември 1944 г. започва нейното чудовищно ограбване. То е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни. Истинската цена Или да са известни само за една нищожна част специалисти изследователи. Първоначалната оценка за издръжката на Съветската армия в България за периода от септември 1944 до края на 1945 г., която в началото на 90-те години бяха направени от историка Мито Исусов, показва изразходвани около 25,5 млрд. лв. Или да са известни само за една нищожна част специалисти изследователи. Първоначалната оценка за издръжката на Съветската армия в България за периода от септември 1944 до края на 1945 г., която в началото на 90-те години бяха направени от историка Мито Исусов, показва изразходвани около 25,5 млрд. лв. („История и общество”, 1990, № 2, стр. 27). И това е при държавен бюджет на България за 1945 г. 48 млрд. лв. Днес вече знаем, че сумата е значително повече - истинската цена на съветската окупация е била около 134 млрд. лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева). Това се е равнявало на около половин милиард тогавашни щатски долара. Покупателната стойност на долара от 1945 г. в сравнение с този от 2016 г. е 1 към 13,2 долара. Какво се получава тогава? Съветската окупация е струвала около 6,5 млрд. днешни щатски долара! Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на тогавашния държавен бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част, която е 43 млрд. лв. Някой ще каже - „Но всичко това е следствие от Съглашението за примирие с България от 28 октомври 1944 г.”. Грешка! 600 000 войнишки гърла Формално в чл. 15 е записано, че „българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командуване за изпълнение на неговите функции”. Освен т. 15 от особена важност е осмислянето и на т. 18, която поставя тристранната Съюзна контролна комисия под председателството на Съветското главно командване. Знаете ли какво означава това? Това означава, че представителите на съветското главно командване получават правото за всеобхватно, безконтролно и напълно неограничено разпореждане с всичко в България - предприятия, активи, финанси, резерви, имущество, ценности, ресурси. ВСИЧКО! Съглашението има истински обирджийски характер и Москва се възползва без задръжки от това. Според оценките на Трайчо Костов месечната сума за издръжката на съветските войски в България през 1944-1945г. е между 375 млн. и 1 млрд. лв. месечно (ЦДА ф.146 Б, оп.4, а.е.183, л.6). На 28 ноември 1944 г. Министерският съвет взема решение да се предоставят стотици хиляди тонове хранителни продукти за изхранването на Червената армия в България, която е достигнала смазващата цифра от 600 хиляди войници и офицери! Старт на Бухово НКВД слага ръка върху полезните изкопаеми на страната, като поставя под контрола си всичко свързано с експлоатацията, добива, товарните и транспортни дейности по изнасянето им към Съветите. През 1945 г. е създадено и строго засекретеното съветско-българско минно дружество за експлоатация на урановите залежи в България. През 1938 г. в Бухово първи започват да добиват уран немците и още през първата година вадят 100 тона, но през 1939 г. спират. През февруари 1945 г. съветското разузнаване се сдобива със секретни немски документи, от които разбира за този добив, и реагира незабавно. На 20 август 1945 г. е прието „Разпореждане № ГКО-9887” на съветския Държавен комитет по отбрана, в което пише, в което пише да се използват урановите залежи в Българи, Чехословакия и други страни. (Российский государственный архив социально-политической истории (РГАСПИ), ф.644, оп.2, д.533, л.80-84). Специално управление Следващото бандитско действие на Москва е ограбването на немското имущество в България. Към съветското търговско представителство в София започва трескаво да работи т.нар. Управление на съветските имущества, което започва чудовищен грабеж. Първоначално управлението става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо германско участие в страната. След това започва да придобива чрез отнемане от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото германско оборудване, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво основание да бъдат конфискувани. Започва нечувано разграбване. Ето само един документ, който дава представа за размерите на това разграбване: „Разпореждане № 922 от 22.11.1950 г. За удовлетворяване на искането на Управлението на съветските имущества в България да бъдат преведени в СССР 577 711 000 лева произходящи от печалби на съветските предприятия в България и реализирани техни активи”. Но и това не стига на московските „освободители”. На 10 януари 1948 г. в Москва са подписани два протокола, с които българското правителство е задължено да обезщети Съветите с 9 млн. долара (не лева, не рубли, а долари) заради, както се изразяват в Москва „неуточнени и несъбрани кредитни задължения на бившите германски предприятия в България”. Понеже болшевиките в Кремъл решават, че тези 9 млн. долара са малко, те заставят българските представители да подпишат, че страната ни ще предаде (правилно е да се каже „подари”) на Съветите допълнително 2500 т оловен концентрат и 1500 т цинков концентрат (Архив на Министерството на външните работи (АМВнР), ф.42, оп.1, а.е.420а, л.4-6). Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от българския министър на търговията и промишлеността Димитър Нейков със съветския министър на външната търговия Анастас Микоян. Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет на СССР са продадени 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен резерв на цена по 110 000 лева килограма. Българската земеделска и кооперативна банка дава призната стойност от 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда „разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата. С тази сделка българската държава губи други 700 милиона лева. Тютюн и розово масло На практика страната ни е била принудена да подпише най-унизителния и грабителски търговски договор, с който й е наложено да достави 5000 кг розово масло по цена 110 000 лв. за килограм (около 300 щатски долара) при положение, че на международните борси то струва над 1200 щатски долара. Малко по-късно ще стане ясно, че съветските търговци го пласират на международния пазар за 1400 щатски долара за килограм, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина лева! През май 1945 г. междувременно БНБ харчи нови 3 млрд. лева за доставката на тютюн и цигари на съветските орки! През цялата 1945 г. страната ни е подложена на истински грабеж от Съветите. Министерският съвет е на практика един регистрационен орган, който само отбелязва и формално отпуска поредните милиарди от крайно оскъдния български бюджет за издръжката на съветската окупация на страната ни. Ето нов документ - този път от 31 юли 1945 г. Пореден трансфер на поредните 3 млрд. лева в рамките на няколко месеца. Само през януари 1946 г. освен 420 млн. лв. на ръка на окупационните съветски войски са преведени нови 2 млрд. лв. Според посочената по-горе търговска спогодба от 10 март 1945 г. страната ни е задължена да продаде на Съветите 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, докато той струва на международния пазар 2,60 долара или 775 лева по официалния курс на долара. Сметката е проста - губим от всеки килограм между 455 и 680 лева. Всеки може да умножи тази ножица в цената по 25 000 000 килограма. Чудовищно, нали? Колосалната загуба за България само от тази част на търговската спогодба е в размера на 10 до 17 милиарда лева! Нова схема Тези факти и тези документи трябва да бъдат публикувани в ученическите учебници по история. В началото на 50-те години Съветите реализират нова грабителска схема - след като са източили достатъчно милиарди от България чрез формата „преминаване на германски предприятия в България в съветски”, сега започва връщането на тези предприятия чрез продажбата им на България срещу нови милиарди. Новият протокол за продажба на бившите немски активи е подписан на 14 август 1952 г. Върнатите по тази спогодба дружества с германско участие са 26, от които само 15 са действащи. За тях България заплаща на Управлението на съветските имущества 44 млн. и 325 899 нови лева: „В подписания през 1952 г. протокол за първи път става реално разграничаване на германските от австрийските имущества. Последните се връщат на България, но под аренда. За тях българското правителство изплаща на Управлението на съветските имущества от 1 октомври 1952 г. на равни тримесечни вноски, годишен наем в размер от 534 059. Управлението реинвестира тези суми за свои нужди в България, но разходите по поддръжката на арендуваното имущество - по неговия ремонт, реконструкция и пр., както и всички застраховки остават за наша сметка. В текста на споразумението също така е указано, че съветското правителство не носи отговорности по задълженията, произтичащи от експлоатацията на австрийските имущества. С този изричен текст Съветският съюз умело се измъква от австрийските претенции за компенсации, които датират още от 1949 г. Скрити репарации В началото на 60-те години България подписва с Австрия отделна спогодба, по силата на която изплаща като обезщетение за австрийските предприятия и недвижими имущества около 600 млн. долара. През октомври 1954 г. СССР продава на България своята част и в четирите българо-съветски дружества. Съгласно подписаната спогодба общата стойност на съветските дялове е оценена на 269 951 887,96 лв. Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години. Трансформацията на собствеността на немските имущества натоварва българското пространство със скрити репарации, чийто размер трудно може да бъде фиксиран точно. Те се изплащат под различни форми - левове, рубли, долари, стоки, чак до средата на 60-те години. колко ни струва свободата- руско иго От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на пари в злато е била точно 32,5 тона злато. ИМА ГО В АРХИВА А 1944Г ОТКРАДНА РУСКИТЕ МАРОДЕРИ ЦЯЛ ВЛАК С АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ... ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАТ ОТ ИСТИНАТА

Полюциите на соросоидната сган нямат читатели !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ВИЕ ще емигрирате,третиполовите утепаняци !!! Ако ви дадат виза,че те си имат достатъчно боклуци.....

Американските алчни изроди си искат рекета.