Коментари - Замразяват пенсии и минимална заплата | Днес.dir.bg

С една дума ,кой е'ал,е'ал!Другите да го ...!

Ние пенсионерите ще трябва да работим до гроб и въпреки, че като пенсионери сме здравно осигурени ще продължават да ни отдържат за здравна осигуровка. Невероятна справедливост!

ot sega si otivaite marlqci takiva Mutpi ifinansist koito se e zanimaval s bietnamskata ikonomika Che vi duchnem i si chodete pri obama

абе смешник на теб като ти влезе четвъртит американски до 6 месеца ще те питам тогава кви ще ги пееш

ПАТКО СМОТАНА,ТИ СЕГА РАБОТИШ И ЩЕ РАБОТИШ ЗА ДА ИМАШ МИЗЕРНА ПЕНСИЯ.ИНАЧЕ ЗАЩО НЕ СИ СЛОЖИШ ВЪЖЕТО ОЩЕ ОТ СЕГА.КАКВО ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ ОЩЕ ПЕНСОНЕРИТЕ,КОИТО СА РАБОТИЛИ ПО 40 ГОД.ОТ ЖИВОТА СИ ЗА ДА ИМАТ ХЛЯБ НА СТАРИНИ,А НА ТЕБ ПОЖЕЛАВАМ ДА СТИГНЕШ ПЕНСИЯ ЗАЩОТО ЖИВОТА ЛЕТИ МНОГО БЪРЗО/НОВА ГОДИНА ГОДИНА СЛЕД НОВА/НЕ СЕ УСЕЩА И ТОГАВА КАТО ТИ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО ДА ЗАБРАНЯТ ПЕНСИИТЕ И УМИРАЙ БЕЗ СТОТИНКА В ДЖОБА СИ ДАЙ БОЖЕ НА ТАКАВА ПАТКА ТОВА.

говедо се пише с Д,а не с Т тъпунгер

UROD !!! Makar i erudiran...Bih te nariazal na parcheta,taka da znaesh. Tezi gluposti sa nevazmojni i neprilojimi v Bg. Vij v normalnite darjavi e drugo, no tam otdavna sa minalo divashkite metodi na upravlenie i nai-veche postepenno. A to predlagash otvednaj da otrejeme glavite na roditelite si. IDIOT !!!

Досие за убийството на България Новата икономическа олигархия в България и нейните външни поддръжници винаги са изпитвали атавистичен страх от съществуването на една мощна, националноотговорна лява формация в България. Зад такъв тип партия би застанала огромна част от доведеното днес до просешка тояга население в страната и би бил спрян процесът на продължаващото вече десетгодишно разграбване на многомилиардното богатство, натрупано в България по времето на Тодор Живков. Борбата за материалното наследство, оставено от епохата на оплювания днес държавен социализъм започва още в първите седмици след преврата на 10 ноември 1989 г. Тя преминава не само през фронта на обезкръвяващите вътрешнопартийни битки за надмощие, в които се ритаха атовете на перестроечния елит Луканов, Младенов, Атанасов и Лилов. Тя има своите корени и своята логистична подкрепа и подготовка в позабравената днес далавера, наречена Кръгла маса. Има и своите позорни информационни рубежи, когато Голямата лъжа и Голямата манипулация търсиха и намираха своите скъпо платени наемници, които им служат и досега. Днес все повече хора разбират, че по времето, когато целият български народ бе заливан с помията на полуистини и откровени лъжи, когато понятията за добро и зло бяха по дяволски подменени, когато пропагандната пяна налагаше до втръсване понятия като демократична социалистическа държава и повече социализъм, по върховете на партийната и държавна власт посветените в един заговор срещу България подличко са се подхилвали. Но трябваше да минат години, докато известното само на тесния кръг заговорници придобие своите видими юдински проявления и отвори очите на хората. И ако днес България е в руини и е върната със 100 години назад в своето развитие, ако днес са унищожени всички социални завоевания на народа ни, добити с толкова труд и лишения, ако нацията измира и ако се топи интелектуалният й и културен потенциал, а богатите стават все по-нагли и отчуждени от болките и неволята на народа, то значи, че трябва да се потърсят фундаментите на това всеобхватно зло. В брой 6 от 15 октомври 1996 г. Зора, първа и единствена в българския печат, повдигна булото на зловещия заговор. Те първи нарушиха табуто върху същинските цели на една огромна интелектуална територия, осеяна със законодателни мини и вълчи ями от забрани, които рушат българската икономика и сриват всяка държавна власт. Докладът върху Проекта Ран-Ът, така се нарича този документ, е изработен от 34 американски съветници и 29 български икономисти под ръководството на Ричард Ран и Роналд Ът при пълното съдействие на Националната камара на САЩ. Той става факт през втората половина на 1990 г., а писмото, зад гърба на обикновените симпатизанти на социалистическата идея, зад гърба на партийните членове от БСП и зад гърба на целия български народ, с което е поискана методическа помощ за построяването на демократичния капитализъм, е отправено, по признанията на самия Ричард Ран, от първото правителство на покойния Андрей Луканов. Задачата, която американският екип и българските му помагачи тогава е трябвало да изпълнят е формулирана във въведението на обемистия том. Ричард Ран пише: По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица стъпки в тази насока, но има да се вършат още много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към фондацията на Националната камара на САЩ. По времето, когато се изработва въпросният план, който под формата на полезни икономически наставления доведе до стопанското, културното и духовното съсипване на България, в партийната централа се пише програмата на БСП за предстоящите избори. В нея черно на бяло е записано, че България трябва да бъде демократична социалистическа държава. Интересно е да се знае, че след утвърждаващото слово на министър-председател Луканов Докладът по Проекта Ран-Ът е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите. Година по-късно словото на министър-председател не може да се намери и цитира, както и самият доклад. Днес е късно да се питаме защо и с цената на какво всеки един от хората, които са знаели какво пише в него, се е съгласил да мълчи, но затова пък е напълно ясно кога е забъркана и как се посипа над България душещата ни синьо-червена мъгла. Забележително е, че от страна на българските икономисти, участвали в изработването на най-стриктно спазвания през последните десет години документ, днес можем да различим твърде познати имена. От страна на БСП: проф.Иван Ангелов - тогава главен икономически съветник на министър-председател Луканов, а по-късно също главен икономически-съветни на министър-председател Жан Виденов, уволнен от него след неколкомесечно съветване; Димитър Костов - зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, по-късно министър в правителството на Жан Виденов, а по- настоящем банкер; Атанас Папаризов и проф.Стефан Стоилов - бивши Луканови министри и несменяеми депутати от страна на БСП и до днес. В екипа участват още бившите зам.-министри от същото правителство на Луканов - Стойо Дулев, Найден Найденов, Георги Петков, Димитър Шопов. От страна на СДС с американските съветници работят също до болка познати имена: Иван Костов - министър на финансите в две правителства и бивш министър-председател Венцеслав Димитров - несменяем народен представител; Огнян Пишев - бивш посланик в Съединените щати; Боян Славенков - бивш съветник на президента Желю Желев и понастоящем шеф на приватизационен фонд; Иван Пушкаров - бивш министър и икономически референт. В този българо-американски екип участват още и видните деятели на реформата - Тодор Вълчев, дългогодишен председател на Българската национална банка и според посветени - архитект и на разрухата в българското банково дело; Румян Георгиев, бивш председател на Минералбанк, а понастоящем собственик на застрахователно дружество Европа; Христина Вучева, бивш министър, Венцеслав Антонов, Димитър Иванов и пр. Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са всичко, което се готви за България чрез тази програма. Но са сложили своите имена, без страх, че някога може да им бъде потърсена отговорност. Но на какво са разчитали и с какво ли са утешавали съвестта си? Известно е обаче - цял народ за цял живот не може да бъде излъган. В този и в следващия брой сътрудникът, консултантът и съмишленикът на Нова Зора инж.Иван Пехливанов ще проследи географията на раните в снагата на България като своеобразно досие за десетгодишното действие на един план за нейното убийство. Пък който има глава, да мисли. Но, горе сърцата, народе! --------- години претворяване в живота на Проекта Ран-Ът и идеите на перестроечната върхушка в БСП Проектът Ран-Ът за преход на България към пазарна икономика е пред 10-годишен юбилей. Това е достатъчно време за обективни оценки. Главната е: Още през март-август 1990г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществен живот на България. 1. Определена е посоката на промените В увода на проекта е казано: България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара...(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към демократичния капитализъм, направили са редица важни стъпки по него, поискали са и външно съдействие. В същото време те лицемерно говореха за демократичен, за модерен и прочие социализъм. На два пъти милиони наивници им повярваха, даваха им гласове и власт, която те употребиха в мръсни игри. Чудно ли е защо така набързо се отърваваха от нея? Случайно ли е, че докладът на Р.Ран и Р.Ът е дълбоко скрит, а някои от верните им лакеи даже отричат неговото съществуване. Това е една от най-големите политически и социални измами в българската история! 2. България е хвърлена в гибелна приватизационна авантюра В програмата Ран и Ът е записано: Предизвикателствот на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и административна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени приватизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира. (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. 3. Разкрита е истината за приватизацията То е направено само с две изречения: Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация. (4-3) Процесът на приватизация, при който притежаваните от държавата средства и предприятия се прехвърлят на собственици и управители от частния сектор, предлага на България един стегнат начин за реформиране и преструктуриране на нейните промишлени предприятия...(4-3 Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Политическият й характер е обявен за постулат - истина, която не се нуждае от доказване; тези редове дават яснота на мъглявите понятия структурни реформи, преструктуриране на икономиката и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да грабнат държавните средства и предприятия. Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт. 4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията Пр Ран и Ът предписва: o Приемане на Закон за приватизация на държавната и на общинската индустрия.(4-3) Създаване на Агенция и на комисии по приватизацията.(4- Всеобща приватизация: България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите...(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата! o Светкавична приватизация: Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие.(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от тоталитарното време. o Използване на всички средства, включително и принудата: Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента.(4-11) рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам. 5. Обявени са процедурите за приватизацията (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: Заблудата за стратегическия сектор.(4-13)Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни по странна логика ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. Изключение направили само Ямайка и Аржентина... България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка.(4-17) Всъщност странна логика е прокарана в проекта Ран и Ът. В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател. Защо ни се предлага техния опит, а не например този на Полша, Чехия, Словакия и Унгария? o Като процедурен е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на мръсни пари. Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите.(4-20) Този дълъг цитат от програмата Ран и Ът добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за мръсните пари. Оказва се: Мръсни са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у иначе честни хора, въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; след това всичко е честно няма корупция, няма грандиозен грабеж на обществени ценности; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите. 6. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика Това са кратки, но ясни раздели в програмата Ран и Ът: България трябва незабавно да узакони свободното обръщение на чужди валути и да разшири и либерализира съществуващите валутни търгове.(5-1) България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки.(5-1)Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама.(5-9) А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж - б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената шокова терапия, каквато наскоро изпита Полша. Шоковата терапия има очевидни предимства, но има и някои жестоки страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й.(5-6) По-нататъшната реформа трябва да включва приватизацията на банките.(6-1) Съществуващата в България данъчна система не е пригодена за пазарна икономика.(8-9) В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия.(8-7) За промени в Конституцията и в други основни държавни документи В действителност проектът Ран и Ът направо предлага Модел за Конституция на Народна република България.(7-20) В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране.(8-7) Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих.(8-4) Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България.(9-22) Като следва тази философия, проектът Ран и Ът предлага основни изменения и в Конституцията на НРБ, и в Указ 56. Някои от тях са: o Да се отмени чл.16 от Конституцията на НРБ, който ограничава Собствеността върху полезните изкопаеми, естествените източници на енергия, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфа, телефоните, радиото, телевизията, горите, водите и пътищата с национално значение единствено като държавна.(9-18) Да се отмени ал.1 от чл.29 на Конституцията на НРБ, която дава на държавата изключителното право да се занимава с някои стопански дейности - В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност.(9-19) Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ - Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика.(9-18) Социалното дело Това е разделът в проекта Ран и Ът, който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи.(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка!). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели.(13-3) През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара - несигурност и пазарни цени.(13-3) 9. Селско стопанство Прив на земята... накрая счита се, че е изключително важно процесът на приватизация да мине бързо. Стопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производствен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията, би било трагично. Затова се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се вземат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разпределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един сезон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията.(17-3) Тази извадка от проекта Ран и Ът разкрива неговата философия и практика в един от главните отрасли на България - селското стопанство. Вижда се коренът на последвалата трагедия - неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране. З от проекта Ран и Ът То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки, на които съвсем телеграфно се спряхме по-горе: 1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия. Към 1988-1989 година: o Външният ни стокообмен се изравни с националния доход; o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си; o Експортът доближи 20 % от обществения продукт; o Търгувахме с повече от 10 страни; o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си; o Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара. Какв ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта За икономически растеж и преход към пазарна икономика, обаче няма и дума по тях. 2. Липсва анализ по външния ни дълг Единственото казано е: България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.). За чуждите задължения към България е казано: Другите държави дължат на България около 2,6 млрд.долара, но за жалост перспективите тези пари да се издължат, не са големи. Най-големият длъжник на България е Ирак - с 1,2 млрд.долара, които се изплащаха в доставки на нефт преди развитието на кризата в Персийския залив... (5-3). И тук крупни въпроси не са получили отговор: o Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989? o Какви са пътищата за бързото му погасяване? o Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум? o Кой и за какво пропиля резерва? o Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада Ран и Ът се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика? * статия съдържа главно извадки от проекта Ран и Ът. От тях читателите могат да получат макар и бегла представа за този мистериозно изчезнал труд. Едно от най-характерните явления около него е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен. В десетилетието на много думи и малко сътворено това е многозначително явление. За съжаление причината не е в съзидателната му сила. Обратно, проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли: А. По приватизацията на държавната собственост o 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!); o Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси; o 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие, с изплащане на премии при изпълнението му; o Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост; o Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила; o Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години. Приватиза взрив унищожи материалната база на цялата индустрия! Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма продажба с опрощаване на дълговете, с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете Студена, Батошево и Бързия. Днес това е невъзможно. А можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация: Да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г.15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. За да приберат вземанията си, те щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика - собственик на предприятието-длъжни става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка ще бъде за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота. Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика. Б. Реформата, включваща приватизация на банковата система Тази мъглява препоръка на проекта Ран и Ът роди пълен банков хаос: o Унищожени бяха стабилни банки; o Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми; o В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми; o От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери. Банков взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители. Не може съставителите на проекта да не знаят, че: o Фирмите - производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки; o Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка; o Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранния партньор на нашата фирма и прекратява за месеци, а често и завинаги, договорени сделки, затваря трасирани пазари. В. Паричната реформа по проекта Ран и Ът включва: o Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар; o Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар, затворен половин век в парникови условия за такива операции; за бедния ни стоков пазар и за нестабилната ни парична единица. Предизвикана бе смъртоносна ситуация от внезапна свръхдопустима кислородна доза, подадена уж за здраве, и този обратен ефект не е възможно да не е бил познат на експертите, съставители на проекта. Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до: o Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти; o Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара; o Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари; o Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество. Ц десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия либерализиран подход. Г. Социалните реформи Проектът Ран и Ът съветва: o Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих; o При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи; o Да се премахне понятието кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се; o Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната - следователно и в голяма степен от социалната сфера; Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив. o Безработните надхвърлиха 700 хиляди души; o Образователната система е в колапс; o Медицинското обслужване рухна; o Чистата околна среда е мираж; o Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото; o Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери; o Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера; o Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания. o Случи се и непредвиденото в проекта - смаляване на нацията с 500 хиляди млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000. Тези четири взрива, заложени от проекта Ран и Ът в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години демократична власт на червени, сини и други т.нар.политически сили. Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка. ПОСЛЕСЛ всеки е длъжен да помисли и за нещо друго: не са ли личното му безучастие и собствената незаинтересованост към съдбините на България онзи неназован в проекта Ран-Ът разрушителен лост на разгрома, на който разчитаха архитектите на разрухата? И ако има доблестта да назове по име своя грях, ще продължава ли да бъде съучастник в планираното убийство на България? И ако се отказва от това пъклено съучастие, готов ли е да направи решителната крачка, която да отхвърли удобното покривало на анонимното му живуркане, да запуши с восък ушите си за омайните сирени на лъжата, с която го примамват откровено сините и го лъжат червените властници? И да издигне глас за ново бъдеще и за нова България! Не направи ли това, може да се сърди само на себе си. Мъртвата хватка на победилите реалности вече му е отворила коридора към виртуозно жестоката скотобойна на утрешния ден. Все още не всичко е загубено. Все още по-многото зависи от нас, българите. Дори да оцелеят някои меркантили, децата им ще ги убият с камъни. Заради бъдещето, което сме им осигурили с незаинтересоваността си, с безразличието си. ------------- на българските икономисти, участвали в Проекта Ран - Ът 1. Професор Иван Ангелов - старши икономически съветник на министър-председател Венцислав Антонов (ВИИ Карл Маркс) 2. Румен Аврамов - Икономически институт, БАН 3. Валери Борисов - юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането 4. Д-р Венцислав Димитров - Икономически институт, БАН 5. Д-р Генчо Димов - старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки 6. Стою Дулев - заместник-министър на икономиката и планирането 7. Д-р Никола Гълабов - Икономически институт, БАН 8. Професор Илия Георгиев - Икономически институт, БАН 9. Д-р Румен Георгиев - генерален директор, Минералбанк 10. Димитър Костов - заместник-министър на финансите 11. Д-р Иван Костов - ВМЕИ Ленин 12. Емил Хърсев - ВИИ Карл Маркс 13. Татяна Хубенова - Икономически институт, БАН 14. Д-р Димитър Иванов - Икономически институт, БАН 15. Професор Лилия Каракашева - главен директор, Министерство на външноикономическите връзки 16. Д-р Найден Найденов - заместник-министър на икономиката и планирането 17. Д-р Невяна Кръстева - научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки 18. Георги Панков - заместник-министър на икономическата реформа 19. Професор Огнян Панов - директор, Институт по държавно и стопанско управление 20. Атанас Папаризов - генерален директор, Министерство на външноикономическите връзки 21. Д-р Огнян Пишев - старши икономически съветник на президента 22. Д-р Иван Пушкаров - Икономически институт, БАН 23. Професор Димитър Шопов - заместник-председате Комитет по труда и социалното осигуряване 24. Боян Славенков - Икономически институт, БАН 25. Професор Стефан Стоилов - министър на икономическата реформа 26. Професор Милчо Стоименов - ВИИ Карл Маркс 27. Професор Тодор Вълчев - Икономически институт, БАН 28. Христина Вучева - Научно-изследователс институт, Министерство на финансите 29. Венцислав Антонов - ВИИ Карл Маркс

Досие за убийството на България Новата икономическа олигархия в България и нейните външни поддръжници винаги са изпитвали атавистичен страх от съществуването на една мощна, националноотговорна лява формация в България. Зад такъв тип партия би застанала огромна част от доведеното днес до просешка тояга население в страната и би бил спрян процесът на продължаващото вече десетгодишно разграбване на многомилиардното богатство, натрупано в България по времето на Тодор Живков. Борбата за материалното наследство, оставено от епохата на оплювания днес държавен социализъм започва още в първите седмици след преврата на 10 ноември 1989 г. Тя преминава не само през фронта на обезкръвяващите вътрешнопартийни битки за надмощие, в които се ритаха атовете на перестроечния елит Луканов, Младенов, Атанасов и Лилов. Тя има своите корени и своята логистична подкрепа и подготовка в позабравената днес далавера, наречена Кръгла маса. Има и своите позорни информационни рубежи, когато Голямата лъжа и Голямата манипулация търсиха и намираха своите скъпо платени наемници, които им служат и досега. Днес все повече хора разбират, че по времето, когато целият български народ бе заливан с помията на полуистини и откровени лъжи, когато понятията за добро и зло бяха по дяволски подменени, когато пропагандната пяна налагаше до втръсване понятия като демократична социалистическа държава и повече социализъм, по върховете на партийната и държавна власт посветените в един заговор срещу България подличко са се подхилвали. Но трябваше да минат години, докато известното само на тесния кръг заговорници придобие своите видими юдински проявления и отвори очите на хората. И ако днес България е в руини и е върната със 100 години назад в своето развитие, ако днес са унищожени всички социални завоевания на народа ни, добити с толкова труд и лишения, ако нацията измира и ако се топи интелектуалният й и културен потенциал, а богатите стават все по-нагли и отчуждени от болките и неволята на народа, то значи, че трябва да се потърсят фундаментите на това всеобхватно зло. В брой 6 от 15 октомври 1996 г. Зора, първа и единствена в българския печат, повдигна булото на зловещия заговор. Те първи нарушиха табуто върху същинските цели на една огромна интелектуална територия, осеяна със законодателни мини и вълчи ями от забрани, които рушат българската икономика и сриват всяка държавна власт. Докладът върху Проекта Ран-Ът, така се нарича този документ, е изработен от 34 американски съветници и 29 български икономисти под ръководството на Ричард Ран и Роналд Ът при пълното съдействие на Националната камара на САЩ. Той става факт през втората половина на 1990 г., а писмото, зад гърба на обикновените симпатизанти на социалистическата идея, зад гърба на партийните членове от БСП и зад гърба на целия български народ, с което е поискана методическа помощ за построяването на демократичния капитализъм, е отправено, по признанията на самия Ричард Ран, от първото правителство на покойния Андрей Луканов. Задачата, която американският екип и българските му помагачи тогава е трябвало да изпълнят е формулирана във въведението на обемистия том. Ричард Ран пише: По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица стъпки в тази насока, но има да се вършат още много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към фондацията на Националната камара на САЩ. По времето, когато се изработва въпросният план, който под формата на полезни икономически наставления доведе до стопанското, културното и духовното съсипване на България, в партийната централа се пише програмата на БСП за предстоящите избори. В нея черно на бяло е записано, че България трябва да бъде демократична социалистическа държава. Интересно е да се знае, че след утвърждаващото слово на министър-председател Луканов Докладът по Проекта Ран-Ът е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите. Година по-късно словото на министър-председател не може да се намери и цитира, както и самият доклад. Днес е късно да се питаме защо и с цената на какво всеки един от хората, които са знаели какво пише в него, се е съгласил да мълчи, но затова пък е напълно ясно кога е забъркана и как се посипа над България душещата ни синьо-червена мъгла. Забележително е, че от страна на българските икономисти, участвали в изработването на най-стриктно спазвания през последните десет години документ, днес можем да различим твърде познати имена. От страна на БСП: проф.Иван Ангелов - тогава главен икономически съветник на министър-председател Луканов, а по-късно също главен икономически-съветни на министър-председател Жан Виденов, уволнен от него след неколкомесечно съветване; Димитър Костов - зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, по-късно министър в правителството на Жан Виденов, а по- настоящем банкер; Атанас Папаризов и проф.Стефан Стоилов - бивши Луканови министри и несменяеми депутати от страна на БСП и до днес. В екипа участват още бившите зам.-министри от същото правителство на Луканов - Стойо Дулев, Найден Найденов, Георги Петков, Димитър Шопов. От страна на СДС с американските съветници работят също до болка познати имена: Иван Костов - министър на финансите в две правителства и бивш министър-председател Венцеслав Димитров - несменяем народен представител; Огнян Пишев - бивш посланик в Съединените щати; Боян Славенков - бивш съветник на президента Желю Желев и понастоящем шеф на приватизационен фонд; Иван Пушкаров - бивш министър и икономически референт. В този българо-американски екип участват още и видните деятели на реформата - Тодор Вълчев, дългогодишен председател на Българската национална банка и според посветени - архитект и на разрухата в българското банково дело; Румян Георгиев, бивш председател на Минералбанк, а понастоящем собственик на застрахователно дружество Европа; Христина Вучева, бивш министър, Венцеслав Антонов, Димитър Иванов и пр. Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са всичко, което се готви за България чрез тази програма. Но са сложили своите имена, без страх, че някога може да им бъде потърсена отговорност. Но на какво са разчитали и с какво ли са утешавали съвестта си? Известно е обаче - цял народ за цял живот не може да бъде излъган. В този и в следващия брой сътрудникът, консултантът и съмишленикът на Нова Зора инж.Иван Пехливанов ще проследи географията на раните в снагата на България като своеобразно досие за десетгодишното действие на един план за нейното убийство. Пък който има глава, да мисли. Но, горе сърцата, народе! --------- години претворяване в живота на Проекта Ран-Ът и идеите на перестроечната върхушка в БСП Проектът Ран-Ът за преход на България към пазарна икономика е пред 10-годишен юбилей. Това е достатъчно време за обективни оценки. Главната е: Още през март-август 1990г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществен живот на България. 1. Определена е посоката на промените В увода на проекта е казано: България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара...(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към демократичния капитализъм, направили са редица важни стъпки по него, поискали са и външно съдействие. В същото време те лицемерно говореха за демократичен, за модерен и прочие социализъм. На два пъти милиони наивници им повярваха, даваха им гласове и власт, която те употребиха в мръсни игри. Чудно ли е защо така набързо се отърваваха от нея? Случайно ли е, че докладът на Р.Ран и Р.Ът е дълбоко скрит, а някои от верните им лакеи даже отричат неговото съществуване. Това е една от най-големите политически и социални измами в българската история! 2. България е хвърлена в гибелна приватизационна авантюра В програмата Ран и Ът е записано: Предизвикателствот на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и административна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени приватизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира. (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. 3. Разкрита е истината за приватизацията То е направено само с две изречения: Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация. (4-3) Процесът на приватизация, при който притежаваните от държавата средства и предприятия се прехвърлят на собственици и управители от частния сектор, предлага на България един стегнат начин за реформиране и преструктуриране на нейните промишлени предприятия...(4-3 Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Политическият й характер е обявен за постулат - истина, която не се нуждае от доказване; тези редове дават яснота на мъглявите понятия структурни реформи, преструктуриране на икономиката и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да грабнат държавните средства и предприятия. Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт. 4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията Пр Ран и Ът предписва: o Приемане на Закон за приватизация на държавната и на общинската индустрия.(4-3) Създаване на Агенция и на комисии по приватизацията.(4- Всеобща приватизация: България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите...(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата! o Светкавична приватизация: Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие.(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от тоталитарното време. o Използване на всички средства, включително и принудата: Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента.(4-11) рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам. 5. Обявени са процедурите за приватизацията (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: Заблудата за стратегическия сектор.(4-13)Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни по странна логика ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. Изключение направили само Ямайка и Аржентина... България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка.(4-17) Всъщност странна логика е прокарана в проекта Ран и Ът. В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател. Защо ни се предлага техния опит, а не например този на Полша, Чехия, Словакия и Унгария? o Като процедурен е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на мръсни пари. Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите.(4-20) Този дълъг цитат от програмата Ран и Ът добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за мръсните пари. Оказва се: Мръсни са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у иначе честни хора, въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; след това всичко е честно няма корупция, няма грандиозен грабеж на обществени ценности; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите. 6. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика Това са кратки, но ясни раздели в програмата Ран и Ът: България трябва незабавно да узакони свободното обръщение на чужди валути и да разшири и либерализира съществуващите валутни търгове.(5-1) България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки.(5-1)Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама.(5-9) А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж - б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената шокова терапия, каквато наскоро изпита Полша. Шоковата терапия има очевидни предимства, но има и някои жестоки страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й.(5-6) По-нататъшната реформа трябва да включва приватизацията на банките.(6-1) Съществуващата в България данъчна система не е пригодена за пазарна икономика.(8-9) В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия.(8-7) За промени в Конституцията и в други основни държавни документи В действителност проектът Ран и Ът направо предлага Модел за Конституция на Народна република България.(7-20) В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране.(8-7) Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих.(8-4) Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България.(9-22) Като следва тази философия, проектът Ран и Ът предлага основни изменения и в Конституцията на НРБ, и в Указ 56. Някои от тях са: o Да се отмени чл.16 от Конституцията на НРБ, който ограничава Собствеността върху полезните изкопаеми, естествените източници на енергия, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфа, телефоните, радиото, телевизията, горите, водите и пътищата с национално значение единствено като държавна.(9-18) Да се отмени ал.1 от чл.29 на Конституцията на НРБ, която дава на държавата изключителното право да се занимава с някои стопански дейности - В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност.(9-19) Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ - Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика.(9-18) Социалното дело Това е разделът в проекта Ран и Ът, който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи.(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка!). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели.(13-3) През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара - несигурност и пазарни цени.(13-3) 9. Селско стопанство Прив на земята... накрая счита се, че е изключително важно процесът на приватизация да мине бързо. Стопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производствен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията, би било трагично. Затова се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се вземат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разпределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един сезон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията.(17-3) Тази извадка от проекта Ран и Ът разкрива неговата философия и практика в един от главните отрасли на България - селското стопанство. Вижда се коренът на последвалата трагедия - неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране. З от проекта Ран и Ът То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки, на които съвсем телеграфно се спряхме по-горе: 1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия. Към 1988-1989 година: o Външният ни стокообмен се изравни с националния доход; o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си; o Експортът доближи 20 % от обществения продукт; o Търгувахме с повече от 10 страни; o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си; o Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара. Какв ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта За икономически растеж и преход към пазарна икономика, обаче няма и дума по тях. 2. Липсва анализ по външния ни дълг Единственото казано е: България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.). За чуждите задължения към България е казано: Другите държави дължат на България около 2,6 млрд.долара, но за жалост перспективите тези пари да се издължат, не са големи. Най-големият длъжник на България е Ирак - с 1,2 млрд.долара, които се изплащаха в доставки на нефт преди развитието на кризата в Персийския залив... (5-3). И тук крупни въпроси не са получили отговор: o Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989? o Какви са пътищата за бързото му погасяване? o Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум? o Кой и за какво пропиля резерва? o Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада Ран и Ът се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика? * статия съдържа главно извадки от проекта Ран и Ът. От тях читателите могат да получат макар и бегла представа за този мистериозно изчезнал труд. Едно от най-характерните явления около него е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен. В десетилетието на много думи и малко сътворено това е многозначително явление. За съжаление причината не е в съзидателната му сила. Обратно, проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли: А. По приватизацията на държавната собственост o 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!); o Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси; o 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие, с изплащане на премии при изпълнението му; o Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост; o Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила; o Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години. Приватиза взрив унищожи материалната база на цялата индустрия! Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма продажба с опрощаване на дълговете, с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете Студена, Батошево и Бързия. Днес това е невъзможно. А можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация: Да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г.15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. За да приберат вземанията си, те щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика - собственик на предприятието-длъжни става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка ще бъде за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота. Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика. Б. Реформата, включваща приватизация на банковата система Тази мъглява препоръка на проекта Ран и Ът роди пълен банков хаос: o Унищожени бяха стабилни банки; o Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми; o В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми; o От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери. Банков взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители. Не може съставителите на проекта да не знаят, че: o Фирмите - производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки; o Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка; o Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранния партньор на нашата фирма и прекратява за месеци, а често и завинаги, договорени сделки, затваря трасирани пазари. В. Паричната реформа по проекта Ран и Ът включва: o Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар; o Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар, затворен половин век в парникови условия за такива операции; за бедния ни стоков пазар и за нестабилната ни парична единица. Предизвикана бе смъртоносна ситуация от внезапна свръхдопустима кислородна доза, подадена уж за здраве, и този обратен ефект не е възможно да не е бил познат на експертите, съставители на проекта. Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до: o Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти; o Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара; o Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари; o Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество. Ц десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия либерализиран подход. Г. Социалните реформи Проектът Ран и Ът съветва: o Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих; o При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи; o Да се премахне понятието кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се; o Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната - следователно и в голяма степен от социалната сфера; Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив. o Безработните надхвърлиха 700 хиляди души; o Образователната система е в колапс; o Медицинското обслужване рухна; o Чистата околна среда е мираж; o Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото; o Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери; o Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера; o Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания. o Случи се и непредвиденото в проекта - смаляване на нацията с 500 хиляди млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000. Тези четири взрива, заложени от проекта Ран и Ът в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години демократична власт на червени, сини и други т.нар.политически сили. Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка. ПОСЛЕСЛ всеки е длъжен да помисли и за нещо друго: не са ли личното му безучастие и собствената незаинтересованост към съдбините на България онзи неназован в проекта Ран-Ът разрушителен лост на разгрома, на който разчитаха архитектите на разрухата? И ако има доблестта да назове по име своя грях, ще продължава ли да бъде съучастник в планираното убийство на България? И ако се отказва от това пъклено съучастие, готов ли е да направи решителната крачка, която да отхвърли удобното покривало на анонимното му живуркане, да запуши с восък ушите си за омайните сирени на лъжата, с която го примамват откровено сините и го лъжат червените властници? И да издигне глас за ново бъдеще и за нова България! Не направи ли това, може да се сърди само на себе си. Мъртвата хватка на победилите реалности вече му е отворила коридора към виртуозно жестоката скотобойна на утрешния ден. Все още не всичко е загубено. Все още по-многото зависи от нас, българите. Дори да оцелеят някои меркантили, децата им ще ги убият с камъни. Заради бъдещето, което сме им осигурили с незаинтересоваността си, с безразличието си. ------------- на българските икономисти, участвали в Проекта Ран - Ът 1. Професор Иван Ангелов - старши икономически съветник на министър-председател Венцислав Антонов (ВИИ Карл Маркс) 2. Румен Аврамов - Икономически институт, БАН 3. Валери Борисов - юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането 4. Д-р Венцислав Димитров - Икономически институт, БАН 5. Д-р Генчо Димов - старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки 6. Стою Дулев - заместник-министър на икономиката и планирането 7. Д-р Никола Гълабов - Икономически институт, БАН 8. Професор Илия Георгиев - Икономически институт, БАН 9. Д-р Румен Георгиев - генерален директор, Минералбанк 10. Димитър Костов - заместник-министър на финансите 11. Д-р Иван Костов - ВМЕИ Ленин 12. Емил Хърсев - ВИИ Карл Маркс 13. Татяна Хубенова - Икономически институт, БАН 14. Д-р Димитър Иванов - Икономически институт, БАН 15. Професор Лилия Каракашева - главен директор, Министерство на външноикономическите връзки 16. Д-р Найден Найденов - заместник-министър на икономиката и планирането 17. Д-р Невяна Кръстева - научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки 18. Георги Панков - заместник-министър на икономическата реформа 19. Професор Огнян Панов - директор, Институт по държавно и стопанско управление 20. Атанас Папаризов - генерален директор, Министерство на външноикономическите връзки 21. Д-р Огнян Пишев - старши икономически съветник на президента 22. Д-р Иван Пушкаров - Икономически институт, БАН 23. Професор Димитър Шопов - заместник-председате Комитет по труда и социалното осигуряване 24. Боян Славенков - Икономически институт, БАН 25. Професор Стефан Стоилов - министър на икономическата реформа 26. Професор Милчо Стоименов - ВИИ Карл Маркс 27. Професор Тодор Вълчев - Икономически институт, БАН 28. Христина Вучева - Научно-изследователс институт, Министерство на финансите 29. Венцислав Антонов - ВИИ Карл Маркс