Коментари - Отрязаха с флекс най-високата фигура на ПСА, кран пое ръката на войника, вдигнала автомат (снимки) | Днес.dir.bg

И русофобите и русофилите повечето нямате никакви знания и не правите разлика между СССР и Русия. СССР е създадено след майдан от Ленин ,Ленин е подкрепян от запада, Русия е пълна противоположност на СССР, Путин е пълна противоположност на Ленин. Ленин е за Русия, същото което е Зеленски за Украйна - един боклук, човек на запада

бутай

Не го ли обявихте Путин за умрял поне пет пъти досега и се радвахте и накрая останахте посрани?

На плочата на паметника пише “на съветската армия”, не на 3 украински фронт. Взимайте си и тая опорка, и чемодан вокзал Москва

Той отдавна е мъртър при атентат, първия двойник също умря отровен, този по снимките е втория двойник. Като убият и него не знам какво ще правят защото не са намерили друг приличащ на Путя.

ама е щъкаш ...

Защо са ампутирани ръката? Нали лъготеха че ще запълват цепнатините! Интересен конфликт-бащите на тези, които са против ПСА с младежки плам са манифестирали и пред Живков!

Отново и отново виждаме напълно обезумелите, човеконенавистни, сатанински, профашистки свине в действие, този път в центъра на София.

Ето го и поредния малоумник оправдаващ зверствата на САЩ срещу българите. Абе малоумник - война са обявили тогавашните продажници в парламента, а не народа - също като сега, ясно ли е олигофрен?

ама си траеш

....

Група Юг атакува Украйна, Кавказ и Грузия. Хитлер изпраща части от Група Център да се присъедини към група Юг. Следва Сталинград. НО. Редник не може да е Генерал.

абе вие луди ли сте да мислите , че ще ви пазя тая кочина ... утре по малко от 50 евро не взимам

и добре работи

Ама вярно ли са му отрязали карабината?

Със СССР. Става въпрос за група армии "Украински трети фронт". Те ни окупират. Това е историчеки факт. Те са част от СССР и окупационните войски всъщност са украинци. И паметника е на украинци. Не на русняци, а на украинци. В СССР.

а евро ?

В моята Родина обезумели, човеконенавистни, сатанински, профашистки свине са само комунистите и продалите се на Русия изменници.

даващ 10 евро на митничара и вкарваш 10 кг

Чак ми става мъчно колко се безпомощни. Сполай ни, вата.

Е що тогава руските прасета квичат толкова?

Кмете, поне в един град да имахте кмет от възграждане, нямаше да се стигне дотук, нали? Ама как ви боли!

Това е изстория....такава е историята, нещо минало...?????????????

Друзя, тьотя митрофановна ги раздава пред руското посолство, спешите, бъйстра!

Дека ше мочаме?

През посочения времеври период СССР е съставен от 15 "независими републики". Понеже, те са най-големи по територия се възприемат като "държава правоприемник". Народат ви е незначителен пълнеж на гробове.

Мисълта ми е че и русофобите и русофилите, които не правите разлика между СССР и Русия сте пълни олигофрени. Едните се страхуват от нещо което го няма - СССР, а другите искат да се върне нещо,което вече се провали - тия дето тъгуват по соца. И двете групи обикновено са дърти тъпанари над 50 те. За щастие младите подкрепят сегашна Русия - капиталистическа Русия, а не СССР. СССР фалира и беше създадено от запада с цел да имат враг и да оправдаят огромни харчове пред малоумните си данъкоплатци. Уж имало желязна завеса ама тя била само за долните слоеве иначе корекоми, долари, децата на запад учили, а запада пък пазарял евтина газ - ебати и цирка.

барабар с шмайзер може да запълни много нацистки задници!

Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.

...

Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Издигане и падение в комунистическа България Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков. През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Реабилитация и смърт Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21]. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: „ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “ Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“. Вижте също Петър Главинчев Александър Главинчевски Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42 Бележки Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.). Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015. Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320. Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589. Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013. Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев. Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336. „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192 Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131). Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“). Портал „Македония“ Портал „Македония“ Категории: Членове на БКПБългарски революционери от МакедонияБългарски офицери от МакедонияГлавен щаб на НОВАКомандири на въстанически оперативни зони на НОВАРодени в ОхридПротогеровистиРенегати от ВМОРО и ВМРОДепутати от Народното събрание на БългарияГенерал-майори от НРБДейци на ВМРОБългарски убийциБългарски политици от МакедонияПочинали в СофияЧленове на ЦКРК на БКПБългарски комунисти до 1944 годинаДейци на Македонското студентско дружество „Вардар“Починали от ракБългарски имигранти от Македония в София Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2023 г. в 11:44 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.

Ама как така ще събаряте паметника на поробителя?

Спри д дългия спам, никой не го чете.

А сега този ФЕТИШ НА ТЪРГ а парите за детски градини.

Копейките загубиха най-важната битка от основаването на партията им. И не знаеха какво да правят, и сега не знаят - само псувни, квичене, клетви (които ще им се върнат до девето коляно), и истерия. Розовите комсомолци им бутнаха пред очите идола, на който се кланяха, и сега вече са ненужни на Москва. Един паметник не успяха да защитят, камо ли да изпълняват поръчките на Москва.

На вас само пълнени задници са ви в мечтите. Един Москвич не можахте да сделате.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други. Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.[1] През 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД.[2] Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаване[3]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.

си отворко отвсекъде, 100% си падаш и по големи паламарки да ти запълват дупките. Предполагам че си започнал да се отваряш в някой градски кенеф още по времето на соца.

Ах как ли боли да ви го отпери вашето момче, нали?

И сега какво стана ,за руслямците и ние станахме нацисти.Знапи спешно всички с руско самосъзнание трябва да се изпратят обратно в кочината,поради опасност от терористични атаки от тяхна страна.

Колко си отчаян, вместо да спамиш тука бегай да заваряваш шмайзера

Просто си нямаш на идея в каква разпадаща се кочина живееш, педер! Без чест, без достойнство, на колене, със свалени гащи и гълтайки негърско-краварско семе.

комунисти се правят на демократи

Да бе руски,всеки,който не иска да живее я рускии мир е нацист.

лапа

има колония

Сами ни обявиха за враждебна държава а и няма да стоят паметници на враждебни армии тук.

да знаете