Коментари - МВнР няма да има протестна нота към Русия заради "скандала с Кирил и Методий" | Днес.dir.bg

Мисля, че бъркаш, че " Гражданский шрифт" е съставен в Холандия. Съставен е в Русия от ескизите на един щабен чертожник на име Куленбах по идея на ПетърI. А в Холандия са поръчани буквите за печатарската машина /може и повече комплекти да са поръчани, не знам точно/. „Геометриа славенски землемерие“ – първата книга, набрана с набора букви от въпросния граждански шрифт.

щото четат по пет реда. при това само в някой портал.

и пиши като Пушкин и Достоевски, кой ти пречи?

На кирилица пишем не само ние, но и сърбите, македонците, украинците, беларусите, руснаците и много от бившите съветски републики. Разпространението на кирилицата в Азия е принос на руснаците, а разпространението й на Балканите и в самата Украйна и Русия е до голяма степен дело на българи. Жалко е че стигнахме до там да се караме за нещо, в което трябва да сме единни и сплотени, едно благородно и свято дело. Да дариш писменост и познания, достъп до информация. Въпросът както винаги е, кой има интерес да всява този раздор. А че сме смотани славяните и се оставяме да ни манипулират и скарват от време оно е ясно. Иначе днес щяхме да пишем много повече славянски народи на писмеността на Кирил и Методий или на техните ученици.

учи се на толерантност от мене, ясно?

с омразата и болното самолюбие.

до Новата история на руснаците.Коя Нова история ? Ами това е историята започнала след разпада на "великия" СССР при Горбачов.В ония времена преди нея , по стечение на обстоятелствата ,работех с руски военни специалисти и бях шокиран от твърденията им,че азбуката на която четат и пишат е създадена от .............Ленин.И това те го твърдяха убедено и разпалено се стараеха да ме убедят,че е така.Ха,ха,ха ! Удивен от промитите им мозъци, на мен не ми оставаше нищо друго, освен да си замълча.До къде ,беше ги докарал комунизма ?

какво общо има НЕсъществуващата към втората половина на 9-и век руСска кочина, с азбуката ?! кирил и методи създават т.н. глаголица малко по-късно, техните ученици климент и наум, променят глаголицата , адаптирайки я към българският език, за да може по-лесно да се превеждат гръцки книги на български. в този и вид, тя достига до киевска рус /която няма нищо общо с днеш раССия/. и се пита в задачата - какво общо рассия тук, като самата расссия се появява , като такава на картата на света през 15-и век?! уникално е блядското явление : - крадат stg44 /даже сържат в плен автора му, който им дава всичките си идеи/ и после казавт , че някакъв смешен колхозник с завършен 9-и клас бил "измисли" "великият" тежък, неточен и силнооткатен автоват - крадат уникалният "валтер" и викат, ама ние направихме "макаров" - крадат букви, които са 700 години по-стари от тях и викат - ние "дадохме" на света азбуката тва два ге хванеш, до стената ... и пълен пълнител ! това заслужават , боклуците му с боклуци! пп е то за тва бсп няма да спечели избори още поне 50 години, - че то там само руски проксита!

през 87-а година, когато бях студент там....

са от Британика, това е чуждата истина за славяните. дори уикипедия е по-достоверен източник. аман от чуждопоклонничество.

Вчера писах във форума, че някой в нашата държава умишлено търси повод за скандал с Русия. Казаното от руснаците във въпросната изложба по повод св.св. Кирил и Методий по никакъв начин няма връзка с България, че да пращаме протестни ноти или каквато и да е друга форма на протест. Константин Философ е висш византийски дипломат и етническия му произход няма нищо общо с мисията във великоморавия. През 862 г. двамата братя, по поръка на византийския император и по искане на великоморавския княз Ростислав са натоварени да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия.

дори имената на солунските братя пишеш с малка буква. не си въобразявай, че ще ти чета бълнуванията.

са абсолютно безинтересни. прости има навсякъде.

излишно си губиш времето с необразовани и мързеливи хора, четящи само в интернет. остави ги да си показват простотията, нека бъдем толерантни към необразованиета тролове.

Вчера писах във форума, че някой в нашата държава умишлено търси повод за скандал с Русия. ---- с нас търи путлер, при това от 6 години насам! защо си мисли, че българия ще му играе по свирката! но няма да му играе - ни ръководството, нито българите ще играем по свирктата на тия колхозници! не ги щем, под никаква форам! точка! баста! до тук беше!

Кирилицата е изготвена на основата на гръцката азбука/както и латиницата/, а гръцката на основата на финикийската азбука. Глаголицата няма нищо общо със тези азбуки. Съвременната българска писменост е следствие на реформираната кирилица от Петър Велики. С цел опростяване писането с цел ло-масова достъпност, както и по-лесно изготвяне на печатни знаци, Петър Велики възлага на холандски печатари тази задача. така че благодарение на руския император днес пишем и четем на славянски. А не на латиница, както бе замислил Петър Стоянов по внушение на покровителя му Сорос.

През 862 г. двамата братя, по поръка на византийския император и по искане на великоморавския княз Ростислав са натоварени да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. --- и малко по-ксно, след смъртта му, неговите ученици климен и наем, в преславската книжовна школа, създават преработен вариант на глаголицата, наречена кирилица, на името на учителят им! и се пита в задача - нерде тук раССия, в цялата тази схема? НЯМА Я НИКАКВА И ПО НИКАКЪВ НАЧИН! ЛАПАЙТЕ ДЕДОВИЯ, БЛЯДОВЕ СКАПАНИ ... ПРИ ТОВА ДЕБЕЛ ГО ЛАПАЙТЕ И СЕ ПОТАПЯЙТЕ В ТАЙГАТА НАСМУКАНИ СЪС САМОГОН ОТ МЪКА!

Ние българите знаем едно: Путин е мя́гкий знак, где называется «ер малък"..ха.ха.ха трудно можеш да го забележиш затова злобее..ха.ха.ха

комунде лайняно, като ти чета отговора, май аз съм ти го наврял дълбоко, та чак пищиш от болка! Долнопробна, червена отрепка!

Да бе и понеже мужиците са били вечно пияни, първият печетар на тази машина на Петър първи е измислил буквата Н, понеже е завъртял хоризонтално чертичката в пияно състояние. :) Иначе Н в оригиналната кирилица се пише N като латинската буква.

Пропускаш, че изложбата касае Кирил и Методий - руснаците представят материали за тях. Ти толкова се отнесе в злобата, че отиде при други личности, за които въобще не става дума. Вземи и се концентрирай в темата, не злобей излишно, че така се стига в болницата - личен съвет.

Фактът, че Климент охридски съставя нова азбука показва слабостите на глаголицата. Кирил и Методий са били добри дипломати и са защитили брилянтно в Рим правото на народите да говорят на майчин език с бог и са се противопоставили на канона за триезичието в християнството. Те допринасят за признаването на славянският език за четвърти език, на който може да се проповядва християнството и аз мисля, че именно това е причината както Климент, така и българският княз, българите и руснаците да държат на връзката с Кирил и Методий и техната азбука. За да имат формално признанието на Рим, че имат право да проповядват в църквите си на този език. Защото ако не знаеш, в повечето християнски европейски държави дълги векове се проповядва на латински или гръцки. Да, Кирил и Методий са брилянтни философи, но азбуката им не отговаря на фонетичните особености на българския език и за това е преработена от учениците им, по поръчка на българския княз. И на учениците им дължим признателност, а името "кирилица" е формалност. .

Това е принос към печатния шрифт и няма нищо общо със съставянето на цяла азбука. Всички писмености претърпяват реформи след изобретяването на печатарските машини, защото е било трудно да се печата с ръкописни букви. И до ден днешен има голяма разлика между ръкописите и печатни букви в повечето езици. Българският не прави изключение. Мъжът ми е чужденец и с мъки научни българската азбука, но печатната, като види ръкописни букви и свят му се завива, това си почти нова азбука. Така че можем и да върнем на руснаците приносът им към кирилицата и да пишем на ръкописни букви, та дори и със стари, вече премахнати букви. За това сме хора, защото сме приспособими и способни да учим. Но достойнството си не даваме!

от кой кенеф изплува !

Е, че да ти отговоря. С четири реда от едно прекрасно стихотворение на велик български писател: Чети, чети! То чудо днеска прави туй дребно нещо под това небе, то мъртви буди, дава ум на здрави, туй второ слънце бог ни сам остави...

А скандалът с неграмотния ни министър-председател Боко Тиквата? Сигурно Кирил и Методий щяха да се обърнат в гробовете си, виждайки за кого са създавали писмо и четмо.

За какво изобщо спорим. Още от времето на създаването на азбуката и книжнината нашите старобългарски писатели са говорели за славяните, за славянските учители, за славянските книги, усещайке се като част от едно огромно множество, говорещо на език, понятен и разбираем за всеки един от това множество. С тях ли искаме да спорим? Или те не са знаели какви са, към кой народ принадлежат, на какъв език славят Бога? кЛИМЕНТ оХРИДСКИ, "Простронни жития на Кирил и Методий": ... А папата, като прие СЛАВЯНСКИТЕ КНИГИ, освети ги и ги положи в църквата на света дева Мария... След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят СЛАВЯНСКИТЕ УЧЕНИЦИ. И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на СЛАВЯНСКИ ЕЗИК; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден – в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха [Бога] на СЛАВЯНСКИ ЕЗИК... Константин-Кирил, ФилосоФ, "Проглас към Евангелието": Слушайте, цял СЛАВЯНСКИ НАРОДЕ, слушайте Словото, що от Бога дойде, Словото, що кърми душите човешки, Слово, що укрепва сърца и умове, Слово, подготвящо всички да познаят Бога. Константин Преславски, "Азбучна молитва": Лети сега и СЛАВЯНСКОТО ПЛЕМЕ. Към кръщение се обърнаха всички, които желаят да се нарекат твои хора; милостта твоя, боже, молят горещо. Черноризец Храбър, "За буквите": Прочее преди СЛАВЯНИТЕ нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] СЛАВЯНСКАТА РЕЧ с римски и с гръцки букви без устроение (...) Тези са СЛАВЯНСКИТЕ БУКВИ и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г (…) Обаче ако запиташ СЛАВЯНСКИТЕ АЗБУКАРЧЕТА, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света... И така, от средата на 9 век до 70-те години на 10 в. се говори и пише за славяни, славянски учители, славянски книги. Това е научен факт. Едва след падането на България под византийска власт през 971 г. започва "българизацията" на делото на Кирил и Методи. И това също е исторически факт. А когато фактите говорят, мълчат дори боговете. както е и факт, че България има право на това, защото реално тя е тази, която първа издига делото на първоучителите в държавна политика и му помага да оцелее.

То пък и да има какво ще стане ? Путин ще си го премести в другия крачол ли ?

Руските учени за първи път проведоха п роучване на руския генофонд. И бяха шокирани от резултатите. Включително и потвърждението на извода направен в нашите статии – “Държавата Моксел» (No14) и “Неруският руски език» (No12), че руснаците не са славяни, а рускоговорящи фини. “Руските учени приключ иха и са готови да публикуват първото мащабно изследване на генетичния фонд на руския народ. Публикуването на резултатите може да има непредвидими последици за Русия и за световния ред “ - така сензационно започва публикацията по темата в руското списание “ Власт”. Сензацията наистина е невероятна – много от митовете за руската нация се оказаха лъжа. Включително, се изясни, че руснаците генетично не са “източни славяни”, а фини.

кое ще мести....брадавицата ли..ха.ха

учехме наизуст "За буквите" на Черноризец Храбъ" България Ексклузивно ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР: „ЗА БУКВИТЕ" „Прежде убо словене не имеху книг, но чротами и резами четеху и гатааху, погани сущe”( „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки”) (източник Bulgaria News) И НЕ НИ БЕШЕ НИКАК ЛЕСНО НА НАС, ФИЛОЛОЗИТЕ СЛАВИСТИ (НЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА СЛАВИЯ, МАКАР ЧЕ СЪМ ФЕН НА ТИЯ НЕПОСТОЯННИ ЛЮДЕ). Когато се кръстиха, бяха принудени /да пишат/ славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или yaiaнie, или широта, или iадь, или ждоу или юность, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват "алфа", а той - "аз". От "а" започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той - по гръцките. Първата буква у евреите е "алеф", което ще рече "учение". Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето "алфа", което значи на гръцки "търси" вместо "търси учение". Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз". Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата. Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г. А СЕГА ЗА ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ДА СЕ ЗНАЕ И ДА СЕ ПОЧИТА И ТОЗИ човек. Кратко животоописание Черноризец Храбър - един от блестящите представители на старобългарската литература от т. нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали ХРАБЪР е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. Васил Златарски изказва хипотезата, че Черноризец Храбър и цар Цар Симеон са едно и също лице. Опит за биография В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история. Черноризец Храбър - страница от "За буквите".Знаменитото "Сказание за буквите", единственото съчинение, подписано с името му, се е радвало на необикновено голямо разпространение през цялото Средновековие и до ново време из обширната територия от южното до северното Бяло море. Многозаслужилият изследвач на Сказанието проф. К. М. Куев обнародва през 1967 г. два среднобългарски, два българо-руски, един българо-молдавски, един българо-сръбски, два неиздържано ресавски и шестдесет и три руски преписа на творбата от XIV до XIX в. През 1980 г. италианската българистка Алда Джамбелука-Коссова работи вече върху 80 преписа на "За буквите", а постоянно се откриват и нови. В същото време, за автора на тази много популярна, често преписвана творба, нито един средновековен писател не е оставил нито дума. И това е първата от загадките. Най-старият от достигналите до нас преписи на "Сказание за буквите" се съдържа в Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348 г. Но преписи, малко по-късни, от същата епоха или дори по-нови очевидно са по-близко до първообраза в съществени негови места, отколкото най-стария от преписите на творбата, за което ще стане дума по-долу. И това е друга загадка. По необходимост, поради липсата на каквито и да е други източници, принудени сме да черпим сведения за живота на писателя единствено от творбата му. Без съмнение, авторът на "Сказание за буквите" е бил черноризец, т.е. монах, най-низшата степен на църковната йерархия, т.нар. "малка схима". Да бъде държан на най-ниско стъпало в Църквата човек с толкова изумителна култура означава, че тогавашните църковни сановници не са ценили знанията и дейността на писателя. Храбър е име от славянски произход. Мнозинството от изследвачите на живота и делото на писателя приемат, че това всъщност е псевдоним. Противното становище на проф. К. М. Куев е незащитимо: според осветената от вековната традиция практика на Църквата приемащият монашеството е длъжен да се откаже от всичко земно, в т.ч. и от светското си име, от което може да запази по желание само първата му буква, като си избира ново духовно име от Библейската евангелската или раннохристиянската ономастика. Славяните, като неофити (новопокръстен народ), естествено, не са имали нищо общо с тази ономастика: "Храбър" не може да бъде духовно име на монах. Писателят-духовник не е могъл да употреби светското си име, от което завинаги с клетва се е отказал, нито духовното си име, поради съображения, за които само можем да предполагаме. Във всеки случай, твърдението на някои, че го е подтикнало монашеско смирение, най-малкото звучи несериозно - подобно твърдение в никаква степен не е съответно с огнения патос на знаещия силата си революционер в културата. Писателят е избрал псевдоним, който най-добре съответства на характера на делото му - храбрата защита на делото на равноапостолите Кирил и Методий и на правото на славяните да творят писменост на роден език и самобитна култура на народностна основа. В науката няма единство по въпроса кога е живял и творил Черноризец Храбър: П. Шафарик, В. Ягич, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев, А. Соболевски, В. Щепкин, П. Лавров, Ст. Кулбакин и др. считат, че писателят е живял и работил в края на IX в. или началото на X в.; И. Срезневски - в XI в.; Н. Групски - в XII - XIV в., а редица учени уточняват - Черноризец Храбър е написал творбата си в края на осемдесетте или началото на деветдесетте години на IX в. (В. Лемански, В. 3латарски, К. Куев, В. Велчев и др.). И за този въпрос неизбежно е да потърсим отговор в текста на "Сказанието за буквите". В някои преписи на Сказанието се съдържа известието, че са живи онези, които са видели Кирил и Методий, т.е. онези, които са били покръстени и просветени от Светите братя или са работили с тях. Писателят не уточнява дали е от тези люде, но ясно е, че самият той (най-малкото като съвременник на живите свидетели) е живял и работил в епохата на Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.) и на архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.) или непосредствено след нея, когато са били още живи учениците им: презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.) и др. Достигналото до нас "Сказание за буквите" е очевидно епилог на по-голямо съчинение с неизвестно съдържание ("Прочие преди славяните нямаха книги..."), вероятно загубено завинаги. Някаква много сериозна нужда на епохата е заставила Черноризец Храбър или людете, с които е работил или на които е оставил труда си (последните две хипотези са малко вероятни), по спешност да отделят епилога от основното съчинение, за да го разпространят бързо и многопосочно. Самият писател в края на творбата си известява: "Има и други отговори, които другаде ще кажем, а СЕГА НЯМА ВРЕМЕ"; очевидно, бързал е, подтикван от остра обществена нужда. В крайна сметка, основното съчинение е получило значително по-малко разпространение от епилога си - знаменитото "Сказание за буквите", и вероятно е сполетяно от участта на безброй български ръкописни книги - загубено е завинаги. Според мен, основното за изясняване на времето, през което е написано "Сказанието за буквите", е обстоятелството, че Черноризец Храбър знае само за една славянска азбука, сътворена от Константин-Кирил Философ. Това е третата и основна загадка на съчинението му. Известно е от археологическите открития (с. Равна, варненско - 889 г.; Златната Симеонова църква в Преслав - 893 г.; надписът от с. Цар Асен, Силистренско, на кирилица с употреба на глаголица - края на IX в. или началото на X в. и др.), че още в последните десетилетия на IX в. по българските земи се разпространяват две славянски азбуки, които сега наричаме "кирилица" и "глаголица". Всеобщо прието в науката е, че глаголицата започва да се разпространява в България едва след завръщането на Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий от Велика Моравия в родината през есента на 885 г., като разпространението и постепенно угасва през XI - XII в. Без съмнение, през XIII - XIV в. все още са били запазени в библиотеките на дворците и манастирите много книги, написани на глаголица или с глаголически остатъци, някои оцелели и до днес, поради което считам за изключено най-образованите люде, между които и Черноризец Храбър, ако е живял толкова късно, да не са знаели за съществуването на две славянски азбуки, а мнозина са знаели и да четат глаголически текстове, за да ги преписват на кирилица - победилата азбука. В "Сказание за буквите" Черноризец Храбър съобщава, че Константин-Кирил Философ е създал за славяните 38 букви. Но още през XI в. кирилицата се състои от 43 букви, а глаголицата - от 40 букви. Следователно, авторът на Сказанието има предвид буквения състав на една от двете славянобългарски азбуки през една още по-ранна епоха. Ако човек не робува на предубедени становища, отговор на въпроса коя от двете славянобългарски азбуки е имал предвид Черноризец Храбър също се съдържа в текста на Сказанието му. Писателят известява, че Константин-Кирил Философ е създал буквите си "едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч". В редица преписи на "За буквите" (Московски препис, среднобългарска редакция с руски елементи, в сборник от XV в.; Савински препис, българо-сръбска редакция, в сборник от XV в.; Чудов препис, руска редакция, в сборник от XV в.; Молдовски препис, българо-молдавска редакция, в сборник от XVI в.; вроцлавски препис, среднобългарска редакция с русизми, в требник от XVI в.; волоколамски препис в руска палея от XVI в. и др.), за разлика от най-стария Иван-Александров (Лаврентиев) препис, изрично са посочени 24 букви, заимствани от византийското уставно писмо, без графичният им образ да е претърпял каквато и да е промяна в славянската азбука, както и 14 букви за предаване на специфичните звуци на славянската реч, липсващи в гръко-византийската писменост. Видният съветски историк на писмеността проф. В. А. Истрин доказа, че точно такъв е бил буквеният състав на славянобългарската азбука, която днес наричаме "кирилица", в последните десетилетия на IX в. и през X век. Цитираната вече фраза на Черноризец Храбър не може да се отнася до азбуката, която днес наричаме "глаголица", тъй като нейните букви имат неповторим графически образ, не приличат на гръко-византийските букви и не могат да бъдат подведени под двете категории, употребени от писателя: "ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи". Освен това, както изтъква проф. В. А. Истрин, буквите в глаголицата за звуци, еднакви в гръцката и славянската реч, са 22 (в нея са отсъствали буквите "пси" и "кси"), а буквите за специфичните звуци на славянската реч никога не са били по-малко от 16. И така, Черноризец Храбър има предвид азбуката, която днес наричаме "кирилица", в състава й през последните десетилетия на IX в. и през X в.; за втората славянска азбука, наричана днес "глаголица", той очевидно нищо не знае. Това не може да означава друго, освен че по времето на написването на "Сказание за буквите", глаголицата все още не е била разпространявана по българските земи, т.е. "Сказание за буквите" е написано преди късната есен на 885 г., когато Кирило-Методиевите ученици се завръщат от Велика Моравия в отечеството си - България. Черноризец Храбър съобщава и годината на създаването на азбуката, която има предвид - 6363 години от "сътворението на света" (по Цариградската мондиална система с коефициент 5508 г. от "сътворението на света до Рождество Христово", т.е. 855 г. от н.е.). Упоритите опити на проф. К. Куев да наложи становището си, че тази датировка следва да се изчисли по Александрийската мондиална система с коефициент 5500 г. (?), т.е. 863 г. от н.е., следва да се считат за напразни: на първо място, Александрийската мондиална система всъщност е с коефициент 5492 г.; на второ място, мисията на княз Ростислав (846 - 87О) при император Михаил III (842 - 867), за да иска учители и проповедници на славянски език, е пристигнала в Цариград през 862 г. (невероятно е Константин-Кирил Философ да е пропуснал ценно време, та едва през следващата 863 г., при това без предварителна подготовка, само за няколко месеца да е създал азбука, да е обучил учениците си на нея и да е превел апракоса - избрани евангелски четива, изборния апостол и избрани църковни служби, Без които е невъзможна християнската литургия, при това на един литературно необработен език, което сега не е по силите на цял съвременен научен институт, и то за дълъг период от време); и на трето място, през лятото на 863 г. Солунските братя и учениците им вече са били във Велика Моравия. В съвременната световна и Българска славистика постепенно взема връх становището, че Константин-Кирил Философ на два пъти е създавал славянска азбука, на два пъти е сътворявал книги на славянобългарски език: веднъж през 855 г. създава въз основа на дотогавашния исторически опит от прилагане на гръко-византийското писмо към славянската реч приблизително, "без устроение", азбуката, която днес наричаме КИРИЛИЦА, и превежда основните богослужебни книги за нуждите на своята съдбоносна мисия сред сънародниците си - българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония), а втори път - през 862/863 г. създава азбуката, днес наричана ГЛАГОЛИЦА, главно чрез графическото изменение но буквите от кирилицата и на шест букви от латиницата, към които прибавя и няколко символични буквени знаци, на която азбука написва вече преведените преди това книги, за да придаде всехристиянски характер на мисията си във Велика Моравия, привидно неутрален към съперничеството между Рим и Цариград за върховенство във вселенската църква и за юрисдикцията върху моравския диоцез. Именно КИРИЛИЦАТА, разпространена от Константин-Кирил Философ сред българските славяни по р. Брегалница през периода 855 - 859 г., има предвид Черноризец Храбър. Вероятно той е един от учениците му, които остават в поречието на Брегалница след отзоваването на Първоучителя в Цариград, за да поддържат пламъка на делото му. За славянобългарско Богослужение по река Брегалница преди завръщането на Климент, Наум и Ангеларий в България имаме свидетелството на охридския архиепископ Теофилакт Български (1088 - 1107 г.) в житие на тивериуполските мъченици: въз основа на недостигнали до нас старобългарски извори той известява, че княз Борис-Михаил построил съборен храм в Брегалнишката епископия, наредил да се пренесат в него част от мощите на тивериуполските (струмишките) мъченици, като бил определен "особен клир, обучен на български език в божествените служби, който постоянно да служи в него и да извършва свещените песнопения". Тези събития са станали скоро след учредяването на автономната Българска църква на 4 март 870 г. и построяването на седемте велики съборни храма на седемте първоначални епископии-митрополии, на които най-напред е била разделена обширната българска земя, в т.ч. и Брегалнишката епископия-митрополия. Откъде се е взел специално обученият клир на български език в Брегалнишката епархия преди връщането на Кирило-Методиевите ученици в България от Велика Моравия не могат да обяснят и най-разпалените противници на истината за мисията на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница. С школовката при гениалния Константин-Кирил Философ лесно може да бъде обяснена блестящата ерудиция на неговия способен ученик - Черноризец Храбър, доказана с творбата му. След решението от 4 март 870 г. на Цариградския всехристиянски събор (Западната църква го признава за Осми вселенски събор) в полза на върховенството на Цариградската патриаршия над българския църковен диоцез, в България пристига архиепископ Георги, първият предстоятел на автономната Българска църква, със сонм от гръко-византийски духовници, в т.ч. и епископитемитрополити на седемте първоначални епархии, включително и на Брегалнишката. Вероятно във връзка със системни опити на гръко-византийското духовенство, с оглед на по-далечните планове на Византия да подави сетнините от мисията на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница, Черноризец Храбър написва своето "Сказание за буквите" - страстната защита на безсмъртното дело на Солунските братя. А защото се е опълчил срещу тогавашните йерарси на Българската църква, сам църковен служител, Черноризец Храбър е скрил духовното си име зад този псевдоним. (След 893 г., когато славянобългарският език е обявен от Преславския църковно-народен събор за официален в държавата и църквата и започва Златният век на Симеонова България, подобна предпазна мярка е напълно излишна. Няма смисъл от скриване на името на писателя и след създаването на славянобългарските културни средища от Наум в Плиска и Преслав и от Климент в Девол и Охрид след 886 г. под високото покровителство на княз Борис-Михаил).

На-голяма и най-жестока е омразата между най-близките и когато нямат за какво друго да се джавкат като псета започват разпри за наследство или това кой да е пръв, да е най-отгоре и да води другите! Брат, брат , ама като иска да ми се качи на главата, да ми оправя и жената и да ми казва кога що да правя няма да го жаля а ще го изгърбя здравата с дрянова тояга! Това, ако са го забравили, трябва да си го спомнят и руснаците и да не се разпростират повече от това що е границата на позволеното, инак последното от приказката!

Случаят с Брегалнишкото културно средище е друг. Става дума за малък провинциален оазис на славянобългарско богослужение и просвета, плътно притиснат от враждебното гръковизантийско духовенство. Княз Борис-Михаил е правел възможното за подкрепата на дейците от Брегалнишкото средище (пренасянето на част от мощите на тивериуполските мъченици от Струмица в Брегалница не е нищо друго, освен предоставяне на духовно оръжие за самоотбрана), но силите му в тази толкова ранна епоха са били доста ограничени. Зад гърба на гръко-византийското духовенство е стояла мощната Източна империя, с която България след военните си поражения е била обвързана с неравноправни договори. Затова основните оръжия на дейците на Брегалнишкото средище са били вярата в правото дело на Светите братя и мощното настъпателно Слово. Безсмъртната творба на Черноризец Храбър е върховният израз на борбата за опазване на великото дело на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница, за защитата на правото на българските славяни да се радват на богослужение и просвета на народен език. Без съмнение, бележитият писател е българин по народност. Права е Алда Джамбелука-Коссова, че "Сказанието за буквите" е плод на процеса на заздравяване на една държава - България, изграждана на народностна основа, отстояваща своята езикова, религиозна, политическа и културна независимост по отношение на Византия. Автор на творба с подобно съдържание може да бъде само български патриот. Склонна да подкрепи богослужение, просвета и култура на основата на славянската самобитност в страни, отдалечени от границите й (Велика Моравия, а по-късно киевска Рус), византийската империя, с оглед на стратегическите си завоевателни стремежи, е била смъртен враг на разпространението на Кирило-Методиевото дело в България. Налага се да се разделим с романтичната легенда, сътворена от бащата на модерната българска историография проф. В. 3латарски, че зад псевдонима "Черноризец Храбър" всъщност се крие младият княз Симеон. През периода 870-885 г., когато единствено е могло да бъде сътворена творба със съдържанието на "За буквите", княз Симеон (роден след 865 г.) е бил още невръстно дете или незрял юноша. И така, въз основа на "Сказание за буквите" можем със задоволителна степен на вероятност да възстановим в общи черти биографията на създателя му: може би младият надарен славянин е бил открит от Методий по времето, когато е управлявал славянско княжество в земите на дн. Северна Македония (поречията на Струма, Струмешница и Брегалница) и е покръствал местното славянобългарско население; следвал е Солунските братя в странстванията им, включително и в манастира "Полихрон" на малоазиатския Олимп; сътрудничил е на Константин-Кирил Философ в мисията му за довършване на християнизацията на българските славяни по р. Брегалница (855 - 859); останал е в родния си край да продължи мисията на Първоучителя след отзоваването му; борил се е за защитата на съдбоносното за народа ни дело. Вероятно никога няма да узнаем съдбата на великия българин след написването на Сказанието. Възможно е да е изгорял в неравната борба (гръковизантийското духовенство винаги е намирало средство за премахване на противниците си). Лишеният от предубеждения анализ на "О писменехь" ("За буквите") дава правото със сигурност да се твърди: статията на Черноризец Храбър, на която в нашата публицистика могат да съперничат само статиите на гениалния Христо Ботев, е създадена в периода 870 - 885 г. Като реакция на учениците на Константин-Кирил Философ срещу опитите на гръко-византийското духовенство да угаси пламъка на славянобългарската писменост, запален от Първоучителя в долината на р. Брегалница. Именно в поречието на Брегалница е основана държавата на българския дух (по израза на акад. Д. Лихачов), на която Черноризец Храбър е един от първостроителите. Иван Грудев

ще разбереш колко си несправедлив към славянските учени.

православие.сom както казах и преди това в тази тема, въпросът не е за форумни дискусии. в статията са цитирани имена на световноизвестни, признати по света, у нас и в Русия големи учени - български, руски и не само. Така че някакъв преводач и публицист, забравих му името, не мож еда бъде никакъв критерий по въпроса, освен за преводите от румънски.

какви са били тези що са живели па степите и другите земи га там са дошли варязите , скандинавските "руси" и са ги завладели,

След като триете текст за Черноризец Храбър и за неговите "О писменехь" ("За буквите")? Цитирам само чат от тритото от вас за съвременника на Кирил и Методий или на учениците му? "В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история. (пропуск) В някои преписи на Сказанието се съдържа известието, че са живи онези, които са видели Кирил и Методий, т.е. онези, които са били покръстени и просветени от Светите братя или са работили с тях. Писателят не уточнява дали е от тези люде, но ясно е, че самият той (най-малкото като съвременник на живите свидетели) е живял и работил в епохата на Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.) и на архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.) или непосредствено след нея, когато са били още живи учениците им: презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.) и др. Достигналото до нас "Сказание за буквите" е очевидно епилог на по-голямо съчинение с неизвестно съдържание ("Прочие преди славяните нямаха книги..."), вероятно загубено завинаги. Някаква много сериозна нужда на епохата е заставила Черноризец Храбър или людете, с които е работил или на които е оставил труда си (последните две хипотези са малко вероятни), по спешност да отделят епилога от основното съчинение, за да го разпространят бързо и многопосочно. Самият писател в края на творбата си известява: "Има и други отговори, които другаде ще кажем, а СЕГА НЯМА ВРЕМЕ"; очевидно, бързал е, подтикван от остра обществена нужда. В крайна сметка, основното съчинение е получило значително по-малко разпространение от епилога си - знаменитото "Сказание за буквите", и вероятно е сполетяно от участта на безброй български ръкописни книги - загубено е завинаги. Според мен, основното за изясняване на времето, през което е написано "Сказанието за буквите", е обстоятелството, че Черноризец Храбър знае само за една славянска азбука, сътворена от Константин-Кирил Философ. Това е третата и основна загадка на съчинението му. Известно е от археологическите открития (с. Равна, варненско - 889 г.; Златната Симеонова църква в Преслав - 893 г.; надписът от с. Цар Асен, Силистренско, на кирилица с употреба на глаголица - края на IX в. или началото на X в. и др.), че още в последните десетилетия на IX в. по българските земи се разпространяват две славянски азбуки, които сега наричаме "кирилица" и "глаголица". Цялата статия е на сайта на Православие.ком - сигурно имате нещо против православието, що ли? Или сте станали по-католици от Папата?

Ако я нямаше Русия щяхте да пишете на шльоковица, по-грамотните с фесовете. Останалите с цървулите и калпаците щяхте да сте аргати на бейовете.

текстът си стои - нивото обаче на коментиращите сатията на българския духовник, най-вероятно, отново е под нулата.

а не викинги или римляни.

а не католици или протестанти.

Гузен негонен бяга,скопците евнуси от КЮРБИС-КРЮ ИКОРПОРЕЙТЕД,начело със еничеря Али Боко Баба и "историчката" Захариева са гузни за това бягат от отговорност и се измъкват по терлици от неловката ситуация.Политическата проституция у нас е без аналог в световен масщаб в банановата република Кюрбисария всичко е възможно чудесата и вълшебствата са реалност.

Соросоидната пасмина е боса на тема история силната страна на подчинените безволеви и пречупени чрез НПО предатели служещи верно на нациста сорос е заличаването на исторически факти както и фалшифицирането на история,там където никнат НПОта трева не никне по нищо не се различават от комуношизоидните зомбита липса на обективизъм.

Докато руските крепостни са в робство ,българите имат собственост в Османската империя и право на религия и народност....за разлика от крепостните ватенки.Ха, ха у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин...Достоевси пише: "-----и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”

по репликата ти съдя, че си ги прочел :)

Кви римляни бе муньооо виж картата на Римска империя отвъд Черно Море не са смеели да припарят щото пляс-пляс педалите вооооодно колелллооооо

ДО КЛЕСАВАТА МИЖИтурка и османоислямска фашистка подлога ЩЕРЕВ яж свински лайна и се мажи по гърба Християните нямали право да стават чиновници, нито да служат в армията.Показанията на един мюсюлманин в съда имали повече тежест от твърденията на трима християни. Сред турците дори се ширело мнението че да лъжесвидетелстваш срещу гяурин е добро дело. Християнин НЕ можел да притежава къща в Мохамеданска махала, нямал право да язди кон, нито да носи оръжие, освен със специално разрешение за това. ЗАБРАНЕНО било да се обличат в цветни дрехи от скъпи тъкани и кожи, да носят високи калпаци. На нарушителите отнемали дрехите и ги биели с тояги по стъпалата. Опасни за носене били червените и особено зелените одежди, защото този цвят е свещен за Исляма. Ислямистите поробвали САМО немюсюлмани: военнопленици, въстаници, понякога и деца, заради неплатени данъци. Децата затваряли в плетени кошове, които натоварвали върху конете- както се носят птици на пазар. Ислямистите навързвали мъжете и жените, един за друг с въжета или железни вериги и така като добитък ги отвеждали в големите градове. Там имало тържища за роби. Купувачи,можело да бъдат САМО Мюсюлмани.Те оглеждали внимателно нещастните хора, събличали ги голи, спорели за цената, разделяли деца от родители, брат от сестра. Стотици хиляди БЪлгари били поробени и пръснати из огромната Османска Ислямска Империя. Техните имена откриваме по документи в Крит, Кипър, Испания. РОбството в Българските земи се запазва до Освобождението на БЪлгария- 1878 г. А Робството в Османската империя се запазва чак до Първата Световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол( Истанбул) от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба. "НИкой, който притежава един РОБ, НЕ е беден", гласяла една Ислямска поговорка. Ето защо всеки Мюсюлманин мечтаел да си има роби, които да работят вместо него и да го издържат. Мюсюлманин разполагал с живота на своя роб. Султан Мехмед Втори наредил да отсекат главата на негов роб, за да покаже на Италианския художник, който го рисувал, как се свиват шийните мускули. Когато при Турски Кадия( съдия) доведат българин, несправедливо обвинен от Богати турци, за да си придаде важност, Кадията подръпвал от наргилето си. Но той вече е взел решение в полза на своите, ислямисти. Кадиите( турски съдии) си затваряли очите, когато Мюсюлманин ограбвал или убивал гяури( българи). Думите Бакшиш( подарък) и РУшвет( подкуп) са турски. Историята такава каквато е Била и не само българите сме потърпевши(Африка,Каваказ,Близък Изток, Балкани,Европа-Австрия,Венеция,Генуа)са били в това положение,5вековният етнорелигиозен геноцид на 3континента близо половин милиард жертви,след разгрома на османоислямският халифат от Руската империя,2.5милиона еничери(НЕ-ТУРЦИ) са освободени от плен някои от тях се завръщат по родните си места но голям процент от тях не са били "добре дошли" ,минусите са от тюркофили-османоислямски фашисти фанатици,смешната и жалката им пропаганда бе разбита на пух и прах,жалките им опити да за вмешателство в образование и култура бяха пресечени и посечени.НАРОД КОЙТО НЕ ПРИЗНАВА ИСТОРИЯТА ,ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ГРЕШКИТЕ НА ПРЕДЦИТЕ СИ И ФАНАТИЧНО ОТРИЧА МИНАЛОТО НЕ Е ГОТОВ ЗА БЪДЕЩЕТО. Ясен месец веч изгрява над зелената гора. в цяла Странджа роб запява песен нова юнашка. През потоци, реки, бърда, нещо пълзи, застава дал’ е Юда самодива, или луда гидия? Не е Юда самодива, нито върла гидия, най- е чета от юнаци, плашило за читаци. Бързат, бързат да пристигнат преди петли в Сърмашик, да ги никой не угади и ги подло предаде. Пушка пукна, ек отекна знак се даде за борба. Бомби трещат, куршум пищи - цяла Странджа веч ечи. Но шпионско око мръсно откъде ги съзряло- тоз час тръгва и отива на враг чета предава. Денят мина мирно, тихо, дойде нощта ужасна- аскер селото загради и четата заварди… Съмна веч над селото, изток пламна във зора, пушка пукна, ек отекна, знак се даде за борба. Юнаците са сал петима, един срещу стотина… Бомби трещат, куршум пищи – цяла Странджа веч ечи, тиранинът е уплашен от геройската борба. Няма вече плахи роби, има горди юнаци. Гръм куршуми, гръм отново! Скъпа кръв порой тече, падат Пано, Равашола, мрат народни синове. О, Сърмашик, село славно от юнашката борба! О,Сърмашик, знаме ново на тракийска свобода!АКО НЕ БЕШЕ РУСИЯ ЩЕРЕВ СЕГА ЩЕШЕ ДА КРЕЩИШ АЛЛЛУАХ АКАБАР И ДА ЧУКАШ КАМЪНИ ПОД ПЛЮЩЕНЕТО НА РОБСКИЯТ КАМШИК СВИНЬОООО НЕБЛАГОДАРНА

Ситуацията никак не е "шеговита". И реакция трябва да има винаги когато се касае за нашата Българска азбука, Българска история и всичко българско.

робството / крепосничество / през 1861г. от цар Александър Втори / Цар освободител/ .Робството в скоби крепосничество е основато от Цар Иван Четвърти Грозни.

За изтрития коментар имам копие от него поздравявам тъпите копелета изтрили коментара със ебете си майките жалки педереси и курви