МОН: Внушенията, че "Аз съм българче" може да отпадне от уроците заради чужди граждани, са лишени от смисъл
Министерството призовава политиците да не спекулират с българското образование с политически мотиви - подобни дезинформации са не само вредни, но и опасни, заявиха оттам
Обратно в новинатаКоментари - МОН: Внушенията, че "Аз съм българче" може да отпадне от уроците заради чужди граждани, са лишени от смисъл | Днес.dir.bg
Коментари
но ще се опита теб да те "програмира" да мислиш малко повече за сънародниците си около тебе и да се чувстваш ти част от тях (а и да ги чувстваш тях част от себе си). Надявам се поне да си добър програмист, след като не се чувстваш истински българин.
Аз пък предлагам да се въведе задължително изпитване и на никого да не се дава българско гражданство докато не научи да декламира без грешка стихотворението. Ако трябва даже да се отнема гражданство на български граждани, които твърдят, че не знаят български език и отказват да го говорят. Какъв български гражданин си щом не говориш български език и не знаеш стихотворението "Аз съм българче"?
Бях - малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона. Над него имаше корона, под него пък - двуглав орел1. И често майка ми тогази ме вдигаше да видя ази отблизо тоз лик свят и стар и нежно думаше ми: "Чадо, целуни тоя хубав дядо, целуни българския цар!" И оттогаз го аз обикнах. Кога на възраст попристигнах, от моя тейко аз узнах, че руский цар родей се с нази, че турците той гони, мрази, че той ще ни спаси от тях. Кога ни псуваше тиранът, "Московци!" - викаше ни с гняв.- Разбрах, че тейко беше прав. И вярвах, че да ни отбранят, ще хвъркнат бърже къмто нас, все колчем плачехме със глас. II И тъй отрано с таз идея, с таз вяра хванах да живея. И чакам аз, за мъст готов, и целият народ ми чака, кога в теглото и във мрака да чуем руский силен зов. И чакаме... тъй както роба на мъка си последний час, тъй както Лазар чака в гроба да чуй гласа на своя спас! Навред, де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдовишки, де тежки железа дрънчат и дето кървите течат, и дето има мъченици, и обезчестени девици, и бедни, голи сироти, и окървавени бащи, и черкви, села развалени, и пълни с кокали полени - при Тунджа, Тимок и при Вит; вред, дето робът жаловит към север горестно поглежда, вред, дето грей една надежда, вред, дето пълно е с тъга, навред, по всичка България, една се дума чуй сега, един стон, един глас: Русия! III Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда - в нашите злини! То спомня ни, че ний кога сме забравени от целий свет, любов, що никога не гасне, за нази бди с най-сладък свет. Русия! Таз земя велика по шир, по брой, по сила! Тя с небето има си прилика и само с руската душа! Там, там молбите ни се чуват и в днешния печален час сърца все братски се вълнуват осемдесет милйона с нас! IV О, скоро нам ще се протегне могъща, силна, братска длан и кръв поганска пак ще текне, и пак ще гръмне стар Балкан! Че царят волята си ясно яви в свещената Москва и през уста му едногласно Русия цяла хортувa: "Решил съм, каже, да избавя от робство братята ни днес. Това дългът ми повелява, това го иска руска чест. Ще гледам с мирен начин ази да стигна таз свещена цел, но не сполуча ли - тогази ще вдигна руският орел. В такъва случай се надея, че всяк от вас ще бъде пръв за таз великата идея да жертвува имот и кръв!" И от далечната Камчатка, дори до финските моря една светкавица засвятка, един разчу се вик: "Урра!" V О, здравствуй ти, Русийо мощна, света трепнa от твоя глас, скокни, царице полунощна, з овем те ний, ела при нас! България сега те вика. Часът настана: твой завет и твойта мисия велика да ги изпълниш в тоя свет! Затуй си ти прочута, славна и друга нямаш с тебе равна; затуй обхващаш полусвет - царства, народи, океани - и нямаш изглед, край и чет; затуй те бог до днес отбрани от толкова беди, душмани; затуй можа да съкрушиш Мамая-хан и Бонапарта, затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като Месия: Затуй си ти Русия!
Внушенията не са, че МОЖЕ да отпадне, а че ТРЯБВА да отпадне, за да се осигури комфорт на бежанци.....!!!!! Недейте отнова да обвинявате хората в конспирации!!!
И каква е разликата? Че тогавашните братушки трепеха дядовците ви чорбаджийте - конашките мекерета на Високата порта в Истанбул , а сегашните треят вас джендър внучетата им - евроатлантическите копелдаци от Високата порта в Брюксел ?
Интересно, че нищо не се казва за източника на публикацията! Дали, защото е т. Н. "Свободна Европа"??
Няма дим без огън! Мога да дам и друга народна мъдрост - Гузен негонен бяга! МОН да си хареса кое от двете да си избере. И двете са в десетката, нали? Народ и народност трудно се затриват. Особено нашата. Да му мислят затриващите.
Е така ще кажат и ще освинят цялата история такаче да съответства надневния ред на соросоидите които им плащат!!
Кви чугжденци има Тук В америка в училищата учат ангрийски не бългаски . Тези 300000 Българи в Америка учат български в български училища в американските Английски . Като има укнайнци Украйна да им прави училища там да учат къв ще език .
Това е статията в "Свободна Европа": https://www.svobodnaevropa.bg/a/demografska-kriza-migrantska-kriza-strah-zaguba-identic[…]R3UH0xoN9sirMSNU_iN0V-1VffNKWWLI6jowtMAyWKLnVVZtvU8QFLZPls Кой рапространява скухове? На кого отговаря МС? МС не знае какво говори министърът на икономиката, че се намесил в работата на министерството на образованието, да не отварям темата пък какви ги говори онзи на отбраната. Пълна шизофрения на МС от кол и въже събрани "титани на мисълта", които не си гледат работата.
не се дуй много, както е видно, вече повече от 30 години мълчим. Забраната на стихотворението е просто поредната подигравка, която ще сдъвчем, преглътнем, премълчим и така до следващата.
имат такова вълшебно стихотворение на такъв вълшебник като Вазов което така грабва децата от най-малки. *Аз съм българче и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилна мойта родина е мила. Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене. Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея, всичко българско и родно любя, тача и милея. Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.
Нещата са много по-сложни, или по -прости , зависи от гледната точка ! Човечеството е обречено на промяна ! Емигрантските вълни залели Европа са само началото на промяната ! Обикновен пример - майката българка, бащата нигериец ! Как ще се чувства детето , коя позиция ще защитава, за коя страна ще се бие, ако се наложи ! Това умешване на едни нации и народи рано , или късно ще доведе до състояние на непокизъм ! Не съм фен на конспирациите, просто наблюдавам как се променя света ! На новите управници на Новия Световен Ред не им трябват патриоти, родолюбци или националисти ! На тях им трябват аполитични , задоволени роби, които да слушат и не им създават неприятности ! Няма да е скоро, но натам отиват нещата ! Стихотворението може да остане още 30-40 год , но не повече ! Светът наближава 1984 на Оруел !
предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи, като тепърва се очаква да има още по-остра реакция срещу майкопродавците на американска издръжка. Ето точния цитат недопустим за нормален българин написан от самозабравилата се "българка" Светла Енчева: “За да е възможна интеграцията, много сфери трябва да се променят, включително образователната система. Защото тя е скроена единствено по мярата на етническите българи. Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.”
Детето е българче ,ако ще майката да е папуаска ,а бащата ескимосец! Щом са в България, грее ги българско слънце,ядат български хляб даром ,ще учат децата си на ,,Аз съм българче,, и ганкиното ще играят,че да не играе сопата !
Преди броени дни публичното пространство озвучи една скандална новина – българският клон на американската медия „Свободна Европа“ в свой анализ за мерките, които следва да се предприемат, за да се интегрират имигрантите в България, предлага освен законодателни промени и промяна в образователната ни система. Аргументите са смехотворни, ако не бяха толкова стряскащи – че стихотворение като „Аз съм българче“ пречело на интеграцията, оскърбявало чувствата на малките имигранти и било в разрез с „общоевропейските цености“. Диалогът с подобни ревностни „демократи“ е обречен. По простата причина, че гражданският им патос се гради върху Оруеловата формула от романа му „1984“: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
Лъжа и измама в тази пуста Сглобка царува.Опитнаха се да посегнат и на класика ни Иван Вазов.Жалки долни убйци на българското и българското образование . Прав е поета ,че не сме народ а мърша .
доц. Атанас Семов, доктор на юридическите науки Заменят „Балканджи Йово”с „Джалем, джалем”? И очите ни ще избодат, и пак не виждаме как ни унищожават.. И очите ни ще избодат, и пак не виждаме как ни унищожават… ЙОВО-нация? Министърът на образованието бил уволнен заради „лоша комуникация”! Как ли трябваше да изглежда добрата комуникация за факта, че от учебната програма отпада „Балканджи Йово”? Това най-ярко, най-знаково за трагичната същност на турското робство произведение! То отпада, но вече се изучава ромската песен „Джалем, джалем”. И междувременно по митинги песента за Райна Княгиня се пее на турски и с друг текст… И нашата нация вече е същи Йово: отсякоха й двете ръце (земеделието), отсякоха й двата крака (икономиката), избодоха й двете очи (образованието) – и вече никой не пита нация ли сме, рая ли… Всъщност в управлението на държавата ни вече 2 десетилетия на въпроса „Даваш ли, даваш?”, политическият отговор винаги е „Всичко давам, само да съм на власт!” И после се чудим как е възможно началника на кабинета на министъра да е агент на турските служби… И небето ни беше дадено вече неведнъж, и земята беше дадена за изкупуване от чужденци и за чужди военни бази, и заводите бяха дадени, повечето да бъдат разтурени, и магазините бяха дадени, та вътре и киселото мляко не е българско… Естествено дадоха се и учебниците. Първо отпаднаха предметите „История” и „Родинознание” и децата учат разни безродни „Човек и общество” или „Свят и личност”. И вътре нищо ни за Левски, ни за Ботев… Бенковски до 7 клас не се споменава и веднъж! Хвърковатата му чета е изхвърчала в миналото, както изхвърчаха „История славяноболгарска” и „Записките по българските въстания”… По „Български език” освен, че вече няма да се учи Вазовата „Родна реч”, но и отдавна не се учи нищо „българско и родно”! Днешното 10-годишно българче не знае наизуст нито едно стихотворение! Модерната българска памет не се хаби за овехтели стихове за вехти войводи… Разлистете учебника по Български език за 4-и клас – вътре няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай. Децата четат за Мистър Крокотак, за „урок по магии”, за Барон Мюнхаузен… Разбира се, има някаква „Трапезна песен”… И на 110 стр. нито дума за миналото, за българското… Абе едно Елин-пелиново „чохено контошче” няма, да не говорим за Баба Тонка!… Но пък на стр. 7 се кипри следното важно произведение: „Гламчо цървули си купи нови.” Ей това станахме българите вече: гламчовци с нови западни цървули. Естествената мечта на тези цървули е да крачнат извън българските земи, някъде навън, където по-лесно се купуват нови цървули… Няма съмнение, че всичко това става факт заради много некадърност и най-сърдечна глупост. Т. нар. „Модернизация” (в образованието, но не само) се прави най-често от чели-недочели модерници, за които всичко вносно и западно е модерно, а всичко наше и домашно мирише на „лук и вкиснало”, ако някой все още си спомня стиховете на Вапцаров… Защо Франция и Англия не се модернизират чрез отродяване? Знаете ли какво ще се случи в модерен Париж, ако някой извади от френските учебници Жана Д,арк?… Нямам вече никакво съмнение: толкова организирана глупост не е възможна! Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност. Той е съпроводен с лавината от турски и други малоумни сериали, от Индия или кой знае от къде, с напълно ориенталска визия, звучене и атмосфера. Този процес на обезбългаряване започна с десетилетното налагане на музикалната чалга, а у нас чалгата е магистрала към джамията! Разбира се, на този процес беше необходимо учителите да бъдат поставени с най-мизерните заплати в цялата държава. Директор на гимназия получава по-малко от секретарката на министъра! И пак по същата логика с всякакви алтернативни синоди и други механизми православната църква бе изрината от уж модерния ни обществен живот, половината свещеници в страната реално гладуват, храмовете се рушат, но за 20 години са построени над 500 нови джамии! Естествено, в тия 25 години жестоко се окепази и езикът ни… Заедно с това, разбира се, и нравите… Преди век имахме войводи и апостоли, сега имаме мутри и плеймейтки. В резултат на всичко това в последните поне 10 г. от българското училище излязоха деца, които не носят трепет към българското, за които националното е само пространство, някакъв презрян произход, който биха захвърлили като счупен чадър пред прага на първата западна държава, в която биха отишли, за да живеят по-охолно… Така за 20 години бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се „срами да се нарече българин”, не че няма и поради что да се срамиш… Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин. Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ! Естествено цялата тази следпразнична ликвидация на националната идентичност, е съпроводена с вихрена ислямизация… Това е драматичен национален проблем. Но вече съвсем очевидно е и европейски проблем. Затова неведнъж съм настоявал за предстоящото българско председателство на ЕС да предложи и дори да наложи създаването на съюзна политика за укрепване на националната идентичност. Това е кауза, която мисля би била подкрепена енергично от Франция, от Дания, от редица държави от Централна и Източна Европа (Унгария, Полша, Литва, Латвия и Естония, със сигурност Чехия), навярно ред други. Обединена Европа има смисъл само като „Европа на Отечествата”, както ясно го заложи още генерал Де Гол и както всъщност го признават Учредителните договори на ЕС… Но Отечество е възможно само ако отците се изучават и помнят. А у нас в училищата вече са прави точно обратното. Оказа се, че демократичната всепозволеност е по-страшна от тоталитарните забрани! Ще го кажа директно: дори съветската или комунистическата идеология, с цялото си малоумие за класова, пролетарска идентичност вместо национална, не успя да нанесе такива поразии – нито в учебниците, нито в обществения живот. Само преди 35 г. цялата нация бе в подем за отбелязването на 1300-годишнината на държавата ни, по-стари от която в Европа са само 3 (Гърция, Италия и Франция)! Днес отбелязваме годишнината на „Ку-ку”… Затова от поне десетилетие настоявам за нова конституция, в която изрично да се предвиди защита на националната идентичност, образованието да се запише като стратегически национален приоритет, а учителите да имат специален социален статус на засилена защита. Само така можем да се измъкнем от блатото, подобно на Мюнхаузен, нали децата го учат… Автор: доц. Атанас Семов, доктор на юридическите науки – Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? – Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! – Отсякоха му и двете ръце, та пак го питат и го разпитват: – Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? – Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! – Отсякоха му и двете нозе, та пак го питат, разпитват: – Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? – Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! – Избодоха му и двете очи, и го не питат, нито разпитват, току си взеха хубава Яна, та я качиха на бърза коня да я откарат долу в полето, долу полето, татарско село. Яна Йовану тихом говори: – Остани сбогом, брате Йоване! – Хайде със здраве, хубава Яно! Очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя.
а дете което е от друг етнос.....да учи друго стихотворение.......това лесно може МОН да го съгласува....
това , къде го има ... ние тука ни да сметаме ни да умножаваме ни да делим можем ... ни па четем .... история
Прави са англичаните, като учениците ни са последни по резултати, да вземат програмата тези, които нещо могат.
На тези българомразци и слтжещи на чужди интереси неможе да се вярва дори на йота,когато казват добър ден,ако въбще казват трябва да погледнеш небето и да провериш дали найстина е ден
Боже, те фойерверките премахнаха заради кучетата, та едно стихотворение ли няма да премахнат заради милите "Велкомен". Дадени са им ясни указания - една статия в Дойче веле е повече от достатъчен повод за приемане на съответните измения в програмите. Два-трийсет НПО-та са виснали на главата на министерството, няма къде да мърда ! Кажат ли му го - правят. Особено сега, преди "ротацията" на министрите. Правиш белята и подаваш оставка. Иди го търси после престъпника ...
Нищо не сте разбрал. Обратното на "Здравствуйте братушки" пак Вазов го е написал: Иван Вазов: Възпоминания от Батак (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881