Из спомените на Борисов като пожарникар: Синодът гори - аз падам по гръб в кабинета на патриарха
Премиерът разказа историята пред огнеборците в Поморие
Обратно в новинатаКоментари - Из спомените на Борисов като пожарникар: Синодът гори - аз падам по гръб в кабинета на патриарха | Днес.dir.bg
Коментари
Гръб звучи по- приемливо. Той просто не смее да каже че от рождение е паднал на главата си.
Ми той винаги свежда нещата до най- малкият елемент. Добре, че не е казал, че гредите са от клетките на дървот което е употребено за направата на гредата.
Мда-а-а-а, определено по тошово време е имало ред, след като кандидат аспиранти в школата на МВР са изпращани да гасят синода.....интересни спомени!
Нидей тъй го пита подробности, ще вземе да се ядоса и да излезе от .. бе там където е в момента...
Като знаменития герой на Астрид Линдгрен - Карлсон! Той Боку и доста прилича по телосложение на въпросното летящо човече. Навремето имаше един виц, че съветските слонове можели да летят. Сега той е, че българският премиер може да лети.
А тиквата що не е влизал в час, да ги чуе тия работи. Че то, греди от тресчици сега, некак си му замазва ученето тогава, доколкото го е имало. де!
Шедьовър!!!! Ха ха ха ха ха .А вие какво изказване очаквате от човек от ъндърграунда? На всички е известно че ум и сила са 2 несъвместимости. Колкото повече мускулна маса толкова по малко акъл
Защо колегите, подчинените и началниците на Борисов разказват, че винаги е търсел причини да не бъде на пожар, като системно се е оплаквал, че има стомашно разстройство. Дори е имало и вицове за неговия страх. А когато все пак са го изкарвали на терен винаги се е мотаел около маркучите за да е далеч от огъня.
Например спомени от затвора в Унгария? За някакви си кражби на коли? Или за убийства от една охранителна фирма? Като ще са мемоари, нека да са пълни!
На Бай Тошо му се смеехме че бил прост. Казваше Ана гола и Гвинея Бису ( Ангола и Гвинея Бисау), Анжела Дейли ( Анжела Дейвис ), а името на монголския другар Юмжагийн Цеденбал изобщо беше връх непревземаем за него. Но за в полза на държавата и народа работа вършеше, щото го беше страх от народа, особено след опита за покушение във Враца. Смеехме му се на простотията защото не знаехме колко по-прост от него можело да има. И ни срам, ни страх, ни средно образование. А работа в полза на държавата - нула, нула, две нули.
Така или иначе учебниците по история се пренаписват, та и тази случка заслужава подобяващо място в учебника по история на пожарникаря. И е редно да бъде доукрасена, както едно време с партизанското движение и полунелегалните им дейци.