8-годишно дете почина заради липса на хирург
8-годишно дете от заветското село Иван Шишманово е починало пред Спешното отделение на болницата в Разград, съобщиха от Областната дирекция на МВР.
Обратно в новинатаКоментари - 8-годишно дете почина заради липса на хирург | Днес.dir.bg
Коментари
Аз си представям всичко написано по-горе. А ти представи ли си всичко останало, което съм ти написал? Когато утре някой протестира, ти ще го подкрепиш ли, за да искаш утре и той теб да те подкрепи? Започваш ли да разбираш значението на формированието общество?
Ами ако вкъщи те чакат жена и деца, а банката на всяко първо число напира за вноските по кредита и ипотеката... изборът се набива на очи, не мислиш ли!
Що, в Англия лекар ли ти идва на крака в дома ти да те почеше по... бе там където те сърби?
Ами по умен съм! И вероятно по-хубав! За разлика от него съм учил 6 години и още 4 за специалност! И чак напоследък започнах до получавам повече кинти от него!
Историята на едни Лекари "Лекари без граници (MSF) е международна, независима, медицинска хуманитарна организация, която осигурява спешна помощ на хора, засегнати от въоръжени конфликти, епидемии, липса на здравни грижи, както и на засегнатите при природни или предизвикани от човека бедствия. Основана е през 1971 г. от малка група френски лекари, водени от Бернар Кушнер. Нейният основен принцип е, че всички хора имат право на медицинско обслужване и тази необходимост е по-важна от националните граници. През 1999 г. Лекари без граници получава Нобелова награда за мир. MSF предоставя медицинско обслужване в критични ситуации и за лечение на ендемични болести. Тя развива дейност в повече от 80 страни по света, най-вече в Третия свят и в райони на военни действия. MSF често е протестирала пред ООН от името на общности, които не са официално представени, както в случаите с Чечня и Косово. През 1970 г. група френски доктори се включват в международната хуманитарна мисия в Нигерия с цел да помогнат на жертвите от гражданската война, която бушува там. Те били разочаровани от намесата на правителството в хуманитарната помощ и чувствали, че са били възпрепятствани, когато искали да разкажат на света за жестокостите, на които са били свидетели. За да могат да говорят открито за тежкото положение на жеrтвите в този конфликт и за да потърсят независим и безпристрастен начин, с който да им помогнат, те се обединяват с група от френски журналисти, които били отдадени на същата кауза. По този начин през 1971 г. тази малка група от френски лекари поставя началото на хуманитарна организация, наречена Лекари без граници. Първата мисия на Лекари без граници е в столицата на Никарагуа Манагуа, където през 1972 г. силно земетресение унищожава по-голямата част от града и убива между 10 000 и 30 000 души. Организацията, известна днес с бързото си отзоваване, пристига три дни след като Червеният кръст установява възстановителна мисия. На 18 и 19 септември 1974 г. ураганът Фифи причинява сериозни наводнения в Хондурас и убива хиляди хора. Тогава за първи път Лекари без граници установяват своя дългосрочна възстановителна медицинска мисия. Между 1975 и 1979 г. се случват редица важни кризи, в които организацията взима дейно участие. В този пероид Южен Виетнам престава да съществува, след като бива победен от Северен Виетнам, а в същото време милиони бежанци от Камбоджа емигрират в Тайланд, за да избегнат Червените кхмери. В отговор на тази криза Лекари без граници установяват първия си бежански лагер в Тайланд. Веднага след като Виетнам се изтегля от Камбоджа през 1989 г., хуманиратната организация започва дългосрочни възстановителни мисии, за да помогнат на оцелелите от масовите кланета и да възстановят здравната система на страната. Въпреки че е противоречиво мисиите в Югоизточна Азия да се възприемат за първите военновременни мисии, през 1976 г. Лекари без граници се сблъскват с напълно действителна военна зона, включваща и дейности под обстрел. Доброволците от организацията прекарват близо 9 години (1976-1984 г.), подпомагайки хирургически операции в различни градове на Ливан по време на Ливанската гражданска война. Тогава организацията си изгражда добра репутация, заради своята неутралност и желание за работа под обстрел. По време на войната тя помага както на християнски, така и на мюсюлмански войници. Както в първите години на своето съществуване, така и днес, дейността на Лекари без граници е свързвана с отдадеността да се доставят качествена медицинска помощ за хората попаднали в центъра на някоя криза, независимо от тяхната раса, религия или политически пристрастия. Асоциацията извършва своята дейност безпристрастно и независимо от каквито и да било политически, военни или религиозни цели. Преди да се започне една мисия се изпращат медицински екипи, които да оценят на място медицинските нужди на населението. Ключът за възможността Лекари без граници да действат независимо когато настъпи някоя криза е тяхното независимо финансиране. 90% от цялото финансиране (и 100% от финансирането на клона на Лекари без граници в САЩ) идва от частни източници, не правителства. През 2008 г. организацията има 3,7 милиона донори по целия свят. Дейността на Лекари без граници е и неутрална. Те не взимат страна във въоръжени конфлкти, осигуряват помощ на на основата на самостоятелните нужди и се изказват за по-голям независим достъп до жертвите в конфликт, както изисква международния хуманитарен закон. Организацията има дълга история на бързо реагиране при избухване на епидемии от холера, менингит, морбили, малария и други инфекции, които се разпространяват бързо и могат да бъдат фатални, ако не се лекуват. През последното десетилетие, Лекари без граници са взимали активно участие с лечението на унищожителните пандемии от ХИВ/СПИН и туберкулоза, която е най-големият убиец на хора с ХИВ/СПИН. Доброволците от организацията лекуват и пренебрегвани болести, като черна треска, сънна болест и Болеста на Чагас, които обхващат голяма част от бедните по света и за които съществуват малко ефективни вариянти за лечение. Друга дейност, която извършват Лекари без граници, е да работят, заедно с медицинския бранш, като осигуряват логистична подкрепа, за да се уверят, че нововъведенията и новите проучвания в медицината са включени в работата на организацията. Също така, тя изобретява специализирана медицинска екипировка, която да позволи на лекарите да започнат спасяването на животи веднага. Асоциацията има и доказана експертиза в сферата на епидемологията и често диагностицира и контролира избухванията на болести, като холера, менингит и дребна шарка чрез извършването на спешни кампании за ваксинации и лечение на болни. Често медицински база данни и проучвания от Лекари без граници, направени по време на операции на място, са включвани в различни журнали и други периодични издания. Организацията, също така, публикува и специални доклади за опустошителните здравни въпроси, като сексуалното насилие и СПИН при децата. Лекари без граници е международна асоциация, която се състои от 19 бюра, намиращи се в следните държави: Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Дания, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Хонг Конг, Италия, Япония, Люксембург, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените щати. Всяко едно бюро е орговорно към Борда на директорите, които са избирани от членовете на Лекари без граници на общата асамблея всяка година. Благодарение на своята широка мрежа, организацията има достатъчно финансови, човешки и материални ресурси. Пет от 19-те офиса на Лекари без граници са наречени център за операции. Те директно контролират това, което се случва на терена, решават кога, къде и каква помощ е необходима и кога да бъде прекратена дадена програма. Тези центрове са разположени в Белгия, Франция, Холандия, Испания и Швейцария. Останалите 14 бюра се занимават с набиране на доброволци, на средства и с това да бъдат застъпник на населенията в опасност. Тези офиси се намират в Австралия, Австрия, Канада, Дания, Германия, Гърция, Хонг Конг, Италия, Япония, Люксембург, Норвегия. Швеция, Великобритания и Съединените щати. Организацията също така поддържа и още четири други офиса: международният офис в Женева, офиси в ООН, намиращи се в Женева и Ню Йорк и един офис в Обединените арабски емирства. В същото време, Лекари без граници са в процес на създаване на нови офиси в Ирландия, Южна Африка и Бразилия. Лекари без граници осигуряват медицински грижи на бежанци и хора останали без дом, които са избягали от лагери и други временни убежища. Днес, на места като Чад, Колумбия, Сомалия и Судан, доброволците провеждат кампании за ваксинации и водни и санитарни проекти, осигуряващи осъществяването на основните медицински грижи чрез клиники и мобилни клиники, сгради или рехабилиционни болници, в които също така се лекуват и случаи на недохранване или инфекциозни болести, както и хора с умствени проблеми. Опериращите на място доктори също така осигуряват подслон, одеяла, пластични чаршафи или тенджери за готвене. През 1999 г. Лекари без граници стават съоснователи на Инициативата за лекарства за пренебрегвани болести, която сплотява изследователи, практикуващи медици и фармацефтични компании, които се заемат със задачата да открият алтернативни начини за разработване на лекарства приоритизиращи изследванто и разработването на нуждата, отколкото на печалбата. През 2007 г. Инициативата и фармацефтичната компания Санофи-Авентис поставят началото на лекарството АСАК, което се доказва като ефективно и лесно за употреба при лечението на малария. През 2006 г. Лекари без граници лекуват около 150 000 тежки случаи на недохранени деца, предимно с т.нар. готова-за-употреба храна - нов революционен продукт, който радикално променя протоколите за реагиране на тази унищожителна детска болест. През 2005 г. в Нигер, Лекари без граници за първи път използват масово този продукт, лекувайки около 63 000 тежки случаи на недохранени деца, като се постига 90% ефективност. Тези резултати дават необходимия тласък на организацията да започне да го прилага и на не толкова тежки случаи в Нигер, вместо да ги осигурява със стандартното допълнително обогатено смесено брашно. През 2007 г. организацията стартира пилотен проект за употреба на модифицирана готова-за-употреба храна, с която да се предотврати недохранването от разпространение сред децата, живеещи в една от най-засегнатите области на Нигер. Други постижения на организацията са свързани с природните бедствия, които могат изцяло да поразят местната или националната здравна структура само в рамките на минути. Лекари без граници често са на местата, където се случва такова бедствие и са готови да реагират изключително бързо. Такъв е случаят в Кашмир след опустошителното земетресение там през 2005 г. Екипите на организацията успвят много бързо да направят оценка къде техните познания биха били най-необходими за обърканите власти и да изпратят хирургически екипи и мобилни клиники, за да достигнат до затрупаните хора, особено в отдалечените краища на региона. Наскоро, Лекари без граници осигуряваха помощ за жертвите на наводненията в Мексико, Бангладеш и Мианмар. Кампанията за достъп до основни лекарства е международна кампания, стартирана от Лекари без граници през ноември 1999 г. с цел да увеличи достъпа до основни лекарства в развиващите се страни. Чрез нея и през последните години, с партньорството си с Инициативата за лекарства за пренебрегвани болести, Лекари без граници успява да помогне за намаляване на цената за лечение на ХИВ/СПИН и в същото време да стимулира изследванията и развиването на лекарствата за малария и пренебрегвани болести, като сънна болест и черна треска. В края на 1999 г. освен стартирането на Кампанията за достъп до важни лекарства, Лекари без граници се изказва остро за липсата на хуманитарна помощ за Косово и Чечня и предприема мисии, които да помагат на цивилните в тези страни. Въпреки че Лекари без граници работят в региона на Косово от 1993 г., войната там води до десетки хиляди бежанци и влошаване на нормални условия за живот. Асоциацията осигурява подслон, вода и здравни грижи за цивилните, които са били засегнати от бомбардировките на НАТО. Конфликтът в Косово води и до сериозна криза в Лекари без граници, когато гръцката част бива изключена от асоциацията. Причина за това е, че тя приема ограниченията, наложени от сръбското правителство, за това къде може да оперира и какво може да види, за да получат достъп до Сърбия. Тези условия са били отхвърлени от останалите части на Лекари без граници още в началото. Според източник, извън асоциацията, изключването на гръцката част е станало, защото членовете са разширили своята дейност като са обхванали албански и сръбски цивилни в Прищина по време на натовските бомбандировки. През 2005 г. това разделение приключва и гръцката част в Лекари без граници бива отново приета. Лекари без граници провеждат операции и в Хаити от 1991 г. След свалянето на тогавашния президент Жан-Бертранд Аристид през същата година, се наблюдава зачестяване на случаите на изнасилване и нападения от въоръжените групи. Освен осигуряването на хирургическа и психологическа помощ в съществуващите болници, Лекари без граници се заемат с възстановяването на водната и отпадъчната система, както и с лекуването на оцелелите от наводненията, причинени от урагана Джийн през 2004 г. Заради дейността на организацията пациенти с малария и ХИВ/СПИН, които са широко разпространени в страната, получават много по-добри грижи. През януари 2010 г. опустошително земетресение нанася сериозни поражения върху трите болници на организацията, като едната е срудетна до основи, а другите две стават негодни за използване. След земетресението Лекари без граници изпращат около девет самолета, натоварени с медицински съоръжения и полева болница за пострадалите. Конфликтът в Кашмир в Северна Индия е друга мисия на организацията (първата мисия там започва през 1999 г.). Тя се стреми да помага на цивилните, които са били принудени да напуснат родните си места, поради боевете в Джамму и Кашмир, както и в Манипур. Психологическата помощ е сериозно наблегната в повечето мисии в Южна Азия, особено след земетресението в Индийския океан през 2004 г. Екипите там стартират и програма за лечение на туберкулоза, ХИВ/ СПИН и малария."
Да, мисля. Ставаш банкер, адвокат, икономист, борсов играч, компютърен специалист, златотърсач, нещо за пари. Ама да умират хора край тебе и ти да си затваряш очите, и да се криеш зад жена си и децата си, и зад заплатата, това направо е жалко.
да ще ги подкрепя, знам каква е реалността , както знам каква е пенсията на моята баба на 87 години, след като е посветила целия си живот на пациентите до пенсионирането и не смятам че общество се формира с коментари от типа В Кауфланд дават по 800 и нагоре. Да бачкат там.... това е лесното, трудното е наистина да се бориш за справедливост
А иначе медиците ревете "биели ви били,шамарили ви убиждали ви" е вие сте за убиване е . Как може вие при положение че от зависи човешки живот да седите и да си пиете кафето наи спокоино докато някои някаде ви чака и бере душа!? Как спите нощем? Как живеете как гледате всеки ден близките си хора в очите при положение че много от хората в БГ са загубили своите близки заради вашето нехание и наглост! Защото вие сте нагли и безочливи хорица вие не сте хора! Не боя убиването вие малко!
Как ще се почувстваш, ако утре някой каже, че избора по отношение на твоето семейство, се набива на очи? И хоп, поредната новина. Нали знаеш, че никой не е застрахован, ти сам би трябвало да осъзнаваш колко е крехък живота.
и още веднъж не защитавам самозабравилите се доктори, които мислят само за пари, в медицината основното е човечността
Прав си за обществото. И по принцип те разбирам. Затова и бих подкрепил всички лекари, които сплотено излязат и си отстояват права за справедливо заплащане спрямо икономиката на страната. Но не се подлъгвайте по разните БЛС, подобни на синдикатите, където разни ояли се и отдавна забравили професиите, водят останалите за носа. Лошото е, че и при лекарите има разделение, както и в цялото общество.
тук е истината - "при лекарите има разделение, както и в цялото общество". много трудно се създава гражданско съзнание и жалкото е ,че непрекъснато слушаме за жертви поради небрежност, некадърност, липсва на средства ... и нищо не се променя
Защото всеки казва: Нали не се е случило на мен. Докато един ден не се случи и на него, ама тогава останалите казват същото. И като имаш предвид, че надали всеки смъртен случай излиза в медиите. Гражданското съзнание трябва да се създава на ниво семейство и среда. За съжаление, обстановката в България е токсична и се прави всичко възможно, за да се разделят хората и да са единаци, така че нищо да не зависи от тях. Всички знаем за кан Кубрат и примерът му със снопа от пръчки.
разни пишман бюрократи и чиновници тотално разбишкаха родното здравеопазване. в момента няма нормално здравеопазване за обикновените хора, а е пълна бъркотия и ходене по мъките. отгоре на всичко здравното министерство рекетира обикновените работници и безработните да плащат за "здравни осигуровки", които всъщност са болни неосигуровки, защото болните винаги си плащат в крайна сметка за всичко, включително и за измишльотини от типа на "избор на екип и лекар" и т .нар. "дарения", които са си чист рекет и изнудване. просто хората трябва да се обединят и да спрат да плащат този рекет наречен "здравни осигуровки", докато не се подобри здравеопазването за обикновения човек.
прав ти път при владимир илич. заминавай и при починалия ссср и при починалата нрб. никой нормален човек не може да се възхищава и одобрява един робски обществен строй.
Къде ви е цензората бе? Спите. Ако аз започна да пействам статии нямащи нищо общо с темата веднага ще ме отрежете.
Ей такива тарикати и мъжкари ,заедно с корумпирани чиновници са изгониха лекари. Това е резултат. Сега на кой ще налиташ на бой? Хващай скалпел и сам ще се направиш операция, когато те присвие. Или ще скимтиш и търсиш помощ от лекар,на който така смело налиташ? Селяния и простотия
а тези родители- 2дни държат дете с болка в корема вкъщи пък лекарите виновни,че нямало детски хирург на място.
ТАКА Е КАКВО ПРАВИТЕЛСВО ИМАМЕ - ТАКОВА ЧЕ ДЕЦА УМИРАТ ОТ БОЛКИ В КОРЕМА -ВСИЧКИТЕ ЛЕКАРИ СА ЗАД ГРАНИЦИ - ЗАРАДИ ГОЛЕМИТЕ ЗАПЛАТИ В Б-Я И НАЛИЧИЕТО НА ТОК ГАЗ И ВОДА
Това, че детето е било с тежка симптоматика 2 денонощия и родителите не са предприели нищо толкова време - за журналята е подробност. Важното е да гърми новината, че детето е починало заради липса на детски хирург. А фактът, че е доведено час и половина преди да почине, трябва да мине незабелязано за публиката. В интерес на истината детето е било обречено - дори да е имало детски хирург. Все пак един хирург не е Бог и не виждам с какво е щял да помогне на човешко същество, на което са оставали час и половина живот, най-вероятно поради тежка интоксикация.
никой няма право да оперира дете, ако няма специалност детска хирургия. ако го направиш, подлежиш на съд. и ще те осъдят, и ще ти вземат правата на лекар. заради хора като вас, плюещи денонощно по лекарите и сестрите , лекарите избягаха през глава навън. вие нормални ли сте ?? все едно водопроводчик да ви оправя ел. инсталацията или да бърка в трафопоста, щото съседа ви няма ток. това е нелепо ! ако родителите на детето не са стояли 48 часа, чакайки да му мине от само себе си коремчето, сега детето щеше да е живо.
ама правилно бе, лекарите са виновни за всичките ви проблеми, бой докато всичките се махнат, а после ще се лекувате по ходжи и врачке
Oт случая се разбира че детето се нуждаело от спешно хирургично лечение , в случая един опитен хирург би спасил живота на детето . Mедицината е професия на истинските лекари които не се страхуват и могат да поемат всички рискове особено при извıнредните критични ситуации.
риск ?? та после да го съдят до дупка, ако преди това не го пребият, щото е гаден лекар ! как пък не ! идвай ти в Разград да оперираш.
Zа медицината и стотните от секундата са важни за спасяването на живота, пıрво ние трябва да помогнем , а не да чакаме помощ от всевишния.
Почна едно турче. Няма никакво значение дали е турче или българче! Това можеше да бъде всяко дете, дори и Вашето! И докато смъртта на едно дете поражда чувства и коментари, то смъртта на върастни хора не се коментира толкова, даже ако са починали от липса на достъп до медицинска помощ. А това с липсата на медицинска помощ е масово явление в цели селищни системи, дето даже и работеща линейка на практика нямат. Чукне я бабата или дядото инсулта, няма как да закарат болния навреме в болница и земня му път свършва. ТРЯБВА ДА СЕ ПОТЪРСИ ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ПРИЧИНЕНОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ Бойко Борисов, Дянков и цялата им шайка
и какво сега майката щяла да съди-ама кой и за какво.....как може детето де с болки 48 часа...хората в спешното са им казали-безсилни сме...ами всеки един нормален родител ще направи всичко възможно да го закара до хирургично отделение ,но те не,прибрали се...и кой е виновен сега...циганска работа
Не ставайте смешен. В условията на спешност ВСЕКИ хирург може да го оперира. Няма такава наредба, която да ви забрани да спасите живот. Друг е въпросът, че Касата ще каже , че не са изпълнени изискванията за Детски хирург и може и да не плати. Съвсем вече пък отделен е ОСНОВНИЯ въпрос, който всички пренебрегват, а именно че детето е било в терминално състояние, най-вероятно в септичен шок/ а не токсичен колон/ и освен оперативната интервенция се е нуждаело от доста сериозна пред и следоперативна реанимация, за която в Разград не е имало нито персонал, нито може би условия в момента. А това, което родителите са "посъветвани" да повтарят , че детето било добре, само се качило в колата и след 2 часа- хоп, взело че починало, е единствено храна за широката публика!!!
Българският народ включва известен процент турци, но по отношение на геноцида който се извършва в страната ни за турците това дали са турци едва ли има някакво значение. И те както българите отават без работа, без болници, без переспективи и доколкото са избрали да останат тук като част от тоя народ и жовеят както всички, няма какви претенции да имаме спрямо тях. Претенции към тия, които се опитват да клатуркат страната!!!
от кого бе,от кого да се търси възмездие,айде учи 15г и иди да работиш там...аман от философи,вината си е изцяло на родителите...казано им е -за хирург е,а тук няма такъв, какво повече да направят...единствената им вина е че не са го качили на линейка, да го карат до Варна...
извинявай ,ама нещо не си наясно,няма как кардиолог или специалист по вътрешни болести да почне да реже...много филми гледаш...
Как от кой? От тия които направиха така, че да няма достатъчно лекари, болници и лекарите ни да искат да работят в чубина...
Трябват решителни мерки в здравеопазването!Първо:Лекарите да работят тук 5 год.след като вземат специалност,т.е.10 г.след като се дипломираат.Стига сме захранвали богатите държави с млади и амбициозни доктори,изучили с нашите данъци..Второ:Строг контрол върху работата им,всичко да се записва на камера.Трето:Високи заплати за качествен труд,за да не се дават подкупи!Може още много да се желае,но така не трябва да продължава.Ето резултатът-нямало детски хирург и детето починало от един запек.Срам и позор!
Хе хе хе Надай се куре на пияни жени Е не може да си толкова загубен просто полицията не разрешава
Завърнах се в България като млад лекар в зората на Демокрацията с надежди и хъс за развитие и за промяна. Посрещнаха ме с: защо си се върнал бе човече, бягай, върни се там от където си дошъл, но аз-не, тук съм в Родината си и нещата трябва да се оправят! Е, промениха се: вече съм с бели коси а моето дете не иска и да чуе за медицина. Малка част колеги забогатяха, явно са станали мноого добри, но аз при тях на доктор не ходя, а заведа ли мой близък при тях рано или късно се стига и до многозначителното: Е колега, нали знаеш как става? (вариант на катаджийското: Ами кво праим сега?)... . Бяха времената, когато бях жаден за знание и за себедоказване и какъв е резултатът?: обществено презрение и материален недоимък (сравнението е не спрямо западния лекар а спрямо средния български данъкоплатец). В Българя били останали само най-некадърните лекари, ами нека да е така. Отказвам се да чета и да се усъвършенствам в извън работно време, отказвам да плащам и да специализирам още и още и още, отказвам да се стремя към световните стандарти защото живея според българските, отказвам да се хващам на въдицата на разните здравни министри и лекарски съюзи за светли бъднини. Аз съм такъв каквото е българското интелектуално ниво. Аз вече съм посредствен, аз вече ще съм некадърния доктор, когото вие заслужавате, когото и аз съм заслужил. И не ми пука, не ми пука нито за вас, нито за себе си. И ако някой ден изляза от депресията си ще ви завещая всичките си благодарни пациенти и ще послушам съвета на приятелите.
Прости ни, дете, ние сме ужасни хора, които хранят ужасна държава! Ние, всички възрастни, сме виновни за смъртта ти! А предназначението ни е да пазим живота ти!
Aутопсията казала токсичен колит , бих повярвал ако бяха казали перфорирал апендицит , след което перитонит, след което септичен шок . Загубено е ценно време за спешното лечение на детето.
B Pазградската болница ако няма хирург ,който не може да отваря абдомен(KOPEM) , тогава да я закрият в кой век живеем.
Заплатата на редник с основно образование в българската армия е 800 лева.Повечето завършили висшисти не могат и да си мечтаят за такава заплата и емигрират.После ревем че допринасяме за чуждите икономики.
Може да се каже, че засега това ние "келепира" от ЕС - свободното "принидително икономическо" движение на хора към ЕС, за хора и капитали в обратна посока не съм чул. Чувам само за реки от еврофондове, но и от тях става само по-лошо и лошо. Дано найсетне някой прозрее, че без РАБОТА, ( а затова са необходими големи проекти, ЮП, БЕЛЕНЕ и други които изискват АКЪЛ) нишо няма да се промени в България. След още 1-2 години като се пенсионират и "гламавите и глупави мед. сестри останали от соца - тогава и по баячки ще тръгнем ... но тогава ще направим пенсионирането на 80 години .....дано помогне.....
Стани и ти такъв/а и ще вземаш и ти тези 800 лева! А ако си вишист/ка съответният закон ти дава право да придобиеш, по съответния ред, офицерско звание и ще получаваш "пълна шапка" с пари! Успех, лека служба и приятно харчене!!! Хаймани, не ви стиска да сте военни защото не ставате и за чеп за зеле, но за сметка на това сте по-устати и хлевоусти от селска айдарка!
Бил съм войник и не ми пречи ни акъл ни образование пак да стана, но обратното войник да стане доктор е малко вероятно! Разбра ли каква е тънката разлика бе примитив? Но това което ме възпира не е воинската професия а компанията на тези, които се мислят, че те са с най-големите чепове. За някои работи не е достатъчно само да ти стиска, трябва и акъл.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}