Коментари - Бившият шеф на ЦРУ предупреди Евгений Пригожин да внимава с отворени прозорци | Днес.dir.bg

Сега разбирам защо в САЩ къщите масово са на 1 етаж

Ами дислоцираха Вагнер без много проблеми . Както с Крим - уж Украйна за една нощ Русия . Сега да видим зеления да не посивее скоро .

Това да си с промит мозък е най-лошото. Ние бяхме така 45г. и много българи още са така. Няма друга причина да казваш, че нещо не е вярно(полетите от прозорци на известни руснаци говорили срещу Путин) при положение, че се случват в различни страни и се отразяват от различни медии.

Я прозорец, я бомба от ф15 различен подход, същото престъпление.

Цецо Пъпеша за Президент ли го гласите?

И каке се развият я ни светини Като имаш в предвид че Вагнер е разпуснат шефа им в немилост 25 000 вагнеровци с какъвто и опит вече не са ефективни? Имай в предвид че и предната им ефективност беше в 40 пъти превземането на Бахмут

Само не разбрах пригожин като напусна фронта и тръгна към Москва, УКРАИНЦИТЕ ЩО НЕ СЕ ВТУРНАХА В ХОДА НА ОФАНЗИВАТА СИ И ДА НАСТЪПВАТ, ДА БИЯТ РУСНАЦИТЕ И ВЪРВЕЙКИ СЛЕД ОТСТЪПВАЩИЯ ПРИГОЖИН ДА СТИГНАТ ДО МОСКВА

Тоя що не си разчисти в собствената къщичка и да се оправи с дъщерята престъпник

Полина: К...а ли съм или не съм? Дъщери продължават войната на Пригожин и Шойгу в Дубай. Путиновите „братовчедки“ 26.06.2023 Дъщерята на Пригожин - Полина на пода в хотелска стая в Дубай... Откритата война за надмощие между Евгений Пригожин и руският военен министър Сергей Шойгу има неочаквани разклонения. Научаваме от руски сайтове, че дъщерята на Шойгу – Ксения, е излетяла за Дубай заедно с мъжа си, фитнес инструктора Алексей Столяров. Поводът за спешното пътуване е… служебна командировка. Съвсем случайно предната вечер ръководителят на частната армия „Вагнер“ превзе Ростов на Дон, тръгна към Москва и заяви, че ще се разправи с „измамника Шойгу“, който излъгал Путин да започне кървавата война срещу Украйна. Види се Ксения Шойгу има от какво да се страхува, има какво да спасява и очевидно има къде да отиде. Защото е мултимилионерка от години. Още съвсем млада тя става съветник на зам.-председателя на Газпромбанк. Медии пишат за любовна афера между двамата, но това си остава в сферата на клюките. Факт е обаче, че щерката на Шойгу прави шеметна кариера и жъне успехи с каквото й да се захване. . Ксения Шойгу се забавлява... Когато е на 18 години Ксения придобива луксозни имоти в Москва на стойност десетки милиони долари. Те се намират в най-скъпите зони на руската столица и е голяма тайна, как и защо управата на Москва разрешава въпросните сделки. След началото на войната срещу Украйна Ксения попада в санкционния списък на САЩ заради спечелени стотици милиони от неясни обществени поръчки в строителството и проекти, свързани с военното министерство и армията. Според някои руски медии нейното богатство превишава 1 млрд долара. Не остава по-назад и една от дъщерите на Евгени Пригожин, олигарх, личен приятел на Путин, наричан негов „готвач“. Аrbat.media пише: Дъщерята на ръководителя на нелегалната ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин беше забелязана в Дубай, а самият "готвач на Путин" организира бунт срещу властта. Той нарича децата на олигарсите край Путин "клатят кифлички" в скъпите курорти по света, но не казва за своите деца нищо. Междувременно в мрежата вече са се появявали видеа на другата му дъщеря - Вероника. Твърди се, че видеото е "изтекло" от нейния телефон под заглавието "Дубайски дневник". На кадрите малката дъщеря на Пригожин се забавлява в един от хотелите, говори за живота си и се измъчва от дилемата „курва ли съм или не съм“? Донякъде се радвам, че опознавам всички тук, чукайки се през нощта ... но от друга страна разбирам това ... на п * е необходимо. Мисля, дали съм курва или не съм курва. И не искам да съм курва. И независимо дали ми харесва или не. Постоянно съм в тези мисли. Вероника Пригожина е измъчвана от съмнения... Но на 18 години е вече бизнесдама и съсобственик на компанията Red Stars и луксозен хотел в Санкт Петербург. Докато младата дама се потапя дълбоко в сладостите на живота, десетки хиляди нейни връстници оставиха костите си по украинските полета. Защо? Медията compromat.ws напомня за другата дъщеря на Пригожин – Полина. Тя си падала по конния спорт и затова купува конезавод за елитни расови коне в Германия през 2020 г. по време на Ковид кризата. Същевременно участва пряко в бизнес империята на татко си, цивилната част от която се ръководи от съпругата му Любов. Руската медия tsargrad.tv публикува вчера изявление на Рамзан Кадиров, глава на Чеченската република, който се закани, че ще тръгне с бойците си срещу частната армия „Вагнер“. Той разкрива важен детайл, за който досега никой не е споменал. „Мислех, че на Пригожин може да се вярва, но се оказа антипатриот, надменен и самовлюбен човек. Намрази Шойгу и Путин, защото в Санкт Петербург не разрешили на дъщеря му да придобие някакви имоти и терени. Едва се разминахме с кръвопролитието…“ Заслужава да се припомни, че бащите на тези талантливи млади бизнесменки са сред приближените олигарси на Владимир Путин. Шойгу дори не е служил войник, но това не пречи Путин да го назначи за военен министър. Като такъв Шойгу е обвиняван в зловеща корупция и присвояване на стотици милиони, което води до неокомплектоване и слабо обучение на войските, а резултатът са хилади, хиляди трупове на млади руснаци. Пригожин е стар приятел на Вова, както го нарича той преди години. Двамата са от Ленинград, там са израснали. Пригожин е част от организираната престъпност и след съдебен процес влиза за дълго в затвора. Путин влиза с ходатайства в редиците на КГБ, но когато се връща в Санкт Петербург след 1990 г. става връзката между кмета Собчак и местната мафия. Сериозна дружба, както забелязвате. На 30 август 2022 г. Свободна Европа и други медии съобщават, че „племеннички“ на Путин са заминали от Швейцари за Дубай. Кавичките са задължителни, защото става дума за някои от дъщерите на руския президент и за считаната за негова любовница Алена Кабаева. Обяснение за медиите обаче опитва да прикрие това с обстоятелство, споменавайки, че става дума за „племеннички“… Какво ще се случи в Дубай, ако дъщерите на Пригожин и Шойгу се засекат в някое луксозно заведение или хотел? Ами ако там случайно се окаже и някоя „племенница“ на Путин? Как ще реагират те и техните охранители? А Кремъл и Путин ни проглушиха ушите, че става дума за отечествена война, справедлива, освободителна… И тя вече коства живота на стотици хиляди руснаци. Самият Пригожин призна това преди дни, разкривайки, че кремълската пропаганда съобщава фалшиви данни за малки загуби.

Евгений Дайнов: Надигат се гласове, че нашето бъдеще било с Русия. Но ние нямаме работа в тази месомелачка 26.06.2023 Проф. Евгений Дайнов БГНЕС В България отново се надигат гласове, че нашето бъдеще било с Русия. Но ние нямаме работа в тази месомелачка. Там всички пътища водят до катастрофа, както е написал Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер. Това написа в свой коментар за Дойче веле университетският преподавател проф. Евгений Дайнов. Вижте и целия текст: "Покрай поредното изостряне на руското присъствие на международната сцена в България отново се надигнаха гласове, според които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е неадекватна от всякаква гледна точка - политическа, социална, икономическа и т.н. Тези неща са изобилно разгледани от различни тесни специалисти, но основният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума „бъдеще”, приложена към Русия. Русия никому не предлага бъдеще, тъй като тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее извън времето и историята, в онзи постоянно повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появата на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи отново. И всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало. Всичко започва с Иван Грозни Това въртене започва с Иван Грозни в средата на 16-и век. Тогава големите европейски кралства устремно излизат от Средновековието и започват да ликвидират негови основни белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се независимата частна собственост, местното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона. В Московска Рус, както тогава е била известна държавата, Иван решава да направи точно обратното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните съсловия, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ отнема земите, закрива всички видове събрания, както на благородниците, така и на обикновените хора, чрез които дотогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата собственост в държавата за своя лична бащиния и превръща собствените си прищевки в закон. Отмъква, разбира се, и държавната хазна - и тя му е бащиния. По-важното обаче е, че Иван започва гонения срещу онези, които са искали Московска Рус да поеме по европейския път на развитие. Символ на тези гонения е боляринът, философ, писател и военачалник Андрей Курбский, а последвалата между двамата кореспонденция очертава вечния разлом в Русия. От едната страна са онези, които като Курбский искат ограничаване на централната власт чрез разделянето ѝ между различни клонове и съсловия, настояват за права, свободи и законност, както и за независима от короната собственост. Това е пътят, водещ в крайна сметка до европейската цивилизация, в която отделният човек е по-важен от държавата. От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки противниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е „чакал”, от чиято „зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана” и пр.), те твърдят, че държавата е всичко, а отделните хора - нищо. И най-важното - че държавата е тяхна и че те не я държат поради нечие (например на народа) благоволение, а сами. „Самодържат” се - самодръжци. Никой друг няма никакви права - като например да е закрилян от закона, да има неприкосновена собственост или форуми за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е държавата. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, измет или агенти на враждебни чужди сили. Това е политическата закваска на Русия. И пак при Иван е забъркана онази попара, която е руската икономика. След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към следващата крачка: да третира държавата бащиния като легитимен обект на плячкосване. Той вече е плячкосал половината от съседните му руски княжества, но започва да удря на камък с останалите и особено със съседните му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова стартира плячкосването на имотите на аристократите и на по-заможните редови поданици - режимът на „Опричнината”. Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа. Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя никога не е излизала. Отиваме няколко поколения напред и виждаме първото повторение. В разгара на модерната епоха, когато в Европа се полагат основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики успява да закрепости и онези съсловия, които Иван не е съумял. Успява да подчини и дотогава автономните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на държавата. След него в Русия няма нито един човек, включително в аристокрацията, който да не е по някакъв начин закрепостен за държавата. В момента, в който в Европа преоткриват равенството между гражданите и създават обществени договори, Петър публикува „Таблицата на ранговете”, описваща позицията на всяка професия и на всяко съсловие в тази система на пълно и всеобхватно неравенство. В икономиката „модернизаторът” Петър прави типичната руска грешка, която допускат и до днес руските самодръжци: решава, че е разбрал как да настигне индустриалния Запад - чрез внос на западна техника. Но няма никаква представа, че Западът е технически и индустриално развит, тъй като в него има все повече свободни индивиди, които могат да правят индустрия, защото имат неприкосновена частна собственост и права. Петър вкарва западни заводи, но всичките бързо фалират. Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава аграрна страна и става жертва на подобни последващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито заводи, внесени от САЩ и Германия, също накрая фалират. През цялото време, разбира се, продължават гоненията на всички руснаци, които искат Русия да тръгне по европейски път - тоест, да има бъдеще. Всичките тези вълни на отнемане на права и собственост, както и постоянните гонения срещу прозападни руснаци, са съпътствани от смъртта на огромни количества хора, изтребвани от собствената си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин руското население намалява, тъй като от терора бягат милиони. Има, разбира се, периодически опити за поевропейчване на Русия. Това е периодът на изборните царе с ограничена власт, последвал Иван (този период, показателно, в Русия е известен като „Смутата”). След Петър също има определено „размразяване”, както и след Павел и Александър през 19-и век, след болшевишката революция, след Сталин и след Брежнев през 20-и век. През всичките тези периоди на отслабване на самодържието икономиката дръпва напред, а населението расте поради простата причина, че хората очакват по-нататъшно отслабване на самодържието и, следователно, по-голямо пространство за собственото си развитие. Всеки път обаче тези реформи се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху икономиката и народа рано или късно се натъква на противодействие от страна на управляващата клика, която не иска да се лиши от самодържието си. Така в Русия никога не се появява онзи автономен и закрилян от закона индивид, който осигурява бързото развитие на Запада. Тъй като само този индивид може да създаде развитие, след края на всеки период на реформи следва икономически спад и намаляване на населението. А по-важното е, че при първите симптоми на подобни проблеми властта минава в ръцете на нов самодържец, който твърди, че проблемите са следствие на предхождащите го „либерали” (както ги наричат днес). Русия половин хилядолетие след Иван Грозни Това е „бъдещето”, което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И така до безкрай. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от плячкосване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени съседни държави. Отсега е ясно, че този цикъл отново ще се повтори, защото в Русия всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало. След Путин ще има опит за реформи и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, тъй като там няма нито автономни индивиди, нито частна собственост, нито законов ред. След края на реформите ще настъпи стопански срив и хората ще хукнат да бягат. Ще дойде следващият самодържец, който ще обвини предшествалите го „либерали” за проблемите и ще предложи решение чрез възстановяване на пълното самодържие. За себе си, разбира се. И ще гони и ругае на „чакали” онези, които искат европейско бъдеще за Русия. Нямаме работа в тази месомелачка. Там „всички пътища водят до катастрофа”, както е написал руският поет Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер. * Заглавието на статията е на редакцията на ФрогНюз.

Особености на руските въстания: Милиарди и кръв, алкохол и разврат 26.06.2023 Червеноармейци в Зимния дворец... Бунтът на милиардера Евгени Пригожин срещу милиардера Сергей Шойгу и други милиардери в униформи продължи малко повече от 24 часа. Ако Пригожин си беше дал малко повече зор, можеше да влезе в Москва и да се получи истински блицкриг… Но и превземането на Ростов на Дон и Воронеж свърши работа: В Кремъл окончателно се настани страхът. Свикнали сме да се забавляваме с филмите за особеностите на руския национален лов, на руския риболов, на зимния руски лов и пр. Смях, алкохол до козирката и намеци за секс, трудно осъществим поради очевидни препятствия. Нещо подобно е и с особеностите на руските въстания. Както обикновено в руската история при тях винаги са се издигали лозунги за свобода и справедливост, но винаги е ставало дума за пари и власт. И ако се бе проляла онези дни кръв на руснаци от руснаци, щеше да е заради милиарди, а не заради друго. Все още не знаем какво точно се случи. На пръв поглед Пригожин и Путин са се разбрали нещо и въстанието утихна преди да се е възпламенило. Цирка и кланетата в руската история са двете най-популярни изкуства. Някои исторически събития се повтарят. Понякога в уродлив вид, понякога като фарс или комедия. Въстанието на Степан Разин през 1670-1671 г. е обвито в мистерии и до днес. Стенка Разин обявява бунт и събира под знамената си над 200 000 души. Той е атаман от село край Ростов на Дон. Уважаван, свободолюбив и брутално жесток. Успява да привлече и императорски военни части, между които полка на стрелците с лъкове. Василий Шукшин написа сложна книга за „най-ниския“ бунтовнически водач, назовавайки неговата мисия още в заглавието „Дойдох свобода да ви дам“ („Я пришел дать вам волю“). Сблъсъци и кланета съпътстват размириците на Разин, но официално той не е против императора, а срещу негови корумпирани приближени. Каква ирония на съдбата: Евгени Пригожин също тръгна от Ростов на Дон, заявявайки, че е против военния министър Шойгу и други некадърници от Путиновото обкръжение. Атаманът Стенка Разин говорел за свобода, но повече го интересувало златото. Затова градовете и селата, които превземал, били плячкосвани, а жените изнасилени. В крайна сметка Стенка Разин е предаден от своите и обезглавен на Червения площад пред дървените стени на Кремъл. Сто и нещо години след Стенка Разин идва Емелян Пугачов. Също казак от село до Ростов на Дон. Той вдига най-мащабния бунт в цялата история на Русия. През 1773 г. повежда народна войска срещу централната власт, която в този момент се задъхва от войната с Турция, предателства и хаос в средите на армията. (Нещо като сегашното положение в Украйна.) Дворянството е затънало в корупция, населението живее в мизерия. Съпругата на император Петър III го сваля от власт с помощта на свои любовници, обявява се за императрица и приема името Екатерина. Дворецът се превръща в гнездо на разврат, заговори, убийства… Историята обаче ще прибави към Екатерина – Велика. На Пугачов са предлагани огромни богатства, за да сложи оръжие. Той приемал златото и диамантите (още се издирва съкровището му), но продължавал да пали и убива. Накрая е предаден, заловен и набутан в малка клетка. След това обезглавен. И до днес историци спорят дали Пугачов не е бил всъщност изгоненият император Петър III. Защото знаел шведски и немски, което е неприсъщо за прост селянин… Въстание с цел свобода – удавено в кръв, предателства, секс и злато. Путин обяви по повод похода на вагнеровци: Няма да допуснем да се повторят събитията от 1917 г. А какво стана през 1917-а? Кратката версия, описана в сайта dzen.ru: „Вечерта, изгладнелите и лъгани многократно защитници на Зимния дворец, започнаха да се разотиват. Извиканите казаци недоволстваха, че трябва да бъдат рамо до рамо с някакви „отрепки“ срещу пияни моряци и войници. Оказа се, че няма дори капка бензин за бронемашините на охраната. Повечето артилеристи, както и юнкерите от Ораниенбаумското училище също се изнесоха някъде. Тогава болшевиките се осмелиха да стрелят по двореца. Като не последва отговор, те се вдигнаха и нахлуха в сградата. Настъпи хаос и грабеж. Символът на властта бе изнасилен, а който се мярна по етажите бе убит на място“. Допълнение: Първо са превзети избите, където се пазели много вина и други спиртни напитки. Настъпил такъв запой, че красноармейците не могли да изтрезнеят цяла седмица… така се родил социализмът и Съветския съюз. Какво ще стане с милиардите на Пригожин след „охладения“ „Поход за справедливостта“ към Москва? Какво очаква самият Пригожин и фамилията му? Кремъл вече обяви, че в офис на „готвача на Путин“ в Санкт Петербург са открити огромно количество рубли. Но защо е учуден Кремъл след като всички знаят, че от години Пригожин ръководи „тролската фабрика“ за пропаганда на Путиновото управление, която е разположена именно в Санкт Петербург. Ще се лиши ли диктаторът Путин от тролската армия, която води брутална хибридна война в други страни, включително срещу България? Едва ли. Тронът на Путин е разклатен. Той ще трябва да заздрави позициите си. Затова: - Ще изпълни условията на Пригожин. Ще изчака шумът да утихне и ще се разправи с него. Ще се разправи и с частната армия „Вагнер“. - Милиардите на Пригожин ще преминат в неговата сметка и в сметките на олигарси, които още го подкрепят. - Пригожин ще изчезне от публичното пространство за известно време. „Вагнер“ ще се влее в редовната руска армия. Ще получи военна техника, боеприпаси, увеличение на възнагражданията и ще бъде пусната като бясно куче срещу украинците, които вече наближават границите на Руската федерация. Все още не е ясно какво ще стане с военния министър Сергей Кожегутович Шойгу. Той обаче е един от основателите на „Едина Россия“ – партията на Путин. Освен това все още армията е зад него. Стигаме до особеностите на съвременното руско въстание: Войната срещу Украйна е плод на корупция и ламтеж за пари и власт. Бунтът на Пригожин е плод на корупция и ламтеж за пари и власт. Страхът в Кремъл и страхът на Путин са плод на корупция и ламтеж за пари и власт. Разпадът на Русия е плод на корупция и ламтеж за пари и власт. Несвободатата на руските граждани е плод на корупция и ламтеж за пари и власт. Всеки средно образован човек може да предвиди как ще завърши това. Дори путинофилите в България. Огнян Стефанов