Коментари - 40 години след покушението: Двата живота на Георги Марков | Днес.dir.bg

нормалната съдба на един държавен предател който си мисли че може да се скрие в САЩ или Великобритания. Иначе жена му е готина МИЛФ-ка не е останала за дълго сама.

очаквал е човекът да се издигне на новата служба, но всеки знае, че това не е лесно в британската бюрократична машина. Очаквал човекът, че е лесно като в НРБ-то, т.е. по партийному или кумово-сватовски, ама с ингилизите щом е за пари, майтап няма !

''добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.'' Направил е точно това и си е получил ''заплащане''....И да ми възхвалявате такъв човек дето сам си признава че гледа как да се сдобие с пари и величие макар да бърше задници за това си е направо български мазохизъм

Писал с плам и възторг за светлото бъдеще, ловувал с 1-вия, излязъл легално с колата си и цопнал в центъра на западната пропаганда. И там работил с плам, вече срещу системата, която го създала. По-късно се разочаровал и от тях. Но бил честен човек. Ами, защо не се е гръмнал сам ? Щеше да бъде много по-почтено. Всъщност, неразбираемото в случая е издигането му в култ у нас.

хахах, Ото абе защо Английският червен кръст в Москва през 1917 година дава един милион долара на другарите Ленин и Троцки , а на белите нито цент. Да се чудиш ! А иначе добър псевдоним си си избрал , като гледам спец си по човешки души,но изглежда си тъпичък и злобен даже затова си и Ото Скорцени ,нали !

За предатели като маркон, скрипал ..... - изходът е един!

Сам си е казал - продава душата си за да си осигури живуркане:((( както явно е правил и в България но му се е видяло малко..

Интересното е че него го убиват неговите "благодетели" на запад, използват го докато имат нужда и след това го ликвидират

на фона на сегашните събития все по-отчетливо личат отпечатъците на британските спецслужби; както и при историята с папата се оказа, че стои цру

Комунягите пак сер.т на метеното . Мира нема у бетонните им чутури . Ваш'та другаре умре...

Браво,мястото ти в психиатрията е сигурно,не се тревожи за последните си дни

така ,така ама колата не била жигули или булгаррено ,а БМВ . И с БМВ то , хоп при брат си ,който бил според тогавашните разбирания изменник на родината. Отишъл си човека като всички българи по това време с БМВта най спокойно с редовен паспорт във Англия и хоп ей така случайно го поканили да изкара някой лев в радио Свободна Европа,което се финансира от държавния департамент на САЩ. Да се чуди човек, какъв демократ бил нашия герой,лека му пръст.

Всичко ново е добре забравено минало! Като им мине номера, повтарят ! Преди Марков, сега Скрипал! И отново Англия!

Тоя Путин не се спря

мръсник е писал "на всеки километър". Мръсен предател!

и какъв изводът за двамата братя "курортисти", семеен комунистически бизнес (хаха), нали тъй кашик, а?

Не ми направи никакво впечатление, това всеки що годе грамотен писач,може да го напише.Така,че като журналист и писател е със скромни възможности.И не виждам някаква сериозна причина ДС или КГБ ,да го ликвидитат.Това,че е бил в ловната дружинка на бай Тошо и е писал срещу него е само повод да сплетничи и плюе.Между другото в тази дружинка е бил и Емилян Станев,също отявлен критикар на Тато, но никой не му е обръщал и на него внимание.И точно за това репортажите на Георги Марков са пропити със злоба и жлъч,защото не са го взимали на сериозно.

"Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България - пари, гарантирано положение, слава" Критикувал соц-а; Критикувал Запада... Комунистът станал антикомунист. С лопата да ги ринеш :) Човек не може да избяга от себе си, където и да отиде. ФАКТ! ... МИТЪТ за комуниста-антикомунист е по-голям от самия "бивш" комунист. А жестът от снимката, адресиран към комунистическата власт, е жест към собственото минало на комуниста Марков :( ОТВРАТ! Неслучайно се е превърнал в икона на ивоинджевците... ... Каквото потърсил, това намерил "дисидентът" Марков... А годишнините от покушението подхранват мита...

Кой можеше 69г.да излезе легално от страната с колата си и да отиде при брат -невъзвъщенец?????Отговор-близък до властта или член на ДС.Тук е имал всичко,но -не ,на него не му е стигало.Намерил си е майстора,хора, които са го използвали с мръсни цели.Действал с против своята Родина.Самият той е видял ,че е сгрешил.Така ,че излишно е да се героизира този объркан човек.За мен е ПРЕДАТЕЛ.Същите подлоги са и хора като Иво Инджев,Росен Банов и още мн.такива изучени от Родината си и възхваляващи тогава соц.строй,/който за много обикновени хора си беше по -социален и сигурен/,а сега най- върлите му плювачи .Това буди отвращение.

Всичко притях е highly likly.

Репортажите му невероятно точно описват случващото се по онова време, може би защото е бил добре запознат с нещата отвътре, и комундетата затова вият на умрело и плют ли, плюят. Истината боли и плюващите всячески се опитват да я прикрият, като използват все едини същи епитети - безродник, предател, шпионин. А човекът чисто и просто е описал нещата такива, каквито са били.

Хайде БНТ да излъчи сериала "На всеки километър"- 26 серии на сценариста Георги Марков.Заслужава го човека.

и във филма "на всек икилометър " ,нали , и там ги о описал както си е било,така де.

Гнусна смрад е тоя Марков , но нашите "демократи" го направиха светец

За предателите и слуги на католикопротестантската клика само куршум между очите. Само ,че в случая англетата си го убиха.

Наистина е бил запознат и е пил вода от кладенците в БГ и на Запада: "Когато пристигнах тук, НА ЗАПАД, бях много изненадан да открия, че ПОЧТИ ВСИЧКИ ХОРА, които срещнах, И ТУКАШНИ, И ЕМИГРАНТИ, всъщност СЕ БОРЕХА И МЕЧТАЕХА ДА ПОЛУЧАТ В ЖИВОТА НЕЩО, КОЕТО АЗ БЯХ ЗАХВЪРЛИЛ В БЪЛГАРИЯ - ПАРИ, ГАРАНТИРАНО ПОЛОЖЕНИЕ, СЛАВА"

един друг герой дето дядо му го убили комунистите, после станал член на БКП, завършил в Симеоново, разочаровал се по време на демокрацията и хванал бухалката от носталгия и се издигнал до ….не беден демократ !

ти сам го каза „филм“, тоест художествена измислица, а не документалистика

УМИРАМ ОТ СМЗЕХ: Сценариста на "на всеки километър", приближен на живков - дисидент. При тва, най-героичноорелония. Каквито седесарите, такъв и идело им. тоз не го признавам дори за антикомонис.

И кой точно бе пък ти, и на кого му пука ти кого признаваш и кого - не, според теб:)

От вековете всички хората е тровят само в Англия.

Предлагам по новото Радио Свободна Европа 2018 първо да излъчат в чест на Г. Марков радиопостановка на "На всеки километър" и така всичко ще си дойде на местата.

Бившият началник на управление Външно контраразузнаване на КГБ на СССР, който днес живее в САЩ, екс-генерал от КГБ Олег Калугин: „До разпадането на СССР, за КГБ и за нашето военно разузнаване работеха повече от 300 помощници или агенти в Съединените щати – това бяха хора, които имаха достъп дори до Белия дом, работещи в Държавния департамент, в Министерството на отбраната, в Агенцията за национална сигурност, във всички структури, които биха представлявали интерес за съветската страна.“ Точно преди десет години опозореният съветски разузнавач, задочно осъден на 15 години затвор за държавна измяна, с отнето офицерско звание и 22 награди, получава в САЩ статут на политически емигрант и американско гражданство. Моят 78-годишен, някога суперзасекретен и много влиятелен събеседник, за някои хора е безстрашен разузнавач, Щирлиц и Джеймс Бонд в едно, а за други – шпионин, който е продал родината си и честта си не за 30 сребърника, а за американско гражданство. Парадният му генералски мундир с всички отличителни знаци по него, който Калугин вече няма право да облича, сега виси във Вашингтонския Музей на международния шпионаж, където не секва потокът от посетители, вече над 5 милиона, жадуващи да се приобщят към тайните на могъщите специални служби. В отговор на обществения интерес, в съдружие с бившия сътрудник на ФБР Дейв Мейджър, Олег Данилович пуснал в американската столица туристически автобусен маршрут по местата за шпионски срещи, и дори – за реклама – той самият е водил групите като гид. Бившият ас на съветското разузнаване живее близо до Вашингтон в щата Мериленд, където си е купил за смешните по московските мерки 120-хиляди долара къща, която, макар да не е луксозна, е доста уютна, с просторни стаи, с много картини по стените (откраднати от „Ермитажа“, както се шегува Калугин)... - Вие сте били на висока длъжност в КГБ … - Аз се занимавах с международни въпроси, с външния свят, а тук ми се наложи да се сблъскам с моите съграждани – в голяма степен разочаровани, недоволни, желаещи промени, и моята задача беше да откривам такива критично настроени хора, да ги записвам, а след това да ги пращам или в психиатрична болница – това беше андроповския метод за решаване на проблема … - ... или на Запад … - Да, точно така, и, впрочем, трябва да му признаем заслуженото на Юрий Владимирович. По онова време аз бях свидетел на обсъждането на един скандално известен въпрос – имам предвид убийството на Георги Марков. Българите тогава се обърнаха към нас за помощ, и Андропов, в мое присъствие, каза на Крючков: „Аз съм против политическите убийства.“ Крючков се поколеба: „В такъв случай ние ще поставим ръководството на българското контраразузнаване в неловко положение, те ще се запитат „Как така? Съветските другари не ни ли се доверяват?“ Длъжни сме някак да ги подкрепим.“ И тогава Андропов кимна: „Дайте им технически средства – такива, които могат да свършат работа – но самите ние да не се намесваме, стойте настрана от проблема.“ Тогава предложихме на българите … - ...чадъра … - Да, доставен бе японски чадър и в него поставили ампула с отрова, която се изстрелва с натискането на малък спусък. Впрочем, тук, във Вашингтон, в Музея на международния шпионаж, на който аз съм един от директорите, сред експонатите има и такъв чадър … - Каква отрова е била използвана? - Според мен, рицин (силно токсична отрова, извличана от семената на растението рицин – Д.Г.), но не знам със сигурност, не разбирам от тези неща. Всъщност, за тези манипулации с отровите цял свят научи едва след гибелта на Александър Литвиненко в Лондон, но тогава е било използвано по-съвършено по руските мерки средство, което се е считало за абсолютно неразпознаваемо – обективно невъзможно е да се открият следи от него. - Полоний? - Да, но, въпреки това, британските специалисти, които са разследвали обстоятелствата около тази смърт, се оказаха добри професионалисти: един от тях решил да изследва проба за наличие на радиоактивни вещества – и тогава е било установено наличието на полоний. Това даде началото на гръмкия международен скандал, но явно е имало и други хора, отстранени по този начин - например Юрий Шчекочихин, ако си го спомняте … - Да заемате толкова висок пост в йерархията на КГБ на СССР, да сте най-младия генерал – това, според мен, е връх, който малцина могат да достигнат, а с Андропов общували ли сте? - Много често, при това най-вече по негова инициатива. Работата е в това, че аз не бях свързан непосредствено с Андропов – у нас началник на разузнаването беше известния ви Крючков … - ...Владимир Александрович... …който по различни съображения не ме обичаше особено - Сложен човек ли беше той? - Да, но отношенията му с Андропов са се установили още от 56-та година в Будапеща… - ... по време на унгарското въстание, жестоко потушено от съветските войски – Андропов е бил посланик там … - Абсолютно вярно: и двамата тогава са работили в Унгария и са запазили връзката си, а когато са назначили Андропов за председател на КГБ, той е изтеглил Крючков и го назначил за началник на разузнаването. Лично към мен Юрий Владимирович се отнасяше със симпатия и се е случвало да ми звънне по пряката линия (т.е. без да набира номер – достатъчно беше да вдигне слушалката): „Слушай, отбий се при мен, разкажи как върви работата при вас.“ - Вие на Лубянка ли бяхте, в централната сграда?...

Това ,казва всичко .

хахахахаха, а тия с дядовците са отделна тема. Те са много изстрадали.Абе как само се намират,надушват се и всичко посвещават на дядо. Има разни нюанси в дядовците, но всичките плачат и много скърбят за дядовците. Това да имаш престъпен дядо е голяма работа. Какво да кажем ние с дядовците дето скромно и тихо са си отишли от белия свят ,без вест без скандали,без престъпления.

За предателите на няколко държави това е края .

За предателите на няколко държави това е края .

За предателите на няколко държави това е края .

За предателите на няколко държави това е края .

уважавам много този човек...:)..и то харесвам

Не е хубаво да си приятел с някого , а после да си срещу.Сега има такива с подобни имена в съвременния парламент за жалост.

ИНТЕРВЮ Калугин: Людмила Живкова замесена в решението за убийството на Марков 26 юли 2008 10:11 Олег Калугин. Той беше най-младият генерал в КГБ. Ръководеше операциите на страховитата служба не къде да е, а на територията на Америка. На бюрото му на „Лубянка” имаше папки с имена на хора, които бяха обречени. а етаж 3, пак на «Лубянка», беше решено, че Марков ще бъде премахнат. Септември. Лондон. Мост Ватерло. Българският автор и журналист в BBC Георги Марков чака автобус на спирката, когато усеща пронизваща болка в крака. Добре сложен непознат захвърля чадър, промълвява «извинете» и изчезва с такси. Марков не взима насериозно малкия инцидент, прибира се у дома. След три дни умира от треска. Директорът на съветското контраразузнаване Олег Калугин първи разкрива подробности около убийството. И си навлича гнева на много хора. По-късно дори е осъден на 15 години затвор. Днес живее в Щатите. Не се е връщал в Москва от 1995 година. Това е Калугин, Олег Данилович! През 1958 година вие пътувате до САЩ като стипендиант по програма Фулбрайт, но всъщност отивате като шпионин на КГБ. През годините се издигате до шеф на външното контраразузнаване и генерал-майор. Малцина знаят, че тогава сте били най-младият генерал в системата на КГБ. Как се случи това? Наистина бях най-младият генерал в историята на КГБ. Навярно шефовете ми са решили, че мога да се справя добре с работата. Оценявам, че те се довериха на толкова млад човек. Вижте, такива неща се случват, но не толкова често в КГБ. По онова време работих здраво и исках да успея в кариерата си. Помагаше ли ви баща ви? Той също е работил в КГБ? Така, но баща ми не е причина за издигането ми. Той беше капитан, когато се пенсионира. Нямаше опит в чуждестранните контакти, а и по принцип не беше много доволен от работата си в КГБ. Колко задачи за работа от КГБ имахте, докато бяхте в Щатите? Стотици. Една от основните ми задачи беше да наемам хора, да превръщам враговете в приятели. Да помагам на Съветския съюз като набавям информация за враговете на държавата. Да осигурявам секретна информация за намеренията и плановете на западните нации срещу Съветския съюз. Да намирам научна и технологична информация, която би помогнала. Правех много неща и според мен ги правех добре. Тази година изтича 30-годишната давност по делото за Георги Марков, едно от най-странните убийства по време на Студената война. Британските власти подозират отдавна служители на КГБ и българските тайни служби за участие в убийството на Марков. Каква е вашата информация по случая? Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата. Все пак, знаехте ли тогава какво разгневи Живков, че той помоли за помощ и как точно му помогнахте? Само с отровата ли? Живков беше често нападан в предаванията на Би Би Си, в които Георги Марков беше главен участник. Дъщерята на Живков също беше обиждана по радиото. Има някакво участие на дъщерята на Живков в този случай и доколкото знам Живков е бил много гневен от работата на Марков. Поради тази причина беше решено Марков да бъде премахнат физически. Колкото до съветската помощ, ние дадохме отровата. Това е. А оръжието? Оръжието, да, това всъщност беше много малък пистолет, закачен към един чадър. Твърдите ли, че дъщерята на Живков е изиграла роля в убеждаването на баща си да предприеме действия срещу Георги Марков? Това е, което чух, но нямам детайли, защото България беше приятелска страна на СССР, а моите интереси бяха повече в западните страни и САЩ. Тъй че нямам повече детайли за личните отношения в приятелски страни като България, Полша, Унгария. Вярно ли е, че първоначално Живков наредил убийството да се извърши на рождения му ден? Това не знам. Запознат съм само със заповедта на Живков и съветската роля в осигуряването на подходящо оборудване и специални средства. Тогава шефът на КГБ Андропов съгласи ли се с Живков? Как прие молбата му за помощ? Всъщност Андропов се колебаеше, не желаеше да продължи. Когато този въпрос беше дискутиран, спомням си отлично, Андропов каза “Аз съм против убийствата.” Но шефът на руското разузнаване Кручков молеше Андропов да промени мнението си. Твърдеше, че ако не се съгласим с молбата на българските тайни служби това може да разгневи Живков и отношенията между България и Съветския съюз да се развалят. Очевидно този аргумент изигра своята роля и имаше влияние върху решението на Андропов, който каза в края: “Добре, но без наше участие, дайте им каквото искат, но без наше участие.” Говори се, че за разлика от източногерманските, полските и чешките тайни служби, българските са били като филиал на КГБ? Българите бяха като братя за руснаците, много повече от просто съюзници. Приятелството между двете страни беше много важно за нас, особено относено към отношенията ни с другите европейски страни. Сред другите източноевропейски страни, най-много се доверявахме на България. Реално ние бяхме нещо като 16-ата република на СССР, така ли? Имаше такава дискусия и тя беше повдигната от българите. Българите искаха да се присъединят и руснаците биха се радвали това да се случи. Някои хора считаха, че ако това се случи, то ще бъде интерпретирано на запад като колониален, имперски ход от страна на СССР. Чували ли сте за Франческо Гулино? Не И нямате представа кой реално е извършил убийството на Марков? Не, никога не съм знаел. Това не беше наша работа. Българите работеха по този случай. Все пак вие бяхте първият, който разкри подробности по делото, нали така? Имахте ли проблеми? Да, имах проблеми. На първо място, когато бях поканен от Би Би Си да дойда във Великобритания за специална програма, която не беше свързана с България, аз бях задържан от британската полиция в Лондон и бях в затвора цял ден. Те ме разпитваха за съветската и моята роля по това дело. По време на разпита дадох всички отговори, които имах по онова време. На следващият ден бях пуснат от затвора. Бях толкова отвратен от отношението на британците към мен, че исках незабавно да напусна Лондон. От Би Би Си обаче се извиниха, казаха, че съжаляват, помолиха ме да остана . Така че в крайна сметка останах още седмица в Лондон. По време на убийството на Марков вие работихте за КГБ в Москва или другаде? В Москва. Получихте ли някаква награда за успешната българска операция? Има две български награди, но те не са свързани със случая. Имам награди от Полша, Чехословакия, дори от Монголия. Една от наградите беше ловна пушка, подарена ми от българския вътрешен министър Стоянов. Беше доста скъпо оръжие. Две години по-късно получих военен орден. Срещахте ли се с Тодор Живков или дъщеря му? Не, не съм се срещал с него. Само с вътрешният министър Стоянов и други хора, с които сме работили в една област. Какво мислите за естеството на убийството след толкова години? Британският вестник Дейли Телеграф го описва като убийство в стил Джеймс Бонд – с това странно оръжие и използваната отрова рицин? Аз не съм специалист по оръжията. Моята експертност е най-вече в политическото разузнаване и събиране на информация. Както и набирането на хора, които да работят за Съветския Съюз. Може и да съм бил информиран за някои неща, но работата ми беше дотам. Все пак знаехте ли как се правят тези специали отрови, използвани за убийства? Имаше ли КГБ, има ли и днес, специална лаборатория, разработваща тези отрови? Доколкото знам има такава лаборатория. Същата лаборатория, която съществува от десетилетия. Днес тази лаборатория е усъвършенствала продукта си и много хора в Русия умряха от отравяния. Говоря за руските политически дисиденти като Юрий Щекочихин, един от най-известните руски репортери, редактор на Новая Газета и член на разследващата парламентарна комисия, която се опитваше да определи кой взриви апартаментите в Москва през 1999 година. Бомбите, след които стотици бяха убити, бяха използвани от руското правителство, за да атакува Чечня. Говори се, че тези бомби са били начин чеченците да бъдат обвинени в тероризъм. Всички хора, които се опитаха да разследват този случай, днес са мъртви. Друг убит е Сергей Юшенков. Той също беше член на тази комисия. Има и други хора, които бяха убити – всички те са били критични относно руското участие в войната срещу Чечня. Но най-драматичен пример на настоящия руски режим, който използва терор срещу политическите си опоненти, е отравянето на Литвиненко във Великобритания. Той беше много критичен конкретно към Путин. Познавах добре Литвиненко и знам какво пишеше за руския президент. И когато беше отровен, нямах никакви съмнения кой стои зад това убийство. Президентът Юшченко също беше отровен, когато се кандидатира за президент на Украйна. Когато изборите се развиха по неблагоприятен за Русия начин, те решиха да премахнат Юшченко. Както знаем, той беше отровен, но не умря. Това е един нов вид Русия, която използва екстремни методи, за да премахме политическите си опоненти. И тези методи включват убийства. Тоест сте категоричен, че смъртта на Литвиненко е директно свързана с режима в Москва и КГБ? Абсолютно. Нямам никакви съмнения за това. Защото Литвиненко беше толкова критичен при забележките си към Путин. Много малко лидери по света биха толерирали такова отношение. За разлика от други лидери, Путин принадлежи към различна политическа култура. Той няма проблеми с отстраняването на политическите си опоненти. Имате ли наблюдение за ролята на КГБ в България през последните години? Ролята на КГБ в Източна Европа днес е далеч по-слаба в сравнение с преди. Тогава тези страни се възприемаха като приятели и съюзници на голямата съветска империя. Днес България и другите източноевропейски страни са свободни, суверенни държави. Разбира се, Русия има присъствие в тези страни. Мислите ли, че София и Москва имат връзка с опита за убийство на папа Йоан Павел II? От това, което знам, не е имало дискусии или планове на руснаци или българи за атентат срещу Папата. Мисля, че този криминален акт беше извършен от един луд човек. Нито Русия, нито България имат връзка с това. Работили сте 32 години за КГБ, днес живеете друг живот. Интересно ли ви е след толкова години прекарани на такава служба? Какво правите през деня? Когато дойдох в Щатите през 1995 година нямах планове да остана. Домът, семейството, стотиците ми приятели бяха в Москва. Случи се така, че през 1998 година един мъж на име Владимир Путин, който впрочем ми е бил подчинен, стана шеф на руските федерални служби за сигурност. По-късно беше избран за президент на Русия. Разбрах защо руснаците го подкрепят. Все пак, за разлика от предшественика си Елцин, той не беше често пиян и абсолютно непредсказуем. По времето на Елцин икономическата ситуация в Русия беше много лоша. Тогава Путин изглеждаше като по-добрият избор. Когато обаче беше избран, в първото си публично обръщение, той ме нарече “предател”. Аз също отговорих публично като го нарекох “военен престъпник”. И добавих, че Путин ще бъде изправен пред международен съд, точно като Милошевич. След две години беше проведен таен процес, в който бях осъден на 15 години затвор. В резултат на това нямах друг избор, освен да потърся политическо убежище в Щатите. От тогава живея в Америка. Щастлив съм тук. Активно участвам в много обществени мероприятия. Аз съм един от директорите на Международния Шпионски Музей. Професор съм в център за изследване на тероризма. Лектор съм, който пътува из цялата страна. Уважават ме и съм щастлив тук. Кога за последен път посетихте Москва? През 1995. От тогава не съм се връщал. Кой според вас е лидер на Русия сега – Медведев или Путин? Путин. Нямам никакви съмнения за това.

Има доказателства, че Марков е беше убит от МИ-6.

И тази история, както и покушението срещу папа Йоан Павел ми изглеждат повече като специални акции срещу нашата страна по времето, когато беше част от социалистическата система. Г. Марков едва ли би получил такова признание, ако не беше случката със също така съмнителния "български" чадър. Четох книгите му. Единственото нещо, с което е останал в паметта ми е прозрението му, че ние - българите, не си говорим един С друг, а един НА друг. Т.е. всеки говори, но събеседникът му не го слуша. Започнах да анализирам разговори с моите познати и стигнах до извода, че прозрението му е вярно.

Като си казал “А”, продължи и нататък. Кажи и “Б” и “В”... Кажи, че тези доказателства сочат и помощ за МИ-6 в убийството на Марков и от извънземни...

Много зависи на каква точно основа е било приятелството.. И дали е било истинско, тоест кой как го е разбирал!

Комунистическо мекере ,което беше в най-близкият кръг на Тато ,после го пратиха със задача в радио Свободна Европа уж като десидент ,но англичаните го разкриха и свитнаха ,естествено беше подбрана и датата ,рожденият ден на Тато и оръжието с отровата така ,че да изглежда като българо -руска работа ,но това е логичният край на всички комунистически дупедавци .

Тайно спецзвено за мокри поръчки създадено през 1963 г. В Държавна сигурност е имало супертайна спецструктура за изпълнение на мокри поръчки много преди убийството на Георги Марков през 1978 г. Това е била свръхсекретната и неизвестна досега Служба 7 за извършване на остри мероприятия към Първо главно управление, създадена през 1963 г. Сензационните подробности излизат на бял свят от планове и доклади на секретния спецотдел, открити от "24 часа" в архивите на Първо главно управление. Повечето носят гриф "Строго секретно" и са писани между 1964 и 1972 г. Тайното звено започва да функционира в средата на 1963 г., а до 1972 г. е работило по 10 случая за ликвидиране, отвличане или компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, ФРГ, Италия, Турция, Франция, Етиопия, Швеция и Швейцария. "Трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна", казва по повод един български емигрант на 1 юли 1970 г. тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков на специално съвещание, което разглежда работата на тайното звено. Първите разработки, с които се е занимавала суперсекретната Служба 7, са били заведени под кодовите названия "Черния", "Изменник" и "Хикс", пише в доклад от 7 октомври 1964 г. След време офицерите ги преименуват на "Мавров" и "Ник", а към тях се прибавят още шест - "Лакей", "Дончев", "Либерто", "Вол", "Хамлет" и "Предател". През 1970 г. седем от разработките - "Лакей", "Мавров", "Каракуш", "Предател", "Вдовец", "Либерто" и "Ник", са били в процес на "активна подготовка и скорошно изпълнение", съобщава доклад, писан на 24 юли 1970 г. В работата си тайната служба се води от основни положения, утвърдени от министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков на 10 март 1964 г. Документът очертава "две направления за работа на службата - военновременно и мирновременно". Острите мероприятия срещу емигрантите се водят мирновременни акции. Сред тях са “отвличане или ликвидиране”, потвърждава докладна записка, писана през 1967 г. На мушката на тайното звено са "важни или интересуващи ни противникови военни, административни, политически функционери", както и "изменници на родината, причинили големи вреди с измяната си, и такива, които развиват активна вражеска дейност". При създаването на Служба 7 в нея работят само 4-ма оперативни работници. В доклад с дата 7 октомври 1964 г. началникът й полк. Петко Ковачев я нарича "нашето съвсем малко подразделение на КДС". "Задачите на Служба 7 никоя друга служба от КДС, нито друг орган ги няма предвид", пише офицерът. В същия документ той иска на службата "да се даде поне още един мирновременен обект, ако има такива, за да започнем своевременно работа". "Когато добием опит и създадем наша агентурна база и увеличим изобщо възможностите си, ще вземем повече мирновременни обекти. А такива за вземане има много", пише полковникът. Мечтата му се сбъдва - до 1967 г. тайната структура разполага вече с 39 агенти. В докладна записка до председателя на КДС ген. Ангел Солаков на 30 септември 1967 г. началникът иска работата на Служба 7 да се разгледа "на възможно най-високо равнище" и "с помощта на съветските другари да се помогне за отстраняването на слабостите". Това не е първият път, в който се търси помощ от Москва. Помощ е търсена и от други братски служби, разкриват документите. През 1969 г. спецзвеното за остри мероприятия се разраства до 7 оперативни работници и става част от Отдел VIII "Активни и остри мероприятия" в Първо главно управление на ДС. Заедно с него в отдела е зачислено и направлението за активни и дезинформационни мероприятия. Това се потвърждава и от доклад с гриф "Строго секретно", писан на 27 юни 1970 г. При споменаването на острите мероприятия някой е написал на ръка: "Кога ще разглеждаме тази работа? Слаба е." Няколко дни по-късно, на 1 юли 1970 г., министърът на вътрешните работи Ангел Солаков прави изказване за работата на Отдел VIII: "Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия. Преди година и половина се обединиха двете служби. Ако не почнем да провеждаме някои остри мероприятия, ще съжаляваме." Министърът уточнява, че в началото службата е била създадена само за военновременни задачи, но впоследствие започнала да работи и да провежда мероприятия и в мирно време. "Сега имаме една конкретна задача, която не се изпълнява, а тя е да докараме (името е заличено - бел. авт.) в България заедно с цялата негова архива. Втора задача е да се докара (името е заличено - бел. авт.)американски разузнавач, който работи активно срещу нас. Вярно, че задачите са сложни, но за (името е заличено - бел. авт.)е дадена санкция, а задачите не се изпълняват. Над него трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна. Хората, работещи в това направление, не проявяват достатъчно активност и инициатива. Очевидно вас ви е страх да се занимавате. Тук трябва да се намерят смели хора, които ще се захванат докрай с работата. Неотдавна избяга един професор по очни болести, който трябва да бъде докаран в България. В срок от 1 месец и половина, някъде към 15 август, на 1-2 страници да се набележат острите мероприятия, които ще трябва да се изпълнят. Сега обстановката не налага да действаме с остри мероприятия на много широк фронт, но аз не зная дали няма да ни се постави задачата да се ликвидира например Папандреу. Сега ни се поставят по-малки задачи и ние трябва да натрупаме известен опит", пали се министърът. На 25 август са изготвени "Въпроси, произтичащи от разглеждане работата по линия на активни мероприятия при др. министър на 1 юли 1970 г.". Отчита се "необходимостта да се провеждат остри мероприятия". Като точка 3 е записано: "За направление "Остри мероприятия" да се намерят допълнително смели хора." "Разработването на лица зад граница, провеждащи вражеска дейност срещу нашата страна с цел париране на дейността им", остава една от трите основни задачи на отдела, съобщава планът за 1970 г. Това се потвърждава и от доклад, писан на 24 юли 1970 г. Документът припомня, че до 1967 г. секретното звено е работило главно по създаването на 3 специални диверсионно- разузнавателни групи - "Дунав", "Камчия" и "Арда". През 1967 г. обаче по нареждане на ръководството на управлението тази дейност е спряна и усилията са насочени към "разработка на някои изменници на родината с цел провеждане на специални мероприятия за париране на тяхната вражеска дейност". Наличната агентура обаче не била "в състояние да участва във всички мероприятия" и да доведе до "тяхната реализация". Агентите решавали "задачи по издирването, установяването и изучаването на обстановката около обектите, но не можели да бъдат изпълнители в конкретни операции", пише в доклада. Постигнатото през годините обаче породило "ентусиазъм и страст в работата на оперативните работници". "Сега има най-разнообразни идеи за комбинации с агентура за откриване и изучаване на обектите и за провеждане на мероприятия", съобщава отчетът. Документ, писан на 30 юни 1971 г. и озаглавен "План за работа на Отдел VIII по линия на остри мероприятия за 1971-1972 г.", разкрива детайли от по-нататъшната работа на спецотдела. В този период направление "Остри мероприятия" щяло да продължи да работи в двете основни насоки - "разработка на лица зад граница, провеждащи вражеска дейност срещу нашата страна с цел париране на дейността им”, както и "подготовка и провеждане на остри мероприятия на противникова територия в мирно време". В този документ за първи път се планира създаване на агентурен апарат от секретни сътрудници зад граница "с възможности за изпълнение на остри мероприятия", както и създаване на условия за провеждането им. От плана става ясно, че до 30 юни 1972 г. трябва да бъдат вербувани двама чужденци "с възможност за изпълнение на остри мероприятия". Отговорник е Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков Ангелина Горинова. През 1975 г. Горинов става зам.-началник на Първо главно управление и до 1990 г. отговаря за кадрите в разузнаването. В същия документ е предложено да бъдат назначени по свръхсекретния щат група оперативни работници, които "след специална подготовка да бъдат изпратени зад граница за изпълнение на остри мероприятия". Това обаче не се приема. Въпреки това служителите са преминавали специално обучение, става ясно от плановете и отчетите за специалната подготовка на служителите от XVI отдел за 1972-1975 г. В плановете за учебната 1972-1973 г. е предвидено например на 8 декември 1972 г. полк. Иван Горинов да направи обзор за острото мероприятие "Кораб". (Подробности за него - в следващ брой.) Планът за 1974-1975 г. пък предвижда разбор на остро мероприятие под кодовото име "Яма". Първа акция: готвят отвличане на емигрант от кораб в Италия - четете в следващ брой. Търсят помощ от КГБ През май 1965 г. шефът на службата праща до министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков "Предложение за искане на помощ от КДС на СССР". Документът, който носи гриф "Строго поверително с особена важност", се позовава на факта, че "в работата на службата срещаме ред трудности". Към предложението за изпращане на специалист от "съответното поделение на КГБ" е приложен списък на основните въпроси, по които ще се иска помощ. В този документ, който носи гриф "Строго секретно с особена важност", фигурират въпроси за “екипировката и въоръжението на агентурата и групите” за провеждане на острите мероприятия. За да няма никакви съмнения за какво иде реч, е уточнено, че това са отвличане, ликвидиране, обезвредяване и че те ще бъдат извършвани "по отношение на някои изменници на родината и някои активни функционери на чуждите разузнавателни служби, действащи срещу нашата страна и нашия лагер". Друг въпрос, който предстои да се изясни с представителя на Москва, са "средствата, които можем и трябва да ползваме, прийомите, които можем и трябва да предприемаме". Съобщава се, че са необходими по няколко екземпляра "пистолет - безшумен вариант, автомат - безшумен вариант, леки безоткатни установки от различен тип, малокалибрени взривчатки с голяма разрушителна сила, комбинирани малогабаритни сапьорни чанти и разни химически отровни вещества". Една от темите, предложени за обсъждане с офицера от КГБ, е набелязването на райони, в които "съществуват възможности за съвместни действия". Изготвена е и справка за състоянието и работата на Служба 7. В нея са споменати двете мирновременни разработки, над които работи тайната спецструктура по онова време - "Изменник" и "Черният". На 10 май 1965 г. ген. Диков изпраща до председателя на КГБ ген. Семичастний писмо, в което моли да им бъде изпратен колега от КГБ, който за около 7-10 дни да ги консултира по различни въпроси. В писмото за първи път се разкрива, че създаването на службата за специални мероприятия в състава на Първо главно управление през 1964 г. е станало "с помощта на представител на КГБ". Тази молба на Диков е уважена. Вторият пратеник от Москва пристига на 22 юни 1965 г. Подготвена му е специална програма, а министърът на вътрешните работи лично определя кои висши офицери ще присъстват на тайните срещи и разговори със съветския колега. Последните 3 дни от 10-дневната му визита са предвидени за екскурзия до Търново, Варна, Слънчев бряг, Бургас и Пловдив. Преди това всяка сутрин се обсъждат въпроси от предварително изготвен 14-страничен списък. Един от въпросите, които интересуват българските офицери от спецзвеното, е можем ли да се ориентираме към издирване на годни за изпълнение на наши задачи лица зад граница срещу заплащане и как да става плащането. Друг въпрос е “при отвличане на жив обект” какви прийоми бихме могли да употребяваме при преминаване на граници и какви, за да избегнем такива преминавания. В списъка е включено и обсъждане на разработките "Изменник" и "Черния". За първи път се споменава, че по "Черния" се предлага "провеждането на операция "У", което означава "убийство". След срещите с човека на КГБ е изготвено "Предложение за работата на Служба 7, което носи гриф "Строго секретно от особен характер". Освен че се потвърждават основните насоки в работата на тайното звено дотогава, се дават указания на всеки обект, предвиден за остро мероприятие, да бъде завеждано досие, което да съдържа 6 раздела. Документите се пазят на пъпа на София Цяло чудо е, че документите, разкриващи съществуването на Служба 7, досега не са виждали бял свят. Те се намират на пъпа на София, а достъпът до тях е свободен и е регламентиран с т.нар. закон за достъп до документите на бившата ДС. "24 часа" се натъкна на тях в описите, предадени от Националната разузнавателна служба по силата на този закон в т.нар. комисия по досиетата. Четенето на описи е най-скучното нещо на света, но от тях могат да изскочат безценни неща, ако човек има търпение да ги чете. И да разгадава какво се крие зад съкращения като ОМ например. ОМ означава остри мероприятия Оцелелите документи опровергават известната досега информация, че острите мероприятия на ДС са получили зелена светлина чак през юли 1973 г. със секретно решение "Б" 8 на Политбюро от 24 юли 1973 г. "Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ", пише в приетото тогава "Положение за работа на разузнавателното управление на МВР". Новоооткритите документи не само доказват, че службата за остри мероприятия е създадена още през 1963 г., но и опровергават твърденията на ексначалника на Първо главно управление на ДС ген. Владо Тодоров и заместника му полк. Димо Станков, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и че не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им. "Ликвидирането изобщо не е част от нашата работа", каза в интервю през 1999 г. ген. Владо Тодоров. "Владимир Костов твърди, че имало отдел в министерството, в ДС, който се е занимавал с изпълнение на смъртни присъди. Такова нещо няма", рече на 29 март 2006 г. полк. Димо Станков. Документите, които могат да се намерят в книгата "Отдел за убийства", обаче твърдят точно обратното. Вижте и: МВР болница и "Фармахим" работели за българския СМЕРШ*

на мен пък ми хареса друг негов израз, произнесен от сляп българин "Аякс, аз те виждам Аякс!" Това е книгата му, която препрочитам на всеки 2 години. Другата е Рио де ла Плата от К. Май

Когато ФАКТИТЕ, тоест АРХИВИтЕ говорят, и четените тролове и боклуци трябва да замълчат И ДА ЧЕТАТ и СЛУШАТ! И да мислят, ако могат и имат с какво (за морал и други мръсни думи няма да споменавам при тия...) Тайно спецзвено за мокри поръчки създадено през 1963 г. В Държавна сигурност е имало супертайна спецструктура за изпълнение на мокри поръчки много преди убийството на Георги Марков през 1978 г. Това е била свръхсекретната и неизвестна досега Служба 7 за извършване на остри мероприятия към Първо главно управление, създадена през 1963 г. Сензационните подробности излизат на бял свят от планове и доклади на секретния спецотдел, открити от "24 часа" в архивите на Първо главно управление. Повечето носят гриф "Строго секретно" и са писани между 1964 и 1972 г. ======== Тайното звено започва да функционира в средата на 1963 г., а до 1972 г. Е РАБОТИЛО 10 СЛУЧАЯ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ, отвличане или компрометиране НА НАШИ Е МИГРАНТИ!! във Великобритания, Дания, ФРГ, Италия, Турция, Франция, Етиопия, Швеция и Швейцария. ======== "Трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна", казва по повод един български емигрант на 1 юли 1970 г. тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков на специално съвещание, което разглежда работата на тайното звено....