Несебър запазва статута си в ЮНЕСКО за поне още 2 г., вписването на Охрид получи отсрочка
Статутът на Охридското езеро като световно природно и културно наследство също е запазен
Несебър запазва статута си непроменен за следващите поне две години, но държавата ще трябва да изпълни редица препоръки, каза пред БТА Ангел Митков, аташе на българското посолство в Париж, направление ЮНЕСКО.
Заседанията на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, която се провежда в Париж под българско председателство, продължават до 16 юли.
Българският обект бе разгледан без дискусия заедно с над 20 обекта от цяла Европа.
В заседателната зала в централата на организацията делегатите продължат обсъждането на състоянието на консервацията на 248 обекта, вече вписани в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, 56 от които са и в Списъка на застрашеното световно наследство, и ще разгледат приоритетните действия, необходими за осигуряване на тяхното опазване.
Охрид получи отсрочка за вписването си в ЮНЕСКО
Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО е отложил с една година вписването на Охридския регион в Списъка на застрашеното световно наследство. Това съобщиха министърът на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски и министърът за култура и туризъм Зоран Лютков. Решението е взето след "жестока дипломатическа офанзива", по думите на премиера на страната Християн Мицкоски, който също коментира темата.
"Статутът на Охридското езеро като световно природно и културно наследство е запазен. Заедно показахме, че когато има ясна воля, координация и отговорно отношение резултатите са неминуеми. Ясно трябва да се каже, че ситуацията, която наследихме беше резултат на години занемаряване, неотговорно управление и недостатък от същински мерки от страна на предишното правителство", посочи на пресконференция в сградата на правителството Тимчо Муцунски.
Отлагането на решението Охрид и Охридският регион да бъдат вписани в Списъка на застрашено световно наследство е обусловено от поредица от задължения, за които страната трябва да представи доклад до 1 февруари 2026 г., пишат медиите в Северна Македония.
"Решението на Комитета за нас е подтик и мотивация най-сериозно да продължим с конкретните мерки, които ще направят възможно спешното прилагане на препоръчаните мерки от мисиите (на ЮНЕСКО) и от 2020, и от 2024 година, както и на Стратегическия план за възстановяване. В последните седем години нито една от препоръките на ЮНЕСКО не е била взета предвид", каза министърът на културата и туризма Зоран Лютков.
Помолен да коментира темата, след участието си в отбелязване на годишнината на Червения кръст в Северна Македония, премиерът на страната Християн Мицкоски заяви, че Министерството на транспорта и съобщенията е обявило търг за избор на фирма за събаряне на незаконни постройки в защитените зони и всички незаконни обекти около Охридското езеро ще бъдат премахнати.
Преди дни 40 организации от региона и Европа поискаха от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО да включи Охридския регион в Списъка на застрашеното световно наследство, за да го предпазят от унищожение.
47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.