Таня Тодорова
Елица Петрова
Гергана Мишева
А. Специалист, например HSBC
Б. Всички ние - чрез референдум
В. Правителството да понесе отговорността
УЧАСТВАЙ В ДИСКУСИЯТА ()
През последните две години позицията на българското правителство спрямо крупните проекти с руско участие в енергетиката се промени много пъти. Най-напред, на 11 юни 2010 г. премиерът Бойко Борисов постави под въпрос и трите проекта - петролопроводът "Бургас-Александруполис", АЕЦ "Белене" и газопроводът "Южен поток".
На 7 декември 2011 г. правителството взе официално решение България да се оттегли от "Бургас-Александруполис".
На 28 март 2011 г. бе обявен отказът на правителството да дострои АЕЦ "Белене".
Одобрявате ли отказа от АЕЦ "Белене" (анкета)
АЕЦ "Белене"
Същественият спор бе за цената, както и за инвеститорите в централата..
През 2009 г. експерти оценяваха стойността на проекта на около 9 млрд. евро. Според изявления на премиера Борисов от 11 юни 2010 г. тя ще струва 26 млрд. лева, по-късно той споменаваше и по-ниски стойности.
Договорът с Росатом се отнася само до строежа на централата, а не за цялата инвестиция. Спорът всъщност е за т. нар. ескалационна добавка.
Контрактът бе на стойност почти 4 млрд. евро. Русия поиска индексация до 6.3 млрд. евро. През 2010 г. тогавашният икономически министър Трайчо Трайков настоя за цена от 5 млрд. евро. При подписването на договора за проектна компания на 30 ноември 2010 г. бе договерена максимална необвързваща цена от 6.298 млрд. евро. Трайков обаче отрече да има съгласие от българска страна за цената.
Според доклад на ИПИ обаче цялата инвестиция ще бъде на стойност над 11.66 млрд. евро, като тук се включват разходи за инфраструктура, заместващи мощности и прочие.
В проектната компания НЕК първоначално трябва да има 51%, но впоследствие заради влизането на нови инвеститори делът й ще намалее и така "Росатом" ще стане основен акционер. Консултант на руската страна е шефът на "Лукойл" Валентин Златев.
Междувременно договорът с Атомстройекспорт, който изтече на 30 септември 2010 г., бе продължен с шест месеца, а в началото на април 2011 г. бе договорено замразяване на проекта за три месеца, докато се изчисти въпросът за безопасността. Но се оказа, че заедно с това е подписано споразумение, което задължава България да парафира окончателен договор с обвързващи клаузи до юни.
Заради това бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков обяви, че е уволнил шефа на НЕК Красимир Първанов, който подписал за тези условия. Впоследствие премиерът Борисов обяви, че Първанов остава на поста си, а Трайков получи предупреждение. На 14 април 2011 г. бордът на БЕХ освободи Първанов. Холдингът нае за свой консултант HSBC и подписа с френската “Арева“, споразумение за сътрудничество, предвиждащо надграждане на системите за сигурност на централата.
В началото на юли 2011 г. България и Русия замразиха за още три месеца преговорите за строежа на атомната централа „Белене“ чрез ново споразумение. Последното удължаване бе зо 31 март 2012 г.
На 22 юли обаче "Атомстройекспорт" обяви, че е подала иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд за 58 млн. евро по свършена, но неплатена работа. От НЕК веднага отговориха, че са готови с контраиск срещу руската компания за по-голяма стойност - 61 млн. евро. Води се спор за изкупуване на старото оборудване.
През октомври 2011 г. НЕК внесе контраиск в Арбитражния съд в Женева, след като руската компания не оттегли своя иск за 58 млн. евро.
На 16 март 2012 г. стана ясно, че правителството иска диверсификация и нов инвеститор в АЕЦ "Белене", която няма да е само българо-руска. Премиерът Бойко Борисов заяви, че подалият оставка икономически министър Трайчо Трайков е бил пратен месец по-рано в Москва, за да обяви, че имаме готовност да заплатим изцяло реактора, но да го монтираме в АЕЦ "Козлодуй".
На 28 март правителството обяви, че на мястото на АЕЦ "Белене" ще се строи газова централа, а доставеният реактор ще бъде инсталиран като седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Руската страна настоя да бъдат изпълнени ангажиментите по проекта, като намекна за компенсации.
"Южен поток"
През юли 2010 г. бе подписана пътната карта за проекта "Южен поток" . Важната новина бе споразумението да се запазят количествата, транзитирани по съществуващите тръби – те са 17 млрд. куб. м. Старите тръби, по които върви транзитът за Гърция и Турция, остават български. Но новите тръби ще бъдат наполовина собственост на Русия (чрез смесеното дружество). В края на октомври Българският енергиен холдинг и "Газпром" подписаха споразумение за проучване на трасето.
На 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София бе учредено съвместното дружество за "Южен поток". Акционери в него са "Български енергиен холдинг" ЕАД и "Газпром", с по 50 процента в капитала, мястото на регистрация е България. Според Синята коалиция българското участие в проекта се оценява на 1 млрд. долара.
Спорът за цените на газа
Според правителство отговорност за повишаването на крайната цена на горивото през 2010 г. носи бившето правителство, което през 2006 г. подписа нов договор, предвиждащ плавно повишаване на цените от 83 долара за 1000 куб. метра до пазарните. Този договор не е достъпен за широката публика и преценката на условията му не е еднозначна. Показателно е, че през последните седмици официални представители съобщиха няколко различни цени, по които се купува газ от Русия: 339 долара на 1000 куб. м, според Булгаргаз, и според Виктор Зубков; 260 долара, според бившия министър на икономиката Трайчо Трайков и 295 долара на 1000 куб. метра, което е два пъти по-скъпо от цената, плащана от Германия, съгласно интервю на Бойко Борисов за "Файненшъл таймс".
Същевременно транзитните такси, плащани на България, останаха непроменени в последния договор. Транзитната такса за България е 1,70 долара, а в Украйна е 2,80 долара, в Словакия - 4 долара.
Частичен напредък бе постигнат по време на преговорите във Варна на 16-17 юли 2010 г. с участие на руския министър на енергетиката Сергей Шматко. Според различни източници е била постигната договорка за намаляване на цената на газа за България с 4-5%, или 15 млн. долара годишно. Въпросът за премахване на посредниците ще бъде решен през 2013 г., когато изтичат договорите с Овъргаз и Винтерсхал.
На 29 февруари 2012 г. българското правителство постави въпроса за намаляване на цените до края на 2012 г. и за нова формула за изчисляването им в новия договор от 2013 г.
На 30 март по време на среща на икономическия министър Делян Добрев с председателя на УС на "Газпром" Алексей Милер в Москва бе договорено понижаване на цените с 9% до края на 2012 г.
Предисторията
Решението за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис бе подписано от Русия, Гърция и България на 15 март 2007 година. Инициативата за това бе на Гърция и датира още от 1994 г. В Международната проектна компания България и Гърция притежаваха по 24.5%, останалите 51% са на Русия. Общата стойност на строителството се оценяваше на около 1,5 млрд. евро. Очакваните приходи за България от такси бяха около 35 млн. щ. д. годишно. През ноември 2011 г. екоминистерството одобри оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта, след като той предвиди и разтоварване на пристанище.
Проектът за АЕЦ "Белене" бе размразен от правителството на НДСВ през 2005 г. Смята се, че по времето на социализма в проекта са инвестирани 1 млрд. долара. Първоначалната оценка за дострояването на двата реактора бе 2.5 млрд. евро. При управлението на Тройната коалиция в него бяха вложени около 1 млрд. лв., част от тях е заемът от 250 млн. евро от БНП Париба. През есента на 2009 г., германският партньор на НЕК - RWE, която имаше 49%, се оттегли.
България се присъедини към проекта "Южен поток" през януари 2008 г., като се предвижда дял от 50% в компанията, която ще разработи трасето през наша територия. Очаква се този проект да бъде рентабилен, като от транзитни такси страната ще печели от 250 до 400 млн. долара (при увеличаване на количествата от 31 на 63 млрд. куб. м газ). За целта ще бъде изградена изцяло нова газопроводна мрежа в някои участъци, в която собствеността ще бъде разделена 50:50.