reoprи бpaндийckи
Десислава Димитрова
Гергана Мишева
Бихте ли предложили на автора на снимката във вашия блог да му платите?
Кое от следното е определящо за решението ви:
- високи доходи;
- поносима цена;
- на един...
УЧАСТВАЙ В ДИСКУСИЯТА ()
България се ангажира да постави под строг контрол интернет, като подписа в края на януари спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио. То трябва да се ратифицира от Европейския парламент, а след това - от българския
Споразумението, което експертите нарекоха инструмент за приватизиране на онлайн цензурата, задължава интернет доставчиците да следят и да докладват какво правим в мрежата, за да се установи злоупотреба с авторски права. В резултат може да се стигне до глоби или дори арест за теглене например на филми от интернет.
Наред с това актът третира и разпространението на фалшифицирани стоки (например, тениски, които се представят за маркови), лекарства и други продукти.
Правозащитниците са обезпокоени и от възможната злоупотреба с лични данни.
Европейската комисия обаче опроверга някои наречени от нея митове за ACTA (например това, че пътниците подлежат на проверки по летищата - стига продуктите с нарушени авторски права да не са с търговска цел).
В споразумението изрично са споменати зачитането на основни права като личната неприкосновеност, свободата на словото и на личните данни, твърди ЕК. Клаузите за наказателни процедури в АСТА не изискват приемането на допълнителни закони на ниво ЕС. Освен това изследване е показало, че няма случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство
След като случаят предизвика широко обществено недоволство, премиерът Бойко Борисов обяви, че България ще одобри споразумението с резерва, а именно - в частта за интернет-доставките да бъде записано, че ще се прилага действащото в момента българско законодателство.
На 14 февруари обаче тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков обяви, че България ще спре участието си в спорното споразумение. На другия ден Министерският съвет взе решение, с което замрази процедурата по ратификация на АСТА, докато не стане ясна позицията на останалите страни от ЕС.
На 4 март мнозинството в парламента обаче отхвърли предложението на "Атака", подкрепено и БСП и Синята коалиция, за официално оттегляне на България от споразумението.
На 22 февруари Европейската комисия предаде на Съда на ЕС АCТА (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането - Anti-counterfeiting Trade Agreement - АСТА на английски) и на практика го замрази. Според комисията, заради обществения дебат е необходимо съдът да оцени дали това споразумение представлява заплаха за основните свободи, включително свободата на изразяване.