Държавният глава го оспорва по принцип и в неговата цялост, съобщиха от прессекретариата на "Дондуков 2" още в първия работен ден на годината.

В мотивите си да наложи вето Радев изтъква "същественото несъответствие на закона с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна".

"Корупцията е негативно явление с многостранни измерения и чрез нея се овладяват основни лостове на държавното управление от частни икономически интереси, които оказват въздействие върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние. Корупцията ограничава основните права и свободи на гражданите, ерозира доверието в държавата, затруднява икономическото развитие и инвестициите и краде от благосъстоянието на нацията", подчертава президентът.

Според него противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото, смята той.

Според Радев не може да има успешно противодействие на корупцията без участието на гражданското общество, което включва и подаването на сигнали. Уредбата в Глава шеста от приетия закон предвижда, че сигнали за корупция или за конфликт на интереси на лице, заемащо висша публична длъжност, се подават до Комисията. Същевременно не е променена разпоредбата от Закона за администрацията, че Главният инспекторат на Министерския съвет разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт. Те несъмнено са лица, заемащи висши публични длъжности и затова е налице неяснота кой всъщност е компетентен да разглежда сигналите за корупция и конфликт на интереси, аргументира се държавният глава.

По думите му подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност, а приетият закон не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия спрямо подалия сигнала.

В чл. 51 се предвижда правото на подалия сигнал да претендира обезщетение за претърпените вреди, след като е бил уволнен, преследван или подложен на психически или физически тормоз заради това, че е подал сигнал. По този начин България се отдалечава от поетите ангажименти като страна по Гражданската конвенция за корупцията (Съвет на Европа) да  предвиди „подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции спрямо служители, които имат достатъчно основания да подозират извършването на акт на корупция и добросъвестно уведомяват за това компетентните лица или власти“, допълва Радев.

Той не е съгласен и с възможността антикорупционният орган да използва СРС, без законът да конкретизира в какви случаи те ще се прилагат, което поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба.

"Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления. Необходимо е да се отчита, че при използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личния живот и жилището, както и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения", подчертава президентът.

Освен това, според него, в закона не се съдържат достатъчно гаранции за професионална компетентност на зам.-председателя и членовете на Комисията. Изискуемият 5-годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Освен това за членовете не е предвидено професионалното направление на магистърската им степен, което би позволило избирането на лица без познания в сферите на компетентност. Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия „високи професионални качества“, изтъква държавният глава.

Спорният закон беше приет от мнозинството в парламента в последните дни на годината, след разгорещени дебати с опозицията. Още преди окончателното му гласуване Радев заяви, че ще го върне, защото той може да бъде използван като "бухалка срещу неудобните". Държавният глава настояваше бъдещият антикорупционен орган да може да разследва, както предвиждаше проектозаконът на БСП. Прието беше обаче създадената  антикорупционна комисия да няма разследващи функции, но да може да подслушва.

Държавният глава подкрепи левицата и за това, че не може парламентарното мнозинство да излъчва едновременно и правителството, и ръководството на този орган, както се наложиха от ГЕРБ. От БСП настояваха именно президентът да назначава ръководството.